Определение № 627 от 21.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2014 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. И. Н. против решение № 2074 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 171/2014г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е отменено решение № 9526/27.12.2013г. по гр.д.№ 1061/2013г. на Благоевградски районен съд и вместо това е допусната делба между него и Д. Б. В. на следните три движими вещи: 1.кухненска уредба от ПДЧ на стойност 1680 лв., разположена на цялата стена на мивката с малка чупка на съседната стена от около един метър и бар-плод с монтирани лампи тип лунички, в основата с шкаф за газова бутилка, печка, пералня, съдомиялна, монтирана микровълнова печка на чупката, с горни шкафчета на уредбата, които продължават над чупката и бар-плота в кафяво, а в средата - със зелено, с масивен плод с дебелина 4 см.- кафяв на цвят, 2.кухненски ъгъл А. – 500 лв. състоящ се от диван с кафява на цвят дамаска преливаща в светло и тъмно кафяво, състоящ се от диван-двойка, който се разпъва като легло, един ъгъл и още една двойка след ъгъла, 3. мобилен телефон „Нокия” – 780 лв., модел Е-52 с метален сив цвят. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като съдът е допуснал делба въпреки, че не е доказано, че вещите сега съществуват и се намират в държане на ответника. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса може ли съдът да допусне делба на движими вещи, за което не е доказано, че съществуват към момента на предявяване на иска за делбата им. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика, включително и задължителната такава – решение от 17.01.2011г. по гр.д.№ 8056/2010г. на Пловдивски РС, решение № 19 /21.02.2011г. по гр.д.№ 410/2010г. на Поповски РС, решение № 4705/25.06.2010г. по гр.д.№ 2186/2012г. на РС-Благоевград и решение № 3/20.01.2010 г. по гр.д.№ 2749/2008г.ІІ гр.о. ВКС. Затова навежда основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и 2 ГПК. Ответницата по касация не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Д. В. е предявила иск за делба на движими вещи против Х. Н., с когото са живели при условията на фактическо съжителство от 2007г. до 2011г. За описаните по-горе движими вещи, искът за делба е отхвърлен от РС като недоказан. За тези вещи не са представени писмени доказателства. Въззивната инстанция е допуснала делба като е мотивирала решението си със свидетелските показания на М., Д. и М., които установяват, че страните са правили кухненска уредба, която поръчали на фирма в [населено място], а М. описва и цвета й. Същите свидетели установяват, че двамата са купили кухненски ъгъл /диван/ „А.”. За третата вещ – мобилен телефон „Нокия”, съдът се е позовал на показанията на св. М. Н. /сестра на ответника/, която обяснява, че телефона е купен с промоционални точки на ищцата. Показанията на тримата свидетели на ищцата и на свидетелката – сестра на ответника не са опровергани от другите свидетелски показания, поради което съдът им е дал вяра и е приел, че процесните пред настоящата инстанция три вещи се намират в държане на ответника. Поставеният въпрос е свързан с това дали по настоящото дело е доказано съществуването на тези три вещи към момента на предявяване на иска. Ответникът не е провел насрещно доказване, от което да опровергае показанията на първите трима свидетели, или да установи, че след раздялата на страните те са погинали, или че не се намират вече в дома му. Затова не може да се приеме, че иска за делба на тези три вещи е недоказан, а това означава, че формулираният въпрос е неотносим и не обосновава общото основание за допускане до касация, тъй като отговорът му няма да повлияе на изхода от спора и защото въззивния съд не е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение