Решение № 18664 от 2.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3599/2024 г.

ОТМЕНЯ по жалбата на Я. Д. Ц. Решение № СОА24-РИ09-170/01.04.2024 г. на директор Дирекция „ Секретариат на СОС“, с което на основание чл. 37, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до исканата информация по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г. ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г., подадено от Я. Д. Ц., при съобразяване с мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от получаване на преписката. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Я. Д. Ц. сумата от 1010 лв., представляваща разноски по делото. Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от Я. Д. Ц. срещу Решение № СОА24-РИ09-170/01.04.2024 г. на директор Дирекция „Секретариат на СОС“, с което на основание чл. 37, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до исканата информация по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г. С жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспорения отказ, като се излагат доводи, че същият е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че исканата информация е с обществено значим интерес, засягат се значителни обществено формирани финансови ресурси, финансови и данъчни престъпления и е със съществено значение върху околната среда. По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на отказа за предоставяне на обществена информация, както и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. К., която поддържа жалбата, като претендира отмяна на обжалвания акт. Ответникът – директор Дирекция „Секретариат на СОС“, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на подадената жалба. Софийската градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител по делото и не взема становище по жалбата. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Не се спори по делото, а и се установява от представените с административната преписка писмени доказателства, че от жалбоподателя Я. Д. Ц. е подадено до СОС заявление за достъп до обществена информация с вх. № СОА24-ЕВ01-144/1/18.03.2024 г., с което се иска: „В цялост, в електронен вид презентацията на „Топлофикация София“ ЕАД, представена по време на заседание на Постоянната комисия по инженерна инфраструктура, проведено на 05.03.2024 г., от 14 часа, в зала 5, ет. 5, [улица]“. Като предпочитана форма за достъп заявителят е посочил, че желае да получи презентацията в електронен вид. Във връзка с постъпилото заявление с писмо с изх. № СОА24-ЕВ01-144-/1/18.03.2024 г. по описа на СОС е изискано становище от „Топлофикация София“ ЕАД относно възможността за предоставяне на исканата презентация, тъй като в нея се съдържа информация, касаеща дейността на дружеството, финансови данни и др. Представено е писмо с изх. № СОА24-ЕВ01-144-/2/18.03.2024 г. до заявителя, с което е уведомен за исканото становище от „Топлофикация София“ ЕАД. Постъпило е становище с вх. № СОА24-ЕВ01-144-/2/18.03.2024 г. от "Топлофикация София" ЕАД, с което е посочено, че не е налице основание за предоставяне на поисканата със заявлението информация, доколкото същата не подлежи на предоставяне по арг. на чл. 17, ал. 2 ЗДОИ, като същевременно се ползва от закрилата по чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗЕ във връзка с Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях, Постановление на Министерски съвет за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност и чл. 5 ЗДОИ. Последвало е издаване на оспореното в настоящото производство Решение № СОА24-РИ09-170/01.04.2024 г. на директор Дирекция „ Секретариат на СОС“, с което на основание чл. 37, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до исканата информация по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДОИ информацията, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Поисканата информация не подлежи на предоставяне, доколкото представлява търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна. В допълнение е посочено, че поисканата презентация съдържа данни, свързани с високо конкурентната среда на пазара на природен газ, като предоставянето й би създало риск от недобросъвестни търговски практики, които са в състояние да увредят интересите на цитираните в нея субекти, в това число "Булгаргаз" ЕАД и "Български енергиен холдинг" ЕАД. Посочено е, че в поисканата със заявлението презентация се съдържат данни относно ТЕЦ "София-изток", който представлява обект на критична инфраструктура в сектор Енергетика, подсектор Топлинна енергия, съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях. По смисъла на § 1 от Наредбата "критична инфраструктура" е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции. Жалбоподателят е уведомен за постановеното решение със съобщение с изх. № СОА24-ЕВ01-144-/4/01.04.2024 г. Установява се от представената Заповед № СОА24-РД56-2/16.02.2024г., издадена от председателя на Столичния общински съвет на основание чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 11 от Правилника за организацията и дейността на столичния общински съвет и чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, че директорът на дирекция „Секретариат на Столичния общински съвет“ е оправомощен да разглежда заявления за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ и съответно да постановява решения по тях. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и срещу административен акт по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК съобразно нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обществените отношения, свързани с достъпа до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. В чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В разглеждания случай оспореното решение е издадено от компетентен орган, видно от представената Заповед № СОА24-РД56-2/16.02.2024г., издадена от председателя на Столичния общински съвет на основание чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 11 от Правилника за организацията и дейността на столичния общински съвет и чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, с която директорът на дирекция „Секретариат на Столичния общински съвет“ е оправомощен да разглежда заявления за достъп до обществена информация по смисъла на ЗДОИ и съответно да постановява решения по тях. Отказът е постановен в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, съгласно която разпоредба заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Предвид това, че е изискано съгласието на трето лице относно предоставянето на информация, срокът за произнасяне е продължен с още 14 дни – чл. 31, ал.1 ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Кръгът на задължените по закон да предоставят информация субекти е очертан в чл. 3 ЗДОИ. Несъмнено в случая заявителят е субект на правото да получи исканата информация съгласно чл. 4 ЗДОИ, а ответникът е задължен субект за предоставянето ѝ – чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Според легалното определение, дадено с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ), и служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). Според чл. 13 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и се осъществява по реда на този закон, при спазване ограниченията по ал. 2 и отчитане на хипотезите по ал. 4 – случаите на надделяващ обществен интерес. За да се проведе успешно производството по предоставяне на исканата от заявителя информация, заявлението следва да е адресирано до задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, информацията да отговаря на дефиницията по чл. 9, ал. 1 от закона и фактически да се намира при административния орган. В срока по чл. 28 ЗДОИ органът е длъжен да се запознае с искането и прецени налице ли са визираните в закона условия за предоставяне на търсената информация от заявителя. С нормата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ императивно са предвидени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, а именно когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2, или когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, както и когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗДОИ в случаите по ал. 1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. В случая достъп до исканата информация по заявление № СОА244-ЕВ01-144/06.03.2024 г. е отказан на основание чл. 37, ал. 2 ЗДОИ. Съдът приема, че оспорваният отказ има необходимата писмена форма по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, но липсва изискуемото съдържание по чл. 38 ЗДОИ, което е пречка да се извърши преценка дали са законосъобразни, респ. незаконосъобразни, изводите на ответника, че исканата информация не подлежи на предоставяне. Посочено е единствено, че исканата информация представлява търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, като, наред с това, изводът за наличието на търговска тайна се обосновава с общи немотивирани съображения, че предоставянето на исканата информация би довело до недобросъвестни търговски практики. Липсват мотиви защо се приема, че информацията е търговска тайна по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗДОИ, според който информацията по ал. 1 (обществената информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти), която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Според чл. 17, ал. 3 ЗДОИ задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците. В конкретния случай не са изложени обстоятелства, които да водят до извод за нелоялна конкуренция между търговци (не е достатъчно само наличието на отказ от страна на третите лица), а това е пречка да се извърши преценка за правилността на оспорвания акт. В нормите на чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ изрично се посочва, че информацията се предоставя при надделяващ обществен интерес, което означава, че наличието или липсата на надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на тези две норми, т.е., задълженият субект следва да изложи фактически и правни основания относно този релевантен юридически факт, което задължение не е изпълнено. Необходимостта за излагане на мотиви в тази насока се подкрепя и от обстоятелството, че е въведена презумпция за наличието на обществен интерес при определени предпоставки, което е регламентирано в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Посоченото следва да се обсъди от ответника, като допълнително следва да съобрази § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Липсата на мотиви се явява пречка за преценка правилността на оспорвания акт, което води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което същият подлежи на отмяна, а преписката следва да се върне на ответника, който в 14-дневен срок да се произнесе, като изложи мотиви при съобразяване на разясненията, дадени в настоящия съдебен акт. По разноските в производството. При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да му бъдат присъдени такива в общ размер от 1010 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г., като при определяне размера на разноските съдът съобрази и липсата на своевременно направено възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, Административен съд София – град, 72 с-в, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалбата на Я. Д. Ц. Решение № СОА24-РИ09-170/01.04.2024 г. на директор Дирекция „ Секретариат на СОС“, с което на основание чл. 37, ал. 2 ЗДОИ е отказан достъп до исканата информация по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г. ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление № СОА24-ЕВ01-144/06.03.2024 г., подадено от Я. Д. Ц., при съобразяване с мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от получаване на преписката. ОСЪЖДА Столична община да заплати на Я. Д. Ц. сумата от 1010 лв., представляваща разноски по делото. Решението е окончателно съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация. СЪДИЯ: Р Е Ш И: