Решение № 134 от 18.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 845/2022 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 07.10.2021г., постановена по НОХД №2239/2017г., в наказателно оправдателната и част, Специализираният наказателен съд (СНС закрит), 9 - ти състав е признал подсъдимите Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Л. Н. Н., Д. С. Я., за невиновни като ги оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, а подсъдимия И. К. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 пр. 2 НК.

Със същата присъда, в наказателно осъдителната и част, съдът е признал за виновен подсъдимия Д. К. Г. ЕГН: •••••••••• в това, че:

На 04.11.2010 г. около 04.30 ч. в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. ••• № •••, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ бр. 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и обнародвана ДВ 89/93 г. и Приложение № 1 /отменено/ към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите -, , растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно: -амфетамин с тегло 0, 54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-0, 9% на стойност 16, 20 лв. -амфетамин с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-11, 1% на стойност 42, 00 лв., като наркотичните вещества са на обща стойност 58, 20 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 55 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 НК и чл. 303 от НПК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Приспаднал на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК времето, през което Д. К. Г. /със снета по делото самоличност/ е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство.

С оглед осъдителния характер на присъдата срещу него, и основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д. К. Г. е ОСЪДЕН да заплати съответните разноски по делото, а именно сумата от 91.03 лв., за разноски от досъдебната фаза и 20 лв., за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес.

Със същата присъда в наказателно осъдителната и част, съдът признал за виновен и подсъдимия А. Н. Б. ЕГН •••••••••• в това, че: На 04.11.2010г. около 10.40ч. часа в гр.•••, ул. „•••” № ••• без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконният трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 83/93 г. и и Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, а именно: -марихуана с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 1.50 лева -марихуана с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9% на стойност 198, 18 лв. -марихуана с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% на стойност 12, 84 лв. -марихуана с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2% на стойност 44.70 лева. -амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 11.00 лева -амфетамин, с тегло 0, 56 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 16.80 лева, като наркотичните вещества са обща стойност 285, 12 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК вр. чл.55 ал.3 вр. ал.1 т.1 НК и чл. 303 от НПК го ОСЪДИЛ, като му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Приспаднал на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК времето, през което А. Н. Б. /със снета по делото самоличност/ е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А. Н. Б. е ОСЪДЕН да заплати съответните разноски да заплати съответните разноски по делото, а именно сумата от 191.55 лв., за разноски от досъдебната фаза и 20 лв., за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес.

Срещу наказателно осъдителната част от присъдата, с която подсъдимия Д. К. Г. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, в срок е постъпила ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от защитника му адвокат Т. Р. от САК. С жалбата навеждат доводи, с които се оспорва правилността и законосъобразността на постановената присъда. Твърди се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наказанието е несправедливо завишено. Според изложеното в жалбата, липсвали доказателства за участието на подсъдимия Г. в деянието, за което е бил признат за виновен и осъден. Присъдата била неправилна доколкото, така установените доказателства не били подложени на правилен анализ, като от тяхното съдържание не се установявали приетите от съдът фактически положения. Според защитата, съдът не е отчел, че доказателствата в подкрепа на обвинителната теза са недостатъчни и в резултат е постановил съдебен акт, който не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Иска се да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК или наложеното му наказание да бъде намалено. В жалбата алтернативно се иска, присъдата да бъде отменена на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 НПК и делото върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав, в случая от СГС.

Срещу наказателно-осъдителната част на постановената присъда, е постъпила и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от подсъдимия А. Н. Б., чрез защитника му адвокат Д. Г. от САК. В жалбата се навеждат доводи, с които се оспорва правилността и законосъобразността на постановената присъда. Твърди се, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наказанието е несправедливо наложено. Според изложеното в жалбата, липсвали доказателства за участието на подсъдимия за деянието, за което е признат за виновен и осъден. С жалбата, защитникът на подс.Б. претендира, въззивният състав да упражни правомощието си по чл.336 ал.1 т.3 НПК, като отмени първоинстанционната присъда, да признае подсъдимия Б. за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.354а НК. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 НПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав, в случая от СГС, а ако съдът не уважи тези искания, да упражни правомощията си по отношение санкционната част от присъдата, като я измени на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК и намали размера на наказанието.

В срока по чл.319 НПК, срещу присъда от 07.10.2021 г. по НОХД №2239/2017 г., по описа на СНС, 9-ти състав, е постъпил въззивен протест, срещу наказателно оправдателната част на присъдата, с която подсъдимите, съответно Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Л. Н. Н., Д. С. Я., са били оправД. по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, а подсъдимия И. К. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 пр. 2 НК. Иска се, отмяна на присъдата в тази част, признаването на подсъдимите за виновни по така повдигнатите им обвинения и осъждането им.

В съдебно засеД.е представителят на Апелативна прокуратура поддържа ПРОТЕСТА срещу присъда от 07.10.2021 г. по НОХД №2239/2017 г., по описа на СНС, 9-ти състав, по наказателно оправдателната и част, с която съдът е признал за невиновни всички подсъдими, съответно Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Л. Н. Н., Д. С. Я., като ги оправдал по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, както и И. К. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 пр. 2 НК. Пледира, за отмяна на присъдата в оправдателната и част и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която оправД.те подсъдими по така повдигнатите им обвинения да бъдат признати за виновни и осъдени. Пледира на подс.О. бъде наложено наказание от 5 години „Лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и превеждане в изпълнение предходно наложено му наказание, а на подсъдимите Л. Н., Д. Я., А. Б. и Д. Г. предлага, съдът да им наложи наказания от по 3 години „Лишаване от свобода“, а за подсъдимите К. Ц. и Д. Х. от по 2 години „Лишаване от свобода“.

По отношение на наказателно-оправдателната част от присъдата, представителят на държавното обвинение, привежда доводи срещу неправилната оценъчна дейност от първостепенния съд, по отношение недоверието към доказателственото съдържание в показанията на свидетелите Б. П. и Т. М., както и срещу процесуалната оценка за годността на свидетелските показания на служителите на МВР, които са експлоатирали СРС и са провеждали оперативни действия за наблюдение и проследяване. Според обвинителят, тяхната дейност е била изцяло непроцесуална и не са налице формалните пречки по чл. 118 ал. 2 НПК. Оспорват се изводите на съда, относно годността на извършеното следствено действие за разпознаване от Р. М., докато е имал качеството на обвиняем в наказателния процес, при което е разпознал подсъдимия Я.. Според прокурорът, това, че свидетелят в съдебно засеД.е е посочил, че познава само Г. Б., спрямо когото производството е приключило, но не познавал Я., не било достатъчно да се пренебрегне това доказателство. Прокурорът изразява несъгласие с процесуалните изводи на първостепенния съд, за изключване от доказателствата, показанията на И. С. и свидетеля А. Д. дадени при разпитите им на 18.05.2018 г. В пренията, представителят на прокуратурата, изразява несъгласието си с правния извод на съда, да изключи от доказателствата показанията и протоколите за разпознаване, в които е участвал като разпознаващ, свидетелят с тайна самоличност №3, с аргумент, че препис от протокол за разпит на анонимния свидетел пред съдия проведен на 08.10.2010 г. не е бил предявен на обвиняемите, незабавно след предявяване на обвиненията им на 04.11.2010 г. Оспорва правния извод, за негодност на това основание на показанията му пред съдия в хода на досъдебното производство, защото показанията вместо незабавно, са им били предявени чак на 07.11.2010 г. по повод разглеждането на исканията им за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Прокурорът пледира пред въззивния съд, да бъдат оставени без уважение молбите на подсъдимите Г. и Б., подадени чрез защитниците им, срещу присъдата на СНС. Прокурорът възразява срещу критичните доводи на защитата насочени към оценъчната дейност на първостепенният съд по доказателствата, относими към наказателно осъдителната част на присъдата, с които се твърди, че съдът бил допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, послужили при формиране вътрешното му убеждение по фактите и въпросите на чл.301 НПК, по отношение подсъдимите Г. и Б. по обвиненията за престъпление по чл.354а ал.1 НК, за които са били признати за виновни и осъдени. Според прокурорът, обвинението и присъдата отношение на подсъдимия Д. Г., за деянието по чл.354а ал.1 НК, правилно не е квалифицирано, като малозначително по чл.9 ал.2 НК или като маловажен случай, по смисъла на чл.345а ал.5 НК, доколкото липсвали съответни доказателства за такъв извод. Напротив, доколкото като веществени доказателства от дома му била иззета електронна везна, с голяма чувствителност, т.е устройство за разпределянето на наркотика на дози, а от барака до къщата били иззети още две чувствителни електронни везни и двете пакетчета амфетамин, вкл. множество други празни полиетиленови пликчета, следвало да се споделят изводите на първостепенният съд, че намерения наркотик е държан от подсъдимия с цел разпространение, с което искането на защитата за приложението на чл.9 ал.2 НК или чл.354а ал.5 НК се явявало неоснователно. Доведените от защитата и разпитани на 09.09.2021 г. свидетели Б. Г., Р. М. се твърди, че били заинтересовани от изхода на наказателния процес, доколкото свидетелят Г. живеела на семейни начала с подсъдимия Г. и имали общо дете, а свидетелят М. е негов съсед и приятел. С тези доводи се твърди, че показанията им, не можели да послужат за промяна на квалификацията на деянието в малозначителен или маловажен случай.

По отношение подсъдимия Б., прокурорът оспорва защитните доводи, че в гаража, където били намерени наркотиците са имали достъп всякакви хора, поради което, намерените там наркотици при претърсването не били на подсъдимия. Прокурорът, пледира за комплексно съобразяване на относимите доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно засеД.е на 09.09.2021 г., както и на съобщенията, от приложените ВДС на тел.№ ••••••••••, от който било видно, че от този номер е приемал поръчки от клиенти и същевременно, същия телефон бил намерен и иззет при претърсване на дома му на 04.11.2010 г. Според представителят на обвинението, при дължимата цялостна преценка на доказателствата, следвало да бъде направен съответния извод, че намерените наркотични вещества, били държани именно от подсъдимият Б., с цел разпространението им.

Според прокурорът, присъдата на първоинстанционния съд, в наказателно осъдителната и част е правилна и законосъобразна, но е неправилна с оглед приложението на материалния закон в нейната санкционна част, с което претендира за първи път в пренията, за ревизиране и утежняване положението на подсъдимите с увеличаване на наложените им наказания, въпреки че в срока по чл.319 ал.1 НПК не е бил подаден съответен протест от държавното обвинение за утежняване размера на наложените наказания на подсъдимите Г. и Б.. Прокурорът пледира, за ревизия на наложените наказания и тяхното утежняване, чрез определянето на наказанията при условията на чл.54 ал.1 НК, вместо при условията на чл.55 НПК, както са били определени от първостепенният съд и увеличаването на размера на наказанията и на двамата на две години „лишаване от свобода“ с отмяна приложението на чл.66 ал.1 НК. Направено е алтернативно искане, ако бъде потвърдено приложението на чл.66 ал.1 НК, да бъде завишен размера на наказанията на три години „лишаване от свобода“, за двамата подсъдими, което да бъде отложено за срок от пет години.

В хода на съдебните прения, в производството пред настоящата въззивната съдебна инстанция, защитникът на подсъдимия И. О., адвокат Н. пледира, че нейният подзащитен правилно е бил оправдан от първоинстанционния съд, по повдигнатите му обвинения. Според защитата, в хода на проведеното съдебно следствие, са били събрани всички възможни доказателства, относими към предмета на делото и не са били допуснати процесуални нарушения при тяхното събиране. От доказателствената съвкупност не можело да се установи по безспорен начин, че нейният подзащитен е съпричастен към фактите и обстоятелствата, посочени в обвинението. Оспорва твърденията на прокуратурата за процесуалната годност на извършеното разпознаване на И. О., от свидетел със скрита самоличност № 3, поради поставянето на подсъдимия всред лица, които заедно, твърде отчетливо се различавали от подзащитния и.

Адвокат Н. изразява несъгласие с доводите на обвинението, срещу изключване на показанията на свидетеля Б. П. от доказателствената съвкупност, в мотивите на съда. Защитата акцентира върху обстоятелството, че в показанията си като свидетел Б. П., ясно посочва, че всичко което знае за И. О. е за период от време, преди инкриминирания, отпреди 2010 година, като било ясно, че за този период О. вече е бил осъждан. В този смисъл, защитата акцентира, че при така заявеното от свидетелят, съдът няма как да гради своите фактически, а следователно и правни изводи, точно върху тези показания, за инкриминирания от прокуратурата период.

Защитата да се противопоставя на доводите на прокурора по отношение показанията на Т. М., че съдът неправилно не се позовал на тяхното доказателствено значение. Според защитата, съдебната практика винаги е приемала, че сведения от свидетел, които са изградени на информация от слухове, не могат да бъдат източник достоверна доказателствена информация за фактите по обвинението.

Подробно се оспорва и доказателствената стойност на показанията на свидетел със скрита самоличност №3, доколкото свидетелят твърди за един път, когато видял О., да се е срещнал със свидетеля Е. Д. тогава обвиняем, посочен от него, като „Е. Д.“. Същевременно, в разпита пред първоинстанционния съд, свидетелят с №3, е посочил, че това са две отделни лица, посочвайки както лицето Е. Д., така и „Е. Д.“, които в действителност били едно и също лице. В подкрепа на доводите си, защитникът се спира и на показанията на свидетеля Х., разпитана в хода на въззивното следствие, за самоличността на Е. и Е., като твърди, че това е едно и също лице. Защитникът се съгласява и с изключването от доказателствената съвкупност на показанията на свидетеля Н. Х., доколкото според доводите на защитата, неговите показания попадали под забранителната хипотеза на чл. 118, ал. 3 от НПК. Същевременно, обръща внимание върху обстоятелството, че свидетелят е извършвал подслушване на телефонните разговори при експлоатирането на СРС, поради което и начина на структуриране на неговите изявления са единствено преразказ на СРС, за които са приложени по делото ВДС.

В обобщение, защитникът на подсъдимия О. пледира за потвърждаване на атакувания от прокурора съдебен акт, доколкото присъдата била правилна и законосъобразна. Според адв.Н., правилно съдът е достигнал до извод, че по делото не са събрани такъв обем от доказателства, от които да може да се докаже по несъмнен и категоричен начин, така както изисква процесуалния закон, наличие на факти и твърдения, като изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, нейния подзащитен да е ръководил престъпна група, която да е била създадена с цел разпространение на наркотични вещества, както и да е обективирал със свое поведение, действие или думи, посочените в обвинителния акт действия по ръководене на престъпната група, в инкриминирания период и с посочените участници в нея.

В своя защита подсъдимият И. О. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговият защитник, като ги подкрепя изцяло.

Защитникът на подсъдимия Д. Я., адв. А. М. оспорва протеста на СП (закрита), като неоснователен и иска да бъде оставен без уважение. Според защитника, първостепенният съд е постановил обоснован, правилен и законосъобразен акт, изразява несъгласие с доводите, заложени в протеста, като и тези в пренията от представителят на АП, като се аргументира, че по делото не са налични доказателства, в подкрепа на обвинителните твърдения по обвинението срещу подзащитния му Д. Я.. В своя защита подсъдимият Д. Я. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговият защитник, като ги подкрепя изцяло.

Защитникът на подсъдимият Д. Г., адв. Т. Р., счита, че първоинстанционната присъда в наказателно оправдателната и част, с която неговият подзащитен и другите подсъдими са признати за невиновни в участие в ОПГ е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което следвало да бъде потвърдена. Оспорва правилността на присъдата в наказателно осъдителната и част, срещу подс.Г. като претендира, че съдът неправилно е приложил материалния закон, доколкото намереното и иззето количество наркотично вещество е в минимални количества, с нисък процент на активното вещество. Претендира се, деянието да бъде отнесено към хипотезата на чл.9 ал.2 НК и да бъде признат за невиновен. В защитните доводи, не се уточнява, деянието не е общественоопасно, поради което не е престъпление, или се иска да бъде преценено като такова, което макар да разкрива някаква степен на обществена опасност, същата, според защитата е явно незначителна. Излагат се и доводи за ниска лична степен на обществена опасност на неговия подзащитен.

В своя защита подсъдимият Д. Г. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговият защитник, като ги подкрепя изцяло.

Защитникът на подсъдимия К. Ц., адв. С. П. пледира, протеста на прокуратурата да бъде оставен без уважение, доколкото е неоснователен. Твърди, че в доказателствата не се съдържала информация, от която да бъде направен извод за участие на подзащитния му Ц. в ОПГ. Всички призовани свидетели по обвинителния акт и подсъдимите заедно с анонимния свидетел, според защитника не съобщавали данни за участие на Ц. в организираната престъпна група. Според защитникът, за да са налице съставомерни факти и обстоятелства, те трябвало да съдържат поне в минимален обем, всички съставомерни признаци, на престъплението по чл.321 НК, каквито по делото, според защитника не са налични по делото. Претендира се, че подзащитния му е с чисто съдебно минало, нямало данни за други регистрации криминални, семеен е с дете, трудово ангажиран и с отлични характеристични данни.

В своя защита подсъдимият К. Ц. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговия защитник като ги подкрепя изцяло.

Защитникът на подсъдимия Д. Х., адв. Е. В. пледира, протеста депозиран от представителя на държавното обвинение, да бъде оставен без уважение. Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, не страда от пороци, не е нарушен материалния закон, а мотивите изложени от първостепенния съд, приема за достатъчно ясни и обективни. Според адв. В., по време на съдебното и досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на неговия подзащитен, които да налагат отмяна и връщане на първоинстанционния съдебен акт и делото, за ново разглеждане от друг състав. Според доводите на защитата, прокуратурата не е обосновала искането си, за отмяна на присъдата в наказателно оправдателната и част, а оценката за доказателствената стойност на част от доказателствата, за тяхното правилно или неправилно приемане от първостепенният съд, не съдържало аргументи за наличие на съответните доказателствени факти, релевантни на предмета на делото, респективно да разкриват съставомерни признаци на инкриминираното деяние по чл.321 НК, от обективна и субективна страна за неговия подзащитен.

В своя защита подсъдимият Д. Х. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговият защитник, като ги подкрепя изцяло.

Защитникът на подсъдимия Л. Н., адв. Т., пледира за потвърждаване на присъдата в наказателно оправдателната и част, придържа се към доводите, изложени от останалите защитници, за липсата на доказателства в подкрепа на обвинителните твърдения, въведени с повдигнатия обвинителен акт, срещу неговият подзащитен. В своя защита подсъдимият Л. Н. заявява, че се придържа към доводите изложени от неговия защитник, като ги подкрепя изцяло. Защитникът на подсъдимия А. Б., адв. Г. пледира, протеста на държавното обвинение срещу наказателно оправдателната част на първоинстанционната присъда да бъде оставен без уважение, доколкото липсвали доказателства, които да установяват обективната и субективна съставомерност на действията на подзащитния и за участие в инкриминираната престъпна група, в съответния времеви период и със съответните участници. Намира постановената присъда в тази част за правилна и законосъобразна.

По отношение наказателно осъдителната част от постановения съдебен акт, защитникът настоява за отмяната и, поради недоказаност на обвинението по чл.354а ал.1 НК. Алтернативно претендира, за намаляване размера на наложеното наказание, поради изтеклия период от над десет години и здравословното състояние на подзащитния и, с оглед приложените документи за наличие на хронично бъбречно заболяване. Настоява, ако бъде признат за виновен, наказанието да бъде намалено като размер и да бъде потвърдено приложението на чл.66 ал.1 НК.

В своя защита подсъдимият А. Б. заявява, че мястото, където е намерено наркотично вещество е гаражна клетка, без врати, че не се водело негова собственост, че достъпа до нея не бил ограничен. Придържа се към доводите изложени от неговият защитник, като ги подкрепя изцяло.

В последната си дума, подсъдимите А. Б. и Д. Г. искат да бъдат оправД. по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.1 пр.4 НК и да бъде потвърдена присъдата в оправдателната и част, а подсъдимите О., Я., Ц., Х. и Н. искат първоинстанционната присъдата да бъде потвърдена в оправдателната и част.

Съдът, като прецени изложените в протеста и в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното.

Въззивните жалби на подсъдимите Г. и Б., чрез защитниците им, както и протеста на СП са подадени в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирани страни и отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което същите са допустими и като такива следва да бъде разглеД. по същество. РазглеД. по същество, въззивните жалби и протеста на СП са неоснователни.

Въззивният съд, въз основа на задължението да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, прецени доказателствата по делото, (включително и тези събрани в хода на въззивното съдебно следствие), като съобрази изложените доводи на страните във въззивната жалба и в протеста и анализира самостоятелно доказателствената съвкупност, обосноваността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, при което намери, че съдебният състав правилно е формирал вътрешното си убеждение по фактите, изяснени пълно и всестранно по делото, както относно тези свързани с обвинението срещу подсъдимите за участие в организирана престъпна група, така и тези свързани с участието на въззивните жалбоподатели в извършването на престъпленията по чл.354а НК, за които са били признати за виновни от първостепенният съд.

В този смисъл, настоящият състав, като обсъди всички доказателства, които са били събрани в хода на първоинстанционното производство, (включително и събрани в хода на въззивното следствие) и като не установи нови източници на доказателствена информация, намери, че първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде изцяло потвърден.

ПО ФАКТИТЕ:

Въззивният съд установи, че приетото по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване от първоинстанционния съдебен състав е формирано въз основа на правилен анализ на доказателствената информация от събраните по делото доказателствени материали.

За подсъдимите по делото се установяват следните факти и обстоятелства: Правилни и съответни на доказателствената съвкупност са приетите от първата инстанция фактически положения относно самоличността и съдимостта на подсъдимите лица, а именно:

И. К. О., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, И. О. в гр.•••, ул.••• № •••, ет.•••, ап.•••, българин, български гражД.н, женен, осъждан, със средно образование, Д. К. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, с основно образование.

К. Т. Ц., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. •••, ул. „•••” № •••, българин, българско гражданство, неосъждан, Д. Л. Х., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.••• и адрес за призоваване-гр. София, ул. „•••“ №163А, българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, Л. Н. Н., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, българин, българско гражданство, неосъждан, женен, със средно образование, Д. С. Я., ЕГН: ••••••••••, с адрес гр. •••, ж.к. „•••“, ул. „•••“ № •••, бл.•••, ет.•••, ап.•••, българин, българско гражданство, осъждан, неженен, с основно образование, А. Н. Б., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, ул. „•••“ № •••, българин, българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование. Спрямо лицата осъдени за участие в организираната престъпна група по настоящето дело лица – свидетелите И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д., наказателното производство е приключило със споразумение, за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство, с което са били осъдени, като им е наложено наказание по повдигнатите обвинения, по следните производства, както следва: - Е. И. Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, НК по НОХД №С-17/2013г., на 13.02.2013г. от 13-ти състав на СНС - Р. И. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, НК. по НОХД №С-17/2013г., на 13.02.2013г. от 13-ти състав на СНС - И. Г. П. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, НК, по ДП по НОХД №388/2014г. на 20.03.2014г. от 12-ти състав - А. Д. Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК. по НОХД №541/2018г. на 14.03.2018г. от 10-ти състав на СНС - Г. Ф. Б. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, по НОХД№533/2018г. на 20.03.2018г. от 5-ти състав на СНС, по НОХД №1253/2018г. н а 18.05.2018г. от 16-ти състав на СНС - П. И. Д. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, по НОХД №1253/2018г. на 18.05.2018г. от 16-ти състав на СНС - А. С. А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК. и престъпление по чл.354а, ал.1пр.4 от НК, по НОХД №1253/2018г. на 18.05.2018г. от 16-ти състав на СНС - Е. Б. М. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, по НОХД №1253/2018г. на 18.05.2018г. от 16-ти състав на СНС С определения на съдът за одобряване на споразумение за решаване на делото, по отношение на тях наказателното производство е прекратено. Поради смъртта на обвиняемия Н. К. О., починал на ••••••••г., наказателното производство срещу него също е прекратено.

За вече осъдените за участие в организираната престъпна група по настоящето дело лица – свидетели И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д., с влезлите в сила съдебни актове, следва да се отчита задължителната материална сила на съдебния акт по смисъла на чл.413 НПК, който установява формализирано и ненормено фактическо положение, относно посочените лица, както и за съществуването на конкретната по време и място тяхна престъпна деятелност – участие в ОПГ за съответния период, със съответните обективните и субективни характеристики на деянията, релевантни към одобрените споразумения на прокурора с тези лица, което не подлежи на нова правна оценка. От влезлите в сила съдебни актове, се формира задължителната за всички лица и юрисдикции истинност за тези факти, което определя пределите за доказателствена оценка на събраните доказателства в настоящото производство, за формиране на правни изводи само за това, дали и настоящите подсъдими са били нейни членове. В този смисъл, по настоящото производство, спрямо бившите подсъдими, които са осъдени с определение за одобряване на споразумение с прокуратурата, не се допуска установяване на факти, различни от описаните в обвинителния акт, доколкото за тях, е налице влязъл в сила съдебен акт, определение на съд за одобряване на споразумение по реда на чл.384 вр. чл.381 НПК, който е с правните последици на влязла в сила присъда. Това произтича от правилото „ne bis in idem“, според което е недопустимо извършване на нова оценка на фактите, свързани с осъдените вече свидетели, относно това извършено ли е деянието от съответното лице (със съответните фактически положения и квалифициращи белези, които го идентифицират), наказуемо ли е то и виновен ли е деецът.

Доказателствата за същите факти обаче, следва да бъдат установявани и обсъдени само и единствено по отношение деятелността на настоящите подсъдими по настоящото производство. В този смисъл, съдът прие за бившите подсъдими, фактите съдържащи се в обвинителния акт, без да ги установява, като от описанието за тези факти и обстоятелства съдът съобрази частта, относима към обвинителни твърдения, с които е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите по настоящото производство, заедно със свидетелите (бивши подсъдими).

Настоящата съдебна инстанция намира, че така постановената присъда на СНС в обсъжданата наказателно оправдателна част, е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Съображенията в тази насока са следните:

Първостепенният съд е осъществил правилна оценка на събраните доказателства, като обосновано е приел, наведените в обвинението факти, за осъдените по делото лица и правилно е съобразил, че не се установяват фактите по обвинението за подсъдимите по делото, доколкото не се установяват годни доказателства това, подсъдимите И. К. О., Д. К. Г., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Л. Н. Н., Д. С. Я. и А. Н. Б., да са участвали в инкриминираното по делото престъпно сдружение, съставено от осъдените свидетели по делото И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д.. По делото се установява, че посочените свидетели (бивши обвиняеми), се познавали с част от подсъдимите по делото, както следва:

В инкриминирания период свидетелите И. П. и Е. М. били съседи, живеели в гр.•••, ж.к. „•••“ „В“ и се познавали. П. обитавал апартамент в ж.к.•••, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, а Е. М. обитавал апартамент ••• в бл.•••, вх.•••, на третия етаж в същия квартал.

Свидетелят И. П. през 2010г. употребявал наркотици и разпространявал такива. Познавал се с И. О., А. Б., Д. Г. и К. Ц., но нямал близки отношения с никой от тях.

Свидетелят Е. М. познавал А. А., който живеел в същия блок и вход с него в гр.•••, бл.•••, вх.•••, ап.•••.

Свидетелят А. А. през 2010г. употребявал наркотични вещества и се познавал с Е. М., И. О., Д. Г., А. Б. и тъй като всички са живеели в кв.•••. Познавал Е. И. Д., към който се обръщали с името „Е.“, „Т.“, посочва, че Е. и Е. са един и същи човек.

Свидетелят Е. М. познавал Н. О., който живеел в същия блок №6, но в съседния вход В, на ет.5, ап.48.

Подсъдимия И. К. О. и починалия Н. К. О. са братя, а свидетелят Г. Ф. Б. е техен първи братовчед. Към инкриминирания период през 2010г. Р. М. се познавал с Г. Б., но нямал близки отношения с него, познавал се и с П. Д. наричан от него „П. К.“. Съобщава, че се познава със свидетелите Б. и П. Д., познавал и подсъдимия Д. Я.. П. Д. се познавал с Г. Б., А. Н. Б. обитавал къща и прилежащи помещения мазе и гараж находяща се в гр.•••, ул.••• №5 като в същия квартал живеел и К. Т. Ц. в гр.•••, ул.•••№ •••.

В гр.•••, кв.•••, ул.••• № ••• живеел и Д. К. Г., а Д. Л. Х. имал постоянен адрес в гр.•••, кв. ••• ул.••• •••, но обитавал адрес в гр.•••, ж.к.•••, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••.

А. Д. и Л. Н. не се познавали с никой от гореизброените лица, познавал само заедно с А. А. по прякор „М.“.

Установено е, че от неустановена дата през януари 2010 г. Е. И. Д. ползвал нает имот находящ се в гр. •••, ж.к. „•••“ бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, като склад, в който до 04.11.2010 г. държал наркотични вещества - марихуана, амфетамин и хероин, които той предоставял за разпределение на дози и съхранение, с цел продажба на И. Г. П., с прякор „Ф.“. Марихуаната била предоставяна от св.Е. Д. на Е. М., който я продавал лично, като част от нея предоставял на И. П. – известен с прякор Ф., както и на свидетел №3, както и на свидетеля Б. Б., които я продавали на територията на гр.София. Марихуаната била тип Холандец. Продавала се за сума от 15 лева на доза, като наркотиците се получавали от Е. М., с прякор “д.“ и отчитането на продадените количества също ставало на него от И. П. и свидетел №3. Тази си дейност четиримата осъществявали регулярно през цялото време от януари 2010г. до ноември 2010г. в гр.София.

Самото разпространение било осъществявано като клиентите се свързвали на различни телефонни номера с лица, осъществяващи ролята на т. н. „централи“, на които те поръчвали желаният вид и количество наркотично вещество. Пряката продажба на наркотиците била осъществявана от улични дилъри. Такива функции на т.н. „централи“ изпълнявали Е. М., Г. Б. и Н. О., спрямо когото наказателното производство е прекратено, поради неговата смърт. Те имали за задача да приемат обажД.я от клиенти, да ги насочат и да ги свържат с уличен дилър, на когото давали указания за конкретната продажба на наркотика. По отношение на наркотичните вещества марихуана и метамфетамини поръчки приемали Е. М. и Н. О., а по отношение на наркотичното вещество хероин, поръчки приемал Г. Б.. Посочените обвиняеми, когато приемали обаждането, обяснявали на клиентите къде и кога точно да отидат, като давали описание и на лицето на съответния дилър, който трябвало да достави наркотичното вещество, като се отчитало къде се намирали някой от дилърите в този момент и какви наркотици у него държал. След това приелият поръчката /съответно Е. М., Г. Б. или Н. О./ се свързвали със съответния уличен дилър и му давали указания за доставяне на конкретното наркотично вещество на клиента. Като улични дилъри работели множество лица, включително и обвиняемите П. Д., А. Д., А. А., Р. И. М.. Парите, получени от продажбата на наркотиците били отчитани от уличните дилъри на лицата, които играели ролята на т.н. „централи“, на посочените свидетели Е. М., Г. Б., които отчитали парите на Е. И. Д., за закупуване на нови количества наркотичните вещества.

Описаното структурирано трайно сдружение съществувало до задържането на лицата на 04.11.2010 г., като от П. Д., А. Д. и А. А., били иззети наркотични вещества, които предлагали за продажба като улични дилъри при следните обстоятелства:

През м. юни 2010г. в СДВР бил получен сигнал, че две лица разпространяват наркотични вещества в района на бул. Дондуков, като управляват л.а. „Опел Вектра“ с ДК№ •••. За проверка на информацията на 21.06.2010г. била извършена полицейска операция като било организирано наблюдение от полицейските служители на 04 сектор на ОПКП - СДВР И. Г. и В. П.. Двамата се позиционирали в района на ул. Бачо Киро в гр.София и лек автомобил управляван от Р. М., в който се возел П. Д.. Полицейските служители забелязали, че до автомобила, в района на трамвайна спирка на ул. Бачо Киро, неустановено лице се приближава до колата и разменил някакъв предмет с водача на автомобила, след което автомобила потеглил. Лицето било проследено и установено като К. М., който бил задържан и заведен в СДВР. Там в разпит заявил, че срещата с водача на автомобила, била за да закупи хероин, че си поръчвал и получавал от тях два три пъти седмично същото наркотично вещество, за което се обаждал на тел. ••••••••••. При извършеното разпознаване посочил снимката на Р. М. като лице, от което е закупувал наркотичното вещество. Служителите на реда продължили наблюдението в района, като на 21.06.2010 г. около 12.00 ч. часа в гр. София, ул. „Бачо Киро”, срещу № 8, при повторната поява на л.а. „Опел Вектра“ с ДК№ ••• бил спрян за проверка. Автомобилът бил управляван от Р. М., а в него пътувал П. Д.. П. Д. бил обискиран, като от него били иззети 4 броя сини на цвят оформени топчета, а при извършеното претърсване и изземване от л.а. „Опел Вектра“ с ДК№••• били иззети едно синьо топче съдържащо прахообразно вещество. Двамата били задържани по ЗМВР и заведени в СДВР.

Било образувано ДП№331/2010г. по опис на СДВР, по което били привлечени като обвиняем Р. М. и П. Д., като разследващите установили, че П. Д. държал: - полиетиленов плик, съдържащ прахообразно вещество-хероин с тегло 0, 35 гр. и активно действащ наркотичен компонент-диацетилморфин 20, 6 % с парична равностойност от 22, 75 лв; - полиетиленов плик, съдържащ прахообразно вещество-хероин с тегло 0, 34 гр. и активно действащ наркотичен компонент-диацетилморфин 34, 2 % с парична равностойност от 30, 60 лв; - полиетиленов плик, съдържащ прахообразно вещество-хероин с тегло 0, 32 гр. и активно действащ наркотичен компонент-диацетилморфин 17, 9 % с парична равностойност от 20, 80 лв; - полиетиленов плик, съдържащ прахообразно вещество-хероин с тегло 0, 32 гр. и активно действащ наркотичен компонент-диацетилморфин 32, 4 % с парична равностойност от 28, 80 лв.„ като всички вещества на обща парична равностойност от 102, 95 лв.

С Разрешение №14-3126/28.06.2010г. от зам. председател на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на №••••••••••за период от 60 дни, считано от 29.06.2010г.

С Разрешение №14-3126/3121/28.06.2010г от зам. председател на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 29.06.2010г.

С Разрешение №14-3128/28.06.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 29.06.2010г.

С Разрешение №14-3441/15.07.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 15.07.2010г.

С Разрешение №14-3448/15.07.2010г на зам. председателя на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 15.07.2010г.

С Разрешение №14-3442/15.07.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 15.07.2010г.

С Разрешение №14-3443/15.07.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••, за период от 60 дни, считано от 15.07.2010г.

В СДВР на 26.07.2010г. бил получен сигнал, че в района на пазара Д. П. се разпространяват наркотични вещества. На място била проведена специализирана полицейска операция, при която бил задържан Р. И. М., както и И. Л. Г.. Бил извършен оглед на местопроизшествие находящо се в гр.•••, ул.•••№ ••• приземен етаж, при който били иззети 20 на брой сини полиетиленови топчета съдържащи кафяво прахообразно вещество, което реагирало на полеви наркотест на хероин.

Извършен е обиск на И. Л. Г., намерен на адреса, както и личен обиск на Р. И. М., също установен на адреса. Извършено е претърсване и изземване на гараж находящ се в гр.•••, ул.••• № •••, при който били открити общо 52 броя топчета, които дали положителна реакция за наркотично вещество хероин, както и претърсване и изземване на жилище находящо се в гр.•••, ул.••• 75, ет.4, апартамента разположен в ляво на площадката.

Било образувано ДП 401/2010г. по опис на СДВР, по което бил привлечен като обвиняем Р. М.. В последствие било установено, че иззетите 20 броя сини полиетиленови опаковки съдържат общо - хероин с тегло 6.83 грама и активно действащо вещество диацетилморфин 6.7.%, а иззетите сини полиетиленови опаковки съдържащи хероин с нето тегло 36.77 грама с активно действащо вещество диацетилморфин 7.1 %.

С Разрешение №14-4583/27.09.2010г. на зам.председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № •••••••••• и № •••••••••• с абонат Д. Л. Х. за период от 60 дни считано от 27.09.2010г.

На 10.08.2010г. в СДВР бил получен сигнал, че неизвестно лице разпространява наркотични вещества в района на бензиностанция Петрол до Пирогов в гр.София. На място се придвижили служителите на 04 сектор ОПКП-СДВР Н. Н. и В. П.. Така в гр. ••• на ул.••• №1 около 16.25 часа Полицейските служители наблюдавали дейността на две лица, в известен период от време, които в последствие били идентифицирани като А. Д. и А. А.. Първоначално забелязали момиче и момче, които се приближили до двамата и комуникирали с тях / впоследствие били установени като И. П. и Г. К., които се отдалечили в посока към бул.Пенчо Славейков. Там същите били задържани и било изяснено, че К. се срещала с Д., за да издължи сума за поръчан хероин. След това полицейските служители забелязали, че към двамата А. и Д. се приближават две лица с велосипеди, като едно от лицата получава нещо от А. Д. и предприели действия по задържане и установяване на всички лица. Д. и А. били задържани като при извършения обиск на Д. били иззети общо 49 полиетиленови топчета, които дали положителен полеви тест за наркотик-хероин както и прозрачно полиетиленово пликче съдържащо зелена тревиста маса, която реагирало на теста за марихуана.

При извършената в последствие експертиза е установено, че обв. А. Д. държал в себе си в ляв страничен джоб на панталона и в бельото си 49 бр. полиетиленови топчета - хероин с процентно съдържание на активния компонент - диацетилморфин от 31% до 45 % на стойност за един грам 90 лева както следва: - Обект № 3.1 с нето тегло 0.36 грама, с активно действащ компонент 41, 3 %, на стойност 32.40 лв; - Обект № 3.2 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 39, 0 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 3.3 с нето тегло 0.33 грама, с активно действащ компонент 40, 2 %, на стойност 29.70 лв; - Обект № 3.4 с нето тегло 0.37 грама, с активно действащ компонент 38, 2 %, на стойност 33.30 лв; - Обект № 3.5 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 40, 1%, на стойност 35.10 лв; - Обект № 3.6 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 38, 6 %, на стойност 35.10 лв; - Обект № 3.7 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 35, 0 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 3.8 с нето тегло 0.31грама, с активно действащ компонент 36, 1 %, на стойност 27.90 лв; - Обект № 3.9 с нето тегло 0.32 грама, с активно действащ компонент 40, 3 %, на стойност 28.80 лв; - Обект № 4.1 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 39, 3 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.2 с нето тегло 0.34 грама, с активно действащ компонент 40, 7 %, на стойност 30.60 лв; - Обект № 4.3 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 37, 9 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.4 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 40, 5 %, на стойност 35.10 лв; - Обект № 4.5 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 42, 9 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.6 с нето тегло 0.36 грама, с активно действащ компонент 41, 6 %, на стойност 32.40 лв; - Обект № 4.7 с нето тегло 0.40 грама, с активно действащ компонент 43, 2 %, на стойност 36.00 лв; - Обект № 4.8 с нето тегло 0.40 грама, с активно действащ компонент 43, 0 %, на стойност 36.00 лв; - Обект № 4.9 с нето тегло 0.42 грама, с активно действащ компонент 42, 3 %, на стойност 37.80 лв; - Обект № 4.10 с нето тегло 0.42 грама, с активно действащ компонент 43, 5 %, на стойност 37.80 лв; - Обект № 4.11 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 38, 3 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.12 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 36, 5 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.13 с нето тегло 0.27 грама, с активно действащ компонент 39, 0 %, на стойност 24.30 лв; - Обект № 4.14 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 36, 4 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.15 с нето тегло 0.35 грама, с активно действащ компонент 38, 4 %, на стойност 31.50 лв; - Обект № 4.16 с нето тегло 0.34 грама, с активно действащ компонент 41, 1 %, на стойност 30.60 лв; - Обект № 4.17 с нето тегло 0.46 грама, с активно действащ компонент 41, 3 %, на стойност 41.40 лв; - Обект № 4.18 с нето тегло 0.35 грама, с активно действащ компонент 40, 3 %, на стойност 31.50 лв; - Обект № 4.19 с нето тегло 0.46 грама, с активно действащ компонент 40, 3 %, на стойност 41.40 лв; - Обект № 4.20 с нето тегло 0.35 грама, с активно действащ компонент 40, 7 %, на стойност 31.50 лв; - Обект № 4.21 с нето тегло 0, 40 грама, с активно действащ компонент 43, 2 %, на стойност 36.00 лв; - Обект № 4.22 с нето тегло 0.32 грама, с активно действащ компонент 38, 7 %, на стойност 28.80 лв; - Обект № 4.23 с нето тегло 0.44 грама, с активно действащ компонент 42, 9 %, на стойност 39.60 лв; - Обект № 4.24 с нето тегло 0.35 грама, с активно действащ компонент 41, 0 %, на стойност 31.50 лв; - Обект № 4.25 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 38, 2 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.26 с нето тегло 0.35 грама, с активно действащ компонент 40, 6 %, на стойност 31.50 лв; - Обект № 4.27 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 41, 7 %, на стойност 35.10 лв; - Обект № 4.28 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 38, 6 %, на стойност 35.10 лв; - Обект № 4.29 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 39, 4 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.30 с нето тегло 0.46 грама, с активно действащ компонент 39, 9 %, на стойност 41.40 лв; - Обект № 4.31 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 42, 2 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.32 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 42, 3 %, на стойност 35.10 лв;

• Обект № 4.33 с нето тегло 0.41 грама, с активно действащ компонент 42, 1 %, на стойност 36.90 лв; - Обект № 4.34 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 41, 0 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.35 с нето тегло 0.46 грама, с активно действащ компонент 42, 1 %, на стойност 41.40 лв; - Обект № 4.36 с нето тегло 0.36 грама, с активно действащ компонент 36, 0 %, на стойност 32.40 лв; - Обект № 4.37 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 39, 9 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.38 с нето тегло 0.40 грама, с активно действащ компонент 42, 1 %, на стойност 36.00 лв; - Обект № 4.39 с нето тегло 0.38 грама, с активно действащ компонент 40, 6 %, на стойност 34.20 лв; - Обект № 4.40 с нето тегло 0.39 грама, с активно действащ компонент 42, 0 %, на стойност 35.10 лв; или всичко с общо тегло 18, 79 гр. и на обща стойност 1 691.1 лева и един плик марихуана с процентно съдържание на активният компонент 4, 1% с нето тегло 0, 24 грама на стойност 6 лева за грам на стойност 1, 44 лв.

При задържането на двете лица, които комуникирали с Д. и А., се установило, че това са С. А. и Б. А., като първия изхвърлил на земята при задържането му 1 бр. синьо полиетиленово топче.

На 10.08.2010 г в гр. •••, ул. „•••“ № 1, А. Д. без надлежно разрешително е разпространил – продал на С. Ф. А. 1 бр. полиетиленово пликче, Обект № 2 – хероин с процентно съдържание на активния компонент – диацетилморфин – 42.4 % с нето тегло 0.42 гр. на стойност 37.80 лева. Бил извършен оглед на местопроизшествие на тротоарна площ на ул. „•••“ пред №1, при който същото било иззето. Било образувано ДП№421/2010г. по опис на СДВР, по което бил привлечен като обвиняем А. Д.. С Разрешение №14-4003/18.08.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № •••••••••• за период от 60 дни считано от 18.08.2010г. С Разрешение №14-4006/18.08.2010г. от зам. председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване №•••••••••• с абонат С. И. П. за период от 60 дни считано от 18..08.2010г. като същото било продължено с разрешение от зам. председател на СГС №14-4874/15.10.2010г. за 120 дни, считано от 17.10.2010г. С Разрешение №14-4250/08.09.2010г. от председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № •••••••••• регистриран на Е. И. Д.; № ••••••••••; № •••••••••• за период от 60 дни, считано от 09.09.2010г. С Разрешение №14-4251/08.09.2010г. от председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване з а № ••••••••••; ••••••••••; •••••••••• регистриран на М. О., ••••••••••; ••••••••••; •••••••••• регистриран на П. С.; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••. за период от 60 дни, считано от 09.09.2010г. С Разрешение №14-4544/24.09.2010г. от председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване з а № ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; •••••••••• рег. в мрежата на „Мтел“ - НСО за период от 60 дни, считано от 24.09.2010г. С Разрешение №14-4545/24.09.2010г. от зам председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••1 за период от 60 дни, считано от 24.09.2010г.

С Разрешение №14-4541/24.09.2010г. от зам. председател от СГС на основание чл. 15 от ЗСРС било дадено разрешение да наблюдение и проследяване зрително и чрез технически средства за 60 дни на Е. И. Д., считано от 24.09.2010г., като на 03.11.2010г. в района на ул.“442“ в кв. „•••“ същия бил проследен и фотографиран, да осъществява среща и да разговаря с Д. Х.. С Разрешение №14-4698/05.10.2010г. на Председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••за период от 60 дни считано от 05.10.2010г. С Разрешение №14-4696/05.10.2010г от председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № ••••••••••; •••••••••• за период от 60 дни считано от 05.10.2010г. С Разрешение №14-4767/08.10.2010г. от зам. председател на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № ••••••••••, ползван от Е. И. Д.. За период от 60 дни, считано от 08.10.2010г. С Разрешение №14-4771/08.10.2010г. от зам.председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № •••••••••• за период от 60 дни считано от 08.10.2010г. С Разрешение №14-4546/08.10.2010г от зам. председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване № ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••. за период от 60 дни считано от 24.09.2010г. С Разрешение №14-4773/08.10.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на №•••••••••• за период от 60 дни считано от 08.10.2010г. С Разрешение №14-4999/21.10.2010г. от председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за № •••••••••• с абонат С. Л. В.; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; •••••••••• за период от 60 дни считано от 21.10.2010г. С Разрешение №14-5002/21.10.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на №№ •••••••••• рег. във „Виваком“ на абонат с име: С. Л. В.; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••. за период от 60 дни считано от 21.10.2010г. С Разрешение №14-4998/21.10.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на № ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••. за период от 60 дни считано от 21.10.2010г. С Разрешение №14-5001/21.10.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на №№ ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••; ••••••••••. за период от 60 дни считано от 21.10.2010г. С Разрешение №14-4995/21.10.2010г. от зам. председател на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване телефони с ИМЕИ № 358054039099218; 358054039125054; 35804039086892; 790402379774567; 470707541526779; 781023367141667; 671016720586787 за период от 60 дни считано от 21.10.2010г. С Разрешение №14-3448/14-5090/27.10.2010г. на зам. председателя на СГС на основание чл. 15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване на №••••••••••; •••••••••• рег. във „Виваком“ на абонат с М. С. С.; •••••••••• за период от 60 дни считано от 27.10.2010г.

При извършените претърсвания на 04.11.2010г. в дома на И. О. в гр.•••, жк. ••• ул.“•••“ № •••, ет.•••, ап.•••, и прилежащите помещения, са иззети мобилни телефони, както следва: - „Нокиа““, модел Е 71-1, с IMEI 358240038902573 и СИМ 087083276580 на Мтел; -“Самсунг“ модел Е 1210М, IMEI 353014/03/179875/8 и СИМ 89359032000011633233 на „Виваком“, запечатани с картон А 0107465, като обект №1; -“Самсунг“ модел Е1120 с IMEI 358054/03/890259/4 и СИМ 89359032000011633266 на „Виваком“; -“Самсунг“ модел Е1120 с IMEI 358054/03/889914/7 и СИМ 89359032000011633399 на „Виваком“, запечатани като обект №2 с картон А 0107464 - „Нокиа“ модел Е 72-1 с IMEI 35523903299257 и СИМ 89359050000405188353 на „Глобул“, запечатани като обект №3 с картон А 0107467 - „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 351980/04/899279/4 без СИМ, запечатани като обект №5 с картон А 0107469 - тефтер с тъмни корици - запечатан като обект №4 с картон А 0107466 - тефтер със бяла задна корица и цветна предна захванати със телена спирала запечатан като обект № 6 с картон А 0107468 При извършването на претърсване на 04.11.2010г. в дома на Е. Д. в гр.•••, •••, бл.•••, вх. 1, ет.••• били иззети два броя секретни ключа. При извършения следствен експеримент се установило, че иззетия ключ SMA DEC 7D отключва ап.85, вх.••• в бл.••• в ж.к •••, откъдето били иззети полиетиленов плик съдържащ зелена тревиста маса с нето тегло 31.92. гр. и активно действащ компонент тетрахидрокарабинол 3.7%, както и полиетиленов плик съдържащ бяло прахообразно вещество-амфетамин с тегло 128.49 грама.

На 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в дома на И. П. в гр.•••, жк."•••", бл.•••, вх.•••, ет.•••. ап.•••, където се установило, че същия държи наркотични вещества – общо 14 бр. самозалепващи се пликчета съдържащи зелена тревна маса, от които 7 бp. с тегло 0.44 гp. и активнодействащ наркотичен компонент - тетрахидроканабинол 11.7 %, 5 бр. с тегло 0.42 гр. и активнодействащ наркотичен компонент - тетрахидроканабинол 11.7 % и 2 бр. с тегло 1, 02 гр. и активнодействащ наркотичен компонент - тетрахидроканабинол 11, 7 % с общо тегло на наркотичното вещество 6, 20 грама.

На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в дома на Е. М. гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, били иззети мобилни телефони и тефтер с надпис „Rodi“ и два бр. тетрадки с надписи „Маркер“ и „ASAR“ и в л.а „Опел Астра“ с ДК№•••, управляван от същия, от който не е иззето нищо.

На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в къща находяща се в гр.•••, ул.•••№ ••• обитавана от К. Ц. и от лек автомобил „Мерцедес С220“ с ДК№•••, паркиран в двора на къщата – иззети са три телефона, „Нокиа“ 2330с-2 с IMEI 352701043796348 със СИМ 89359022000012404999 на „Виваком“; „Нокиа“ С6 с IMEI 351503049139684 със СИМ 89359030101012899674 на „Вивател“, за който от Ц. е вписано, че се ползва от него и е комуникато𠹕•••••••••; „Нокиа“ Е 71 с IMEI 352926020691655 с СИМ на „Глобул“ 89359051000414416810, за който е посочено, че се ползва от съпругата му - запечатани като ВД №1 с картон А 009993 ЧВП 512 НЕКД СДВР, както и телефонен апарат „Сони Ериксон“ У230 I IMEI 359076001294211, запечатани като ВД №3 с картон А 009995 ЧВП 512 НЕКД СДВР. От автомобила са иззети два телефонни апарата - „Самсунг“ модел Е 1210М IMEI 353014031768561 и СИМ 893590 50100210089687 и „Сони Ериксон“ модел W 200 с IMEI 3573550169080029 и СИМ 89359032000012422347, запечатано като обект №1 с картон №А 009996 и ЧВП 512 НЕКД СДВР.

На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в апартамент находящ се в гр.•••, ж.к.•••, бл.•••, вх.•••, ет.5 ап.48 обитаван от Н. К. О., от където е иззет телефон „Нокиа“ модел 3120 с, IMEI 356070/0/03/274981/7 карта на „Виваком“ 89359032100018668719 запечатано като обект №1 картон А 054093 е силиконов печат №051 НЕКД СДВР На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в дома на А. А. от адреса в гр. •••, ж.к.“•••“, бл.•••, вх.•••, ет.5, ап.••• били иззети: -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 46 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 2, 76 лв. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 85 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 9% на стойност 4, 92 лв.

-полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 77 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 0% на стойност 4.62 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 81 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 1% на стойност 4.86 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 44 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 8% на стойност 2.64 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 1% на стойност 2.70 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 9% на стойност2.70 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 79 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 0% на стойност 4.74 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 44 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 5% на стойност 2.64 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 80 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 5% на стойност 4.80 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 43 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 4% на стойност 2.58 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 42 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 5% на стойност 2.50 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 77 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 5% на стойност4.62 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 74 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 5% на стойност 4, 44 лв. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 41 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 6% на стойност 2.46 лева. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 79 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 6% на стойност 4.74 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 43 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 3% на стойност 2.58 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 75 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 9% на стойност 4.50 лева -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 49 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 3% на стойност 2, 94 лв. -полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 81 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 5, 0% на стойност 4.86 лева. -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 95 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 28.50 лева -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 96 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 28.80 лева -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 97 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 29.10 лева -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 93 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 27, 90 лв., -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 96 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 28.80 лева -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 99 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 29.70 лева- -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 96 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 28.80 лева -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 96 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 28.80 лева. -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 97 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 29, 10 лв., -полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 99 гр., съдържание на активнодействащ компонент 6, 7%, на стойност 29.70 лева, като наркотичните вещества са обща стойност 362, 82 лв., както и телефони, от които „Нокиа“, с номер на комуникатор ••••••••••, съобщен от А., като ползван от него.

На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в апартамент находящ се в гр.•••, ж.к. •••, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.••• обитаван от свидетеля Б. Б. и в л.а Рено Лагуна с ДК№••• ползван от Б. Б., при което са били иззети телефони.

На същата дата 04.11.2010г. било извършено и претърсване и изземване в жилище апартамент в гр.•••, ж.к.•••, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.••• и ул.“•••“ •••, обитавани от Д. Х., като не са иззети никакви вещи или вещества, както и личен обиск извършен на 17.11.2010г., при което е иззет телефон „Нокиа“ модел 6303 с IMEI 354345042337726 и СИМ 087005512005, на „Мтел“, запечатан в плик с №А0125896 и ВП №050 НЕКД СДВР.

С Разрешение №14-5093/27.10.2010г. от зам.председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, било разрешено използване на СРС чрез подслушване за №•••••••••• ползван от А. Н. Б. с абонат М. И. за период от 60 дни считано от 27.10.2010г., приложени в т. 3 от ВДС. Разг.1 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който дължи пари на Б. и разговора е в тази връзка (налице е и комуникация между същите в разг.7) Повикването към •••••••••• е от посочения номер. Разг.2 – От 02••••• му звъни мъж, който се представя с име „П.“, като иска среща с него, за да получи това за което са говорили. Иска да получи от него „трийсетина“. Повикването към •••••••••• е от посочения номер. Разг.3 – От •••••••••• му звъни неустановена жена, която иска да получи от него не от това, което обичайно взима, а за приятелки иска да вземе от „зеленото“, „за смехъ“. Б. я пита за 15 лв. ли иска за купи, при което жената уточнява, че иска за 30 лв. да го купи и си уреждат среща, за да и го занесе. Разг.4 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който претендира, че това което е получил е с по-малък грамаж, което е разбрал, след като го претеглил. Б. го уверява, че за сметка на това е „хубаво“ и обещава, че другия път ще му се реваншира. Разг.5 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който иска „петнадесет“ от него, но бил го закъсал и нямал пари. А. с неудоволствие се съгласява да му занесе поисканото, с уговорка плащането за поисканото „петнадесет“, да е най- късно в понеделник Разг.6 – От •••••••••• му звъни мъж, представя се като „О.“, казва му, че е наблизо на „Еко“, със синя шкода „Фабия“ и иска да си получи от А. Б. онова, за което са се разбрали, при което А. се съгласява да се видят. Разг.7 – От ••••••••••, му звъни мъж с неустановена самоличност, с който говори в разговор №1, като Б. го изпраща на уговорената в предходния разговор среща с „О.“, с който мъжът вече виждал и преди това на бензиностанция. Разг.8 – О т •••••••••• получава позвъняване, като А. пита неустановения мъж, дали „документите“ са у него. Лицето го уверява, че всичко е в него, но ще могат да се видят вечерта, за да му ги предаде.

На 04.11.2010г. около 10.40ч. с разрешение по ЧНД №С-815/2010г. на СГС в присъствието на А. Б. на адреса гр.•••, ул. “•••“ №5, обитавал първия етаж на къщата. Към имота имало два прилежащи гаража, като този в източната част на имота бил ползван от А. Б.. Било извършено претърсване на къща с прилежащи помещения мазе и гараж, при който били намерени и иззети: - от хол на първия етаж мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1208, с батерия и IMEI № 358277036637546 със СИМ карта „Виваком“ с № 89359032000011558414, който бил в работещ режим и се ползвал със мобилен номер ••••••••••. - На пода на спалнята бил намерен и иззет мобилен телефон марка „Нокиа“, модел, модел 6300 с батерия и IMEI № 353511029765566 с поставена СИМ карта „Вивател“ с № 89359030000007023615. - От левия джоб на горнище на анцуг на закачалка било намерено и иззето полиетиленово самозалепващо се пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса, което при полевия наркотест реагирало на канабис. - В секционен шкаф бил намерен и иззет 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел Е1210М с батерия и IMEI № 353014031738655 и СИМ карта на „Глобул“ с № 89359050100421217184, а - в гаражна клетка поставена в източната част на двора се намерили и иззели полиетиленов плик съдържащ зелена тревиста маса, метална кутия с надпис STR8, съдържаща полиетиленово прозрачно пликче съдържащо зелена тревиста маса и самозалепващо се прозрачно полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество, метална кутия с надпис STR8 съдържаща две полиетиленови прозрачни самозалепващи се пликчета съдържащи бяло прахообразно вещество и самозалепващо се прозрачно пликче съдържащо суха зелена тревиста маса, като при полеви наркотест на произволно избрана тревиста маса същата дала положително оцветяване за канабис, а на произволно избрано пакетче същото дало положително оцветяване за амфетамин. В протокола от А. Б. е вписано, че “Иззетите мобилни телефони са мои, единият е със номер ••••••••••, другия не го знам, не искам да давам обяснение за наркотичните вещества“. Следственото действие приключило в 11.55ч. Откритите на адреса – в левия джоб в горнище на анцуг и в гаража суха зелена тревиста маса в самозалепващи пликчета представлявала - марихуана с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4%, марихуана с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9%, марихуана с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% - марихуана с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2%, а иззетите от гаража самозалепващи пликчета с бяло прахообразно вещество съдържали и представлявали амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, и амфетамин, с тегло 0, 56 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 16.80 лева. Общата стойност на наркотичните вещества възлиза на сумата от 285, 12 лева. а именно: - полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 1.50 лева - полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9% на стойност 198, 18 лв. - полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% на стойност 12, 84 лв. - полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса-марихуана с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2% на стойност 44.70 лева. - полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 1.10 лева - полиетиленов плик, съдържащ прехообразно вещество-амфетамин, с тегло 0, 56 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 16.80 лева като наркотичните вещества са обща стойност 285, 12 лв.

Намерените у подсъдимия А. Н. Б. вещества са високорискови наркотични вещества, а именно: марихуана и амфетамин, за които Б. и не притежавал надлежно разрешително за тяхното държане и разпространение.

На 04.11.2010г. около 04.30ч. полицейските служители отишли на адрес гр.•••, кв.•••, ул.••• № ••• с намерение да извършат претърсване на адреса, обитаван от подсъдимия Д. К. Г.. На адреса се намирал Д. Г., който отказал да отвори входната врата, което наложило входната врата на жилището да бъде отворена принудително. На адреса от маси в стая били намерени и иззети - 1бр. мобилен телефон „Нокиа“ 6300 с IMEI № 359347021933413 с поставена в него СИМ карта Глобил с № 89359050000401407633 и батерия; - 1бр. мобилен телефон „Самсунг“ Е1151 с IMEI № 359659030829782 без СИМ карта с батерия и - 1бр. мобилен телефон „Самсунг“ С170 с IMEI № 356528017315953 с поставена в него СИМ карта „Виваком“ с № 89359032000011559917 и батерия, - 1бр. тефтер с твърди корици, от каса в стаята се иззели 20броя банкноти с номинал от 50 /петдесет/ лева на обща стойност 1000лева; - от чекмедже на шкаф била намерена и иззета, 1бр. електронна везна с надпис Rite weight, както и 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ 1616-2 с IMEI № 353406049043278 с батерия без СИМ от секция. - В барака на 1 метър от южната стена на къщата били намерени и иззети сиво черна раница съдържаща 2 броя електронни везни марка „Танита“, 3бр пластики и 3бр. СИМ карти, както и две пакетчета съдържащи бяло прахообразно вещество-специфично увити в хартиени пликчета, а именно: - хартиен плик, съдържащ прахообразно вещество-амфетамин с тегло 0, 54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-0, 9% на стойност 16, 20 лв. - хартиен плик, съдържащ прахообразно вещество-амфетамин с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-11, 1% на стойност 42, 00 лв., като наркотичните вещества са на обща стойност 58, 20 лв. както и 1бр. бяла пластмасова кутия съдържаща множество празни политиеленови пликчета. За намерените и иззети предмети Д. Г. саморъчно написал в протокола: „Телефоните и парите са мой. Две пакетчета са прахообразно в-во което мисля че е анфети“ Следственото действие приключило в 06.40ч. на 04.11.2010г., като протокола бил одобрен на същата дата с определение по ЧНД.№С-891/2010г. на СГС. Иззетите на адреса две пакетчета съдържащи бяло прахообразно вещество-специфично увити в хартиени пликчета представляват амфетамин с тегло 0, 54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-0, 9% и амфетамин с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-11, 1% като наркотичните вещества са на обща стойност 58, 20 лв. Намерените у подсъдимия Д. К. Г. вещества са високорискови наркотични вещества, а именно амфетамин, за които не притежавал разрешение за държане и разпространение.

С постановление от 09.11.2010г. на прокурор при СГП водените досъдебни производства -ДП №331/2010г. по опис на СДВР, ДП №401/2010г. по опис на СДВР и ДП№ 421/2010г. по опис на СДВР били обединени заедно с ДП№ 302/2010г. по опис на СДВР в едно наказателно производство, заведено като ДП № 302/2010г. по опис на СДВР, пр. преписка 4- 2814/2010г. на СГП. По доказателствата За да постанови обжалваната и протестирана присъда, СНС е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способите за доказване – експертизи. Въззивният съд като втора по ред инстанция по фактите, има задължението да установи фактическата обстановка по делото, като отчете всички налични процесуално годни доказателства. В изпълнение на това правомощие, съдът първо прецени служебно процесуалната им годност, а след това тяхната обективност и доказателствената стойност по отношение на въведените с обвинението обвинителни факти, провери правилността на извършената оценъчната дейност в атакуваният съдебен акт, с което да отговори на доводите на държавното обвинение и на възраженията на тези от страните, които са останали недоволни от първостепенният съдебен акт, в съответните му части.

Настоящият състав направи и самостоятелна служебна проверка на доказателствените източници събрани по делото, като се съгласява с повечето от изложените изводи в атакувания съдебен акт по фактите, които първоинстанционният съд е поставил в основата на изводите си. Гласни доказателствени средства. Преди да се пристъпи към оценка на гласните доказателства, следва да бъде отбелязано, че част от свидетелите са разпитани при условията на чл.118 ал.1 т.1 НПК, доколкото с тях е било сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство и за налагане на наказания по обвинения за участието им в организирана престъпна група заедно с настоящите подсъдими по делото, както следва: - по отношение на И. Г. П., на 20.03.2014г. в хода на досъдебното производство е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 12-ти състав на СНС по НОХД №388/2014г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, НК - по отношение на А. Д. Д. на 14.03.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 10-ти състав на СНС по НОХД №541/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК. - по отношение на Г. Ф. Б. на 20.03.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 5-ти състав на СНС по НОХД №533/2018г., за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК - по отношение на А. С. А. на 18.05.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 16-ти състав на СНС по НОХД №1253/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1пр.4 от НК и - по отношение на Е. Б. М. на 18.05.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 16-ти състав на СНС по НОХД №1253/2018г. за престъпление по за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК. - по отношение на Р. И. М. на 30.12.2013г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 13-ти състав на СНС по НОХД №С- 17/2013г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт.10 т.2 вр. ал. 2 НК и за две отделни престъпления по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК. - по отношение на Е. И. Д. на 30.12.2013г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 13-ти състав на СНС по НОХД №С- 17/2013г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт.10 т.2 вр. ал. 2 НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК - по отношение на П. И. Д., на 18.05.2018г., за времето от 12ч. до 12.50ч. е било одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 16-ти състав на СНС по НОХД №1253/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, като по делото защитник на Д. е бил адв.В. Х.. За вече осъдените за участие в организираната престъпна група по настоящето дело лица – свидетели И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д., с влезлите в сила съдебни актове, следва да се отчита задължителната материална сила на съдебния акт по смисъла на чл.413 НПК, който установява формализирано и ненормено фактическо положение, относно посочените лица и съществуването на конкретната по време и място тяхна престъпна деятелност – участие в ОПГ за съответния период, със съответните обективните и субективни характеристики на деянията, релевантни към одобрените споразумения на прокурора с тези лица, което не подлежи на нова правна оценка. От влезлите в сила съдебни актове, се формира задължителната за всички лица и юрисдикции истинност за тези факти, което определи пределите за доказателствена оценка на събраните доказателства в настоящото производство, за формиране на правни изводи за това, дали и настоящите подсъдими са били нейни членове. Разпита свидетелите (бивши обвиняеми) е процесуално допустим, предвид нормата на чл.118 ал.1 т.1 НПК, като съдът следва да съобрази единствено съобщените доказателствени факти, относими към деятелността очертана от обвинението, само срещу подсъдимите И. К. О., Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н.. Част от съдебните следствени действия пред първостепенния съд, са били опорочени. Това са разпитите на свидетелите И. С., А. Д., К. М., Л. А. и Н. Т. Н., извършени в открито съдебно засеД.е на 18.05.2018г. Същите са били повторени от първостепенния съд на 05.10.2018г., поради което като процесуално годни за доказателствен анализ са именно тези, които са били депозирани на 05.10.2018г.

Причина, за процесуалната негодност на разпитите на посочените свидетели от 18.05.2018г. е поради участието в съдопроизводствените действия на упълномощен защитник на подсъдимия Д. Я., а именно адв. Х., който е участвал и като упълномощен защитник на осъдения П. И. Д., в производството по сключване и одобряване на споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 16-ти състав на СНС по НОХД №1253/2018г., на същата дата, като е ползвано прекъсването на съдебното засеД.е, провеждано по първоинстанционното съдебно производство, за времето от 12ч. до 12.50ч. НОХД №1253/2018г. на 16-ти състав на СНС е било насрочено преди 18.05.2018г., като преди изготвянето и подписване на сключеното споразумение, защитникът адв. Х. е давал съвети и разяснения на П. Д., участвал е при съгласуване с прокурора вида и размера на наложено наказание, с което по време на провеждане на производството по чл.384 вр.чл.384а вр. чл. 381 НПК пред друг състав на СНС е защитавал П. Д., който е бил обвинен за участие в организираната престъпна група с персоналното участие на подс. Я., защитаван от същия защитник по настоящото съдебно производство. Доколкото подс.Д., защитаван от адв. Х. е участвал при сключването на протоколното споразумение и одобряването му от съдът по НОХД №1253/2018г., за времето от 12ч. до 12.50ч., при което Д. се е признал за виновен и му било наложено наказание за деяние по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК, в чийто персонален състав е посочено и участието на подсъдимия Я., то следва да се приеме, че при участието си в съдебното засеД.е на същата дата 18.05.2018г., защитникът е бил в условията на процесуален конфликт със защитата, която предоставял на подсъдимия Я., за цялото съдебно засеД.е от 10ч. до 15.15ч. (независимо, че съдът е прекъснал съдебното засеД.е за сключването на споразумение, след разпитите на И. С., А. Д., К. М.) респективно са били налице законовите предпоставки по чл.94 ал.3 т.2 и т.1 НПК за самоотвод, както за участието му при разпитите проведени в същия ден, преди сключеното споразумение, поради даваните съвети преди сключването и подписването на споразумението, така и за проведените разпити на Л. А. и Н. Т. Н., в които е участвал след подписването на сключеното споразумение, доколкото същото съдебно засеД.е, след прекъсването му за деня, е продължило до 15.15ч.

Съдът прие, че защитникът е консултирал подсъдимия Д., преди и по време на сключеното споразумение за времето от 12ч. до 12.50ч., по НОХД №1253/2018г., на същата дата (при прекъсване за почивка), когато е било проведено засеД.ето на 18.05.2018г., по настоящото дело, започнало от 10ч., без подсъдимите Е. Б. М., А. С. А. и П. И. Д., които са били част от страните по делото и са участвали в предходното засеД.е от 27.04.2018г. по същото дело, заедно със защитниците им.

Съдът е отвел адв. Х. в следващото съдебно засеД.е на 16.07.2018 г., от участието му в наказателното производство, като е повторил следствените действия за разпит на разпитаните на 18.05.2018г. свидетели - И. С., А. Д., Н. Т. Н. и Л. А., което е сторено на 05.10.2018г., а разпита на К. М. М. е бил проведен на 10.12.2018г., при което посочените съдебни следствени действия са били повторно извършени с участието на друг защитник на подсъдимия Я.. В този смисъл, показанията на посочените свидетели от 05.10.2018г., и на 10.12.2018г. (за М.), съдът основателно е включил в аналитичната си дейност, като е приел, че са процесуално валидни и могат да бъдат ценени като част от доказателствената съвкупност, за разлика от тези, дадени в присъствието и с участието на адв. Х. на 18.05.2018г.

Показанията на свидетеля М. П. Х., депозирани пред въззивния състав, не са годни доказателства, доколкото при разпита на свидетеля не е спазена процедурата за разпит по видеоконференция по реда на международната правна помощ с оглед чл. 474 НПК, в случая при условията на взаимност, доколкото Република България няма договор за правна помощ с Обединените арабски емирства. Не са били налице и условията по чл.6а, ал. 2 от ЗМДВИП, доколкото по време на разпита и извънредното положение е било отменено. Свидетеля трайно е установила своето местоживеене в гр. ••• в Обединените Арабски емирства, като с оглед информираността на свидетеля, съдът прецени, че не се налага отлагане на наказателното производство за извършването му по посочения ред.

При служебна проверка и оценка за процесуалната годност на част от доказателствата, въззивният състав намери за неправилно, изключването като процесуално негодни от първостепенният съд, показанията на свидетеля със скрита самоличност №3, дадени по досъдебното производство на 08.10.2010г. пред съдия по реда на чл.223 НПК, поради липса на незабавното предявяване разпита на свидетеля на привлечените в последствие към наказателна отговорност обвиняеми лица.

Въззивният състав отчете, че показанията на този свидетел по реда на чл.223 НПК са били депозирани по досъдебното производство, преди да са повдигнати каквито и да са обвинения, по досъдебното производство. Първостепенният съд, също е констатирал, че хронологията на извършените следствени действия е следната: „…разпита на анонимния свидетел е проведен на 08.10.2010г. пред съдия, към който момент обвиняеми по делото не е имало. След привличането на обвиняемите съгласно чл. 141 ал.2 от НПК е следвало органите на ДП да предявят незабавно на обвиняемите протокола за разпит на свидетеля, което очевидно не е сторено, доколкото О. е с предявено обвинение на 04.11.2010г., Д. Г., Д. Х., К. Ц. и А. Б. също. Л. Н. на 18.10.2011г., Д. Я. на 13.10.2011г….“.

Първостепенният съд е приел, че съществува задължение на органа на досъдебното производство, което е следвало да се реализира незабавно, а именно: да предяви проведения разпит на свидетел №3, незабавно след привличането към наказателна отговорност по делото на всяко от обвинените лица, което не било сторено „незабавно“, поради което е приел, че разпита му е бил по късно опорочен, поради това, че е бил предявен незабавно на привлечените в последствие към наказателна отговорност лица, по настоящото наказателно производство.

Едновременно с това, въпреки че неправилно е приел, за наличие на процесуалната негодност на разпита на свидетел №3, извършен по реда на чл.223 НПК, съдът е допуснал, по искане на защитата, частичното прочитане на същите показания в хода на съдебното производство, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния случай, съдът е приел резултата от проведения разпит, включително с допълнителните отговори на свидетеля по въпросите на защитата, направени след като са му били прочетени част от „процесуално опорочени“ според съда показания, без да обсъди, защо е приел за процесуално валидни отговорите на свидетеля.

Настоящият състав не се съгласи с процесуалния извод на първостепенния съд, че показанията на свидетел №3 по реда на чл.222 НПК са били опорочени, приема че проведения разпит на свидетел №3 е годно доказателство.

С неправилното тълкуване на чл.141 ал.2 НПК, съдът е приел, че процесуално изрядното следствено действие за разпит на свидетел пред съд, по реда на чл.223 НПК, ретро активно е било опорочено, поради последващо „бездействие“ на разследващия, който не бил предявил незабавно протокола за разпит на свидетеля на съответното обвинено лице и неговия защитник. В случая съдът, неправилно е приел, че е налице възможност за ретро активно действие на процесуалните норми. В подобен случай, ВКС в Решение № 426/10.12.2015 г. по н.д. № 1278/2015 г. на 2-ро н.о., се е произнесъл, че „…Законът не поставя критерии, а и логиката на процеса не изисква, незабавността да е свързана с непосредственото приключване на разпита…“, за подобен случай в съдебната фаза на процеса като е приел, че това изискване не е обвързано със срок. В случая е налице общото изискване, разпита да бъде предявен преди приключване на разследването по досъдебното производство, заедно с всички останали доказателствени материали по делото, за което е валидно общото изискване за предоставяне на доказателствените материали за запознаване от страните по делото. Отново следва да се подчертае, че обсъжД.я случай, касае процесуална хронология за провеждане разпит свидетел с тайна самоличност, преди привличане на което и да е лице, като обвиняем по делото.

Относно изведената доказателствената значимост на останалите гласни доказателствата и тяхната взаимовръзка с целия приет за надежден доказателствен материал, където такава е била налице, въззивният съд се съгласява със съвкупната оценка на първостепенния съд по допустимостта на друга част от обсъдените гласни доказателства, а именно:

По делото са били разпитани като свидетели служители на МВР, които са били ангажирани с оперативни действия за получаване на информация по делото и за проследяване на постъпващите съобщения от прилаганите СРС по част, от които в последствие са изготвени ВДС по делото. Тези свидетели са разпитаните в о.с.з. на 05.10.2018г. и на 10.12.2018г., а именно: - Н. Т. Н., като са приобщени в цялост, чрез прочитането на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК показания дадени на ДП пред орган на ДП на 11.08.2010г., находящи се в том 8, на лист 25-26 от ДП - В. С. П., като са приобщени в цялост, чрез прочитане основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК показания дадени на 11.08.2010г. пред орган на ДП, находящи се в том 8, на л.27 – л.28 от ДП, както и тези депозирани пред орган на ДП на 11.06.2010г., находящи се в том 9, на лист 60 от ДП. - Н. Ц. Х. като са приобщени в цялост, чрез прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК показания дадени на 15.11.2010г. пред орган на ДП, находящи се в том 2, на листове 82 - 84 от ДП. - И. Г. Г. е разпитан на 10.12.2018г., като са приобщени в цялост, чрез прочитане на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 НПК показания, дадени пред орган на ДП от 21.06.2010г., разположени в том 9, на лист 61 от ДП.

Тези свидетелски показания от формална страна са процесуално допустими, доколкото са приобщени в хода на съдебното и досъдебно производство със средствата и методите, закрепени в НПК, чрез валидно извършено процесуално следствено действие, разпит на свидетел от надлежен орган. Свидетелите са били разпитани и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния състав, като тяхната формална процесуална годност не е опорочена. Не са налични и ограниченията за разпита им като свидетели по смисъла на чл.118 ал.2 НПК, доколкото посочените служители не са извършвали действия по разследването, а полицейски и оперативни действия по ЗМВР, получавали са оперативна информация, която са анализирали и са се запознавали със съобщенията от прилаганите специални разузнавателни средства.

Същевременно, доколкото в съдържанието на доказателствената информация, депозирана от посочените свидетели е налице специфика, която следва да бъде обсъдена от гледна точка на допустимостта им, то съдът прие да бъдат обсъдени поотделно и конкретно.

Свидетеля Н. Ц. Х. добросъвестно съобщава, че е участвал в оперативните способи „проследяване“ – чл.7 ЗСРС, „наблюдение“ чл.5 ЗСРС, при използване на съответните технически средства за наблюдение и проследяване на свидетеля Е. Д., бидейки служител на 04 - ти сектор в Отдел „противодействие на криминалната престъпност“ при СДВР, независимо от обстоятелството, че прилагането на способите се извършва от ДОТИ. Става ясно, че е участвал и получавал информация от „подслушване“ – чл.6 ЗСРС, както е видно от приложените към делото класифицирани материали. Описва, че при това проследяване е установен адреса на пребиваване на лицето, автомобила който ползва, описва за негови срещи с подс.Д. Х. и И. О., със свидетелите Е. М. и Б. Б., провежД. на обществено достъпни места, но при описанието на срещите, не се съобщава никаква друга информация пряко относима към обективните и субективни признаци на съставите на обвинения по делото. В показанията си, свидетелят посочва за естеството на източниците на информация, въз основа на които е депозирал показанията си, а именно: “…В началото имаше доста СРС в хода на работата, а и отделно самите служители на сектора сме правили наблюдения и проследявания с разузнавачи. Доколкото си спомням, нещата вървяха паралелно и не мога да кажа дали са били част от СРС или негласно наблюдение. Когато мине нещо през акаунт от колегата, който експлоатира СРС, по поучената информация от акаунта се предприема действие от наша страна. Нямам спомени с кого съм бил в група при негласните наблюдения….“ Свидетелят е заявил в разпита пред съда, че „…Спомням си, че съм слушал СРС за лицата в залата, но не помня конкретика….“ От съобщеното става ясно, че свидетелят Х. възпроизвежда информация от неизвестен източник (оперативни данни), която не може да бъде подложена на проверка за процесуална допустимост и достоверност, каквито изисквания се предявяват към останалите доказателства. Това означава, че неговите твърдения са и/или производно придобити и субективно преценени, от други първични източници по делото, оперативни данни и/или подбрана част от получаваните съобщения при експлоатиране на СРС. На първо място не е ясно, дали съобщеното от свидетеля се съдържа в така приложените ВДС по делото, доколкото не всички съобщения от СРС се прилагат като ВДС, (част от тях се унищожават), а на второ място е безспорно, че съобщеното от свидетеля с такъв източник на информация е производно доказателство, чието ползване при наличие на ВДС (доколкото свидетеля преразказва такава информация) е недопустимо. Следва да се отбележи, че освен от експлоатираните СРС, свидетелят добросъвестно съобщава, че е получавал информация и от неустановени оперативни източници, поради което, в съзнанието му се е формирала и субективно преработена информация, от източници които не могат да бъдат обективно проверени и/или от експлоатация на СРС, при което дори и добросъвестно депозираните му отговори, съдържат единствено негови изводи за фактите, за които е давал показания.

От друга страна, за част от възприетите факти, свидетеля твърди, че са му станали известни, при съдействие на служители, които са експлоатирали СРС „наблюдение“ по чл. 5 от ЗСРС и „проследяване“ по чл. 7 от ЗСРС. В т. 14 по делото са приложени ВДС, за прилагане на СРС, чрез наблюдение и проследяване на Е. Д., с искане до СГС, с рег. №14- 4541/24.09.2010г. Както правилно е отбелязал съдът, било е дадено Разрешение за срок от 60 дни, като ползваните способи са били „наблюдение“ по чл. 5 от ЗСРС и „проследяване“ по чл. 7 от ЗСРС, които е следвало да бъдат документирани върху материален носител по чл. 11 от ЗСРС. Тяхната експлоатация е започнала и свидетелят Х. е участвал именно в наблюдението и проследяването на св. Е. Д., като резултата от експлоатирането на СРС е закрепен в съответен протокол от 06.12.2010г. и отразява чрез фотоснимка документирана среща между Е. Д. и Д. Х. на 03.11.2010г.

В Решение № 198 от 07.07.2017 г. по н. д. № 363/2017 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, с докладчик съдия Т. С. се посочва, следното: „…Вярно е, че съгласно ЗСРС специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от ДОТИ /поне в процесния случай е било така/, но техническото обезпечаване на следенето не изключва помощта на оперативни работници от други структури…“ „…Няма никакво съмнение, че полицейски служители могат да свидетелстват за престъпна деятелност или проявление на определени нейни елементи, на които са станали очевидци. Когато обаче пресъздават обстоятелства, станали им известни по оперативен път и/или при експлоатиране на СРС, те не възпроизвеждат лични възприятия и/или подменят информацията, събрана чрез експлоатирания способ, за който се предвижда строга регламентация…“.

Въззивният съд мотивиран от посоченото, прие за процесуално недопустимо, съдържащата се в показанията на този свидетел информация, да бъде използвана за установяване на факти по делото. В чл.117 НПК се изисква съдът да съобрази единствено съобщената от свидетеля информация, получена от неговите възприятия, относно факти и обстоятелства, които интересуват наказателния процес и които допринасят за установяване на обективната истина. В тези възприятия, законодателят не е посочил, че може да бъдат ползвани изводи или съждения, изградени на основата на производни източници на информация или на такава с неустановен източник, който не може да бъде подложен на самостоятелен анализ за достоверност и допустимост.

Ето защо законосъобразно, първата съдебна инстанция не е уважила исканията на прокурора, направени при разпита му на 05.10.2018г. за прочитане на показанията на Н. Т. Н. в том 2 от досъдебното производство, дадени на 05.11.2010г. и на 02.10.2010г. доколкото в една част, те са възпроизвели чужди изявления, добити по оперативен път, а в друга - видяното или чутото се е случило при участие и съдействие на разпитания свидетел в оперативните способи „проследяване“ – чл.7 ЗСРС, „наблюдение“ чл.5 ЗСРС и „подслушване“ – чл.6 ЗСРС, както е видно от приложените към делото класифицирани материали.

Свидетеля Н. Т. Н., е депозирал показания пред съда на 05.12.2018г. в които не се съдържа информация от доказателствено значение. Такава се установява единствено в част от прочетените в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, т. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство (т.8 л.25 - л.26), относно действията свидетелите С. А. и Б. А. в близост до болница „Пирогов“, относно изхвърлено от А. при задържането му на земята синьо топче, описано в протокол за оглед на местопроизшествие, от надлежен орган (л.9- л.10 т.8) и иззето като ВД с плик А 0074941. Тази информация не е от значение по предмета на делото и към подсъдимите лица.

Свидетеля В. С. П. е разпитан на 05.12.2018г. от СНС, като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията му по ДП (т.8 л.27 и л.28). В така приобщените показания на свидетелите Н. и П. се съдържа и информация, за поведението на 10.08.2010г. на свидетелите С. А., Б. А., А. А., И. П. и Г. К., както и за А. Д., който е бил осъден на 14.03.2018г. с одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 10-ти състав на СНС по НОХД №541/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК, като за фактите относно поведението на свидетелите и информацията за свидетеля Д., е налице влязъл в законна сила съдебен акт. Посоченото съдът съобрази единствено за целите на идентификация на фактите, по вече влезлите в сила осъдителни актове, както и за преценка съотносимостта им по предмета и лицата по настоящото производство, каквато в случая не се установява.

Като процесуално годни, съдът прецени и съдържанието на прочетените показания от 21.06.2010г. (ДП л.60 т.9) на свидетеля В. С. П., приобщени, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, при разпита му от съдебния състав на 05.10.2018г., относно поведението на 21.06.2010г. на свидетеля П. И. Д., за който на 18.05.2018г., е било одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 16-ти състав на СНС по НОХД №1253/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, както и за свидетеля Р. М., които се допълват и кореспондират с показанията на друг полицейски служител - свидетелят И. Г. Г.. С оглед на така посоченото този доказателствен източник не допринася не допринасят за изясняване факти по предмета и за подсъдимите по делото.

Свидетеля И. Г. Г. е разпитан на 10.12.2018г. от първостепенният съд, като прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК и показанията му от досъдебното производство, (т.9 л.61 ДП), Прочетените показания на И. Г. от ДП са в съответствие с писмените доказателства (т. 9 от ДП) - Протокол за обиск на П. И. Д. (л.5-л.6), Протокол за обиск на Р. И. М. (л.7), протокол за претърсване и изземване на л.а Опел Вектра с ДК№••• (л.9-л.108), доколкото са свързани с факти относими към дейността, за която П. Д. е бил осъден, както и за действия на свидетеля по делото Р. М., при задържането им на 21.06.2010 г. около 12.00ч. часа в гр.София, ул. “Бачо Киро”, срещу № 8, поради което не допринасят за изясняване факти по предмета и за подсъдимите по делото. Както беше посочено, фактите за поведението на лицата, посочени от свидетелите и естеството на информацията е относима към съответните обективните и субективни характеристики на деяния, за които вече е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което съответните доказателства не подлежат на нова правна оценка и съдът няма задължение и възможност да ги обсъжда. В обобщение следва да се посочи, че показанията на тази група свидетели – полицейски служители, макар и да са процесуално годни, не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля А. О. А., който разпитан на 16.07.2018г., посочва, че през 2010г. е ползвал телефонен номер на „Вивател“: ••••••••••, който предоставял на различни неустановени лица за ползване, а допълнително твърди, че телефона бил обект на кражба. Прочетени са частично на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК депозирани пред орган на досъдебното производство, негови показания от 11.11.2020г., (том 2, 74-75) /, в частта, в които твърди, че през 2010г. от телефонен номер на „Вивател“: •••••••••• е звънял на тел. ••••••••••, за покупка на марихуана.:

“…От моя номер съм звънял на номер •••••••••• за да си поръчвам марихуана, не знам кой вдига този номер, пращали са ме на среща да си купувам в кв. „•••“, на „Била“, „Домко“, спортната площадка и др. Не познавам човека, който идваше на срещи. Купувал съм си доза марихуана за по 15 лева…“., Пред съда отрича да е звънял на този телефон. Твърди, че протокола за неговия разпит в досъдебното производство бил съставен от служител на полицията и го подписал, без да му бъде дадена възможност да го прочете. Съгласил се да го подпише, за да бъде освободен от ангажиментите си на свидетел. Отрича да си е поръчвал марихуана, като твърди, че е пушел при посещение на дискотеки.

Свидетеля И. М. С. е разпитан в съдебното производство на 05.10.2018г., като заявява, че в съдебната зала разпознава единствено подсъдимия А. Н. Б., с който учили в едно училище. Телефонният номер, който ползвал през 2010г. е с номер ••••••••••. Твърди, че е бил разпитван с употреба на физическо насилие да подпише протокола от разпита си (приложен том 2, л. 76-77), който подписал без да прочете. Признава, че употребявал наркотици, преди повече от 10 години, преди разпита му, като ползвал такива, които приятели му носели в училището, отрича да си е поръчвал сам. Отрича да познава лицата с прякор „Ф.“ и Ж. „Ц.“. Свидетелят е бил разпитван в досъдебното производство (т.2 л.76-77), като протокола не е приобщен с прочитането му, доколкото в съдържанието му не се съдържа информация, от значение за делото. По делото от свидетел №3 в извършено разпознаване по снимки от 08.10.-2010г. (т.2 л.27-31), като посочва, че прякора „Ф.“ се ползвал от свидетеля И. Г. П., който вече е осъден с влязло в сила споразумение по НОХД №388/2014г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, НК, като наказателното производство спрямо него, на посоченото основание е прекратено от 12-ти състав на СНС. В този смисъл фактите, които отрича относими към лицето с посочения прякор и неговата дейност, не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля А. К. Д. е разпитан на 10.05.2018г., Не разпознава никой от подсъдимите присъствали в съдебната зала. Твърди, че не помни телефонни номера, но не отрича да е ползвал тел. ••••••••••, регистриран на майка му, Г. Д., през който не отрича, да си поръчвал марихуана. Свидетелят е бил разпитван в досъдебното производство (т.2 л.72-73), като протокола не е приобщен с прочитането му, доколкото в съдържанието му не се съдържа информация, от значение за делото. Показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля Л. С. А. е разпитан на 05.10.2018г., като пред съда съобщава за действия на разследващите органи по делото, по претърсване на 04.11.2010г. на жилището, което е обитавано от него и брат му А. А. в гр. •••, ж.к. „•••“, бл.•••, вх.•••, ап.•••. По отношение на А. С. А. на 18.05.2018г. е одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство по НОХД №1253/2018г. от 16-ти състав на СНС за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 НК и престъпление по чл.354а, ал.1пр.4 от НК. Свидетеля е вписан като присъствал в протокола за претърсване и изземване, като разпознава подписа си, положен в него. Показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят Б. М. П. е разпитан на 05.10.2018г., като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са приобщени, чрез прочитане показанията му дадени на 17.11.2010г. по досъдебното производство (т.2 л.51-л.52) В тях съобщава, че на 17.11.2010г. е бил задържан с подсъдимия Д. Х., с когото обядвали в заведение. Според показанията му пред разследващ орган и отчасти потвърдени пред съда, в твърденията му от 2010г. се посочва, че познавал от дете Д., по прякор „Д.“, че познавал и подсъдимия И. О. от около 15 години преди депозираните показания, когото считал за съпричастен към убийството на брат му Е., на 27.05.2006г. пред хотел Хилтън. Пред разследващия орган на 17.11.2010г. свидетеля съобщава, за участие на И. в организация за наркоразпространение с участие на починалия брат на И. - Н. О., който е починал, както и за лице с име М.. Свидетелят изрично е отбелязал, пред разследващия орган, че това, което му е известно е за отминал период, предшестващ с 4-5 години провежД.ят разпит. Пред съда заявява, че при депозирането на показанията си в досъдебното производство, все още е мислел, че подсъдимия И. О. има отношение към убийството на брат му. Въпреки личното отношение към подс. И. О., в показанията си свидетелят ясно посочва, че твърденията му се отнасят за период извън инкриминирания. Пред съда свидетелят се дистанцира от дадените показания в досъдебното производство, като твърди, че дори това, което е съобщил за И. и брат му за отминал период, било невярно и преднамерено, че е заявено от него било в резултат на лична омраза към И., когото тогава считал за замесен в убийството на брат му. Твърди, че познавал и Е. Д., поради това, че бил защитен свидетел срещу него по друго дело, по което е признат за невиновен, а за свидетелстването на Е. Д. разбрал след приключването на делото. Настоящият състав се довери на показанията на свидетеля, дадени в съдебната фаза на процеса, като съобрази, че дори в тези депозирани пред разследващ орган, не могат да послужат за изясняване на предмета на делото, доколкото фактите и обстоятелствата са били ясно темпорално обособени преди инкриминирания по делото период. Показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство, срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят С. Ф. А. е разпитан на 10.12.2018г. от съдебния състав на СНС, като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са били прочетени показанията му от ДП, депозирани пред надлежен орган на 11.08.2010г., (том 8, на лист 29 от ДП.). В тях твърди, че на 10.08.2010г. излезли с велосипеди заедно със свидетеля Б. А., след като по телефон завършващ с цифрите „270“ разговарял с дилър, с име С., който му казал, че може да закупи търсеното наркотично вещество на „поста“ в близост до болница „Пирогов“. Там двамата били задържани от свидетеля Н., при обстоятелствата описани в показанията на разпитания свидетел, служителя на МВР Н. Н.. Било иззето изхвърленото от А. при задържането му на земята синьо топче, описано в протокол за оглед на местопроизшествие (л.9-л.10 т.8) като ВД с плик А 0074941, за което при изследване като обект № 2, е изготвено експертно заключение, че представлява високо рисково наркотично вещество - хероин с процентно съдържание на активния компонент – диацетилморфин – 42.4 % с нето тегло 0.42 гр. Свидетелят не съобщава никаква идентифицираща информация за лицето, посочено с името С., с когото разговарял на телефонен номер завършващ на цифрите „270“ за поръчката на наркотика. В том 13 са приложени ВДС за прилагани СРС, с предоставено Разрешение №14-3126/28.06.2010г. от зам.председател на СГС на основание чл.15 от ЗСРС, чрез подслушване на №•••••••••• за период от 60 дни считано от 29.06.2010г., но от разговорите, не може да се установи, самоличността на лицето посочено с името „С.“. Показанията на този свидетел, включително правилно кредитираните от досъдебното производство, не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство, срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят Б. Ц. А. е разпитан на 29.01.2019г., като потвърждава фактите, за мястото на което А. отишъл за да се снабди с наркотично вещество, описано в показанията на С. А. и разпита на служителя на МВР Н. Н., но с нищо не допринася като доказателствен източник за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят А. А.. А. е разпитан на 19.09.2019г. в засеД.е на СНС, като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК са прочетени, частично показанията му от досъдебното производство, депозирани на 11.08.2010г. в частта, както следва „ Докато бяхме заедно телефонът му звънеше и той си уговаряше срещи с непознати за мен хора. Впоследствие разбрах, че А. продава хероин. Присъствах на около 4 - 5 срещи между А. и клиенти, които си купуваха от него материала. Доколкото си спомням, около 15.30ч. дойдоха две момчета с колелета, които също си взеха дрога “. Свидетелят потвърждава, че се познавал със свидетеля А. Д., който е осъден на 14.03.2018г. със споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 10-ти състав на СНС по НОХД №541/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл. 63 ал. 1, т. 3 НК, като фактите по влезлия в сила съдебен факт, предмет на повдигнатото обвинение, не подлежат на оценка и анализ по делото. В показанията си, дадени на досъдебното производство, на които правилно се доверил първостепенният съд, свидетелят ясно заявява, че на 10.08.2010г. след обяд на Д., му се обадило неизвестно лице, което му разпоредило да разпространи наркотично вещество – хероин, държано в него, като го продаде на друго лице, което заявило желание да го закупи. От прочетените показания от ДП (неточно посочени в съдебния протокол, че са разположени на л.4), които са приложени в т.8 на л.61, които кореспондират с други доказателства по делото, на които съдът се доверил, а именно: показанията на свидетеля Н. Н., който задържал купувача – свидетеля С. А., както и на В. П., полицейски служители, в кредитираните показания на свидетеля С. А., дадени пред орган на досъдебното производство, както и приложените в т. 8 от ДП доказателствени средства, като протокол за обиск на А. А.. А. /л.4-л.5/, протокол за обиск на А. Д. Д. /л.6-8/, протокол за оглед на местопроизшествие на тротоарна площ на ул.“Яков Крайков“ пред №8 в гр.София/ л.9-л.10/ се установят факти, които не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство, срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят Г. Р. К. е разпитана на 10.12.2018г. като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК са прочетени в цялост показанията и от досъдебното производство, депозирани на 10.08.2010г., пред разследващ орган, като ги потвърждава изцяло. В тях свидетеля твърди, че на същата дата ползвала тел.••••••••••, с който се обадила на тел.••••••••••, който телефонен номер бил предоставен от приятеля и, свидетеля И. П., за да заплати двадесет лева на лице на име М., който и предоставило хероин, няколко дни преди това. На позвъняването отвърнал непознат мъжки глас, който и казал да отиде до болница „Пирогов“ и да предаде парите на лице, което ще я чака до бензиностанцията пред болницата. Отивайки там била задържана от полицията. В приложените ВДС няма записи за провежД. разговори, при експлоатирано СРС на 10.08.2010г. между •••••••••• и ••••••••••.

Свидетеля К. е разпитвана и от въззивният състав в проведеното съдебно следствие, доколкото в прочетените показания е заявила, че може да разпознае лицето с име М., което и продало наркотичното вещество. Потвърждава дадените показания, но в залата не разпозна никой от подсъдимите като лицето, което и продало наркотичното вещество и се представило с името М.. Разпита този свидетел, с нищо не допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица. От показанията на свидетеля В. П., на които съдът се довели, се установяват обстоятелствата, при които П. е задържал свидетеля К. и приятеля и И. П. на същата дата пред болница „Пирогов“.

Свидетеля И. П. П. е разпитван на 29.01.2019г. като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК са му прочетени в цялост показанията от досъдебното производство, депозирани на 10.08.2010г., пред разследващ орган, като потвърждава за случилото се, на 10.08.2010г., при задържането им, както и това, че присъствието му в близост до болница „Пирогов“, с К. е за да предаде 20лв., за получена по – рано една доза наркотично вещество от лице на име М.. Първостепенният съд е поискал от свидетеля да разпознае лицето, ако се намира в съдебната зала, но като след като ги огледал е заявил, че не разпознава никого. Посочения номер •••••••••• в разпита му от досъдебното производство, като телефонен номер, от който са позвънили и поискали среща, за да заплати наркотика не фигурира в приложените ВДС няма записи за провежД. разговори, при експлоатирано СРС на 10.08.2010г. между •••••••••• и ••••••••••.

Свидетеля Н. Н. К. е разпитван на 10.12.2018г. от първостепенният съд, като от показанията му се установява, че през 2010г. от тел. номер ••••••••••, регистриран на името на майка му е контактувал с неустановени лица, от които закупувал наркотични вещества. По номера на този комуникатор, се установяват два записа в приложените т.4 ВДС, с поредни номера 12 и 14, при комуникация с тел. ••••••••••, като информацията от показанията му и ВДС, не допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля К. Е. М. е разпитван на 05.06.2019г. от първостепенният съд, като на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК са били прочетени показанията му депозирани на досъдебното производство на 21.06.2010г. от том 9 л.58 от ДП, в частта на следното изречение: „За да си купя доза първо звъня на мобилен телефон с номер: ••••••••••“. След прочитане на разпита от ДП свидетеля потвърдил, че е поръчвал наркотично вещество на тел.••••••••••. Предявен му е и протокол за разпознаване на лица от 22.06.2010г. приложен в т. 9, на л. 63 – л. 64 от ДП, като разпознава подписа си. Твърди, че си спомня за това разпознаване, при което е разпознал само едно лице, от извършени две разпознавания. Видно от протоколите за разпознаване от 22.06.2010г. (л.63 - л.64 т.9 ДП), свидетелят е разпознал Р. М., от което си купувал хероин, но не разпознал свидетеля П. Д.. В показанията си съобщава, че през 2010г. е имал уговорка да поръчва ползваните от него наркотици на телефон, ••••••••••, като при поръчването е трябвало да се представя на дилъра с друго име. Задържан е при покупка на наркотици на 21.06.2010г., от свидетеля В. П. (показания т.9 л.60 гръб) И. Г. (т.9 л.61), които са му били разпространени от свидетеля Р. М., който шофирал автомобил, в който се водел и свидетеля П. Д., (спрямо двамата наказателното производство е приключило с одобрено споразумение с прокуратурата) Видно от съдържанието на информацията от показанията му, този свидетел не допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля К. М. М. е разпитан на 10.12.2018г., като на основание на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са прочетени в цялост показанията, които е дал на досъдебното производство (т.2 л.78-л.79), в които твърди, че през 2010г. употребявал наркотични вещества - марихуана, които поръчвал от телефон на баща си ••••••••••, които получавал от дилър в жк.“•••“ гр. София, около 2 - 3 пъти седмично. Познавал един от дилърите като Ж.. Доставките са му предавани от дилъри, които се придвижвали пеша, а понякога с л.а. „Ровер“.

Посочва, че номера, който търсел за доставка на марихуаната е телефон ••••••••••. Този номер е бил обект на подслушване и са налице изготвени ВДС, в т.4 от секр. материали по делото, но не се установява комуникация с ••••••••••, нито в показанията му се съдържа информация, която да допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят В. Г.М. е била призована за разпит на 29.01.2019г., като на основание чл.144 НПК, съдът по искане на защитник и по свой почин, воден от непосредствените си впечатления, е отложил разпита на свидетеля като му назначил съдебно – психиатрична експертиза. Свидетелят е заявил, че не се чувства добре, че изпълнява метадонова програма. След изслушване на експертизата, която установила, че свидетелят притежава свидетелска годност, съдът осъществил разпита и в съдебно засеД.е на 30.03.2021г. Прочетени са на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, два протокола за разпит на свидетеля, в цялост (от 27.07.2010г. в т.2 л.85-л.86 и в т.10 л.36 и л.37 от 26.07.2010г. ). В протокола за разпит от 26.07.2010г. свидетелката е заявила, че от •••••••••• си поръчвала наркотични вещества на тел. ••••••••••, а във втория разпит, че от ••••••••••1 си поръчвала наркотични вещества на тел. ••••••••••. Пред съда заявява, че като според свидетелката първия разпит е писан саморъчно от нея под напрежение в буса на полицията, а за втория отрича да е заявила написаното в протокола, който е разписала. Доколкото не съобщава факти, относно личността на дилърите и в приложените по делото ВДС, не се съдържа комуникация от посочените телефонни номера, ползвани от свидетеля, съдът не установи в показанията и информация, която да допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля М. Р. О. е майка на подсъдимия И. О. и на починалия Н. О.. Разпитана, на 06.12.2019г. информира за обстоятелствата свързани със заболяването на Н. О. в периода от неговото диагностициране до неговата смърт. Отделно посочва, че към 2010г. и 2011г. е ползвала тел.••••••••••, но е имало период, в който го е губила и такъв, в който е бил обект на кражба, докато пътувала в градския транспорт, като няма спомен за конкретния период от време, когато се е случвало това. От справките по делото, абонамента за посочения номер е на името на свидетеля. Във ВДС, не се установяват съобщения и разговори от и към посочения телефонен номер. В показанията и липсва информация, която да допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля Р. В. Р. е разпитана на 06.12.2019г., като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са прочетени показанията и от досъдебното производство от 12.11.2010г., (т.2, л. 56 – л. 57 от ДП). В разпита си свидетеля заявява, че през 2010г. употребявала марихуана, че поръчвала наркотичното вещество, което и е доставяно от лице с име „В.“, като от телефон със СИМ карта ••••••••••, регистрирана на името на баща и Б. К., е поръчвала на телефони с номера •••••••••• и тел.••••••••••, след което се срещала с посочения дилър и купувала от него. Във ВДС, не се установяват съобщения и разговори от и към телефон със СИМ карта ••••••••••, ползван от свидетеля Р.. В показанията и липсва информация, която да допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетеля Т. Ж.М. е разпитван на 23.10.2020г. като на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са му прочетени показанията от досъдебното производство от 24.06.2010г. (т.2 л.87-л.88). Свидетелят посочва, че през 2010г. е имал телефон с номер ••••••••••, частично потвърждава верността на описаните твърдения в протокола за разпит от ДП. „…Нещата за И. и Р. са верни, а другите неща които ги има там, които аз не помня, за мен са неща които съм чувал просто. Тези неща, които съм разказал за тези хора – М., И., А., Б., са неща, които съм ги чувал, не съм бил всред тези хора. Тези неща съм ги чувал от квартала…“ „…За И. и за Р. съм казал, но за К. не си спомням…“„…Не мога да кажа с категоричност каква е ролята на К., но предполагам, че зарежда с наркотици“. Настоящият състав приема, че показанията на свидетеля от досъдебното производство, доколкото са по-конкретни и по-близо до времевия период, за които съобщава, са по правдоподобни. Същевременно, следва да се отбележи, че със свидетеля не са извършвани действия по разпознаване на лицата, за които говори с малки имена, поради което не може да бъде направена доказателствена връзка, че декларативните му твърдения не могат да бъдат отнесени към някои от подсъдимите. „…За И. с прякор „Ш.“ и М. с прякор „Ф.“ просто съм чул, че ръководят и организират наркоразпространение…“, Пред съдебния състав, този свидетелят отрича да познава лица с такива имена, като твърди че, „Не познавам лице с име И.. Не познавам и лице с прякор „Ш.“. Не познавам М.. Не познавам лице с прякор „Ф.“. Не познавам лице с име Б. М. П..“ В този смисъл, нито в разпита му в съдебното производство, нито от прочетените му показания от досъдебното производство от 24.06.2020г., свидетелят е бил добросъвестен за изясняване самоличността на лицата, посочени от него в разпита му от досъдебното производство с малки имена, за които пред съдебния състав категорично отрича изобщо да познава такива лица, въпреки прочетените му показания.

От стилистиката на изложеното в показанията му, както от досъдебното производство, така и пред съдебния състав на първия съд, може да се направи заключение, че свидетелят е добросъвестен единствено по отношение източника на информация за изложените от него твърдения, а именно от слухове в квартала, в който живеел. Видно от съдържанието на показанията му пред съдебния състав и от приобщените с прочитането им от ДП, свидетелят е бил последователен единствено в твърденията си, че изложеното от него е в резултат от дочути слухове в квартала, от неустановен източник на информация, поради което такава информация не може да бъде подложена на самостоятелна проверка. За лице, посочено само с име К., свидетелят твърди, че предполага за това, лицето да зареждало с наркотици лица с имена „Р.“, наричан „Р.“ и „И.“ с прякор „Г.“.

От друга страна, твърденията на свидетеля от досъдебното производство за посочените от него лица с малки имена и прякори, не съдържа описание на факти и обстоятелства, а са изцяло декларативни, с което на самостоятелно основание не могат да обслужат доказателствения анализ по делото.

Въведените обвинителни твърдения на прокуратурата по отношение на подсъдимите, е за тяхно съвместно участие в организирана престъпна група с конкретно посочен персонален състав, който се различава от лица като „И.“, „А.“, „Р.“ и „М.“, за които свидетелят излага твърдения, в разпита си от досъдебното производство.

При проверка в приложените ВДС, в т.4 разговор №15 е записано едно единствено съобщение за поръчка на „малка пица“, при проведена комуникация от телефонен номер ••••••••••, който свидетелят твърди, че ползвал към инкриминирания период, към тел.№ ••••••••••, за когото в искането за прилагане на СРС, е посочено, че се бил ползвал от свидетеля И. П. „Ф.“, за който наказателното производство е приключило с одобрено от съдът споразумение.

Относно твърденията за съвместна дейност на лицата „…И. с прякор „Ш.“ и М. с прякор „Ф.“…, настоящият състав отчете, че е налице съвпадение на описание за двете лица, със съдържанието на прочетените показания от ДП, на друг свидетел Б. П., който обаче уточнява, че разказа му за такава деятелност, на тези две лица се отнася за друг период от време, който е извън инкриминирания по делото, което съда кредитира, още повече, че по делото не е било повдигано обвинение на лице с име „М.“ нито са били въведени обвинителни твърдения, за съвместна инкриминирана деятелност на всяко от обвинените лица по настоящото производство с лице „М.“.

Като съобрази посоченото, настоящият съдебен състав, се солидаризира с първостепенният съд, че твърденията на свидетеля не съдържат нито персонифицирана, нито проверяема доказателствена информация, която да допринесе за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, че показанията на този свидетел, не съответстват на изискванията на чл.117 НПК.

В този смисъл, така обсъжданото гласно доказателство обсъжданото гласно доказателство не допринася като източник на доказателствена информация за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите по делото лица.

Свидетелят Б. Е. Б. е бил разпитан от първостепенният съд на 27.04.2018г., като в съдебните действия е участвал като защитник на подс.П. Д. и адв. В. Х.. Това съдебно следствено действие не е било опорочено, доколкото едва на 18.05.2018г. подсъдимият Д. се е съгласил и е сключил споразумение с прокурора, с участието на същия защитник. Към този процесуален момент, не са били налице данни и предпоставки за отвод на адв.Х. на основание чл.94 ал.3 т.2 и т.1 НПК, каквито са възникнали в деня, в който е защитавал Д. и му е давал правни съвети при сключването на 18.05.2018г. на процесното споразумение, коментирано по – горе. Въпреки това, следва да са отбележи, че първостепенният съд е пропуснал да обсъди показанията на свидетеля Б. Е. Б. в мотивите към присъдата, която е обект на настоящия въззивен контрол.

В хода на проведения разпит от първостепенният съд на 27.04.2018г., на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, са били прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство от 04.11.2010г., (т.2 л.48 ДП) и тези от 05.11.2010г. (т.2 л.49-л.50). След прочитането им, в първия случай свидетелят заявява, че тези дадени пред разследващ орган от 04.11.201г. ги поддържа частично, а именно: „… Нямам спомен за всичко, което ми се прочете. Не е вярно в частта, в която пише, че съм доставял дрога. Не е вярно, че съм знаел, че Е. складира дрога…“, докато за прочетените от 05.11.2010г. заявява пред съда, че „…Не всичко е вярно. Повечето от нещата въобще не си ги спомням...“, като в този случай, съдът не е проверил отношението на свидетеля към съществените факти и обстоятелства заявени пред разследващ орган на 05.11.2010г., които са дали основание за прочитането на показанията му и е приключил разпита му.

С оглед посоченото, свидетелят е бил разпитан и в хода на въззивното съдебно следствие от 15.02.2023г., при което отново са му прочетени същите показания, зададени са му били допълнителни и повторни въпроси по фактите, които свидетелят е съобщил пред разследващия орган и пред първостепенният съд.

От показанията на свидетеля непротиворечиво се установява, че се познавал с Е., К. и И. към 2010г. и посочва в съдебната зала подсъдимите И. О. и К. Т. Ц.. Твърди, че се запознал с посочените лица покрай техните съпруги. За И. О., свидетелят не съобщава информация, която да е относима към обвинителните твърдения по делото, нито пред съда, нито в двата протокола за разпит, които са били приобщени изцяло с прочитането им. По отношение на К. Ц., посочва в прочетените показания от 05.11.2010г., че не е знаел с какво се занимава К. което повтаря и в показанията си пред първоинстанционният съд, заявявайки че „…Не знам с какво се занимаваше К. към онзи момент…“. Съдът се довери на показанията му от 05.11.2010г., в които свидетеля сочи, е всички били потайни, че при провеждането на общи срещи не са говорели за разпространение на наркотици, че са излизали заедно на кафе и са се срещали, за да общуват като приятели. При такива срещи, свидетелят твърди, че не са споделяли нищо свързано с разпространение на наркотици, докато били заедно.

Същевременно описва случай, в който Е. му се обадил и го извикал на среща, на която К. го придружил, защото по същото време били заедно и пиели кафе. На срещата присъствали К. Т. Ц., лице на име Д. и жена му като се твърди, че Е. им казал, да изхвърлят „работните“ телефони, защото се слушали от полицията. Изложените твърдения, не могат да бъдат възприети като безспорно изяснени, доколкото свидетелят е отказал да депозира добросъвестно показанията си пред съда, отрича да е присъствал на такава среща „…Не е имало случай, в който Е. да ми е казвал да изхвърля телефоните, които ползвам….“ От изложеното не се изяснява по безспорен начин, че Е. на 03.11.2010г. е предупредил едновременно всички посочени за присъстващи на тази среща, докато са били заедно, заради което свидетеля е депозирал описаното твърдение. Същото е в противоречие с описания от същия свидетел, конспиративен до този момент, характер на отношенията им, описани за тях. Освен посоченото за подсъдимия К. Ц., по делото не се излагат факти и обстоятелство, относими към конкретни действия на подсъдимия К. Т. Ц., свързани с въведените обвинителни твърдения срещу него, по предмета на настоящото наказателно производство.

Свидетелят отрича познанството си с лице на име Д. Х., като не са налице годни доказателства, които да опровергаят това обстоятелство. По делото са налице ВДС в т.14 по делото, за наблюдение и проследяване на свидетеля Е. Д., като резултата от експлоатирането на СРС по чл. 5 от ЗСРС, което е документирано със съответен протокол от 06.12.2010г. отразяващ, чрез фотоснимка среща между Е. Д. и Д. Х. на 03.11.2010г. Същите са били разрешени от СГС, въз основа на искане с рег. №14-4541/24.09.2010г. В тяхната експлоатация е участвал и свидетелят Х., поради което съдът изключи неговия разпит от доказателствата по делото. Така отразената среща между Е. Д. и Д. Х., чрез прилагането на СРС по чл. 5 от ЗСРС, не може да послужи, за да удостовери, че свидетеля се познавал с подсъдимия Х., когото е посочил в показанията си като „Д.“.

Свидетелят разяснява и факти и обстоятелства, които са относими към част от обвинителните твърдения по делото, за които е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което, в тази им част съдът не намери основания за оценка съдържанието на тези доказателствени по същество, твърдения. Това е разказа му за отношенията с Е., с който решили да наемат жилище в жк. •••, бл.••• вх.••• ап.85, за да си правят там купони и партита. Квартирата била наета от свидетеля, който заедно с Е. имали по един ключ от нея, а в шкаф Е. държал пакетчета „трева“, заключвал шкафа, но решил да ангажира свидетеля за продажба на наркотика, за което Е. му звънял и пращал да продавал в •••, на паркинга до блок 507, в магазин „Билла“ на бул.“България“, до газостанция в жк.Слатина, до магазин „Глобул“ в близост до кино „Изток“, срещу месечно заплащане от 1500лв. месечно. При претърсването у дома на Е. е намерен ключа на апартамента, като при извършен следствен експеримент се установило, че отключва входната му врата. Като от него били иззети полиетиленов плик съдържащ зелена тревиста маса с нето тегло 31.92.гр. и активно действащ компонент тетрахидрокарабинол 3.7%, както и полиетиленов плик съдържащ бяло прахообразно вещество – амфетамин, с тегло 128.49 грама. Относно тези твърдения и тяхното съответствие с посочените веществени доказателства и доказателствени средства, съдът констатира, че по отношение на свидетеля Е. Д. е налице одобрено споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство от 13-ти състав на СНС по НОХД №С-17/2013г. от 30.12.2013г., за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3 алт.10 т.2 вр. ал. 2 НК и за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК, поради което не следва да ги подлага на допълнителна оценка и анализ. В обобщение съдът прие, че обсъжданото гласно доказателство не допринася като източник на доказателствена информация, за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля Б. Г. е разпитвана на 09.09.2021г. от СНС. Твърди, че през 2010г. живеела на ул. •••, № 2, в жк.“ •••“, при подсъдимия Д. Г., от когото имала дете, което било на пет години към датата на разпита и, но не знаела да е бил задържан с мярка за неотклонение през 2010г., когато била на 16г. и ученичка в 95 СОУ жк.“Х.Д.“, познавала се с Д. Г., който ползвал телефон с мобилен номер – ••••••••••. Според свидетеля, Д. работел в заложна къща „София Комерс“, а в свободното си време се занимавал с боядисване на коли в двора и гаража. През 2010г. признава, че заедно с Д. са пушили марихуана. Не знаела дали се занимава с разпространение на наркотични вещества.

Настоящият състав се съгласява с доводите на първостепенният съд, с които не е приел твърденията на свидетеля, че е живяла на съпружески начала постоянно в жилището на Г. към датата на претърсването му и последвалото му задържане по делото. Доказателственото съдържание на това гласно доказателство съдът намери за относимо, единствено към повдигнатото обвинение срещу подс. Д. К. Г., за престъплението по чл.354а ал.1 пр.4 НК, което ще бъде обсъдено по подробно във връзка с наказателно осъдителната част от обжалваната присъда.

Свидетеля Р. Р. М. е разпитан на 09.09.2021г. от СНС, като твърди, че познавал Д. Г. от около 15г., че живеел в съседна къща, като ограда деляла имота между тях. Твърди, че познавал и свидетеля Б. Г., която живеела с Д. Г. на семейни начала, според свидетеля от поне 10г. – 11г., до момента на разпита му пред съда. Твърди, че в къщата, в която живеел Д. имало гараж, но не бил сигурен и не знаел кой е неговият ползвател. Освен гаража, в двора имало и бараки, за които предполагал, че са на леля му. Настоят състав споделя изложените резерви и недоверие към част от твърденията на този свидетел, единствено за времето в което в къщата е живяла постоянно свидетеля Г., което в случая не съдържа съществено значение по делото.

От значение и в единство с намерените и иззети веществени доказателства и доказателствените средства при извършеното претърсване и изземване са твърденията на свидетеля, че в двора на къщата, в която живеел подс. Д. Г. имало гараж, че освен гаража, в двора имало и бараки, за които предполагал, без да е сигурен, че са на леля му. Твърденията му съдът прие за добросъвестни, доколкото кореспондират с описаното в протокола за претърсване и изземване, в смисъл, че подсъдимия е имал и достъп, както до бараките, така и до гаража в двора, които са прилежащи на жилището сгради, до които подсъдимия, очевидно е имал достъп поради това, че са били в притежание на близки на семейството му родственици и поради твърденията на свидетеля Г., че в свободното си време се занимавал с боядисване на коли в двора и гаража. Доказателственото съдържание на това гласно доказателство, съдът намери за относимо, единствено към повдигнатото обвинение срещу подс. Д. К. Г., за престъплението по чл.354а ал.1 пр.4 НК, което ще бъде обсъдено по подробно във връзка с наказателно осъдителната част от обжалваната присъда.

Свидетелят И. Л. Д. е бил 33 годишен към момента на разпита му от първоинстанционният състав на СНС на 09.09.2021г. Познавал се с подсъдимия А. Б., доколкото къщите им на ул. •••“ били съседни. Познавал и семейството му. Според свидетеля, през 2010г. Б. живеел на втория етаж, от триетажната къща, заедно с майка си и и брат си. Третият етаж бил на друг собственик към 2010г., след което бил закупен от брата на А. Н. Б.. Твърди, че имало квартиранти на първия етаж в къщата, че от двете страни на къщата имало два гаража, придадени към имота, които били налични и през 2010г. Двата гаража от двете страни на къщата, твърди, че са били затворени, като към момента на разпита му, свидетеля твърди, че гаражите се ползвали само от А. Б.. Първостепенният съд е изложил основателни доводи, за изразеното недоверие към част от твърденията на свидетеля, че към 2010г. на първия етаж от къщата са живеели наематели, като обосновано се аргументирал с намерените на първия етаж на къщата инкриминиращи го вещи и вещества, държани и ползвани от подсъдимия Б., докато пребивавал на първия етаж. Ностоящият състав изцяло споделя това недоверия към показанията му в тази част от дадените от свидетеля показания.

Същевременно, към част от твърденията на свидетеля, че и двата гаража от двете страни на къщата са били затворени към 2010г. и се ползвали само от А. Б., съдът намери, че свидетеля е добросъвестен, доколкото за тях, свидетелят не заявява, че не помни, нито че знае, а и няма основания да се приеме, че иска да навреди на подсъдимия Б., напротив изявленията му са депозирани с нужната категоричност, поради което съдът намери, че са налице достатъчно основания да им се довери в тази част, доколкото си кореспондират и с останалите събрани доказателства, за което ще бъдат изложени по – подробни мотиви при обсъждане на доказателствата по повдигнатото обвинение по чл.354а ал.1 пр.4 НК срещу Б.. Пак там, съдът ще обсъди и дадените обяснения на подсъдимия А. Н. Б. на 09.09.2021г. пред първия съд, доколкото те са във връзка единствено с повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.1 пр.4 НК.

Показания на свидетелите, разпитани при условията на чл.118 ал.1 т.1 НПК, за които е налице споразумение за прекратяване на наказателното производство и за налагане на наказания по обвиненията им за участието им в организирана престъпна група.

Свидетеля Р. И. М. е бил разпитан на 05.06.2019г. от състав на първоинстанционният съд, в хода на открито съдебно засеД.е по настоящото дело. Направените от представителят на държавното обвинение искания за прочитане на обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство на 27.07.2010г. (т.10 л.44) пред разследващ орган, без присъствието на защитник, като обвиняем е било оставено без уважение от решаващия съд. Отказът на съда е бил правилно е бил мотивиран, поради обстоятелството, че за свидетелите по чл.118 ал.1 т.1 НПК, нормата на чл.281 ал.2 НПК, препраща към ал.1 на същия член, който въвежда изискване, този разпит да е бил по същото дело и пред съдия, по реда на досъдебното производство или пред друг съдебен състав. Доколкото обясненията му, за които е било поискано да бъдат прочетени не съответстват на процесуалните изисквания, те основателно не са били приобщени по посочения начин към доказателствената съвкупност, респективно не могат да се ползват за установяване на фактите и обстоятелствата от значение по делото.

В разпита му от 05.06.2019г. М. е заявил пред съдебния състав при СНС, че не познавал лице с име Д. Я. като съдът му предявил протокол за разпознаване на лица и предмети от 15.10.2010г. (т. 10 л. 61), в който свидетелят потвърждава, че се подписал под него, че посочил лицето, което му се сторило познато по снимките в албума, но като отрича да го познава, а името му Д. Я., не му говорело нищо.

Останалата част, от показанията на свидетеля са неотносими към подсъдимите по делото и по предмета на делото, доколкото посочва къде и как лично е употребявал и разпространявал наркотици, как и при какви обстоятелства е бил задържан с такива вещества, за което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съобщава, че се познава със свидетелите Б. и П. Д., наричан от него „П. К.“, като показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля А. С. А. е бил разпитан на 20.01.2020г., като твърди, че се познавал от 90-те години с подсъдимите И. О., Д. Г. и А. Б., с които бил съсед и израснали заедно, бил в приятелски отношения с тях през 2010г. и не знаел с какво се занимават. Познавал и свидетеля Е. М., с който живеел на съседни етажи в един блок, не знае с какво се занимавал. Познавал Е. И. Д., към който се обръщали с името „Е.“, „Т.“, посочва, че Е. и Е. са един и същи човек, за който е давал сведения. Лице с име И. П., с прякор „Ф.“ и лице с име М. с прякор „Ф.“ не познавал. Потвърждава, че през 2010г. е бил в дома си на адрес: гр. •••, кв. „•••“, бл.•••, вх.•••, ап.•••, където е бил задържан от полицията и жилището е било претърсено. Твърди, че даваните от него сведения в полицията са били при условията на заплахи, че ще лежи в затвора 20 години, отрича да е казвал това, което е описано и подписвал в съответните протоколи. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля Г. Ф. Б. е разпитан на 20.01.2020г., От показанията му стана ясно само това, че познавал Р. М., И. и брат му Н. О., твърди, че е първи братовчед с тях, Не познавал Е. Д. и И. П.. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетелят И. Г. П. е бил разпитан на 21.01.2020г., като съобщава, че през 2010г. е било извършено претърсване в жилището му гр. •••, кв. „•••“, бл.•••, вх.•••, ет.•••, ап.•••, че са били иззети два телефона и са били иззети наркотични вещества. Твърди, че познава всички подсъдими, И. К. О., Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., с изключение на Д. Я. и Л. Н.. С тези, които познавал се виждал по кварталните кафенета. Признава, че е пушил съм трева през 2010г. Взимах си трева и си продавах за мене. Не съм вземал трева, че имало случаи да продава наркотици, но с подсъдимите не е извършвал такава дейност. При предявяването на протокола за претърсване и изземване (т.3 л. 5 - л. 6 от ДП), потвърждава, че го подписал, че иззетите вещества и предмети са били намерени в дома му. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля П. Д. е разпитан на 23.10.2020г., отрича да познава подсъдимите по делото., признава, че е задържан с Р. М. през 2010г. с наркотици, както и че познава само Г. Б., с когото нямал близки отношения. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля А. Д. Д. е разпитан на 23.10.2020г., твърди, че не познавал нито един от подсъдимите в съдебната зала, както и лица с имена П. Д., Е. Д., И. П., Р. М., Н. О., като твърди, за имената им са му станали известни от обвинителния акт, но не ги познавал. Признава, че разпространявал наркотици, за което получавал инструкции по телефона си с №••••••••••, че през 2010г. е задържан с наркотици пред Пирогов, защото продавал наркотици, заедно с А. А. по прякор „М.“. Съдът не установи налични съобщения по приложените по делото ВДС, с посочения от свидетеля ползван телефонен номер. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица Свидетеля Е. И. Д. е разпитан на 30.03.2021г., като признава, че познава подсъдимите И. О. и Д. Х., с които е бил съученик. Познава и подсъдимия К. Т. Ц., с който живеел в един квартал. Отрича да познава Л. Н. и Д. Я., а А. Б. познавал по физиономия. Свидетелят съобщава за задържането си през 2010г., поради продажби на марихуана, като този период живеел при родителите си в жк.“•••“ 4, бл.•••, при което жилището било претърсвано. Твърди, че продавал марихуана на Е. М., която намирал в гр.Петрич, защото останал безработен. Твърди, че заедно с приятел на М., а именно на лице с прякор „Ф.“, продавали марихуана, но той не го снабдявал с нея, като не знаел от къде я получавал за продажба. Първоначално държал наркотика •••, където живеел, а по късно след като с Б. Б. наели квартира в •••, бл.•••, преместил наркотика там, като отрича Б. да е знаел за това, че я съхранява в наетото жилище.

Съобщава, че към него се обръщали с „Е. Д.“, защото като малък бил по-пълен, като Е. било българското име. Отрича да се познавал с П. Д., А. Д. и Г. Б.. Според свидетеля, не е разпространявал за организация, сам си купувал от Петрич и я продавал на дребно, за да изкарва пари за прехраната си.

Знаел, че И. О. през 2010г. живеел при родителите си в кв. „•••“, а след раждането на детето му, се преместил и го посещавал в дома му, който бил по в центъра на София. Според свидетеля, И. не е живял в Бояна, не е имал прякор, а се обръщали към него винаги по име. Посочва, че жена му се казва В. и не знае да е имал приятелка с име А., че не го виждал да шофира, нито знаел да има кола. Твърди, че И. не обичал да шофира, въпреки че имал свидетелство за правоуправление. Познавал и друго лице И. от Бояна, с прякор „Ш.“, или като И. „Б.“. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица.

Свидетеля М. Н. С. е разпитван на 30.03.2021г., като твърди че познавал само И. О., но не му било известно да се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, нито да е ползвал такива. Виждал го да кара през 2010г. л.а. БМВ, 5-та серия, както и че живее с жена си, на име В. и не знае да е имал приятелка с име А.. Показанията му не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство и срещу подсъдимите лица Всред изброените гласни доказателствени източници, първостепенният съд е поставил и разпитите на свидетелите Ц. И. С., Д. Б. Х., А. П. В. от 21.01.2020г., на свидетелите Н. М. Г., А. Л. И., М. С. И. от 23.10.2020г. и на Т. Н. С. от 30.03.2021г., в които, както и съдът е приел, не се установява доказателствена информация, от значение за делото.

Свидетел с тайна самоличност №3 е бил разпитан на 19.09.2019г., и за разлика от становището на първостепенния съд, за което са изложени мотиви по - горе, настоящият състав прие, че законосъобразно, са били приобщени към доказателствената съвкупност съответните прочетени по исканията на прокурора и защитниците, части от негови показания дадени пред съдия по досъдебното производство по реда на чл.223 НПК.

Свидетелят твърди, че през 2010г. продавал марихуана тип Холандец за сума от 15 лева, която получавал от лице, което познава като Е. „д.“, като прякора му се наложил, поради това, че липсвал пръст на една от ръцете му. Парите от продажбата отчитал на същия Е.. Знае, за Е. „Д.“, който доставял марихуана за продажба на Д., който „работел“ за него. Понякога се отчитал на лице с прякор „Ф.“, който държал на склад наркотиците и живеел в жк.“•••“ в един и същи блок, но в различен вход с Е. „д.“, като показанията му се отнасяли, според свидетеля за периода от 2008г., до 2010г., включително. За поръчването на наркотици от клиенти, знае за изградена схема от телефони, при което след позвъняване от клиент на определен телефон за поръчка, същия телефон бил настроен да препредава позвъняването на друг телефон, в обсега на друга телефонна мобилна клетка, което пренасочване се случвало между няколко, предварително настроени телефони с предплатени мобилни карти. На последния телефон, след описаното пренасочване по веригата, лицето което отговаря на обаждането изпращало друго лице да продаде наркотика на клиента на избрано от него място.

Лицето, което му е познато с прякора „Ф.“, бил склададжия, а понякога и телефонист. За Е. също знаел, че е бил телефонист. Е. „Д.“ се занимавал с проблемите, като намирал хора, които наричали ударници, които ходели и биели лица, които продават наркотици без разрешение от посочените лица в същия район.

От съдържанието на доказателствената информация съобщена в разпита и от тази в показанията дадени пред съдия в досъдебното производство, свидетелят съобщава факти и обстоятелства, свързани със свидетелите (бивши подсъдими и обвиняеми) и осъдени по делото лица, както и за починалия Н. О., които са били разпознати от свидетеля.

В протокола за разпознаване на починалия Н. О., името му е вписано като „М.“, със ЕГН •••••••••• на Н. с допусната техническа грешка. За проверка на снимката на лицето в албума, съдът е изискал за съпоставка, справка БДС за починалия Н. К. О., ЕГН •••••••••• с ясна снимка от документите му за самоличност, от която се установява, че снимката е именно на починалия О., чието име е вписано грешно в протокола като „М.“, но е бил вярно разпознат от свидетеля като „К.“ брат на И.. Свидетеля съобщава за дейността на свидетелите: - Е. И. Д., посочен като Е. „Д.“, когото разпознал в протокол, с албум за разпознаване на лица (т.2 л.32-л.35), - И. Г. П., познат на свидетеля като „Ф.“, в протокол, с албум за разпознаване на лица (т.2 л.27л.31), - Е. Б. М. ЕГН ••••••••••, когото свидетеля идентифицира като Е. „Д.“, вписан в протокола и списъка към албума, за разпознаване на лица (т.2 л.22-26), с допусната техническа грешка, като „М.“ като настоящият състав прие, че грешката е именно техническа, поради идентифицирането на лицето с единния му граждански номер, изцяло съвпадащ с този на свидетеля М.. Свидетелят съобщава и доказателствена информация, само за двама от подсъдимите по делото, а именно И. О., когото разпознава в протокол за разпознаване на лица (т.2 л.9 -л.12), като шефа, за който е дал сведения в показанията си пред съдия по реда на чл.222 НПК, както и за лицето, сочено от него в разпитите като „Д.“, разпознато от него като подсъдимия Д. Л. Х., за когото посочва, че изпълнявал указанията на Е. „Д.“, на когото се отчитал, както „К.“, разпознат като Н. О., така и Е. „Д.“, разпознат като Е. М.. Същевременно, за правилната оценка на съдържанието на това гласно доказателство, за проследяване на доказателствената информация и нейната оценка за съответствие с изискванията на чл.117 НПК, и разграничаване наличието на неговите лични впечатления от тези, с производен характер, показанията му следва да бъдат проследени с нужната конкретика и със запазване на връзката с конкретно зададените въпроси от защитниците, включително отговорите на свидетелят, дадени след прочитането на съответните части от неговите показания пред съдия по реда на чл.222НПК В показанията си свидетелят твърди, че познавал отдавна И. О., защото много отдавна се занимавал с продажба на наркотици. „…Той много отдавна се занимаваше с продажбата на наркотици - хероин и това го знаят всички…“, като не твърди, че имал лични впечатления за посоченото, доколкото това научил от различни лица, които след употреба на марихуана му споделяли, че И. се виждал най-често с Е. „Д.“, посочен като дясната ръка на И., които, според него бил основната му връзка с останалите. Свидетеля знаел, неясно от какъв източник на информация, че на „Д.“ било възложено да се занимава с т. нар. „шанаджии“ – хора, които подбивали търсенето и цената на продаваните в съответните райони, наркотични вещества от лицата, за които дава сведения. Това се установява от заявеното от свидетеля в прочетените му показания. На въпрос на адв Н. – „От къде му е известно, че И. се вижда с Е. „Д.“?, отговорът на свидетел № 03 е следният: „По коментарите Ф., на Е. „Д.“, Е. „Д.“ и Д. знаех, че И. се вижда с Е. „Д.“.

По искане на адв Н., са му били частично прочетени, на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК дадените пред съдия на 08.10.2010г. по досъдебното производство, показания (том 2, стр. 7 от ДП), в частта на следното изречение: „Когато някой от лицата, за които говоря, употребяват марихуана, почват да говорят повече от необходимото и от тях съм чувал, че И. само прибира парите, а цялата работа я върши Е. – Д.“, като свидетеля коментира казаното от него, със следното: „Вярно е, че така говореха лицата, които употребяват марихуана. Това беше през 2010г. и наистина говореха, че И. само прибира парите, а пък Е. – Д. върши цялата работа. По това, което аз знаех, мога да кажа, че наистина беше така – И. прибираше парите от наркотиците.“ Свидетелят твърди, че горе – долу през 2010г., бил виждал И.. Тогава карал джип Х5 с ДКН •••, черен, с охрана. Свидетеля потвърждава за пореден път, че твърденията му за И. О., не представляват лични впечатления, а са преразказ на твърдения и коментар на други лица, направени пред него, че „…От думите на Е. „Д.“, Е. „Д.“ и Д. знаех, че той е най- големият шеф. И. беше превзел първи и пети район в град София. И. носеше трева марихуана, като мостра, защото трябваше да се избере кой сорт да се снабди за пласиране. Тогава имаше разговори да се разшири продажбата на марихуана повече и в други квартали на град София. И. се занимаваше с поръчките на марихуана, след като се избереше от Е. коя марихуана да се поръчва….“ По искане на адв Н., са му прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК частично дадените пред съдия на 08.10.2010г. по досъдебното производство показания (том 2, стр. 5 абзац предпоследен от ДП), в частта на следното изречение: „Виждал съм И. да носи мостри от трева – марихуана и да дава на Е. – Д. да пробва и да прецени коя от мострите е по-добра. Това беше единственият път, когато видях И.. По това съдя, че И. зарежда Е. – Д. с марихуана“.

Отговорът на свидетел № 03, след прочитането на тези показания е следният: „Потвърждавам това, което казах днес, че това не е единственият път, когато съм виждал И.. И. съм го виждал и други пъти. Виждал съм го да продава наркотици – хероин, в квартала.“.

На последвалия уточняващ въпрос, на адв Н. – „ Кога и къде е виждал И. да продава наркотици и най-вече кога и къде го е виждал. В кой квартал?, отговорът на свидетеля е следния: „ Виждал съм И. да продава наркотици в кв. „•••“ през 2006г., 2007г., 2008г.“ При оценка за доказателствената значимост на тези показания, извън съображенията, които по късно съдът ще изложи при съвкупната оценка на доказателствата, с оглед забраната на чл.124 вр.чл.141 НПК, се открояват следните белези на съобщената от свидетеля информация:

Твърденията на свидетеля, че И. много отдавна се занимавал с продажбата на наркотици – хероин, по съдържание са изцяло декларативни. Единствените лични възприятия, с които обяснява тези твърдения се съдържат в конкретизиран отговор на свидетеля, по въпрос на адв. Н., че виждал И. да продава наркотици през 2006, 2007 и 2008г., което попада извън инкриминирания период и се отнасят за действия, които по своето съдържание биха били относими към вторична престъпна деятелност, каквато изобщо не е инкриминирана към този подсъдим.

На въпрос на адв. Н., „Кога и къде е виждал И. да продава наркотици и най-вече кога и къде го е виждал. В кой квартал? и след уважено искане за прочитане на показанията на свидетеля от 08.10.2010г., (т.2, стр. 7 от ДП), а именно следното изречение: „ Когато някой от лицата, за които говоря, употребяват марихуана, почват да говорят повече от необходимото и от тях съм чувал, че И. само прибира парите, а цялата работа я върши Е. – Д.“, отговорът на свидетеля е: „Вярно е, че така говореха лицата, които употребяват марихуана. Това беше през 2010г. и наистина говореха, че И. само прибира парите, а пък Е. – Д. върши цялата работа. По това което аз знаех, мога да кажа, че наистина беше така – И. прибираше парите от наркотиците.“. От отговорът на свидетеля и от това, че твърденията му за източника на информация е неизвестен, поради което не може да бъде проверен, съдът прие че се цитира производна информация, която не може да бъде ползвана, защото не може да бъде проверена и конкретизирана за време и място.

Единствените твърдения с информация получена от преки лични впечатления за действия на И. О., е за неустановена дата и място, когато видял, че И. дал на Е. – Д. да пробва качеството на „трева“, която И. донесъл. Свидетелят, на основание видяното, съобщава своя извод за видяното, което определя като демонстрация на мостра донесена от И. О., с оглед бъдещи нейни доставки, ако същата е одобрена от свидетеля Е. Д.. С оглед изискванията на чл.117 НПК изводите на свидетелите, не могат да бъдат източник на доказателствена информация. Описаното от свидетеля, по същество се отнася за еднократен случай и не съдържа доказателствена информация за обстоятелства, относими към съставомерните белези за трайност по чл. 93 т.20 НК на престъпление по чл.321 НК.

В случая съдът кредитира показанията му, дадени пред съдия по реда на чл.222 НПК, от 08.10.2010г., а именно предпоследения абзац на л. 7, в частта „Виждал съм И. да носи мостри. Това беше единственият път, в който видях И.“, които са му били прочетени по случая, на които съдът се доверие, доколкото същите са били съобщени по време по близо до събитието и за това че, на уточняващия въпрос на адв. Н., след като свидетелят опровергава собствените си твърдения за еднократно възприятие носенето на наркотици от И., пояснява, че нееднократно е възприемал личното разпространение на наркотични вещества от И., когото виждал да ги продава в кв. „•••“ през 2006г., 2007г., 2008г., т.е. преди инкриминирания по делото период, От всичко изложено от свидетеля, не се установяват негови фактически твърдения, по отношение подс. И. О., които могат да бъдат преценени като допустим източник на доказателствена информация и да послужат за установяване на факти по делото, относно този подсъдим.

В чл.117 НПК се изисква съдът да съобрази единствено съобщената от свидетеля информация, получена от неговите възприятия, относно факти и обстоятелства, които интересуват наказателния процес и които допринасят за установяване на обективната истина. В тези възприятия не се включват изводи или съждения, изградени на основата на производни източници на информация или на такава с неустановен източник, който не може да бъде подложен на самостоятелен анализ за достоверност и допустимост.

На въпрос на адв. Н., : „Свидетелят в какво качество е присъствал на т.нар „големи срещи“, кой ги свиква, кои лица са присъствали на тези срещи, да посочи имена на тези лица и къде са се провеждали?, отговорът на свмидетеля е: „ Присъствал съм там, защото съм бил повикан. Не знам кой свиква срещите. Явно И. отгоре, а по-надолу Е. „Д.“. На повечето срещи е идвал Е. „Д.“, защото той изпълнява нарежданията на И., а пък те двамата си се срещат отделно.“. Съдът констатира, че в случая, отговорът на свидетеля се отнася за ръководното участие на И. в престъпното сдружение се основава единствено на негово предположение, а не на лично възприятие, което ясно е демонстрирано в неговия отговор.

