Определение № 10 от 20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5103/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 237 от 27.11.2015 г. състав на ВКС, І г.о. е оставил без уважение молбата на И. И. С. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 344 от 11.11.2014 г., постановено по настоящото дело. По подадената молба за възстановяване на срока е постъпил отговор от ответника А. Г. С., в който, както и в съдебното заседание на 19.11.2015 г. се поддържа и искане за присъждане на разноските за това производство в размер на 1500 лв., съгласно представения договор за правна помощ от 15.10.2015 г. В постановеното определение № 237/ 27.11.2015 г. съставът на съда не се е произнесъл по искането за разноски, поради което определението подлежи на допълване в тази част на основание чл. 248 ГПК, съгласно молбата на ответника вх.№ 12985/ 2.12.2015 г. Молбата е подадена в срок, а препис от нея е връчен на ответницата И. С.. Становището й, отразено в отговор вх.№ 14100/ 3012.2015 г. е, че сумата 1500 лв., представляваща платен адвокатски хонорар, е завишена и не отговаря на размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното, направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК и с оглед на действителната правна и фактическа сложност съобразно предмета на настоящото производство, съставът на ВКС, първо гражданско отделение намира, че определението следва да се допълни с присъждане на разноски, които да се определят в минималния размер за адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 във вр. с чл.11 и §1 от ДР на Наредба № 1, а именно в размер на 300 лв. По изложените съображения съдът