Решение № 201 от 17.2.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 3868/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от Д. И. П. EHK •••••••••• от гр.Плевен, жк. „•••“ № •••, вх.•••, чрез адв. Д. М. от САК, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“•••“, бул.“•••“ № •••, вх.•••, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с която се иска да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № •••, а в условията на евентуалност - клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство, както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 5 лв., частичен иск от 110 лв., недължимо платена при начална липса на основание. В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № •••/03.11.2021 г., по силата на който ответникът предоставил заемна сума на ищеца в размер на 300 лв., която следвало да бъде погасена в шест месечен срок при лихва 3, 38% или 24 лв., и ГПР от 49, 85%. Изложени са доводи, че на основание чл. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено и обезпечение, което се предоставя от „Multitude Bank”в полза на кредитора. В договора за кредит обаче не било посочено възнаграждение за предоставяне на гаранция, а ищцата твърди, че след като усвоила сумата от 300 лв., установила, че са й начислили освен заемната сума, и сумата от 110 лв. такса за обезпечение с поръчителство- услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД. Към датата на исковата молба ищцата твърди, че е погасила своите задължение по договора. Ищцата счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като вноските за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително. Посочва, че сумата за предоставяне на гаранция несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, а невключването й водило до извод за приложимост на ГПР между страните, различен от посоченото в договора. Действителният размер на ГПР надхвърлял според ищцата допустимата стойност по закон, поради което е налице несъответствие между ГПР и общата дължима стойност по договора, а това представлявало неяснота, която водила до недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК. Договорът не бил подписан с електронен подпис, поради което липсвало съгласие за неговото сключване. На последно място, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е недействителна на осн. чл. 143, т.9 от ЗЗП. Клаузата не позволявала на потребителя да прецени действителните икономически последици от сключването на договора за кредит. Претендира разноски и моли предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не оспорва твърдението, че договорът е сключен при параметрите посочен от ищеца. Счита обаче, че предявените искове са неоснователни. Доводът, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключване на договора за кредит, счита за неоснователен, тъй като ищецът имал възможност да избере да сключи договор с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него. Поръчителството представлявало отделно правоотношение, което не увеличавало възможността на кредитора. Твърди се, че ищецът сам избрал в електронния формуляр обезпечение от „Фератум Банк (Malta)”, и след като се е запознал с дължимите от него такси, е подал заявление за сключване на договор за кредит. След това ищецът получил на своя имейл и преддоговорна информация, в която изрично посочил, че обезпечава кредита. Отделно потребителят получил и цялата информация от „Фератум Банк Малта“ по имейл. Твърди се, че ищецът изрично чрез СМС потвърдил, че желае да сключи договора за потребителски кредит. Поради това ответникът счита, че не е налице и нарушение на чл. 68е от ЗЗП, тъй като ищецът е разполагал с необходимата информация и възможност за избор на поръчител. На следващо място, ответникът счита за неоснователен доводът, че възнаграждението на гаранта се включва в ГПР по договора. Според ответника стойността на тази услуга не е разход и не е част от общите разходи съгласно параграф 1.1. от ЗЗП. Услугата нямала задължителен характер по смисъла на закона, за да бъде част от общите разходи по кредита. Необходимостта от обезпечаване на кредита следвало от чл. 16 от ЗПК и имало за цел да гарантира финансовия риск, който кредиторът носи при неизпълнение на задължение от страна на ищеца. Ответникът счита, че потребителят се опитва да заобиколи закона, за да не изпълни задълженията си по договора за кредит. Същият имал възможност да се откаже от договора съгласно чл. 29 от ЗПК, но не е сторил това. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба адв. Д. М. уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прави изменение на иска по чл. 55 ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата от 88, 86 лева, Моли да му бъдат присъдени направените разноски. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба Вх. 1576/15.01.2025г. взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. С Протоколно определение №183/22.01.2025г., на осн. чл. 214 ГПК Съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 88, 86 лева. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното: Не се спори между страните и се установява от приетото по делото заключение, че между ищцата като кредитополучател, и "Фератум България" ЕООД, е сключен Договор № •••/03.11.2021г., с който договор на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 300 лв., със срок на заема 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема 3, 38 % и посочен ГПР от 49, 85 % и обща дължима сума - 399 лв. Не се спори между страните, че съгласно чл. 5 от договора за потребителски кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство. Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и Съдът кредитира като обективно и компетентно, ищцата е изплатила изцяло дължимите по Договор № •••/03.11.2021г., суми както следва: 300 лв. главница, 10, 14 лв. лихва, 88, 86 лв. обезпечение за поръчителство по чл. 5 от договора. Дадено е заключение, че няма дължими суми по договора. Съгласно заключението, отпуснатата сума на Д. П. е изплатена чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Съгласно заключението, сумата от 88, 86 лв. за обезпечение за поръчителство също е платена чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Вещото лице дава заключение, че сумата в размер на 88, 86 лв. за обезпечение с поръчителство не е включена в посочения ГПР, като при параметри на отпуснатия заем: общ размер на кредита 300 лв., срок 30 дни, при фиксирана лихва 3, 38 %, размер на месечната вноска 310, 14 лв., обща сума за погасяване 399 лв., от която лихва 10, 14 лв., обезпечение за поръчителство 88, 86 лв. и главница 300 лв., ГПР ще възлезе на 3112, 65 %. При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от правна страна: Относно сключения между страните договор за потребителски кредит Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.4 ЗПК, разпоредбите му не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. В случая главницата е 300 лв., а останалите разходи са в същия размер, поради което не може да се приеме, че са незначителни. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави. Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя. Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от 300 лв. в случая не се оспорва от ищеца. Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е обезпечен с поръчителство от "Multitude Bank" в полза на кредитора. Предвид това Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При кандидатстването за кредит при "Фератум България" ЕООД потребителят няма възможност за избор на обезпечение и за да получи кредит, единствена възможност е да сключи договор за гаранция с "Multitude Bank". " Multitude Bank " е посочен за възможен поръчител от самия кредитор "Фератум България" ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от "Multitude Bank" и в частност с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен че са пряко свързани с договора за кредит, също така са и известни на кредитора още при сключването му. По изложените съображения Съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 88, 86 лв. Също така възнаграждението за поръчителство представлява почти една трета от главницата по договора. В заключението си вещото лице по съдебноикономическата експертиза е установило, че посочения в договора годишен процента на разходите от 49, 85 % не съответства на действително приложимия между страните и ако се включи и възнаграждението за поръчителство, ГПР би надвишило многократно пет пъти размера на законната лихва, като би възлязло на 3112, 65%. Това води до извода за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК. С оглед на гореизложеното, Съдът намира иска за пригласяване нищожност на целия договор за основателен. С оглед извода за основателност на главния иск, Съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск. По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, Съдът намира следното: Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на доказване от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както бе прието по- горе в изложението, процесния договор за потребителски кредит е нищожен, а нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 300 лв., колкото е размера на главницата и ищцата е дължала връщане само на тази сума. От заключението се установи, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по Договор № •••/03.11.2021г., суми както следва: 300 лв. главница, 10, 14 лв. лихва, 88, 86 лв. обезпечение за поръчителство по чл. 5 от договора, като няма дължими суми по договора. Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на недължимо платената на ответното дружество сума в размер на 88, 86 лева възнаграждение по договора за поръчителство. С оглед на това исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена. Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към правния спор. По разноските: На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 10 лв. за съдебно удостоверение и 250 лв. депозит за вещо лице. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение, Съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1800 лв. По делото са представени доказателства – копие на фактура, фискален бон и договор за правна защита и съдействие, че действително е заплатено възнаграждение в размер на 1800 лв. с ДДС / л.36 лице и гръб от делото/. Същевременно, ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна до момента на приключване на съдебното дирене. По изложените съображения Съдът