Решение № 3244 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Ямбол, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Николова, против решение № 2172 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 433/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта му, с която е отменена заповед за налагане на санкции № РД-09-97/25.04.2025 г. на директора на РЗОК – Ямбол в частта й по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от нея. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло издадената от него и частично отменена от съда заповед за налагане на санкции като законосъобразна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, представляващи внесена държавна такса за образуване на касационно производство и юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация „Медицински център - Рехахелп - Полски Тръмбеш“ ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Кирилова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено в оспорената му част. Възвежда претенция за присъждане на сторените в производството пред двете съдебни инстанции разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед в частта й, касаеща нарушенията по точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от нея, на „Медицински център - Рехахелп - Полски Тръмбеш“ ЕООД, с месторазположение на лечебното заведение в гр. Ямбол (изпълнител по договор с НЗОК на специализирана извънболнична медицинска помощ), е наложена санкция „прекратяване на договора“ – частично, по определен пакет по отношение на лекаря д-р Ю. К. С., заради това, че медицинският център шест пъти е отчел дейност на д-р С. – вторичен амбулаторен преглед на 6 здравноосигурени лица (ЗОЛ), която не е извършена от нея, установено чрез проведени анкети със съответните пациенти. За да уважи сезиралата го жалба от лечебното заведение в посочената част съдът е приел, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при издаването й в частта по точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и са довели до произнасяне в нарушение на материалния закон, поради което представляват основание за отмяна в тази част. В мотивите на решението е акцентирано върху това, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не е изяснил прецизно фактите и обстоятелствата във връзка с проведените вторични прегледи на посочените пациенти. Приел е, че не се установява визираното в заповедта нарушение изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ „Медицински център – Рехахелп – Полски Тръмбеш“ ЕООД да е отчел неизвършени вторични амбулаторни прегледи по отношение на 6 ЗОЛ. Съдебното решение в подложената му на касация част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт, постановен в производство по глава десета, раздел първи от АПК, не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Аргументите му за неправилност на решението и законосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени. В хода на производството пред Административен съд – Велико Търново (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към случая писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, обсъдил е и е анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон, при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната логика. Настоящият съдебен състав споделя крайният правен извод на Великотърновския административен съд и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221 ,ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. За пълнота във връзка с касаторовите доводи трябва да се отбележи, че същественото в случая е, че административният орган не е доказал, че д-р С. не е извършила коректно документираните и отчетени в Касата вторични прегледи. Проведеното анкетиране на пациентите по начина на своето осъществяване не покрива стандартите за събиране на достоверни сведения от трети неучастващи в производството лица. След като посочените в точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от санкциониращата заповед идентични нарушения не са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, за да може да бъде наложена предвидената в приложимата нормативна уредба за извършването им санкция, то първоинстанционният съд е направил обоснован извод за основателност на жалбата срещу заповедта в тази й част, понеже договорът с лечебното заведение материално незаконосъобразно е бил частично прекратен по определен пакет по отношение на д-р С.. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се остави в сила в атакуваната му част (в останалата си част то не е обжалвано и е влязло в сила). При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 2800 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения да представлява страната пред касационната инстанция адвокат (за предходната инстанция деловодните разноски са присъдени от първостепенния съд и няма данни някоя от страните да е поискала изменение или допълване на съдебния акт в тази насока, респ. да е оспорила размера им). Своевременно направеното от пълномощника на касатора възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция се явява неоснователно. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата (в приложимата за казуса редакция на този закон), дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Размерът е справедлив и обоснован и е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от адвоката, който е представлявал лечебното заведение. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 1431,62 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,