Определение № 129 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1, предл.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 4106 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 6831/2017 г. на Пловдивския районен съд, имащо в тази част характер на определение, е оставено без уважение искането на Г. Н. Я. по чл.344, ал.2 ГПК за разпределяне на реалното ползване на делбения имот до приключване на делбата. С определение № 307 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд първоинстанционното определение по чл.344, ал.2 ГПК е потвърдено. С разпореждане № 2306/15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е върната частната касационна жалба на Г. Н. Я. срещу определение № 307 от 07.02.2018 г. Преграждащото разпореждане на Пловдивския окръжен съд №2306/15.03.2018 г. е било обжалвано от Г. Я., като с определение № 214 от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 239/2018 г. на Пловдивския апелативен съд частната жалба е оставена без уважение. С последващо разпореждане № 648 от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 239/2018 г. на Пловдивския апелативен съд е върната частната жалба на Г. Я. срещу определение № 214 от 04.05.2018 г. по същото дело. Прието е, че това определение е окончателно и не подлежи на обжалване. Г. Я. е обжалвал пред ВКС разпореждане № 648 от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 239/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. По жалбата му е образувано настоящото дело. Изложил е становище, че съдът следва да уважи искането за разпределяне на ползването на делбения имот, като се съобрази със споразумението между страните, сключено при прекратяване на гражданския брак. Ответницата С. Д. Аратинова оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 174 от 19.07.2018 г. по настоящото дело производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С приемането на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС основанието за спиране на производството по настоящото частно дело е отпаднало, поради което то следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба срещу разпореждане № 648 от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 239/2018 г. на Пловдивския апелативен съд е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение – чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Тази частна жалба следва да се разгледа в производство по чл.274, ал.2, изр.1, предл.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, разпореждането на окръжния съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, представляват действие по администриране на тези жалби и следователно те не попадат в обхвата на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК. Следователно апелативният съд не е компетентен да се произнася по частни жалби срещу тях. Компетентен е Върховният касационен съд. По изложените съображения както определение № 214 от 04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 239/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, така и следващото разпореждане № 648 от 08.06.2018 г. по същото дело, са процесуално недопустими и следва да се обезсилят от настоящия състав на ВКС, който е компетентен да се произнесе в производство по чл.274, ал.2 ГПК по частната жалба на Г. Н. Я. срещу разпореждане № 2306/15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. Разпореждане № 2306/15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е правилно. С него е върната като недопустима една частна жалба срещу определение № 307 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, което е окончателно. Въпросът за привременните мерки в делбата подлежи на двуинстанционен контрол, съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, в която изрично се сочи определението по чл. 282, ал. З ГПК /отм./, аналогичен на сегашния чл.344, ал.2 ГПК - за отреждане на делбени имоти за ползване на съделителите до окончателно извършване на делбата. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 503 от 25.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 427/2011 г., I г. о., определение № 313 от 28.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2225/2014 г., IV г. о., определение № 428 от 18.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3096/2015 г., IV г. о. и др. По тези съображения частната касационна жалба срещу определение № 307 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е процесуално недопустима и правилно е върната с разпореждане № 2306/15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 278/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. Това разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,