Решение № 2463 от 16.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4168/2024 г.

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца О.А., представлявана от Кмета ннж. А. К. С., против ответниците К. Д. П., ЕГН ••••••••••, с адрес - гр. В. и П. Д. П., ЕГН ••••••••••, с адрес - гр. В.. С протоколно определение от 26.11.2024 г. съдът на основание чл.228 от ГПК е допуснал замяна на страна в настоящия процес, като вместо ответника П. Д. П., в производството да участва ответникът Д. Т. П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В. и настоящ адрес: с. К.. С протоколно определение от 18.03.2025 г. е прекратено производството спрямо ответника П. Д. П.. В исковата молба се твърди, че О.А. е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ №••••.552 по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О.А., област Варна, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, който имот е с площ 3000 кв.м, при граници: ПИ № ••••.625, ПИ № ••••.605, ПИ № ••••.553 и ПИ № ••••.551, образуван от имот № •••• (част от ••••) по КВС (предходен план) на същото землище. Правото на собственост на общината произтичало по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Двамата ответници оспорвали правото на собственост на общината. П. Д. П. се позовавал на нотариален акт №•••• г., с който Т. Д. К. и Д. Т. К. му дарили недвижимия имот, предмет на настоящата искова молба, а ответникът К. Д. П. се позовавал на нотариален акт за даР.е №•••• г., с който П. Д. П. (чрез пълномощник К. Д. П.) дарил на К. П. 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на исковата молба. Ищцовата страна твърди, че през 2007 г. от Д. Т. К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. К.) е била предявена искова молба на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на която било образувано гр.д. №3874/2007 г. на ВРС, с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в землището на с. О., с обща площ 48.500 дка, както следва: Нива с площ от 6,800 дка, находяща се в местност „••••“, попадаща в масив № 52 по КВС на землище с. О.; Нива с площ от 17,70 дка, находяща се в местност „••••“, попадаща в масив № 12 по КВС на землище с. О.; Нива с площ от 10,00дка, находяща се в местност „••••“, попадаща в масив № 28 по КВС на землище с. О. и Нива с площ от 14,00 дка, находяща се в местност „••••“, попадаща в масив № 26 по КВС на землище с. О.. Ищцовата страна сочи, че в хода на посоченото производството било установено, че П. Т. А. е бил собственик на претендираната земеделска земя по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт №••••г. Имотите били внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П. Т. А. имали право да възстановят правото си на собственост върху тях. Всички заявени за възстановяване ниви попадали в землището на с. О. и представлявали незастроени земеделски земи. Процесиите имоти съществували на място. Ищцовата страна сочи, че съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени и следователно възстановяването следва да се извърши в местностите в землището на с. О., в които са попадали притежаваните съгласно нотариалния акт от 1942 г. земеделски земи, а именно в местностите „••••“, „••••“, „••••“ и „••••“. След постановяване на съдебното решение №3/02.01.2008 г. по посоченото дело, от Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково бил издаден Протокол №14756/01.08.2008 г., с който се признавало и определяло за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото на собственост върху земеделски земи, така както били посочени в исковата молба с обща площ 48,500дка. На 27.08.2008 г. от Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково било издадено Решение №23-1, с което на П. Т. А. било възстановено правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52.528дка. както следва: Изоставена нива с площ от 1,825 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № •••• ; Изоставена нива с площ от 9,093 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № •••• (разделен на •••• и ••••); Изоставена нива с площ от 0,606 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ••••; Нива с площ от 16,436 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № •••• (получен от обединяване на •••• и ••••); Изоставена нива с площ от 1,222 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ••••; Изоставена нива с площ от 22,720 дка, находяща се е местност "К.", представляваща имот № •••• (процесния имот); Изоставена нива с площ от 0,626 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ••••. Ищцовата страна сочи още, че с Решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково, на наследниците на П. Т. А. е било предоставено право на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответствали на притежаваните и заявени такива за възстановяване. По горепосоченото гражданско дело било установено, че П. Т. А. е притежавал имоти в местности „••••“, „••••“, „••••“ и „••••“, а не в местност „К.“. Самият ищец по гр. д. № 3874/2007 г. - Д. Т. К. към исковата си молба от 2007 г. приложил нотариален акт от 1942 г. на своя наследодател П. Т. А. и заявил, че притежаваните имоти са в местности в землището на с. О. - местности „••••“, „••••“, „••••“ и „••••“, но не заявявал за възстановяване притежавани имоти в местност „К.“. Ищцовата страна твърди, че имотът, представляващ ПИ №••••.552 по КК и КР на местност „К.“, в землището на с. О. не е собственост на ответниците, тъй като никой от техните праводатели не е бил собственик, а никой не можел да прехвърля това, което няма. Също така ищецът твърди, че нито ответниците, нито някой от техните праводатели, са владели някога процесиите имоти. Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № ••••.552 по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О.А., област Варна, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, който имот е с площ 3000 кв.м, при граници: ПИ № ••••.625, ПИ № ••••.605, ПИ № ••••.553 и ПИ № ••••.551, образуван от имот № •••• (част от ••••) по КВС (предходен план) на същото землище. В представения писмен отговор, чрез процесуалния си представител ответниците оспорват предявения иск и твърдят, че същият е неоснователен. Считат, че разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, на която ищцовата страна основава иска си, е приложима единствено за земеделските земи, останали след възстановяване на собствеността, а това са имотите, притежавани от преди образуването на ТКЗС или ДЗС и попадащи в някоя от хипотезите по чл.10 ал.1 и сл. от ЗСППЗ, при което тези имоти подлежат на възстановяване на бившите собственици или техните наследници. Процесният имот и територията, в която се намирал, имали различен статут. Касаело се за теР., образувани след изграждането през 1988 г. на брегоукрепителни съоръжения по крайбрежната ивица между „Албена“ и „Златни пясъци“, с цел предотвратяване на постоянни свлачищни процеси в този район. Тези съоръжения включвали изграждането на т.нар. „дамба" - насип от бетонови елементи и инертни материали и път върху тях, разположени по протежение на бреговата ивица на около 100 метра навътре в морето. След завършването на тези съоръжения теренът между тях и съществуващата до момента брегова ивица бил засипан с пръст, в резултат на което част от крайбрежната морска площ била превърната в земна площ. Тъй като тази площ възникнала в резултат на човешката дейност през 1988-89г. и не съществувала към момента на кооперирането на земята, тя не подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което и не би могла да бъде придобита от общината по силата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Към онзи момент тази новосъздадена площ попадала в землището на с. Кранево на територията на община Балчик, а в землището на с. О., О.А. била включена през 2003 г. Планът за земеразделяне на с. О., бил обявен през 2000 г., когато тези имоти все още попадали в землището на с. Кранево. Също така по отношение на процесните имоти не била провеждана процедурата по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ за определянето им като земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, нито за тях били съставяни актове за общинска собственост. Ответниците твърдят, че чрез договора за даР.е от 05.11.2008 г., обективиран в нот. акт №•••• г., Т. Д. К. и Д. Т. К. прехвърлили на П. Д. П. правото на собственост върху няколко недвижими имоти, между които и имот, представляващ изоставена нива с площ от 22720 кв.м, находяща се в землището на с. О., О.А., м-ст „К.“, седма категория на земята, представляваща неурегулиран поземлен имот №•••• по плана за земеразделяне. Процесният имот с номер ••••.552 представлявал част от имота по тази нива с площ от 22720 кв.м. След това чрез договор за даР.е, сключен с нот. акт №•••• г., П. Д. П. дарил на Д. Т. К. 1/2 ид.част от ПИ №•••• с площ от 3000 кв.м, НТП - изоставена нива, седма категория на земята, при съседи на целия имот: имот № •••• на А.Д., имот № •••• - нестопански терен на държавата, имот № •••• на П. П. и имот № •••• - полски имот на О.А., който имот бил образуван от ПИ № ••••. Чрез договор за даР.е от 24.06.2015 г., сключен с нот.акт №•••• в СВ Варна, П. Д. П. прехвърлил на К. Д. П. част от имотите, предмет на договора за даР.е, сключен с нот. акт № •••• г., вкл. и с останалата в негова собственост 1/2 ид.част от ПИ №••••.552 по КК и КР, с трайно предназначение на територията-земеделска, НТП изоставена орна земя, целия с площ от 3000 кв.м., номер по предходен план ••••. Ответниците твърдят, че в резултат на описаните сделки към настоящия момент ПИ с идентификатор ••••.552 по КК и КР се притежава от К. Д. П. и Д. Т. К. при равни части. Праводателите по договора за даР.е от 05.11.2008 г. Т. Д. К. и Д. Т. К. притежавали описаните имоти по наследяване от П. Т. А. и възстановена собственост с решение № 23-1/27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие с. Аксаково. Влязлото в сила решение на ОСЗ Аксаково представлявало стабилен административен акт с конститутивно действие, по силата на който имотите били придобити в собственост от Т. Д. К. и Д. Т.. Ответниците сочат, че решението на ОСЗ Аксаково е постановено въз основа на влязло в сила решение на съда по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което единствено е признато правото на възстановяване на собствеността върху имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС, като конкретните имоти, които се възстановяват, се определят от общинска служба по земеделие с решение по чл.14 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.11 ал.4 ЗСПЗЗ когато съдебното решение е представено в ОСЗ след обнародването на обявлението за изготвяне на плана за земеразделяне, правоимащите се обезщетяват по реда на чл.10б във вр. с. чл.19а от ЗСПЗЗ. Ответната страна сочи, че описаните в решението на съда по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ имоти не са съществували с посочените в решението параметри и не са били свободни, предвид обявения през 2000 план за земеразделяне. Поради това с решението си от 27.08.2008 г. ОСЗ Аксаково, съгласно чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ, е обезщетила наследниците на П. Т. А. с налични земеделски земи по реда на чл.19а ал.4 и чл.10б от ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот по давност, чрез добросъвестно владение в продължение на повече от пет години, считано от сключването на договора за даР.е от 05.11.2008 г. за П. Д. П. и от 24.06.2015 г. за К., Д. П., евентуално чрез непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., при присъединяване на владението на Т. Д. К. и Д. Т. К. от 08.09.2008 г. и на П. Д. П. от 05.11.2008 г. След влизане в сила на решение № 23- 1/27.08.2008г. на ОСЗ Аксаково Д. Т. К. и Т. Д. К. били въведени във владение на възстановените им с решението имоти на 08.09.2008 г. с протокол № 753/2008г. на ОСЗ. При извършения от длъжностното лице въвод имотът бил трасиран и границите му били означени с трайни знаци. При сключването на договора да продажба с нот. акт № 174 от 5.11.2008 г. Д. Т. К. и Т. Д. К. предали владението на купувача П. П., който владял тези имоти до сключването на договора за продажба от 24. 06. 2015 г., когато предал владението на ответника К. П.. За процесния имот след 13.11.2009 г. владението било упражнявано съвместно от П. П. и Д. К., а от 24.06.2015 г. този имот се владеел от съсобствениците К. П. и Д. К.. Теренът бил необработван и затревен с естествена растителност, поради което първоначално П. П., а от 2015 г. и К. П. периодично почиствали имотите и подновявали поставена маркировка. П. Д. П. и К. Д. П. били вписани като собственици на процесиите имоти в регистъра на земеделските земи и в кадастралния регистър към КК. В качеството им на собственици на процесиите имоти на ответника и на неговия праводател били връчвани уведомления от СГКК по реда на ЗКИР и Наредба № 3 от 28.04.2005 г., както и от О.А. за провеждана процедура за подробен устройствен план, засягащ тези имоти. Предвид така изложените в отговора обстоятелства, представителят на ответниците счита, че предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли. Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: С решение №3 от 02.01.2008 г. по гр.д. №3874/2007 г. по описа на РС – Варна, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ОСЗГ - Аксаково и Община Акасково, че наследниците на П. Т. А., б.ж. на с. К., О.А., поч. на •••• г. имат право да възстановят правото си на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. О., О.А.: нива с площ от 6.800 дка в местност „••••“, при граници: И. Дим. Н., Г. Ив. С.а, В. Ив. Г., Х. Ив. К.; нива с площ от 17.700 дка в местност „••••“, при граници: Х. Хр. В., Г. Дим. У., М. Дим. Г. и път; нива с площ от 10 дка в местност „••••“, при граници: Г. К. Ч., Г. Ив. Б., З. Георг. М. и път; нива с площ от 14 дка в местност „••••“, при граници: И. Ат. К., М. Хр. К., Г. Дим. У. и дол, придобити от наследодателя по силата на продажба, обективирана в нот. акт № •••• г. и внасянето им в ТКЗС, по иск на Д. Т. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. •••• От приложените по делото от ищцовата страна: искова молба, въз основа на която е било образувано гр.д. №3874/2007 г. по описа на РС – Варна; нотариален акт за покупкопродажба том •••• г. на нотариус при ВнОбС и удостовеР.я за наследници, се установява че П. Т. А. е починал на •••• г. и негов единствен наследник е бил неговият син Т.П. А.. Последният е починал на •••• г. и негов наследник е Д. Т. К., който е подал и исковата молба по гр.д. №3874/2007 г. на ВРС. С молба от 28.07.2008 г. Д. Т. К. е отправил искане към ОСЗ – с. Аксаково да му бъдат възстановени имотите, чието право на собственост е признато с решението на съда по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. На молбата е поставена резолюция: „Да!“ и е отбелязано, че следва да се постанови решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на молбата на Д. К. и постановеното съдебно решение, на 01.08.2008 г. е съставено протоколно решение по протокол №14756 от същата дата на ОСЗ – с. Аксаково, с което се признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Т. А. върху земеделски земи с план за земеразделяне, по реда на чл.19 и чл.10б от ЗСПЗЗ на всички земи, възстановени съгласно съдебното решение, тъй като същите попадат в условията на чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ. С решение №23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ – с. Аксаково е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Т. А. върху седем ниви в землището на с. О., О.А., една от които представлява: изоставена нива от 22.720 дкa, седма категория, местност „К.“, представляваща имот № •••• пo картата на землището, при граници (съседи): №•••• - полски път на Община Aкcaкoвo; №•••• - изоставена нива - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № •••• - др. тер. нестоп. на държавата и №•••• - изоставена нива на насл. на П. Т. А.. С протокол №753 от 08.09.2008 г., като наследник на П. Т. А., Д. Т. К. е въведен във владение на всички имоти, описани в решение №23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ – с. Аксаково. От представената по делото пълна история на имот №•••• към 30.04.2012 г. /стр.14/ е видно, че преди възстановяването на този имот на наследниците на П. Т. А., имотът е представлявал земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. На 05.11.2008 г. с договор за даР.е на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №•••• г. на ВРС, Т. Д. К. и Д. Т. К. са прехвърлили на П. Д. П. собствеността върху няколко недвижими имота – земеделски земи, като един от тях е именно имот с №•••• пo картата на землището на с. О., О.А., м-ст „К.“, представляващ изоставена нива с площ от 22, 720 дка. С договор за даР.е на недвижим имот от 13.11.2009 г., обективиран в нотариален акт №•••• г. П. Д. П. е прехвърлил на Д. Т. К. ½ идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. О., общ. Аксаково, обл. Варна, местност „К.“, а именно: имот № ••••, с площ от 3.000 дка, начин на трайно ползване: изоставена нива, вид собственост: частна, категория на земята при неполивни условия: седма при граници и съседи: имот № ••••- изоставена нива на А.Р.Д. и др., имот № ••••- др. тер. нестоп. на държавата, имот № ••••- изоставена нива на П. Д. П. и имот №••••- полски път на О.А.. Посочено е в нотариалния акт, че имотът е образуван от имот №••••. На 24.06.2015 г. с договор за даР.е, за който е съставен нотариален акт №•••• г. на нотариус П. Миткова, с район на действие ВРС, П. Д. П. е дарил на К. Д. П. седем недвижими имота, представляващи земеделски земи в землището на с. О., общ. Аксаково, както и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ••••.552, съгласно кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобР. със Заповед 300-5-74/ 15.09.2003 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед: КД-14-03-1910/20.07.2012 г. на Началник на СГКК- Варна, с площ 3000 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: •••• - част от имот ••••, при съседи: ••••.625, ••••.605, ••••.553 и ••••.551. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от съда и съгласно което се установява /т.5/, че процесният имот с идентификатор по действащата кадастрална карта ••••.552 за населеното място, посочен в нотариален акт №•••• г. на нотариус П. Миткова, с район на действие ВРС, е идентичен с поземлен имот №••••, посочен в нотариален акт №•••• г. и представлявава част от имот с №••••, посочен в нотариален акт №•••• г. на ВРС. От заключението на експертизата се установява също, че за територията, в която попада процесният имот, са действали през годините и към момента: КРП от 1964 г., съгласно който имотът не е в обхвата на плана; карта на съществуващи/възстановими стари реални граници, приета с Протокол на комисия, назначена от МЗ на 13.09.1995 г.; план за земеразделяне, обявен в ДВ бр. 38/09.05.2000 г.; карта на възстановената собственост на землище с. О. от 2001 г; КККР на землище с. Кранево, община Балчик, обл. Варна, одобР. със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на ИД на АГКК - София; КККР от 2012 г. на землище с. О., О.А., обл. Варна, одобР. със Заповед №КД- 14-864 от 30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменение на КК със Заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г. и с която са интегрирани данни от КВС за местността „••••“ и КККР на землище с. О., О.А., обл. Варна, действаща към настоящия момент с актуализация на собствеността. Съгласно заключението на експертизата се установява, че имот №•••• по КВС на с. О. е бил разделен чрез делба на 18.12.2008 г. и от него са били образувани ПИ №№ ••••, ••••, •••• и ••••, като за имот № ••••, с площ 3,000 дка, съгласно КВС, партида е била открита на същата дата. Картата на възстановената собственост е била интегрирана в действащата КККР на землището на с. О. за местността „К.“ със Заповед № КД-14-03-864/30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна, с която е било одобрено изменение на КК, съгласно което процесният имот е получил идентификатор ••••.552. В заключението на експертизата е посочено също, че имот с ид. № ••••.552 по КККР на землище с. О., попада изцяло в зона със строителна забрана в регистриран свлачищен терен. По делото е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза и същата в заключението си е установила, че в района на процесния имот са били извършвани брегоукрепителни мероприятия, като са налични проекти от 1984-1987 г. съдържащи документация по проектиране, изпълнение и приемане на отделните видове СМР. Дадено е заключение, че процесният имот с ид. № ••••.552 по КККР на землище с. О., общ. Аксаково, не е съществувал преди изграждане на брегоукрепителните съоръжения и същият попада върху допълнително насипана земна маса, западно от изградена бетонова подпорна стена и канавка. Установява се също така от заключенията на експертизите, както и от останалите представени по делото доказателства - Протокол от 23.03.2004 г. от проведена среща между представители на община Балчик и О.А.; Протокол №2/25.08.2004 г. за приемане техническите дейности относно трасиране на землищна граница; Протокол №1 от 02.08.2004 г. за установяване на землищна граница между с. О., общ.Аксаково, обл. Варна и с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич; Заповед № РД-04-7706-34 от 21.07.2004 г. на областните управители на област Добрич и област Варна; писмо, изх. № РД-0603/232/06.08.2003г. от Кмета на О.А.; Решение № 895 от 20.06.2003г., по гр. д. № 779/2002г. на ВКС; Решение от 07.01.2002г., по гражданско дело № 1067/2000г. по описа на ВОС, ведно; Решение № 888 от 06.07.2000 г. по гражданско дело № 364/2000г. по описа на ВКС; писмо изх, № РД-08- 46/04.031992 г. на Началника на управление „Териториално управление, законност и обществен ред“; Протокол от 18.02.1992 г. на комисия - Териториален кадастър - Варна; Протокол от 02.03.1993 г.; Протокол от 11.11.1974 г. на комисия за уточняване условията за предаване на с. Кранево към община Оброчище; Протокол от 24.10.1974 г.; Държавен вестник от 08.10.1974г. в частта относно Указ № 2076/20.09.1974 г., че след образуването му процесният имот е попадал на територията на Община Балчик, в землището на с. Кранево, като с посоченото решение от 2002 г. на ВОС, потвърдено с решението на ВКС от 2003 г., е определена землищната граница между селата О. и Кранево, в резултат на което територията на процесния имот в местността „К.“ е причислена към землището на с. О.. От представените Заповед №РД09-94/15.05.2009 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - Варна и и протоколно решение №3 от 12.05.2009 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед на Директора на ОДЗ – Варна, ведно с приложения към протокола, е видно, че са били определени имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗКПЗЗ (обн., ДВ, бр. 13 от 2007 г.) за О.А., сред които процесният имот не фигурира. От показанията на изслушаните по делото свидетели Л.Д. В. и С.Н. З., посочени от ответниците и Д.К.Д. и Д.Д.Д., посочени от ищцовата страна се установява, както и от данните на съдебно-техническата експертиза, че през 2009 г. ответникът Д. К. завел в процесния имот геодезист и заедно със свидетеля Л. В. поставяли колчета, за да бъдат отбелязани граници на процесния имот. В имота имало стари дървени бунгала – бараки, ползвани от рибари. Към момента имотът не бил ограден, нито имало налични обозначения на граничните точки на имота. Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени безспорно от всички приобщени към делото доказателства. На база на установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: За ищцовата страна е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото същата би се считала за собственик на имота, ако бъдат отречени правата на ответниците. В този смисъл е Тълкувателно решение №8/2012 по т. д. №8 по описа за 2012 г. на ОСГТК. В настоящото производство ищцовата страна следва да докаже фактите, от които произтича правния й интерес, т.е. да докаже, че процесният имот представлява такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общинска собственост по силата на закона. Видно е от установените по делото факти, че с решението на ВРС от 2008 г. на наследниците на П. Т. А. по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е било признато правото на възстановяване на собствеността на земеделски земи в землището на с. О.. С това решение единствено се признава правото да се възстанови собствеността върху посочените имоти, без да се определят конкретни имоти, индивидуализирани по местност и граници. Съгласно чл.11, ал.4 от ЗСПЗЗ когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в Държавен вестник на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл.10б от закона, т.е. възстановяват се правата не в съществуващите граници на имотите, а правоимащите се обезщетяват с други имоти съгласно плана за земеразделяне или компенсационни бонове по тяхно искане. Именно такъв е настоящият случай, тъй като очевидно към 2008 г. /представянето на съдебното решение в ОСЗ – с. Аксаково/ планът за земеразделяне за землището на с. О. е влязъл в сила, поради което възстановяването на земите е следвало да се извърши с други равностойни имоти от държавния или общински поземлен фонд, тъй като Д. Т. К. с молбата се от 28.07.2008 г. е поискал възстановяване на земи, а не обезщетение с компенсационни бонове. Към този момент /2008 г./ местността „К.“ е била причислена към землището на с. О., а територията на процесния имот е била предназначена за възстановяване на правоимащи. Предвид това в случая е без значение, че с решението на съда от 2008 г. по гр.д. №3874/2007 г. на ВРС е било признато право на възстановяване на собственост върху земи в друга местност и с други площи. В случая възстановяването е било осъществено по реда на чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба „собствениците с влезли в сила съдебни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, представени в общинската служба по земеделие след изтичането на срока по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ, се обезщетяват със земи по чл.19 ЗСПЗЗ, а при недостиг - по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината или се възстановяват в правата си по реда на чл. 45ж“. Постановеното решение №23-I от 27.08.2008 г. на ОСЗ – с. Аксаково легитимира наследниците на П. А. като собственици на имота, независимо по какъв начин е извършено възстановяването на земите – в стари реални или възстановими граници или с план за земеразделяне. С Тълкувателно решение №1 от 1997 г. по гр. д. №11/1997 г., ОСГК е прието, че: „Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие“, тъй като с тях е индивидуализиран обекта на възстановената собственост. В решението на ОСЗ от 2008 г. ясно са посочени имотите, които се възстановяват, чрез идентификаторите на имотите и границите им. Безспорно е по делото, че процесният имот, представляващ част от възстановените имота на наследниците на А. не е представлявал такъв включен в ТКЗС или друга селскостопанска организация, а е бил образуван след 1984 г. при изграждане на брегоукрапителни съоръжения и насипване на земна маса. Към момента на възстановяването му на наследниците на А., обаче имотът е бил предназначен за обезщетяване на правоимащи по ЗСПЗЗ. Предвид това решението на службата по земеделие от 2008 г. е актът, който легитимира правоимащите за собственици на имотите, посочени в него. Съставеният протокол за въвод във владение на имотите от 2008 г. доказва и, че наследниците на А. /в случая Д. Т. К./ са получили фактическата власт над имотите. Решението на ОСЗ не страда от пороци, които да водят до нищожност, поради което и с последващите действия на разпореждане с процесния имот /съгласно горепосочените нотариални актове/ валидно са били извършвани даР.ята на имота. Предвид това понастоящем ответниците се легитимират като съсобственици на имота, при равни квоти, на основание сключени договори за даР.е, обективирани в горепосочените нотариални актове. При този извод съдът не следва да се произнася относно заявеното от ответниците условията на евентуалност основание за собственост – придобиване на имота по давност. След като с решението на ОСЗ процесният имот е бил възстановен на наследниците на П. А., самият имот, както и този, от който е бил образуван, вече не представляват земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и не се счита общински по смисъла на посочената разпоредба. Липсват по делото доказателства, а не са налице и твърдения от ищцовата страна за собственост на имота или придобиването му на друго основание. Предвид изложеното съдът счита, че предявеният от О.А. иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответниците направените по делото разноски. Същите са в общ размер от 2880 евро, съгласно представения от списък на разноските, от които 2000 евро адвокатско възнаграждение и 880 евро – депозит за експертиза. От ищцовата страна е депозирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с аргумента, че минимумът на възнаграждението следва да е от 204, 52 евро. Съдът счита възражението за неоснователно. В случая следва да се съобрази, че независимо от цената на иска, производството е с фактическа и правна сложност, която не може да се определи като незначителна в сравнение с други производства от същия вид; в производството са изслушани заключения по назначена експертиза и допълнителна такава; проведени са разпити на свидетели; проведени са няколко съдебни заседания. Предвид това съдът счита, че заплатеното от двамата ответници възнаграждение е адекватно на осъществената по обем правна услуга по делото. Водим от горното съдът