Решение № 2385 от 27.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15710/2022 г.

производство за същото деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧОС, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В производството по делото е прието заключението на вещото лице по съдебната авто-техническа експертиза, с която вещото лице е установило вероятен механизъм на произшествието, който съответства на установения в Акта за установяване на административно нарушение. Вещото лице е посочило, че при извършване на маневра завой на ляво, управляваният от ответника лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с peг. №.... е отнел предимството на движещия се направо по път с предимство лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. №..., при което е настъпил удар и пътно-транспортно произшествие по двата автомобила. Експертизата е посочила, че в случай, че водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ е бил преминал на кръстовището след лек автомобил „Тойота Авенсис“ не би настъпил удар и произшествие, като при най-благоприятен вариант за предотвратимост на произшествието за водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ – движение в най-дясна пътна лента, той е можел да реагира, но не и да промени скоростта, т.е. за него ударът е бил непредотвратим. Вещото лице е посочило, че по делото няма категорични данни за точното разположение на двата автомобила след удара и точното място на настъпване на удара по дължина и ширина на платното за движение, поради което вещото лице е определило възможната скорост на движение чрез компютърна симулация, като е посочила, че максималната скорост за движение на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е била около 45 км/ч., а максималната скорост за лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ от около 40 км/ч. Експертизата е посочила, че ако се приеме, че максималната разрешена скорост за движение е била от 50 км/ч. не е налице превишаване на скоростта от водача на увредения автомобил. Вещото лице е изследвало и описало щетите по увредения лек автомобил „Тойота“ с peг. №..., като е установило, че при осъществяване на механизма на произшествието увреда и необходимост от подмяна и ремонт на всички авточасти – в степен, посочена от ищеца, са технически възможни. Експертизата е установила, че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Вещото лице е определило, че паричната стойност за части, материали и труд, необходима за възстановяването на автомобила е от 9 969, 32 лв. с ДДС Съдът намира, че от събраните в производството по делото доказателства се установява, че при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с peг. №...., ответникът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, установяваща, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Установява се, че водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. №... се е движил по път с предимство, като не се установява последният да е допринесъл за настъпване на произшествието, доколкото се е движил с разрешената скорост по чл. 21 ЗДвП. По делото не се установява водачът на увредения автомобил да се е движил с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото не са налице данни за утежнена пътна или влошена метеорологична обстановка, налагащи движение с под установените от вещото лице 45км/ч. Причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Съдът намира, че всички вреди са закономерна, естествена и необходима последица от процесното произшествие. Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу ответника - делинквент. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение ответника, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника срещу увредения от процесното пътно-транспортно произшествие, са осъществени в обективната действителност. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”. Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 9 969, 32 лв. при вложени нови части (съгласно заключението на допусната и приета от съда съдебна авто-техническа експертиза). Установява се, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 2 753, 37 лв., поради което и при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 942, 68 лв., от които сумата от 110, 13 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 500 лв. – депозит за особен представител на ответника, 403 лв. депозит за вещо лице, 10 лв. – такса за осъществяване на служебна справка и 507, 26 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъждат претендираните разноски за призоваване на свидетел в размер на сумата от 20 лв., тъй като поради нередовното призоваване на свидетеля – последният не е разпитан (определението, с което последният е допуснат до разпит е отменено с Определение от 13.02.2024 г.), като в негова полза не заплатен внесения от ищеца с платежно нареждане от 06.06.2023 г. депозит от 20 лв. В този смисъл внесеният депозит за призоваване на свидетел може да бъде възстановен по молба на ищеца с посочване на банкова сметка. В производството по делото е допуснато изслушване на съдебна авто- техническа експертиза, която да даде отговор и на въпросите, поставени от ответника. Доколкото ответникът се представлява в производството по делото от особен представител, който не дължи разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, определеният от съда депозит от 150 лв. е внесен от бюджета на съда. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от 150 лв. за депозит. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 1365/25.03.2024 г. по к. гр. д. № 2784/2023 г. по описа на ВКС. Така мотивиран, Районен съд - Пловдив