Определение № 521 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6098/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба от адвокат Н. Х. М. като повереник на Н. М. Н. срещу определение № 3997 от 28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 2576/2013 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното определение по съображения, подробно изложени в частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С обжалваното определение без уважение са оставени: 1. частна жалба срещу определение от 30.11.2012 г. по гр. д. № 40072/2012 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молба за отмяна на глобата, наложена на Н. М. Н. с определение от 18.10.2012 г. на основание чл. 89, т. 3 ГПК, и 2. искането за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с постановяване на определението на въззивния съд процесуалният ред за защита е изчерпан и правилността на същото не може да бъде проверена от касационната инстанция. Изводът следва от характера на определенията за налагане на глоби, които са такива по администриране на делото и не препятстват неговото развитие, както и от анализа на разпоредбата на чл. 92 ГПК, която урежда производството по обжалването им. Съгласно чл. 92, ал. 1 ГПК срещу глоба, наложена на участник в съдебното производство, в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил, а според чл. 92, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба. След като с определението не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, то не попада в обхвата на определенията, подлежащи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С това определение не се дава разрешение по същество на други производства, нито се прегражда развитието на такива производства и следователно не е налице и основанието за обжалваемост по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството по чл. 92 ГПК е двуинстанционно, а по правилността на постановените по него актове Върховният касационен съд се произнася само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Когато, обаче, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, процесуалният закон не е предвидил обжалваемост, в който смисъл е формирана и съдебна практика /напр. определение № 73 от 18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 73/2011 г. на ВКС, III-то г. о., потвърдено с определение № 420 от 1.07.2011 г. по ч. гр. д. № 355/2011 г. на ВКС, IV-то г. о./. Такъв е и настоящият случай. Ето защо като недопустима частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.