Определение № 171 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по „допълнителна молба”/има характер на частна жалба/ с вх.№ 21801/23.12.2014 год. срещу разпореждане № 6282/10.12.2014 год. на Бургаския окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.№ 18229/30.10.2014 год. по в.гр.дело № 952/2013 год., подадена от Д. Г. Д.. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят Д. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като е внесъл държавна такса 15 лева с вносна бележка № 02000291400908/09.11.2014 год. към молба вх.№ 20958/10.12.2014 год. до Бургаския окръжен съд. Ответниците по частната жалба Г. Г. Д. от [населено място] и С. Н. Д. от [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да върне частната жалба окръжният съд е приел, че с разпореждане № 5643/31.10.2014 год. същата е оставена без движение като е предоставен едноседмичен срок за внасяне държавна такса 15 лева по сметка на Върховния касационен съд, което жалбоподателят е получил лично на 05.11.2014 год. и към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт не са ангажирани доказателства за отстраняване на посочената нередовност. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила. Видно от молба вх.№ 20958/10.12.2014 год. /листове 58-60а от въззивно дело/ Д. Г. Д. е обжалвал решение № 102/28.05.2014 год. по гр.дело № 258/2013 год. на Поморийския районен съд и решение № ІІ-123/27.11.2014 год. по в.гр.дело № 1591/2014 год. на Бургаския окръжен съд поради прекомерност и необоснованост на присъдените разноски от двете инстанции като е посочил основания: чл.248, ал.1, чл.303, ал.1, т.1, 2, 5 ГПК, за която молба е внесъл и д.т. 15 лева по сметка на Върховния касационен съд както е по приложенатая към нея разписка № 02000291400908/09.12.2014 год., т.е. по процесната частна жалба няма данни да е внесена държавна такса, поради което законосъобразно и на основание чл.275, ал.2 във връзка с чл.262 ГПК е върната. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение