Решение № 217 от 26.8.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 504/2026 г.

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 48185/23.06.2026г. на Ц. М. К., ЕГН ••••••••••, от с. •••, ул. „•••“ № 33 – длъжник по изп. дело № 20248990401605 по описа ЧСИ И. Ц. с peг. № 899 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, подадена чрез адв. М. К. – САК, против удостоверение за размера на дълга изх. № 22719/02.06.2026г., в частта му, в която съдебния изпълнител е удостоверил размера на задължението към присъединения взискател държавата. Жалбоподателя твърди, че ЧСИ е следвало да направи прихващане със суми надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В.Й.. Освен това не било ясно каква сума възлиза приетото вземане, тъй като е посочена като 2293,87 евро/лева. Претендира отмяна на обжалваното удостоверение за задължение на длъжника към държавата. В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят Камара на частните съдебни изпълнители, гр.София не е подал писмено възражение. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания отказ, в които поддържа неоснователност на жалбата. Излага, че при изписване на сумите, дължими на държавата е допусната техническа грешка, акт освен в евро е написано и лева. Поддържа че техническата грешка, като сумите са дължими в евро както са посочени в удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ГПК. Сочи, че техническата грешка в изписването на валутата на дължимата сума не освобождава молителя от задължението му. Счита действията си за законосъобразни, поради което моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди действията му по изпълнителното дело, като законосъобразни. Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения: От изпратеното копие на изпълнително дело № 20248990401605 по описа ЧСИ И. Ц. с peг. № 899 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, се установява, че по молба от 20.06.2024г. на Камарата на частните съдебни изпълнители, гр. София, подадена чрез пълномощник юрк. М.С-Б., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.01.2024 г. от Административен съд - Враца на основание определение № 686/23.01.2023 г. постановено по АХД № 289 от 2023 г., срещу длъжника Ц. М. К., ЕГН ••••••••••, е образувано изпълнително дело № 20248990401605 за събиране на сумата 50,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят, чрез упълномощен, с представено пълномощно юрисконсулт, е възложил на частния съдебен изпълнител да извърши справки, да проучи имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнение. По изпълнителното дело са извършени справки в НБД Население, НАП и трите мобилни оператора. На 25.06.2024 г. е изпратена по пощата Покана за доброволно изпълнение с изх. № 25391/24.06.2024 г. до длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес, видно от справка от НБД „Население“, а именно: с. •••, ул. „•••“ № 33. Поканата е върната в цялост в кантората на ЧСИ на 23.07.2025 г. като непотърсена. На 02.01.2025 г. отново е направен опит за връчване, като на 02.01.2025 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 151/02.01.2025 г. за връчване чрез Кметство с. •••. На 31.01.2025 г. същата е върната от кметството. Разписката е оформена на 08.01.2025 г. от П. П. - секретар, като отказана от адресата. На 13.01.2025 г. е постъпило Уведомление с вх. № 2548/13.01.2025 г. от длъжника Ц. М. К., чрез адв. М. С. К., с твърдение, че същият не е търсен от представител на Кметство с. ••• за връчване на документи и желае същите да бъдат изпратени на адреса на адв. М. К., а именно: гр. София, бул. „Витоша“ № 1 А, ет. 1, кантора - 167. На 14.01.2025 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1869/14.01.2025 г. до длъжника чрез неговия процесуален представител, като същата е получена на 29.01.2025 г. На 13.02.2025 г. е получено Възражение с вх. № 10043/13.02.2025 г. от длъжника за намаляване размера на разноските по изпълнителното дело и за изискване на справки от ТД на НАП и ДМДТ към съответната община. Възражението е изпратено на взискателя за становище на 14.02.2025 г. На 17.02.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпило становище от взискателя с вх. № 105864/07.02.2025 г., в което е застъпено мнението, че горепосоченото възражение следва да бъде оставено без уважение. На 17.02.2025 г. с Постановление за отказ № 407/17.02.2025 г. ЧСИ е отказал на длъжника намаляване на разноските, поради липса на правно основание на искането. Също така е отказано да се изискат справки от ТД на НАП и ДМДТ към съответната община, тъй като нямат отношение с предмета на изпълнителното дело. На 02.05.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпила жалба с вх. № 27165/02.05.2025 г. от Ц. М. К., чрез адв. М. С. К., против Постановление за отказ № 407/17.02.2025 г. По подадената жалба Окръжен съд - гр. Враца се е произнесъл с Решение с per. № 37/18.03.2026 г. по ВГД № 20251400500251, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата, освен в частта по определените разноски по изпълнителното дело, а именно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 18.00 лв. (9.20 €). С Решение № 111 от 05.06.2026 г. по в.гр.д. № 277/2026 по описа на ОС Враца съдът е оставил без уважение като неоснователна жалба вх. № 3695/11.05.2026г. на Ц. М. К., ЕГН ••••••••••, от с. •••, ул. „•••“ № 33 – длъжник по изп. дело № 20248990401605 по описа ЧСИ И. Ц. с peг. № 899 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, подадена чрез адв. М. К. – САК, против удостоверение за размера на дълга изх. № 12890/30.03.2026г., с което съдебния изпълнител е удостоверил размера на задължението му. На 02.06.2026 г. ЧСИ е издал Удостоверение за размера на дълга с изх. № 22719/02.06.2026 г., в което е посочено, че общият размер на задължението по изпълнителното дело към 02.06.2026 г. е 133.46 €, от които 25,56 евро разноски по гражданското дело; 51,13 евро разноски по изпълнителното дело и 56,77 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ. В удостоверението е посочено, че на основание чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като таксата се определя за целия дълг, но при частично събиране на паричното вземане, се събира част, съответстваща на събраната сума и че при постъпване на сума за погасяване на задължението, таксата за изпълнение на парично вземане ще бъде събирана пропорционално на постъпилата сума. В справка изх. № 22448/02.06.2026г. ЧСИ И. Ц. е посочила, че начислените обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер 56, 77 евро включват сумите: 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ (образуване на изпълнително дело); 9,20 евро (18,00 лв.) с ДДС - по т. 3 от ТТРЗЧСИ (три броя справки); 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС - по т. 5 от ТТРЗЧСИ (изготвяне на покана за доброволно изпълнение); 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС - по т. 4 от ТТРЗЧСИ (изготвяне на две изпращани по пощата съобщения) и 10,73 евро - по т. 31 от ТТРЗЧСИ (пощенски разноски). На 27.05.2026 г. по изпълнителното дело е изискана справка от НАП за наличие на публични задължения, трудови договори, движимо и недвижимо имущество. На 29.05.2026 г. е постъпило Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК от НАП с вх. № 41449/29.05.2026 г., в което съм уведомена, че длъжникът по изпълнително дело № 20248990401605 има публични задължения в размер на 2 293.87 Є. На 02.06.2026 г. е изпратено уведомление на длъжника с изх. № 22719/02.06.2026 г., ведно с приложено Удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК с вх. № 41449/29.05.2026 г., в което същият е уведомен че на основание чл.458 ГПК, държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело за сумата от 2 293,87 Є, както и за общият размер на задължението по изпълнителното дело към 02.06.2026 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК удостоверение за размера на дълга, в което е определен общият размер на задължението по изпълнителното дело и са приети за събиране от ЧСИ разноски, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оглед разпоредбата на чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г., изм., бр. 86 от 2017 г.) държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съдебният изпълнител е спазил процедурата като е поискал от НАП справка за дълга на длъжника към държавата. В постъпилия отговор – чл. 191, ал. 4 от ДОПК от НАП с вх. № 41449/29.05.2026 г., ЧСИ е уведомен, че длъжникът по изпълнително дело № 20248990401605 има публични задължения в размер на 2 293.87 Є. Удостоверението, издадено от НАП е официален документ и съдебният изпълнител е обвързан от доказателствената му сила. С оглед разпоредбата на чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател за посоченото в удостоверението вземане - 2 293.87 евро. При изписване на валутата е допусната техническа грешка като освен вярната валута евро е посочена и валута лв. Недоказани и за това неоснователни са изложените в жалбата доводи, че ЧСИ е следвало да извърши прихващане със суми, надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В.Й.. Последния не е страна по изпълнително дело № 20248990401605 на ЧСИ И. Ц., поради което не са налице предпоставките за извършване на каквото и да било прихващане с вземания на жалбоподателя по отношение на това лице. С частната жалба длъжникът не представя никакви доказателства за недължимост на сумите дължими на доказателствата и посочени в удостоверението за НАП. Недоказани и за това неоснователни са изложените в жалбата доводи, че ЧСИ е следвало да извърши прихващане със суми, надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В.Й.. Последния не е страна по изпълнително дело № 20248990401605 на ЧСИ И. Ц., поради което не са налице предпоставките за извършване на каквото и да било прихващане с вземания на жалбоподателя по отношение на това лице. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че правило и законосъобразно съдебният изпълнител е присъединил държавата като взискател за сумата от 2 293.87 евро и е уведомил длъжника за дължимостта на това вземане в рамките на образуваното изпълнително дело, поради което насочената срещу него жалба следва да се остави без уважение. По разноските: Налице е акт по смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу действия на ЧСИ И. Ц. е оставена без уважение. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело следва да се понесе от жалбоподателя. Взискателят и ответник по жалбата обаче не е направил и не е поискал разноски по обжалването, поради което и такива не му се присъждат. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,