Определение № 3000 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2024 г.

Образувано е по частна жалба от Началник отдел „Контрол и правоприлагане, Национално ТОЛ управление, специализирано звено към агенция Пътна инфраструктура, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Македония чрез процесуален представител юрисконсулт, със съдебен адрес в гр. Хасково, бул. Съединение, № 38, ет. 3, стая 33, против Определение № 12884/20.12.2023г. на Върховен административен съд, тричленен състав по адм. дело № 12084/2023г. С него се оставя без разглеждане частна жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Белева срещу Определение № 869/20.09.2023г. на Административен съд Хасково по канд №845/2023г. и е прекратено производството по адм. дело № 12084/2023г. по описа на ВАС. Поддържа доводи, че определението е неправилно с искане за отмяната му. С определение № 869/от 20.09.2023г. по канд№845/2023г. на Административен съд Хасково се спира производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023г. Поддържа в жалбата, че преюдициалното запитване на друг съд или друг състав от същия съд е основание за спиране на производството по делото, но не е основание за спиране на други образувани производства до приключване на делото в Съда на Европейския съюз, поради което се иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводството. Ответникът, Б. Кисьов не взема становище по частната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия като взе предвид частната жалба, обжалваното определение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК предвижда, че преграждащите процеса определения подлежат на обжалване с частна жалба. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. второ, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК предвижда изключение, когато делото се спира поради отправено преюдициално запитване. Не е конкретизирана хипотезата дали по това висящо конкретно дело е недопустим инстанционен контрол, или касае и случаите, когато има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото решението на Съда на Европейския съюз има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а и не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК е логично да обхваща, както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправено преюдициално запитване, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, идентично с отправеното от друг съд, поради което е изключено от инстанционния контрол в същата хипотеза на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 вр. с чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия