Решение № 1997 от 27.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1067/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА ЗK „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт А. Р. срещу решение № 5612/04.12.2023 г., постановено по анд № 9086/2023 г. на СРС, НО, 94 състав ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на КФН сумата в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на ЗK „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт А. Р. срещу решение № 5612/04.12.2023 г., постановено по анд № 9086/2023 г. на Софийски Районен Съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 94 състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № P-10-- 123 от 05.06.2023 г. издадено от заместник - председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на КФН. С оспореното НП на ЗK „ЛЕВ ИНС” АД е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 644, ал.2, предл. 2 във вр. ал. 1, т. 2, във вр. с параграф 1, т. 51 от ДР от Кодекса за застраховане (КЗ), за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ. В жалбата е посочено, че решението на СРС-НО е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. По време на проведеното по делото открито заседание, касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт Л., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Представителят на СГП счита жалбата по същество за неоснователна, решението на СРС като правилно следва да бъде оставено в сила. Административен Съд С. – град, ХXVIII касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на представителя на СГП и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е намерил за установени обстоятелства, които са от значение за спора. В оспореното решение е прието, че на 08.11.2022 г. Л. Й. е предявил претенция № 3000-5000-22-000393 за изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпило застрахователно събитие, в следствие на което е увреден лек автомобил „БМВ 520 и“ с рег. [рег.номер на МПС] на основание застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователен договор № BG/22/121003500704. На същата дата били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й. На същата дата е бил извършен и оглед на автомобила, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. След горепосочената дата не са изисквани и представяни други документи. От този момент нататък започнал да тече срока по чл. 108 КЗ, като не били изисквани допълнителни доказателства от застрахованото лице, имащи значение за установяване на основанието и размера на претенцията. Следователно от представянето на доказателствата е започнал да тече 15 дневния срок, в който е следвало застрахователя да се произнесе по молбата, а именно не по - късно от 29.11.2022 г. включително. Застрахователят се е произнесъл по претенцията, като е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 419, 97 лв. по банковата сметка на Л. Й., на 20.12.2022 г. Нарушението е извършено на 30.11.2022 г., в [населено място]. Към преписката е приложено НП № Р-10 - 739/17.09.2021 г., влязло в сила 29.10.2022 г., с което на ЗK „ЛЕВ ИНС” АД е наложена имуществена санкция за неизпълнение на законово задължение по чл. 108, ал. 1 от КЗ. За констатираното неизпълнение на законово задължение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-103/07.04.2023 г., връчен на представител на дружеството, който го е подписал без възражение. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП. СРС, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че административно-наказващият орган е приложил правилно закона, поради което е потвърдил оспореното НП. Административен Съд С. – град, ХXVIII касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното: Съгласно чл. 218, ал.1 АПК вр. чл.63в ЗАНН предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата пороци на решението по чл. 63в ЗАНН на първоинстанционния съд. Съдът в случая не констатира извършени нарушения, касаещи валидността и допустимостта на оспорваното решение, за които следи служебно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Районният съд е изследвал всички относими към спора обстоятелства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени събраните писмени доказателства. Изводите на СРС се споделят изцяло от настоящия състав касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ е застрахователят е длъжен да се произнесе по всяка претенция в 15-дневен срок от представяне на доказателствата, изискани на основание чл. 106 от КЗ, като определи и изплати обезщетение или мотивира своя отказ. Съгласно чл. 106, ал. 1 КЗ застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя, като последният е задължен да удостовери всяка заведена пред него претенция (чл. 106, ал. 2 КЗ). Самото удостоверяване е правно релевантен факт от категорията на юридическите събития, при настъпването, на който за застрахователя възниква задължение да разгледа застрахователната претенция и да се произнесе по същата в законово установения срок, като я уважи или откаже да изплати обезщетението (арг. чл. 108, ал. 1 КЗ). В конкретния случай дружеството е било длъжно да се произнесе по претенция № 3000-5000-22-000393 в срок до 29.11.2022 г. За извършеното нарушение нормата на чл. 108, ал. 1 КЗ предвижда имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева. Установено е, че за ЗK „ЛЕВ ИНС” АД това се явява повторно нарушение, тъй като спрямо същото дружество има влязло в сила НП за същото по вид нарушение. При повторно нарушение е предвидено административно наказание за юридически лица от 2 000 до 40 000 лева., с което административно наказващият орган се е съобразил и наложил на жалбоподателя. Законодателят императивно е създал задължение за застрахователя в срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Нарушението е формално и е без значение, дали се касае за забава от един или повече дни, а срокът е дефинитивно императивен, а не препоръчителен. Отговорността, която законът възлага на юридическите лица по реда на чл. 644, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 108, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е обективна и безвиновна. Тя е проява на засилена превенция на държавата срещу определени нарушения и за да бъде ангажирана, е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на законови задължения. В разглеждания случай се касае за обществени отношения с финансов характер. Застрахователните дружества изпълняват особено важна регулативна функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди. Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в законоустановените срокове ще засегне имуществената сфера на тези лица и ще обезсмисли в по- малка или по-голяма степен целта на застраховането – обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидени в съответните договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 от КЗ са насочени именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка с поетите рискове. Във връзка с изложеното в случая не може да се приеме, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Към административната преписка са приложени доказателства за това, че дружеството е било санкционирано с НП № Р-10 - 739/17.09.2021 г., влязло в сила 29.10.2022 г. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. По силата на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение и приема същата за правилно определена. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на АНО - разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. В случая органът е бил процесуално представляван от юрисконсулт, който се е явил на няколко съдебни заседания пред различни инстанции, като и в съответствие със сериозна фактическа и правна сложност. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде равно на максимума посочен в чл. 27е от НЗПП - 120 лв. Предвид на гореизложеното, съставът на Административния съд, разгледал касационната жалба, намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен С ъд С. – град, ХXVIII касационен състав, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА ЗK „ЛЕВ ИНС” АД, чрез юрисконсулт А. Р. срещу решение № 5612/04.12.2023 г., постановено по анд № 9086/2023 г. на СРС, НО, 94 състав ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на КФН сумата в размер на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: