Решение № 599 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2010 г.

Решение № 599 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Радослав Георгиев Шопов от гр. Русе, ул. "Плиска" № 3, вх. 2, ет. 7 против Решение № 917 от 29.04.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2111 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 180900159/11.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с Решение № 348 от 13.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице в качеството му на ЕТ "Радослав Шопов", за данъчни периоди 2005, 2006 и 2007 г. са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ съответно 909,97 лв. главница и 389 лв. лихви за 2005 г.; 4 042 лв. главница и 1 193,77 лв. лихви за 2006 г. и 17,52 лв. лихви за 2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано непризнаване на налична сума от 18 600 щ. долара в началото на ревизирания период, при положение, че е доказано и прието от органите по приходите, че сумата е дадена по дарение на лицето от баба му. Съществено са нарушени процесуалните правила като е отказан разпит на свидетел във връзка със съхраняването на сумата у ревизираното лице. Неправилно не е кредитирана представената разписка за получаване на парична сума от трето лице, върната впоследствие на ревизираното лице. Необосновано съдът не е кредитирал експертното заключение, прието без оспорване от насрещната страна. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирана разлика между доказаните приходи на ревизираното лице и извършените от него разходи. От фактическа страна основен спорен въпрос е бил този - имало ли е ревизираното лице на разположение парична сума от 18 600 щатски долара към 01.01.2003 г. /началото на ревизирания период/, за която сума е установено, че е била подарена от бабата на данъчния субект през 1998 г. и изтеглена от него в брой от откритата за целта банкова сметка. На този въпрос, първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор, възпроизвеждайки мотивите на органите по приходите и позовавайки се на неопроверганата истинност на констатациите на ревизионния акт. Приел е, че ревизираното лице не е доказало да притежава сумата към посочения момент като средство за оправдаване на разходите му, превишаващи приходите през периода на ревизията. В тази връзка не приел за доказано, че сума от 20 000 долара е дадена в заем от ревизираното лице на трето лице на 22.01.2003 г. и върната с разписка на 30.05.2003 г., за което са представени разписки от посочените дати в съдебното производство. Съдът е решил делото при съществено нарушение на процесуалните правила. Наистина, констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за истински до доказване на противното, но само ако са обосновани със събраните в ревизионното производство доказателства. Относно посочения основен спорен фактически въпрос е установено, че през 1998 г. ревизираното лице е получило посочената сума по дарение от своята баба в нарочно открита за целта банкова сметка, от където през 1999 г. сумата е била изтеглена в брой от лицето. Изводът, че паричната сума не е била налична у ревизираното лице към началния момент на ревизията не е обоснован на събраните по делото доказателства само и единствено поради факта, че тя не е била по банкова сметка на лицето към 01.01.2003 г. Няма никаква пречка парична сума да се съхранява и по друг начин. Относно начина на съхраняването на сумата жалбоподателят е поискал от първоинстанционния съд събирането на гласни доказателства, което недопустимо е отказано. Твърденията на жалбоподателя, че сумата е била налична и е послужила на трето лице във връзка с медицински проблеми е следвало да бъде проверено от съда, след като при ревизията не са събирани никакви доказателства за наличните парични средства на ревизираното лице към началото на ревизирания период. По § 2 ДОПК за неуредените с този кодекс процесуални въпроси се прилагат АПК и ГПК. В ДОПК има специална разпоредба за доказателствата в съдебното производство - чл. 158. Съгласно чл. 158 от ДОПК в съдебното производство се допускат свидетелски показания само в случаите на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, в чиито хипотези е предвидена възможност за събиране на писмени обяснения от трето лице, когато са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. Жалбоподателят е твърдял, още от оспорването на РА по административен ред, че не е придобивал имущество на значителна стойност след изтеглянето на паричния влог през 1999 г. и макар периодът от 1999 г. до 2003 г. да не е в ревизирания период извършените от лицето разходи в този предхождащ ревизионния период са относими към въпроса за началното салдо към 01.01.2003 г. Наличието на посочената сума в началото на ревизирания период и даването й във връзка с медицинска интервенция на трето лице би могло да бъде подкрепено и с писмени доказателства относно медицинската интервенция на третото лице, за което съдът не е указал на страната, че може да сочи доказателства. Това е така, още повече и защото с писмена молба от 07.12.2009 г. на процесуалния представител на органа по приходите е признато, че за 2003 г. от ревизираното лице не е изисквана и представяна декларация по чл. 124 от ДОПК и обстоятелства по реда на чл. 122 от същия кодекс са констатирани само за 2004, 2005 и 2006 г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до пасивност на страните за попълване на делото с относими доказателства и постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка. Всичко изложено налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение