Решение № 13384 от 6.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52194/2025 г.

№ 20251110152194 по описа за 2025 година Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. В исковата молба от името на ищеца „Ф” ЕАД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско +" на собственика на автомобил ••••, с рег. № ••• ищцовото дружество изплатило по щета № •••. застрахователно обезщетение в размер на 4 877,36 лв за вредите,причинени на посочената кола в резултат от пътнотранспортно проишествие, осъществено на 05.02.2025г. в град София. Посочва се, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал автомобил "•••, с рег. № ••, застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" според ищцовата страна в ответното дружество. Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" на собственика на автомобил "•••, с рег. № •• да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 438,68 лв, представляваща част от сбора (целият в размер на 4 892,36 лв) от платеното от ищеца застрахователно обезщетение ( 4 877,36 лв) по риск "Каско +" по щета № •••. за имуществените вреди на автомобил ••••, с рег. № •••, причинени при реализираното на 05.02.2025г. в град София пътно-транспортно проишествие, и от т.нар. ликвидационни разноски (15 лв) , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 18.11.2025г. до окончателното плащане , както и разноските по делото. В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа иска. В заседанието на 05.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 01.06.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Ответникът ЗДФАД, оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 22.12.2025г. отговор на исковата молба. Оспорват се: механизма на процесното ПТП; наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача, управлявал автомобила, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”, както и причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила , застраховани по риска „Каско”, и проишествието. Сочат се доводи, според които преденият иск за главното вземане е завишен по размер и не отговоря на действително претърпените вреди. Предявено е и възражение за съпричинителство на процесното ПТП от страна на водача на автомобила, застрахован по риска „Каско” при ищцовото дружество. В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 05.06.2026г. юрисконсулт на ответника е пледирал съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска. Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното : Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил "•••, с рег. № •• или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По настоящото дело е представено заверено копие от застрахователна полица № BG/07/124001979626/20.06.2024г. по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "•••, с рег. № •• . Като застраховащ в тази полица е вписана Б.К.Х. , а като застраховател ЗДФАД. Тази застрахователна полица обаче не е подписана нито от застраховащия, нито от представителя на застрахователя. В полицата не е посочен застрахован. Не се твърди, а и не се представят доказателства застрахователният договор да е сключен в електронна форма. Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния договор са посочени в чл.345,ал.1 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният договор трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я замества) води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор , който е формален. В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на автомобил "•••, с рег. № •• не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК). Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд. Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 05.02.2025г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил "•••, с рег. № •• . Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина справка ог Гарнационен фонд не може да бъде доказателство за съществуването на валидно правоотношене по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "•••, с рег. № •• между собственика му и ответното дружество. Плащането на сумата от 2 453,68 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото -б.с.) не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "•••, с рег. № •• между ответното дружество и собственика на автомобила. С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за неговата основателност. Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска . При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Относно разноските по делото : На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът е отхвърлен изцяло. На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изразяващи се в платения от него депозит за съдебна авто-техническа експертиза (350 лв). Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния предявен размер от 195,58 лв (100 евро) пртенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