Определение № 8778 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8180/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Х. О., чрез процесуален представител адвокат С. Йосифов, срещу определение № 1671 от 11.08.2026 година, постановено по административно дело № 350 по описа за 2026 година на Административен съд – Търговище, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-2051367/26.07.2026г., издадена от Й. Терзиев на длъжност Командир отделение към Районно управление (РУ) – Шумен, ОД на МВР – Шумен. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни мотиви. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Няма постъпили становища. Върховният административен съд като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-2051367/26.07.2026г., издадена от Й. Терзиев на длъжност Командир отделение към РУ – Шумен, ОД на МВР – Шумен за приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. з), подб. дд) от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца, считано от 26.07.2026г., като на жалбоподателя е отнето СУМПС [номер] Образец Кралство Белгия. Административният съд е образувал делото и веднага се е произнесъл по искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Приел е, че не са изложени и доказани факти и обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, от които да се установи, че предварителното изпълнение би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Поради което не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните като е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Предварителното изпълнение на заповедта е предвидено по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. 3аконодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на принудителни административни мерки от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират. 3а да се постанови спиране изпълнението на оспорената ПАМ, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр., ал. 2 АПК, доказването на които е в тежест на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че в случая жалбоподателят, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер, и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. В настоящия случай жалбоподателят, както правилно е приел първоинстанционният съд, не сочи факти и обстоятелства, от които да се установява настъпването на вреди от предварителното изпълнение. ПАМ като вид държавна принуда има за цел да постави определени ограничения пред лицето, адресат на заповедта. Тези ограничения са в изпълнение на приложената му мярка. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение. Такива в случая не се сочат. Правилен е изводът на съда, че не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя. Обстоятелството, че жалбоподателят живее и работи в Кралство Белгия и за определен период няма да може да се завърне на работа и да изпълнява трудовите си задължения, да продължи обучението си и да изпълнява семейните си задължения, като лично управлява автомобил, както и твърденията, че разполага с друг автомобил, пътува с два домашни любимеца не представляват „трудно поправима вреда“ от предварителното изпълнение на акта, както той твърди. Посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че не разполага със самолетен билет за завръщане и за необходимия период вече няма самолетни билети, също не представлява „трудно поправима вреда“ от предварителното изпълнение на акта, тъй като същото представлява единствено организационно и лично неудобство и не доказва настъпването на такива вреди. Само по себе си ограничението жалбоподателят да управлява лично автомобил за определен период не представлява вреда, която по своята значимост може да бъде противопоставена на защитения от закона обществен интерес. Жалбоподателят няма гарантирано във всички хипотези право да се придвижва в пространството единствено с лек автомобил, който той лично да управлява,предвид алтернативните възможности за управление на неговото МПС от друго лице, както и за придвижване при нужда с друг вид обществен транспорт. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая чл. 171, т. 1, б. з), подб. дд) ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на жалбоподателят да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самите неблагоприятни последици, които произтичат от съдържанието на приложената ПАМ, не представляват самостоятелно основание за спиране на нейното предварително изпълнение. За да бъде уважено искането по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, жалбоподателят следва да установи конкретни вреди, които биха настъпили именно вследствие на предварителното изпълнение и които са значителни или трудно поправими. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което правилно е оставил без уважение като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани със законосъобразността на оспорваната заповед и са неотносими към предмета на настоящото производство. Предвид изложеното всички възражения в частната жалба са неоснователни, поради което определението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,