Решение № 3202 от 30.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6810/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 4753/27.03.2023 г. по гр. д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, при участието на трето лице помагач ТАЕС Нелбо Инженеринг ООД, К. Й. П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 3/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 3/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 3/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 3/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 3/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 3/6 от 330 лева до 361, 53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 3/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 3/6 от 132, 74 лева, за разликата над сумата от 3/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 3/6 от 27, 39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 3/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 3/6 от 7, 11 лева; Д. В. В. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 1/6 от 330 лева до 361, 53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132, 74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27, 39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7, 11 лева; И. В. П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 1/6 от 330 лева до 361, 53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132, 74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27, 39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7, 11 лева; Й. В. П. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 1/6 от 330 лева до 361, 53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132, 74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27, 39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7, 11 лева. Ответниците К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ Ад на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник, сумата от 159, 99 лева деловодни разноски. Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по отношение на всеки от тях, е постъпила въззивна жалба вх. № 107/19.04.2023 г., подадена от И. В. П., Д. В. В. и Й. В. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържат, че неправилно районният съд е приел, наличието на облигационни връзки именно между дружеството и тези трима ответници. Посочват, че видно от представените документи към исковата молба ответника К. Й. П. е депозирала заявление – декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот, датираща от 2018 г., с което е заявила изрично волеизявление да бъде открита партида на нейно име. По своето правно естество това заявления било предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Като дружеството е приело това предложение, е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Поддържат, че с отговорите на исковата молба са оспорили изрично качеството си на потребители или на лице в облигационни отношения с ищеца. Изрично в проведено открито съдебно заседание на 23.03.2023 г. изрично било заявено това и пред съда. Въпреки направеното възражение, обаче, районният съд не е изложил мотиви. За пълнота на изложението, въззивниците поддържат, че ищецът не е доказал поставянето им в забава. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 134106/15.05.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. С молба вх. № 106276/18.04.2023 г., подадена от процесуалните представители на ответниците е направено искане за допълване на Решение № 4753, постановено на 27.03.2023 г. от СРС, 78 състав в частта му за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати дължимите адвокатски възнаграждения съразмерно с отхвърлените части от иска. С Определение № 16065/03.05.2023 г. по гр.д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав молба от 18.04.2023 г.е отхвърлена, като съдът е препратил към мотивите, изложени в обжалваното решение. Против Определението е постъпила частна жалба вх. № 138402/17.05.2023 г., подадена от адв. Н. И., К. Б., М. Л. и В. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Жалбоподателите поддържат, че по делото са представени адвокатски пълномощни и договори за правна помощ и съдействие, в които изрично било посочено, че адвокатите са длъжни да предоставят правна помощ и съдействие безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като доверителите им са материално затруднени. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не следва да им се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не се установявало, че ответниците са материално затруднени. Предмет на делото били кумулативно съединени искове, поради което и следвало да бъде определено възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определено адвокатско възнаграждение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. са собственици при дялове 3/6 за първия ответник и по 1/6 за другите ответници на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ••••, абонатен № 259057 и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ••••, абонатен № 259057. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 631, 53 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-16.08.2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 132, 74 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 27, 39 лева – главница за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., както и 7, 11 лева – лихва за периода от 31.08.2019- 16.08.2022 г. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите съобразно дяловете си в собствеността на топлоснабдения имот, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците, с които заявяват, че оспорват предявените искове, като въвеждат възражение, че не съществува облигационно правоотношение с топлоснабдителното дружество. С обжалваното решение съдът, като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, е приел, че исковете са основателни, като е уважил и направеното възражение за давност. В мотивите си районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение, по силата на което за ответниците е възникнало задължение да заплатят доставената в исковия период топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното: Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че ответниците са изпаднали в забава за плащане на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Установява се, а и не е спорно между страните, че по силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 10.11.1999 г. К. Й. П. и В.Й. П. са придобили правото на собственост върху апартамент № 53, в гр. София, ж.к. ••••. Установява се, а и не е спорно, че В.Й. П. е починал на 04.12.2015 г. и е оставил като наследници по закон Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П.. Въз основа на събраните по делото доказателства правилно районният съд е приел, че К. Й. П. притежава 3/6 идеални части, а Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. по 1/6 идеална част от топлоснабдения имот. По делото е приета Молба – декларация, с която К. Й. П. е направила искане до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида за имот - гр. София, ж.к. •••• и на нейно име е открита партида с абонатен № 259057. Посоченото обстоятелство, обаче, не променя изводите, че облигационен договор за доставка на топлинна енергия е възникнала не само с К. Й. П., но и с Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П., доколкото с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от приложимите към договора Общи условия, за да възникне задължение само за поискалия откриване на партида съсобственик, то следва да е налице писмено съгласие между съсобствениците. По делото не са ангажирани доказателства, че такова съгласие е постигнато. Следователно и решението в частта, с която ответниците К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. са осъдени да заплатят главница за топлинна енергия и за суми за дялово разпределение е правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на претендираното с исковата молба обезщетение за забавено плащане и въведените доводи във въззивната жалба, настоящият състав намира следното: Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава възлиза именно на спорната сума. Съгласно приложимите към процесния период общи условия на топлофикационното дружество по отношение на падежа на дължимите вземания е направено разграничение между това на прогнозните сметки и на изравнителната сметка по реален месечен отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал.1 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 33, ал. 4, пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези общи условия не уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури и фактура установяват, че за имота начисленията са ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени фактури и такива са издавани през юли месец на съответната година, в която е края на отчетния период. Краят на отчетния период е април месец на съответната година. Към този момент обаче по делото е установено, че общата фактура не е била издадена. Не е установено и изравнителните сметки да са били връчени на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за възражения срещу тях и такива да не са подадени. Поради което не е установено възможното изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил в забава ответниците за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при съдействие от страна на кредитора - измерване на потреблението и разпределяне на енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителя в забава на плащането на главницата за топлинна енергия той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за плащане. Не се установява изпращане на покана за плащане на изравнителната сметка, поради което и ответниците не са поставени в забава. Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането му. В приложимите към договора общи условия не е предвиден срок за плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ответникът би изпаднал в забава след покана, каквато не е представена по делото. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят обезщетение за забавено плащане върху главниците за топлинна енергия. По частната жалба Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта му за разноските. Процесуалният представител на ищеца е направил искането си в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Неправилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за изменение на решението в частта за разноските, както и за определяне на възнаграждение. Съдът следва да определи възнаграждение, като не е задължен да изследва дали ответниците са материално затруднени лица, както и дали са налице посочените в разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата обстоятелства. При определяне на възнаграждението, обаче, съдът е длъжен да съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по реда на чл. 267 от ДФЕС и което е задължително относно тълкуване на правото на Европейския съд за националния съд. С това решение е прието, че и нормата на чл. 101, §1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Въз основа на така очертаното тълкуване на чл. 101, § 1 от ДФЕС настоящият съдебен състав намира, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с предимството на правото на Европейския съд и да откаже прилагане на норма от вътрешното право, която й противоречи. В конкретния случай, и въз основа на дадените тълкувания на СЕС, следва да се посочи, че националният съд не следва да съобразява нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който го задължава да определи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер не по-нисък от този, определен от наредба, приета от съсловна организация без да е осъществен контрол от публичен орган. Като последица от неприлагането на противоречащата на съюзното право норма, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случаите, когато възнаграждението следва да бъде определено за предоставена правна помощ като критерии за определяне на това възнаграждение следва да послужи рамката, определена в Закона за правната помощ, доколкото при предоставяне на такава правна помощ при условията на този закон възнаграждението следва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по Закона за адвокатурата. Именно поради това и определянето на възнаграждението следва да бъде в рамките, определени от Наредба за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет, доколкото и в случая на предоставяне на правна помощ по Закона за правната помощ и по чл. 38 от Закона за адвокатурата се преследват социални цели – подпомагане на материално затруднени лица. (В този смисъл Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, ІТО, а във връзка с противоречието на нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата с чл. 101 §1 от ДФЕС и начините за определяне на възнаграждения в различни хипотези - Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Определение № 1016/06.03.2024 г. по гр.д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО). При преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и от обема и качеството на извършената работа, съдът приема, че възнаграждението на всеки от адвокатите, осъществили правна помощ е в размер на 100 лева, като се съобразява, че е подаден отговор, проведено е едно съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства. Следователно и възнаграждението за всеки от адвокатите следва да е 100 лева. Съразмерно с отхвърлената част на исковете на процесуалните представители на ответниците следва да бъде определено възнаграждение в размер на 47 лева. Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено и на процесуалните представители на ответниците следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на по 47 лева. По разноските На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на Й. В. П. сумата от 22 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство съразмерно с уважената част от въззивната жалба. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. С. Й. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 33 лева, съразмерно с уважената част от въззивната жалба. На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на процесуалните представители на ответниците в първоинстанционното производство Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение от по 5 лева за всеки от тях с оглед отхвърлената част от исковете с въззивното решение. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното, Софийският градски съд