Решение № 4243 от 9.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 796/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на „ЕНДЖИПИ- ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя Т. А. Г., чрез адв. Х. М. от Адвокатска колегия – Пловдив срещу решение № 324 от 26.06.2024г. постановено по АНД № 491/2024 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че са нарушени правилата и изискванията за форма и съдържание на АУАН и НП, като не е посочена дата или период на извършване на нарушението и това нарушава правото на защита, тъй като пречи да се разбере, за какво конкретно нарушение е наложено наказанието. Навеждат се доводи, че посочването на периода на проверката не е равнозначно на посочване на датата или на периода на извършване на нарушението. Излагат се аргументи, че районния съд необосновано е приел, че в процесната хипотеза за работодателя е съществувало задължение да сключи застраховка „трудова злополука“ за работниците си и се е позовал на факти и обстоятелства напълно ирелевантни за предпоставките за възникване на задължението за сключване на застраховка „трудова злополука“. Посочва се, че нито в АУАН, нито в НП е посочен видът икономическата дейност, осъществяван от предприятието или коефициентът на трудов травматизъм за тази икономическа дейност за календарната 2023 година, както и не е посочено, какъв е средният коефициент за страната за този период, за да се приеме, че коефициентът на икономическата дейност го надвишава, за да е налице хипотезата за задължително застраховане. Релевират се доводи, че основната икономическа дейност на стопанските субекти се определя от Националния статистически институт веднъж годишно на базата на представените от тях годишни отчети за дейността, съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката, а не на базата на сключени от тях договори, поради което Районният съд, в мотивите съществено се е отклонил от нормативите за определяне на вида икономическа дейност и се е позовал на ирелевантни факти, какъвто е предмета на сключения на 05.12.2022 г. договор между „Енджипи груп“ ЕООД и „Зенон солар“ ООД. В условията на евентуалност излага аргументи, че размера на наложената с НП имуществена санкция в размер на 10 000 лева е прекомерно висок, тъй като не съответства на обществената опасност на извършеното нарушение, като счита, че органът е следвало да определи размер на имуществената санкция близък до минималния размер от 1500 лв. Моли да се отмени решението, като неправилно или да се измени обжалваното наказателно постановление, като се намали размера на наложената имуществена санкция, както и да бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът – „Енджипи- груп“ ЕООД се представлява от адв. М., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и подробно излага аргументи за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез старши юрисконсулт П. Ч., е представил отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че изводът на съда, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не са допуснати процесуални нарушения е правилен. Посочва, че наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Напълно споделя изводите на районния съд, че е налице съответствие между отразеното в АУАН и в НП, както досежно описание на нарушението, така и на неговата цифрова квалификация, като акта и НП си съответстват напълно, приложени са съответни и относими правила за поведение, а не както се твърди в касационната жалба. Изразява становище, че при издаване на наказателното постановление не са нарушени изискванията на ЗАНН, и по-конкретно няма нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита, че в хода на административно- наказателното производство по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. Намира наведеното възражение, че съдът неправилно е възприел, че за работодателя е съществувало задължение да сключи застраховка „трудова злополука“ за неоснователно, тъй като нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател е доказано. Посочва, че в конкретният случай по несъмнен начин е установено, че дружеството не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно в качеството си на работодател не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за посочените в АУАН и НП лица. По отношение на доводите в жалбата за липса на изрично посочване на дейностите с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната и оттам свързани със задължително застраховане, споделя аргументите на съда, че нарушената разпоредба на чл. 2, ал. 1 на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ е свързана със задължителното застраховане за риска „трудова злополука“ на работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В тази връзка посочва, че неизпълнението й е оценено от законодателя като такова с висока степен на обществена опасност, което личи от размера на предвидената имуществена санкция. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно и съдът правилно е възприел, че се касае за дейност със завишена опасност. Възразява срещу доводите, наведени в касационната жалба, че размерът на наложената санкция е прекомерно висок, като сочи, че административно- наказващият орган е индивидуализирал установения размер съобразно тежестта на конкретното нарушение, а налице е трудова злополука със смъртен изход, поради което и съдът правилно е счел, че наказателното постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и в санкционната му част. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт П. Ч., която оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор и претендира разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Счита претендираните разноски на касационния жалбоподател за прекомерни. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неустановена напълно фактическа обстановка. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на решението и предлага да бъде отменено. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си съдът е потвърдил наказателно постановление № 15-2400038/12.02.2024 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на “Енджипи- груп” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, затова че при извършената проверка по документи в периода от 08.01.2024 година до 16.01.2024 година е установено, че „Енджипи- Груп" ЕООД, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ със седем лица, подробно идентифицирани в наказателното постановление. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят мотиви на РС Плевен и нарушението е безспорно доказано. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ /, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този акт е Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука “ /Наредбата/, съгласно чл. 2, ал. 1 от която, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по- висок от средния за страната. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата договорът за задължителната застраховка „трудова злополука“ се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година, а ал. 2 на същия текст предвижда, че срокът на договора, не може да бъде по- дълъг от 12 месеца, и по- кратък от един месец. Безспорно по делото е установено, че за периода на проверката от длъжностните лица при Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Плевен, а именно от 08.01.2024г. – 16.01.2024г. дружеството- касатор не е имало сключена задължителна застраховка за риск „трудова злополука“ за посочените в НП лица и следва да се приеме, че безспорно привлеченото към административно- наказателна отговорност юридическо лице, е осъществило състава на административното нарушение по чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука “. Дружеството- касатор не е имало сключена задължителна застраховка за риск „трудова злополука“ и към датата на съставяне на Констативен протокол от 28.12.2023г. от инспектори на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Плевен, неразделна част от АУАН. Правилно РС е приел, че липсата на застраховката за риска „трудова злополука“ представлява неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на дружеството- касатор, поради което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ. Очевидно е, че задължението за задължително застраховане за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя на работниците му се съдържа в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗБУТ. Не е налице и сочената с касационната жалба неяснота по отношение датата на нарушението. Процесното изпълнително деяние е осъществено под формата на бездействие. Тоест, нарушение е налице от момента на допускане на работника до работно място, без сключена застраховка „трудова злополука“ до момента на сключването й. Тук е мястото да се посочи и че целта на сключването на застраховка „трудова злополука“ с работника е да се осигури риска от упражняваната дейност, като същата, валидно сключена такава, следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, т. е. всеки работник следва да е застрахован за трудова злополука, валидна към всеки един момент на полагане на труд. В случая, както към момента на съставяне на КП от 28.12.2023г., така и по време на проверката на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Плевен от 08.01.2024г. до 16.01.2024г., за посочените в НП лица, не е имало сключена задължителна застраховка „трудова злополука“, което обстоятелство е установено от длъжностните лица, както правилно е посочено и в процесното НП. Не е основателно и възражението, че РС неправилно е приел, че е налице хипотезата за задължително застраховане, като фактът, че работниците са подлежали на задължителна застраховка „трудова злополука“ се потвърждава и от представената Застрахователна полица №0111220855000973/23.03.2022г., сключена между дружеството- касатор и „Дженерали Застраховане“ АД и която е била валидна до 23.03.2023г. и в която фигурират лицата посочени в НП, работили за касатора към датата на сключване на полицата /л.л.56-58 от дело на РС/. Правилно е определен и размерът на наложената с НП имуществена санкция в размер на 10 000 лева, с оглед на обществената опасност на извършеното нарушение. С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва „ЕНДЖИПИ- ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, •••, представлявано от управителя - Т. А. Г., следва да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът