Решение № 315 от 29.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••'', ЕИК ,,•••'', срещу наказателно постановление /НП/ № 006694 от 31.01.2025 г. , издадено от председател на Комисия за защита на потребителите – гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като дружеството има право да събира сумата като такса за проучване на финансовото състояние потребителя и за анализ на предложеното обезпечение, доколкото действията не представляват такива по усвояване или управление на кредита. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от юрк. С., която поддържа жалбата. Сочи че, в ЗКНИП не се съдържа забрана банките да изискват заплащане на такса за първоначално проучване на финансовото състояние на потребителя и анализ на предлаганите обезпечения, поради което не може да бъде свързана със самото усвояване на кредита. Твърди че в конкретния случай таксата е събрана на две части, тъй като самият кредитоискател помолил таксата да бъде платена на по-късен момент, когато разполага със средства. Сочи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП. АНО, редовно призован, представлява се от юрк. Г., който оспорва жалбата. Намира, че събирането на таксата от 2900 лева за първоначално проучване на финансовото състояние на потребителя и анализ на предлаганите обезпечения противоречи на чл. 13 от ЗКИНИП, а посочената сума е събрана след сключване на договора, поради което следва да се счита за така по усвояване на кредита. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Н а 15.08.2024 г. била извършена проверка от РД – Русе – КЗП в банков офис на „,,•••'', находящ се в гр. Плевен, ул. „,,•••''" № 6 по спазване изискванията на ЗКНИП. По време на проверката бил изискан и представен договор за банков кредит „в сегашно време“ в лева, обезпечен с ипотека № ,,•••'' от 29.02.2024 г., който бил сключен в гр. София. С писмо изх. № Р-02- 299 от 12.09.2024 г. от КЗП изискали от ",,•••'' горепосочения договор, който бил предоставен. Към датата на сключване на договора в „,,•••'' действала тарифа за таксите и комисионните за физически лица, в сила от 24.10.2023 г. Съгласно тарифата II Ипотечни кредит – бил предвиден ипотечен кредит „В сегашно време“ – за текущи нужди или за рефинансиране на такъв кредит предоставен от друга банка. В т. 1.1 била посочена следната такса – проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения – 0,3 % от одобрения размер на кредита, минимум 50 лева. Било предвидено, че таксата се заплаща на две части: при входиране на искане за кредит – 50 лева, и остатъка до 0,3% от одобрения кредит при подписване на договор за кредит. На 07.02.2024 г. било депозирано искане за кредит на физическо лице от страна на С.С.П. до „,,•••'', със заявен размер на кредита 50 000 лева – за зъболечение и рефинансиране на бързи кредити. На 29.02.2024 г. в гр. София, между „,,•••'' и С.С.П. бил сключен договор за банков кредит „В сегашно време“ в лева, обезпечен с ипотека № ,,•••'', с който бил предоставен кредит в размер на сумата от 19 800 лева, със срок до 02.03.2039 г. Съгласно чл. 3.2.1 било предвидено сумата да бъде изплатена на два транша – при първия сума от 9000 лева – за заплащаме на такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения и погасяване на останалите задължения. На втори транш следвало да бъде предоставена останалата част от сумата, при изпълнение на определени условия посочени в договора. В чл. 8, „Такси и комисионни“, в б. „а“ от договора била предвидена „Такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 2900 лева, която ще бъде заплатена с усвояване на транш 1 от кредита. В погасителен план към кредита са отразени два превода – съответно на сумата от 9000 лева на 12.03.2024 г. и на 10 800 лева от 19.03.2024 г., съответно отразеното в договора. Предвид констатациите при проверката, актосъставителят Е. приела, че дружеството при сключване на договор за банков кредит „В сегашно време“ № ,,•••'' от 29.02.2024 г. като е изискал от кредитополучателя заплащане на такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 2900, за действие свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП , поради което на 11.10.2024 г. съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН № 006694, в присъствието на упълномощен представител, на който е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите на „,,•••'', е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 2 от същия закон . Така изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на св. Е. Ц.; писмени доказателства: искане за кредит на физическо лице; договор за банков кредит „В сегашно време“ в лева № ,,•••''/29.02.2024 г.; примерен погасителен план; погасителен план; ЕСИФ; тарифа за таксите и комисионните. Съдът кредитира показанията на св. Ц., във връзка с извършената проверка на процесния договор и установената такса, както и действията които извършват служителите на банката свързани с проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предложеното обезпечение, доколкото се потвърждават от останалия доказателствен материал. Приложените писмени доказателства също следва да бъдат кредитирани, доколкото от тях се установява, че действително е сключен процесния договор, предвидените такси и начина на заплащането им. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирано от лице с правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок и форма, но по съществено е неоснователна. НП и АУАН са издадени от компетентни органи – председател на КЗП и главен инспектор в КЗП и в законоустановените срокове по чл. 34, ал, 1 и ал. 3 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при които е извършено и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП . ",,•••''" АД е кредитна институция извършваща дейност по отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, и има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и § 1, т. 10 от ЗКНИП. В процесния случай, видно от Тарифата на банката, кредитоискателят дължи такса за проучване на финансовото състояние на кредитополучателя и анализ на предлаганите обезпечения в размер на 0, 30 % от одобрения размер на кредита, платима на две части, както следва: 1. при входиране в банката на искането за отпускане на кредит – 50 лв.; 2. при подписване на договора за банков кредит – остатъкът до 0, 30% от одобрения размер на кредита. Договорът за кредит е подписан на 29.02.2024 г., като втората част от таксата в размер на 2900 лв. е платена на 12.03.2024 г. Кредитът е усвоен на два транша на 12.03.2024 г. е преведена на сумата от 9000 лева за погасяване на горепосочената такса и други кредити, а на 19.03.2024 г. остатъка. Първоначалната такса в минимален фиксиран размер от 50 лв. е платима от всички кредитоискатели еднократно и преди кредитното проучване, независимо дали ще бъдат одобрени, а остатъкът от таксата до 0,30% от одобрения размер на кредита се заплаща след одобряването и затова е дължима само от одобрените кредитополучатели при подписване на договора за банков кредит. Договорът е сключен на 29.02.2024 г., таксата е платена покъсно на 12.03.2024 г., и на същия ден е усвоена сумата по кредита. Съгласно чл. 14 ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. Затова оценката на кредитоспособността по чл. 16 ЗКНИП, която се прави въз основа на съществуваща официална информация и анализа на предлаганите обезпечения е задължение на кредитора и тя предхожда решението за отпускане на кредит т. е. това е предварително действие, което не следва да бъде обвързано с условията за отпускане на кредита, а разходите следва да се възлагат на всички кредитоискатели с предварително заплащане на еднократна такса от всеки кандидат, а не да се събират само от тези, които са одобрени при отпускане на кредита. Определянето на размера на таксата според размера на обезпечението по кредита, дължимостта й след одобрението към момента на сключването на договора т. е. преди отпускане/усвояване на сумата по кредита означава, че заплащането на съществената част от таксата само от одобрените кредитоискатели представлява задължително условие за отпускане/усвояване на кредита. Затова заплащането на втората част от таксата на практика представлява такса за действие, което е свързано с усвояването на кредита и е в нарушение на установената в чл. 27, ал. 2 ЗКНИП забрана. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗКНИП допустимо е събиране на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но става въпрос за други услуги, които нямат пряко отношение към изпълнението на задълженията на страните по договора за кредит. Процесната такса не касае предоставянето на друга финансова услуга, предлагана от банката. От друга страна събирането на посочената такса от потребителя противоречи на императивната разпоредба на чл. 13 от ЗКНИП, която вменява на кредитора задължението да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Действията на кредитора, свързани с проучване и одобрение на кредита са приключили преди подписване на договора за кредит. За неизпълнение на това задължение на кредитора е предвидена и административно наказателна отговорност в чл. 79, ал. 1 от ЗКНИП, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не била предвидена забрана да се изисква такса за тези действия. Деянието е извършено от ЮЛ, поради което не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид, което да обуслови извода за маловажност на случая. В същото време процесната такса представлява не 0.3 % от одобрената сума, а повече от 14 %, с което съществено са увредени имуществените права на потребителя. Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Не са претендирани разноски от АНО. Воден от горното, съдът