Решение № 2441 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Добрич против Решение № 2266/06.11.2025 г., постановено по административно дело № 77/2025 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на „ПтХ Енерджи“ ЕООД е отменена негова Заповед № РкД-20-19/11.02.2025 г. и преписката му е изпратена за ново произнасяне по подадено от дружеството заявление с вх. № РР-12-12/19.02.2024 г. и заявление с вх. № РР-12-12/11.06.2024 г. за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ за Ветроенергиен парк „Свобода 1“, разположен на територията на повече от една община, съобразно мотивите на съдебното решение, в едномесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. Ответната страна „ПтХ Енерджи“ ЕООД се представлява от адвокат К. Кънев, който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, по съображения развити в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество същата е основателна. С оспорената заповед, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ по повод подадени от „ПтХ Енерджи“ ЕООД заявления е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на действащ ПУП – План за застрояване за Ветроенергиен парк „Свобода 1“, разположен на територията на Община Генерал Тошево, Община Добричка и Община Крушари, област Добрич. Административният съд е отменил заповедта, развивайки мотиви за това, че е постановена от компетентен орган и в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на адимнистративнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че са налице всички условия, регламентирани в чл. 135 ЗУТ за получаване на исканото разрешение, като съображенията, свързани с разпоредбата на чл. 24 ЗОЗЗ са неотносими към правния спор. Направил е извод, че направеното искане е съобразено с изискванията чл. 103, ал. 4, чл. 133, ал. 7, т. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което е следвало да бъде уважено. Настоящият съдебен състав не споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи и счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. По делото е установено, че първоначално одобреният ПУП – ПЗ за Ветроенергиен парк „Свобода 1“ от 2011 г. е влязъл в сила и не е отменен, като същият е изработен и одобрен единствено с цел промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди. Установено е също така, че строителството, предвидено с този план не е започнало и не е реализирано. Предвид посочените факти, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ и е приел, че земята върху която ще се реализира инвестиционното намерение е изгубила предназначението си, което обстоятелство не е спорно между страните. Съгласно чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Предназначението на земята, предмет на процесната разработка по силата на закона, е върнала статута си и отново е със земеделско предназначение, като този факт е от съществено значение за спора, противно на приетото от административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. ЗУТ поставя посочените две изисквания в условията на комулация - освен влязъл в сила ПУП, какъвто безспорно има, следва да е налице и промяна на предназначението на земята, което условие липсва, тъй като както се каза същата е върнала статута си на земеделска територия. В специалния закон – в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ изрично е регламентирано, че строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва само за оранжерии, за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2 и за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята, които изключения не са налице в случая. Действително, разпоредбите на чл. 67а, ал. 4 и 6 ППЗОЗЗ регламентират възможност и ред за изменение на одобрения ПУП - ПЗ, но във времевата рамка на действие на издадения акт за промяна на предназначението на земята, което не е сторено. Следователно, с представения проект за изменение на ПУП - ПЗ, който е условие за разрешаване на строителството, се предвижда застрояване, което е в отклонение на цитираните по - горе правила и норми за устройство на територията. Съответствието на предложения проект с правилата и нормите по устройство на територията е съществена част от проверката, която компетентния орган следва да извърши по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ и след като тези правила не са спазени, то следва, че отказът да се разреши изработването на проекта е законосъобразен. Предвид изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени и се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на „ПтХ Енерджи“ ЕООД срещу Заповед № РкД-20-19/11.02.2025 г. на Областния управител на област Добрич да се отхвърли. Предвид изхода на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, поради което „ПтХ Енерджи“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Областна администрация Добрич сума в размер на 235,79 евро, от които 35,79 евро заплатена държавна такса за касационното производство и 200 евро юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,