Решение № 616 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 121/2026 г.

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на И. С. А. Д., [ЛНЧ], гражданин на П. срещу Решение № 528/ 16 март 2026г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, в жалбата се иска неговата отмяна. Твърди се, че е нарушен чл. 35 и чл. 36 АПК, не е съобразена нормата на чл. 75 ал.2 ЗУБ, не е преценена конкретната бежанска история на лицето. Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 9 ал.1 т.3 ЗУБ, тъй като в държавата по произход има тежки заплахи за живота и здравето на лицето, поради въоръжен конфликт, ситуацията в З. Б. се влошава, има военни операции, сблъсъци, задържане, насилие, а спрямо жалбоподателя и семейството му е налице заплаха за убийство, физическо насилие, уврежане на имуществото. Твърди се, че нападенията са от заселници, които действат в среда на фактическа безнаказаност и няма възможност за държавна защита, а в случаи, в които държавата не е в състояние да осигури защита рискът се приема за реален. Твърди се, че насилието е насочено към изселване на местното население, като липсват ефективни механизми на защита. Сочи се, че лицето като гражданин на П. не може да се ползва от защита от [Наименование]на територията на И. Г.. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и сочи, че той и семейството му са пристигнали в [държава] със самолет, били принудени, защото били нападнати от изслелници, които искат да им завземат земята и дома. Твърди, че последния път баща му бил жестоко бит, защото искал да защити дома и семейството си, най-малката му сестра се криела от страх, постоянно има стрелби, психическо и физическо насилие. Сочи, че баща му бил в * * *, защото се опитал да защити семейството си, не им дават да работят и живеят на помощи. Твърди, че семейството му е 7-членно и всички били принудени да избягат, тъй като нямат дом и работа. Твърди, че счупили автомобилите му и унищожили сервиза, който отворил, брат му отворил фризьорски салон, който също бил унищожен. Сочи, че след като пристигнали в бежанския център в [населено място] започнали да учат български, намерили си работа и искат да останат в [държава]. Процесуалният представител на жалбоподателя моли жалбата да бъде уважена. Излага съображения, че в държавата по произход има риск за живота и здравето на жалбоподателя, не може да получи защита от държавата си, не може да живее в мир в която и да е част на П., тъй като има въоръжен конфликт, постоянно насилие и няма дом. Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. Депозира подробни писмени съображения за неоснователността на жалбата с вх.№ 1067/ 23.04.2026г. /л. 147 и сл./. Представителят на ОП-[област] заема становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена. Административен съд –[област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 27.10.20925г И. С. А. Д. от П. е поискал международна закрила в [държава] /л.71 и сл./. Кандидатът е роден на [дата]., живущ в [населено място], П. окупирана територия, етническа принадлежност: *, религия: *-*, семейно положение: *, [ЛНЧ]. С решение за настаняване № 3649/27.10.25г. /л.108/ жалбоподателят е настанен в регистрационно-приемателен център [община]. На проведеното на 10.11.2025г. интервю същият е заявил, че семейството му напуска П. за [държава], там останали два дни легално, след което пътували със самолет до [държава], след което пристигнали със самолет до [държава] легално от И. до [област], с паспорти и визи. На интервюто е посочил, че напуснали П., тъй като заселниците извършвали нападения и искали да им вземат домовете и земята, баща му бил ••••••, тъй като защитил семейството си и дома си, след което цялото семейство било под наблюдение от И. власти, майка му знае английски, тя е учителка и работила на няколко места, за да не излизат останалите членове от семейството от дома си. Посочил, че заселниците ги биели, счупили му колата, заплашвали го с убийство, месец преди интервюто бил подложен на побой, през м.10.2025г. пребили и баща му докато събира реколтата от маслини. Посочил, че * полиция нямала право да влиза в района, в който живеят, за да ги защити, тъй като този район е под властта на И. власти. Посочил, че не е имал проблеми с * власти, не е бил арестуванн. По подробно изложени съображения и предвид справки от на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ на МС относно състоянието в П., с решение №528/ 16.03.2026г. председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е връчено на адресата на 24.03.2026г., жалбата е от 02.04.2026г., поради което е подадена в законоустановения срок. Жалбата е допустима, тъй като изхожда от адресата на акта, срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Делото е образувано пред родово и местно-компетентния съд, доколкото с решение №6/ 3.02.2026г. /л.69/ на жалбоподателя е разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на адрес в [населено място] [област]. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Според представените в съдебно заседание доказателства – 3 бр. удостоверения от П. национална власт, бащата на жалбоподателя – С. А.Х. Д., с паспорт [Наименование]и идентификационен номер * работи като шофьор в дружество, като на няколко пъти фирменият автобус бил обект на нападения с камъни. Става ясно от тези удостоверения, че бащата на жалбоподателя бил арестуван от * власти през 2006г. и ••• през 2012г., през м.10.2025г. бил приет в м. ц. с множество •••••••. Според справка от центъра за правна помощ за ситуацията в Западния бряг на река Й., актуална към 31 март 2026г., продължават и. военни операции, има засилено насилие от страна на заселниците и обширни ограничения в движението на п. граждани. Според справка от „Фондация достъп до права“ относно п. бежанци, И. Г. и Западния бряг са части от П. държава, където има бойни групировки с тежки оръжия и палестинците са поставени пред множество кризи заради военните действия на [държава]. Според справка на ДАБ, Дирекция „Международна дейност и проекти“ при Министерския съвет /л.41/, към 8.12.2025г. примирието в П. остава крехко, ежедневно има експлозии, разрушаване на турели и друга инфраструктура, смъртните случаи в Г. на п. се увеличават. По делото е представено удостоверение за обучение по български език, видно от което жалбоподателят е преминал 100 учебни часа за ниво 1 на български език. Същият е сключил договор за наем на 14.01.2026г. /л.80 и сл./ за ползване на жилище в [населено място]. Според показанията на св.Ц., която работи в една и съща фирма с жалбоподателя към момента, той работи като сладкар и колегите му го уважават, избягал е със семейството си от П., тъй като са останали без дом, работи съвестно, с желание да остане в [държава]. Правни изводи. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, като молителят се подписва под изявлението, че е изложил всички причини, поради което е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. Интервюиращият орган е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут / чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Предвид изложеното съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да са основания за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. Неоснователно е възражението, че органът не е съобразил индивидуалната бежанска история на жалбоподателя. В решението е посочено, а и това се потвърждава от доказателствената съвкупност, че нападенията са от * заселници, които искат да вземат домовете и земята на п.. Атаките не са насочени единствено срещу жалбоподателя, а срещу цялото население на [населено място], където е живяло семейството му, а към момента там продължават да живеят неговите баба, дядо, чичо. Няма доказателства за преследване, основано на етническа или религиозна принадлежност, а причината за нападенията са земите на п.. От медицинските документи се доказват нападения и побой над бащата на жалбоподателя, като те не доказват преследване по см. на чл. 8 ал.4 ЗУБ. По делото не се представят доказателства за преследване, което да е основано на раса, религия, националност, или поради политическо мнение. Според изложеното от жалбоподателя пред съда и в хода на интервюто, районът, където живеело семейството му, [населено място] се контролира от и. и той не е подал сигнал до п. полиция, тъй като нейния териториален обхват не включва това село и полицията няма право да ги защити. Това не обосновава извод, че жалбоподателят не би могъл да получи защита в тази част на П., в която полицията би го защитила. Става ясно от интервюто, че му е издадена туристическа виза за [държава], което наложило няколко пъти да пътува до посолството. Пред съда жалбоподателят сочи, че районът на посолството се контролира от п. правителство, което означава, че той не е лишен изцяло от ефективна защита от п. власти. По делото не се установява член от семейството на жалбоподателя е да е получил статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ "статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. Както се посочи по – горе в конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Не са заявени от молителя конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозна група или етническата му принадлежност е достатъчно основание за опасения от преследване. В случая жалбоподателят посочва, че причината за напускането е липсата на жилище, изключително тежкият живот, тоест причини със социален елемент. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал П. заради войната и икономическото положение. Напускането на П. е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от икономически и социален, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Следва да се акцентира и върху изявленията на жалбоподателя, според които той доброволно е напуснал П., а част от семейството му е останало там. Медицинските документи сочат, че баща му е ••• и преди напускането им есента на 2025г. е бил бит, но по делото липсват доказателства за причините за това, респ. причината за •••••, могат да са и криминални прояви. Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно / чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. ". Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от жалбоподателя, че същият не е бил •• или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че молителят е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело [Наименование]/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Не се установява жалбоподателят да е напуснал П. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по см на чл. 9 ал.1 т.1 ЗУБ. Той е напуснал П. по легален начин заедно със семейството си. Проблемите с израелските заселници не обосновават извод за наличие на основанията по чл. 9 ал.1 т.2 от закона, като няма данни, че ще е подложен на тактова отношение след завръщането в П.. На жалбоподателят е била издадена туристическа виза, тоест той е имал достъп до територия, контролирана от п. власти. По делото няма доказателства за наличие на хипотезата на чл. 9 ал.1 т.3 ЗУБ- за безогледно насилие в страната по произход. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития в П., която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването и пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото неговите баба и дядо. все още живеят в П.. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. По делото няма доказателства за въоръжен конфликт в населеното място Н., където е роден и живее жалбоподателя. В справката на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС е посочено да се избягват пътувания с изключение на община Р., община Й. и други конкретно посочени места, и да се избягват пътувания до лагерите в Д. и Н., където е имало насилие. Но тук става дума за лагери, а и от доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят и семейството му живеят в [населено място]. Така или иначе, по делото няма доказателства от които да се направи извод, че самото пребиваване на жалбоподателя в Западния бряг застрашава живота му. Насилствените действия в отделни райони не обуславят извод за т.нар. безогледно насилие. Съдът счита, че не се доказват предпоставките по чл. 9 ал.1 т. 1-3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в П. и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват" /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/. Предвид горното за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Съдът счита, че не се установяват предпоставките на посочената разпоредба. По делото не са представени доказателства, че след завръщането му в П. за жалбоподателя има риск за неговия живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Няма доказателства след връщането му той да бъде изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Административният орган е направил анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин въз основа на справката Д. М. дейност, която е официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не са налице доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвената справка. На основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет тя се изготвя от Дирекция "Международна дейност" и включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Както се посочи по -горе жалбоподателят доброволно е напуснал П., за да се засели другаде, от желание за промяна, търсене на по-добър живот и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Предвид изложеното съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – [област]