Определение № 258 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2138/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. И. срещу определение №221/28.03.2022г., постановено по гр.д. № 4478/2021г. на Върховния касационен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение №260083/17.06.2021г. по в.г.д.№170/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че е налице интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като със същото се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Излагат се и съображения, че в хода на производството пред първостепенния съд е направено признание на иска, поради което има интерес от неговото уважаване. По същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му. Ответникът „ГИМАРСТРОЙ“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат Е. К. – К., изразява становище за основателност на жалбата. Твърди, че С. И. има качеството наследник и сделката е насочена срещу нея, поради което тя може да установява нейната привидност с всички доказателствени средства. За нея е налице интерес от обжалване на въззивното решение. По същество моли жалбата да бъде уважена. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С определението в оспорената му част е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба на С. И. И. срещу решение №260083/17.06.2021г. по в.г.д.№170/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. Съставът е прел, че жалбоподателката е ответник по предявен срещу нея иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, който е отхвърлен с атакуваното съдебно решение. Посочил е, че с касационната жалба не се търси защита на претендирано от подателя й право, нито се оспорва претендираното от ищеца право, поради което не е налице засягане на материалноправното положение на обжалващия, което да обоснове интерес от жалбата. Приел е, че признанието на иска пред първостепенния съд също не може да обуслови интерес от търсената с касационната жалба защита. Определението е правилно. Производството по делото пред Пловдивски окръжен съд е било образувано по предявен иск от „ГИМАРСТРОЙ“ ООД срещу С. И. И. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като привиден, на основание чл.26, ал.3 от ЗЗД. С протоколно определение от 07.07.2020г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирана Й. Р. В.. Ответникът С. И. И. е депозирала писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК, в който е изразила становище за основателност на предявения иск, като е признала фактическите обстоятелства, на които същият е основан. Направила е искане за постановяване на решение при признание на иска. В хода на производството ищецът „ГИМАРСТРОЙ“ ООД не е направил искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК. Съдът намира, че обуславящ за наличието на интерес от обжалването е правният резултат постановен с атакуваното съдебно решение и начина, по който същият се отразява в правната сфера на жалбоподателя. Когато решението е постановено изцяло в полза на страната, за нея не е налице интерес от упражняване на инстанционен контрол, доколкото съдебният акт не засяга нейни права и законни интереси. Такъв не може да бъде изведен и от извършеното от жалбоподателката/ответник признание на иска, тъй като самото то, без изрично искане от ищеца, не е достатъчно за постановяване на решение по чл.237 от ГПК. Независимо от признанието на иска, правото на преценка дали да бъде постановено такова решение е предоставено на ищеца, без чието изявление съдът не може да се произнесе по този ред. В последната хипотеза, признанието на иска се преценява с оглед на всички събрани доказателства и не може да обуслови интерес от оспорване на позитивното за страната съдебно решение. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба, поради липса на правен интерес, е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че определението в атакуваната му част следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение