Определение № 149 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 27/2012 г.

Производството е по чл. 274,ал.2,изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ срещу определение от 11.11.2011 по гр.д. № 2 794/2011 год. на САС, ГК, 7-ми състав, с което производството по делото е спряно до приключване на производството по чл. 64 ГПК по исканията на И. В. А. от [населено място] и В. Х. Г. от [населено място] за възстановяване на срока за подаване на отговор по чл. 131 ГПК и е разпоредено делото да се изпрати на Софийски окръжен съд за предприемане на съответните процесуални действия по постъпилите частни жалби с вх. № 215/26.01.2011 год. на В. Х. Г. и с вх. № 216/26.01.2011 год. на И. В. А.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия пред въззивния съд. Ответниците по частната жалба И. В. А. от [населено място] и В. Х. Г. от [населено място], оспорват същите в писмени отговори по делото. Софийска апелативна прокуратура като контролираща страна, не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл. чл. 274,ал.2 във вр. чл. 274,ал.1,т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Хипотезите, при които съдът постановява спиране на производството по делото са изрично предвидени в чл.229 ГПК, в които настоящата хипотеза не попада. Производството по частните жалби на И. В. А. и В. Х. Г. не се явява преюдициално по смисъла на чл. 229,ал.1,т.4 ГПК, доколкото предмет на частните жалби е разрешаването на процесуален въпрос.С оглед на това въззивният съд не е имал правно основание да постанови спиране на образуваното пред него производство по въззивните жалби на КУИППД, И. В. А. и В. Х. Г..Определението като постановено в противоречие с процесуалния закон следва да бъде отменено. Правилна обаче е констатацията на въззивния съд относно това, че подадените от И. В. А. от [населено място] и В. Х. Г. от [населено място] частни жалби съдържат в себе си и обжалване на отказа на първоинстанционния съд да възстанови срока за отговор по чл. 133 ГПК, както и това, че същите не са администрирани по предвидения от закона ред и по тях липсва произнасяне. Предвид обстоятелството, че производството пред първата инстанция вече е приключило, с оглед процесуална икономия и при условията на иззета компетентност, няма пречка въззивната инстанция да администрира намиращите се в кориците на делото частни жалби и се произнесе по тях с определение в рамките на образуваното въззивно производство като след влизането му в сила да разгледа и въпроса по допустимостта на направените във въззивните жалби на И. В. А. и В. Х. Г. доказателствени искания. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.