На въпрос „От къде му е известно, че И. се вижда с Е. „Д.“?, отговорът на свидетелят е следният: „По коментарите Ф., на на Е. „Д.“, Е. „Д.“ и Д. знаех, че И. се вижда с Е. „Д.“. В този случай, съдът констатира, че тези твърдения са с производен източник на информация, доколкото не изхождат от описаните първични източници. Източниците са посочени от свидетеля и това са „коментарите“ на „Ф.“, на Е. „Д.“, Е. „Д.“ и Д., от които знаел, че И. се виждал с Е. „Д.“, че го определил да се занимава с „шанаджии“, че само Е. ще събира парите, от продажбата на наркотиците и само той ще му ги отчита.

Посочените лица, описани като първичен източник на информация, която съобщава, са разпознати от свидетеля и са достъпни на съда, поради което не могат да бъдат подменяни с производен източник на информация, каквито са показанията на свидетел №3. Същевременно обаче, от разпита на посочените свидетели от първостепенният съд, описаното от свидетел №3 не се потвърждава. От техните показания не се установява да имат каквато и да е информация за ръководно или друго участие на И. О. в описаното от обвинението сдружение с посочения в обвинителните твърдения персонален състав.

В закона и съдебната практика не е възприета забрана за събиране в наказателния процес на производни доказателства, нито за тяхното използване в процеса на доказване, но при достъпни първични доказателства, какъвто е настоящият случай, те могат да служат само за тяхната проверка. В случая, нито едно от посочените лица, от които свидетел №3, твърди да е чул съобщената от него информация не потвърждава посоченото от този свидетел. Изхождайки от принципа за непосредственост на доказателственото изследване на фактите и обстоятелствата, съдът е длъжен да се основава на събраните първични доказателства, а когато тяхната наличност е достъпна, замяната им с производни е недопустима. Противното ще бъде съществено нарушение на основни съдопроизводствени правила и правовия ред и в разрез със законните способи за постигане на справедлив процес. По всичко изложено по това гласно доказателство, съдът съобрази и съдебната практика от Решение №60154/08.12.2021 г. по н. д. № 390/2021 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС.

Следва да се отбележи, че свидетелят не е изразил резерви в нито един момент, че начина на съобщаване на възприетите от него факти е бил възприет поради стремеж да не се допусне разкриване на самоличността му.

В показанията си, свидетел с тайна самоличност №3 посочва, че е възприел подсъдимия И. О. да управлява към м. октомври 2010г. л.а. БМВ Х5 с рег.№•••, като не помнел буквите след номера, на цвят черен, което противоречи на приетото писмено доказателство - справка от КАТ София рег.№433200-133840/27.11.2019г. - л.978 част IV от съдебното производство пред СНС., за притежаван л.а. БМВ 525 ТДС с ДК№••• син на цвят, за периода от 10.05.2008г. до 12.12.2011г.

По твърденията на свидетел №3 за подсъдимия Д. Л. Х., съдът намери, че свидетелят макар и да не е идентифицирал в показанията си подсъдимия Х. „…Не знам как е точно фамилията на Д.. Мисля, че в СДВР имаха снимки и ме питаха дали знам кой е „този“ и „оня “ и аз им показвах…“, е направил това, чрез неговото разпознаване. Протоколът с албум за извършеното процесуално следствено действие (т.2 л.13-л.17), е приобщен, с прочитането му като доказателственото средство по делото, с което за съда е безспорно, кое е лицето сочено от свидетеля с малко име „Д.“, а именно подсъдимия Д. Л. Х.. По искане на адв. Р., като защитник на подс.Х., съдът на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК е прочел частично следното изречение о протоктола за разпит от 08.10.2010г., (т.2 л. 2- л.5 от ДП): „Номера на този телефон, на който се обаждаха клиентите е •••••••••• “, като отговорът на свидетеля е „Не съм сигурен дали това беше номера, но щом съм го казал, значи е бил този и тогава съм го знаел. Имаше и други номера.“ Други твърдения от свидетелят по отношение на подсъдимия Д. Х., се съдържат в следния абзац от неговите показания, а именно „…Знам фамилията на И., тя е О.. Той много отдавна се занимаваше с продажбата на наркотици - хероин и това го знаят всички. Виждал съм всекидневно въртене на пари между Е., Ф., Д. и Е. „Д.…“. Посоченото не е достъчно конкретизирано за време и място, за да се приеме, че съдържа достатъчна по обем доказателствена информация в подкрепа на въведените обвинителни твърдения срещу Х., че именно той е участвал заедно с Е. М., И. П. и Е. Д. в престъпното сдружение през 2010г., доколкото от първото изречение касателно И., както бе установено по – горе свидетелят е визирал периода от 2006г. до 2008г., когато е имал лични впечатления за наркоразпространение от И. О.. От обсъжданото гласно доказателство, по отношение на подс. Д. Х., не може да бъде установена доказателствена информация, която по безспорен начин да подкрепи извод за негово участие в инкриминираното престъпното сдружение, извън процесуалните ограничения, които закона предвижда, с оглед забраната на чл.124 вр.чл.141 НПК.

Писмени доказателствени средства Протокол за претърсване и изземване от адрес гр.••• жк.•••, ул.“•••“ № ••• ет.••• ап.•••, обитаван от подсъдимия И. О., както и Определение по НЧД № С 805/2020г. по описа на СГС, за предварително одобряване.на неговото извършване (т.3 л.38-л.40), където са били иззети като ВД, следните телефони и СИМ карти: 1. Върху маса за гладене: - „Нокиа“ модел Е71-1 с IMEI 358240038902573 и СИМ на М-тел №087083276580, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.152) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран към НСО при Президента. За този номер с Разрешение №14-4544/24.09.2010г. от председател на СГС са били експлоатирани СРС (т.7 от ВДС). В този том, за телефонния номер са налични два разговора, между две жени, при които от •••••••••• се избира тел. ••••••••••, като и двата разговора са без доказателствено значение. - „Самсунг“ модел Е 1210М с IMEI 353014/03/179875/8 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633233, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Л. Г. Я., като и двата телефона са запечатани като ВД №1 с номер А 0107465. За този телефонен номер не са прилагани СРС. 2. Върху холна маса в същото помещение - „Самсунг“ модел Е 1120 с IMEI 358054/03/890259/4 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633266, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Л. Г. Я.. За този телефонен номер не са прилагани СРС. - „Самсунг“ модел Е 1120 с IMEI 358054/03/889914/7 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633399, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на К. А. К., като и двата телефона са запечатани като ВД №2 с номер А 0107464. За този телефонен номер не са прилагани СРС. 3. Върху пода в същото помещение - „Нокиа“ модел Е72-1 с IMEI 355239032999257 и СИМ на „Глобул“ АД №89359050000405188353, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.43) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на В. В. О., запечатано като ВД №3 с номер А 0107467, Иззет е тефтер с тъмни корици като ВД №4 с номер А 0107466. За този телефонен номер не са прилагани СРС. 4. В гардероб в спалня - „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 351980/04899279/4 запечатано като ВД №5 с номер А0107469 и за който от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.43) се установява, че не е бил регистриран в мрежата му. Иззет е тефтер с бяла корица и метална спирала запечатан като ВД №6 с номер А 01 Протоколи за извършени претърсване и изземване от подсъдимия А. Н. Б. Протокол за претърсване и изземване от адрес гр.••• ул.“•••“ №5 и прилежащите помещения обитавани от подсъдимия А. Н. Б., заедно с приложено определение по НЧД №С 815/2020г. по описа на СГС, за неговото предварително одобряване. (т.3 л.61-л.63), където са били иззети като ВД, следните телефони и СИМ карти: 1. От хол на първия етаж на къщата, върху маса - „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 358277036637546 и СИМ карта на „Виваком“ 89359032000011558414, в работен режим, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.91- CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на М. И.. За този номер ••••••••••, с Разрешение №14-5093/27.10.2010г. от зам.председател на СГС са били експлоатирани СРС (т.3 от ВДС). В този том, за телефонния номер са налични няколко доказателствено значими разговора, като: Разг.1 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който дължи пари на Б. и разговора е в тази връзка (има и разг.7) Повикването към •••••••••• е от посочения номер. Разг.2 – От 02••••• му звъни мъж, който се представя с име „П.“, като иска среща с него, за да получи това за което са говорили. Иска да получи от него „трийсетина“. Повикването към •••••••••• е от посочения номер. Разг.3 – От •••••••••• му звъни неустановена жена, която иска да получи от него не от това, което обичайно взима, а за приятелки иска да вземе от „зеленото“, „за смехъ“. Б. я пита за 15 лв. ли иска за купи, при което жената уточнява, че иска за 30 лв. да го купи и си уреждат среща, за да и го занесе. Разг.4 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който претендира, че това което е получил е с по-малък грамаж, което е разбрал, след като го претеглил. Б. го уверява, че за сметка на това е „хубаво“ и обещава, че другия път ще му се реваншира. Разг.5 – От •••••••••• му звъни неустановен мъж, който иска „петнадесет“ от него, но бил го закъсал и нямал пари. А. с неудоволствие се съгласява да му занесе поисканото, с уговорка плащането за поисканото „петнадесет“, да е най- късно в понеделник Разг.6 – От •••••••••• му звъни мъж, представя се като „О.“, казва му, че е наблизо на „Еко“, със синя шкода „Фабия“ и иска да си получи от А. Б. онова, за което са се разбрали, при което А. се съгласява да се видят. Разг.7 – От ••••••••••, му звъни мъж с неустановена самоличност, с който говори в разговор №1, като Б. го изпраща на уговорената в предходния разговор среща с „О.“, с който мъжът вече виждал и преди това на бензиностанция. Разг.8 – От •••••••••• получава позвъняване, като Б. пита неустановения мъж, дали „документите“ са у него. Лицето го уверява, че всичко е в него, но ще могат да се видят вечерта, за да му ги предаде.

В Том 30 ВДС с Разрешение №14-4583/27.09.2010г. на зам.председателя на СГС, са прилагани СРС на телефонни номера •••••••••• и •••••••••• с абонат Д. Л. Х.. Разговор №10 от 20.54ч. на 29.09.2010г. започва след позвъняване от Д. Л. Х. с тел. №••••••••••, на телефонен номер ••••••••••, ползван от А. Б., като му казва, да приключва за тази вечер, „шото ше става нещо“. 2. На пода до спалня в същото помещение - „Нокиа“ модел 6300 с IMEI 353511029765566 и СИМ карта на „Вивател“ 89359030000008023615, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.91 - CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на В. К. А.. Двата описани телефона и СИМ карти са запечатани като ВД №1 с номер А 055235 и силиконов печат на НЕКД СДВР 004. За този телефонен номер не са прилагани СРС. 3. От горнище от анцуг на закачалка от ляв джоб е иззето полиетиленово прозрачно, самозалепващо пликче със суха тревиста зелена маса, която при полеви тест се оцветила за „канабис“ запечатано като ВД №2 с номер А 0106532 и силиконов печат на НЕКД СДВР 004. 4. В чекмедже на секцията е намерено и иззет телефон - „Самсунг“ модел Е1210 М с IMEI 353014031738655 и СИМ карта „Глобул“ № 89359050100421217184 за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.37) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на И. Р. Ч., описано като ВД №3 с картон А 0106538 и силиконов печат на НЕКД СДВР 004. За този телефонен номер не са прилагани СРС 5. Под преноСИМа гаражна клетка, поставена в източната част на двора е намерен и иззет полиетиленов сгънат плик съдържащ зелена тревиста маса. - Намерена е метална кутия с надпис STR 8 в която е поставен плик съдържащ зелена тревиста маса и самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. - Намерена е втора кутия, с надпис като първата, в която са намерени две полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, като отделно е намерено и иззето полиетиленово пликче, съдържащо зелена тревиста маса. Двете метални кутии са иззети като ВД №4 и запечатани с №А 0106535 и ЧВР на НЕКД СДВР 004. При полеви тест посочените вещества реагират на „канабис“ и амфетамини“, като и трите пакета с бяло вещество са иззети и запечатани като ВД №5 с картон серия А0106534 и ЧВП на НЕКД СДВР 004. Три пакета от зелена тревиста маса е запечатана като ВД №6 с картон А 0106533 и ЧВР на НЕКД при СДВР 004. В графата от протокола за пояснения на лицето ползващо претърсените помещения е вписано: Иззетите мобилни телефони са мои, единият е с номер ••••••••••, другия не го знам. Не искам да давам обяснения за наркотичните вещества.

Протокол за извършени претърсване и изземване от адрес обитаван от подсъдимия К. Т. Ц. в гр.••• ул.“•••“ № ••• ет.••• ап.••• и Определение по НЧД №С 807/2010г. по описа на СГС, за разрешаване извършването на посоченото действие от 04.11.2010г., (т.3 л.71-л.73), както и еднотипно по характер Определение за разрешаване извършеното претърсване и изземване по НЧД № 808/15.10.2010г. (л.133 т.3 ДП), при което са били иззети като ВД, следните телефони и СИМ карти: - „Нокиа“ модел 2330 С-2 с IMEI 352701043796348 и СИМ карта № 89359032000012404998, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.85 - CD) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Т. Б. Ц.. За този телефонен номер не са прилагани СРС. - „Нокиа“ модел С71 с IMEI 352926020691655 и СИМ карта „Глобул“ № 8935905100044416810, в работен режим, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.31) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на подсъдимия К. Ц.. За този телефонен номер не са прилагани СРС.

Двата, последно описани телефони са запечатани като ВД №1 с номер А 009993 и ЧВП на НЕКД СДВР 512 - „Нокиа“ С6 с IMEI 351503049139684 и СИМ карта на „Вивател“ 89359030101012899674 за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.85 - CD) не се установява, да е активирана в мрежата на „Вивател“.

От шкаф за телевизор е иззет телефон „Сони Ериксон“ модел У230 и IMEI 359076001294211, без СИМ карта, запечатан като ВД 3 с плик серия А 009995 и ЧВП на НЕКД СДВР 512 В графата от протокола за пояснения на лицето ползващо претърсените помещения е вписано: Nokia 2330 C2 е мой, използвам го около месец. Не знам на кого е регистриран. Nokia С6 е мой, на мое име е регистриран ••••••••••. Nokia Е 71 е на жена ми, С. Н.. За този телефонен номер не са прилагани СРС.

При претърсване и изземване от л.а. Мерцедес С 220 ДК№ •••, паркиран на същия адрес гр.••• ул.“•••“ № •••, обитаван от подсъдимия Ц., са били иззети два броя мобилни телефони. На л.132 т.3 е приложено искане по чл.161 ал.2 НПК от разследващия орган, за последващо одобряване на извършеното претърсване и изземване, от посочения автомобил, за което обаче е постановено определение по НЧД №892/2010г. на СГС за последващо одобрение на извършено претърсване от същия адрес гр.••• ул.“•••“ № •••, без да се посочва, че в случая се касае за изземване от лекия автомобил, в какъвто смисъл е направено искането. От така посоченото, съдът прие, че не е налице последващо одобрение на извършеното претърсване, респективно иззетите от л.а. Мерцедес С 220 ДК№ •••, два броя мобилни телефони, описани в протокол за претърсване и изземване на л.134 – л.135 в т.3, както и съответното доказателственото средство за извършеното действие по разследването, поради което, съдът ги изключи от веществените и писмени доказателства по делото.

Протокол за извършени претърсване и изземване на 04.11.2010г., при условията на неотложност от адрес обитаван от подсъдимия Д. К. Г. адрес – ж.к.“•••“, ул.••• № •••, заедно с албум е приложен на л.107 – л.141 т.3. Извършеното при условията на неотложност процесуално следствено действие е било одобрено по реда на чл.161 ал.2 НПК Определение по НЧД С 891/2010г., (л.106 т.3 ДП) Проникването в жилището е било извършено принудително, поради отказа на подсъдимия Г. да отвори и допусне органите на предварителното разследване за извършване на това действие по разследване.

При влизане в жилището в ляво по коридора, са намерени две помещения, спални, като в едното помещение, върху маса до легло, са намерени три мобилни телефона, както следва:

• „Нокиа“ модел „6300 С“, с IMEI №359347021933413 със СИМ карта на „Глобул“ №89359050000401407633, комплектован с батерия, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.2) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на София Комерс – заложни къщи АД. За този телефонен номер не са прилагани СРС. -“Самсунг“ модел „GT- E1151“ с IMEI № 359659030829782, без СИМ карта, с батерия, за който от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.2) се установява, че няма данни да е ползван в мрежата на мобилния оператор. - „Самсунг“ модел SBH-С170 с IMEI№356528017315953 с поставена СИМ карта на „„Виваком““ с №89359032000011559917, за която - от отговор на мобилния оператор (т.11 л.71) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••.

Иззетите телефони са запечатани като ВД с картон №0107339. За този телефонен номер не са прилагани СРС, но същия телефонен номер е засечен, при прилагане на СРС за два други телефона, както следва:

Телефонен номер •••••••••• участва в разговори по съобщения №2, №7, в т.9, от ВДС, които са били проведени с телефонен номер ••••••••••, за който са били прилагани СРС с Разрешение №14-4696/05.10.2010г. от председател на СГС. От проведените разговори не се установява доказателствена информация Телефонен номер •••••••••• участва в разговор №14 от т. 10 от ВДС по експлоатирани с Разрешение №14-4546/08.10.2010г от зам.председател на СГС СРС. Кореспондентския номер в разговора на 02.11.2010 г. в 00: 11 ч. е ••••••••••, за който в искането се посочва, че ползва от И. П. „Ф.“. В разговора, ползвайки тел. ••••••••••, подсъдимия Д. К. Г. иска от И. П. „трийсе минутки“. И. се съгласява да му ги даде „две“, защото няма „цело“ „Немам копеле, неска такива ми ги даат“ и си определят среща.

На маса в същата стая е намерен и иззет тефтер с твърди корици и надпис в долен десен ъгъл „Donav“, иззет и запечатан като ВД, с картон серия А №0107343. Намерени са парични средства от по 50лв. в общ размер от 1000лв.

В чекмедже от шкаф е намерена и иззета електронна везна с надпис „RITE Weig NT“, която е била иззета и запечатана като ВД с картон серия А №0107342 На секция на стената, срещу входа е намерен и иззет мобилен телефон „Нокиа“ модел „1616-2“ с IMEI №353406049043278, без СИМ карта, запечатан като ВД серия А №0107345 В двора, на метър от южната страна на къщата е намерена дървена паянтова барака. На два метра от входната врата на бараката е намерена сиво-черна раница в която са били поставени: - два броя електронни везни „Танита“, които са иззети като ВД с картон серия А №0107344 - три броя пластични карти на „„Виваком““, като на две от тях са намерени със залепени на тях СИМ карти с тиксо, както следва №8935900320000103, 89359032000012407348, както и пластика на описаната по – горе СИМ карта №89359032000011559917 поставена на иззетия „Самсунг“ модел SBH-С170 - 1бр. СИМ карта на „Глобул“ с №89359051000002684514, за която от отговор на мобилния оператор (т.11 л.2) се посочва, че не е активна.

Всички описани предмети намерени в сиво-черна раница са иззети като ВД и запечатани с картон серия А №0107358.

В същата сиво-черна раница са намерени и два пакета съдържащи бяло прахообразно вещество, - специфично увити в хартиени пакетчета, които са иззети като ВД и запечатани с картон серия А №0107348. Намерена е и бяла цилиндрична пластмасова кутия с множество празни полиетиленови пликчета, черни на цвят и картонени пликчета които са били иззети и запечатани като ВД картон серия А №0107347.

За иззетите вещи подсъдимият е вписал, че „телефоните са мои. Двете пакетчета са прахообразно вещество, което мисля, че е амфети.“ При условията на неотложност е извършено претърсване и изземване от жилище обитавано от Д. Л. Х., в ж.к.“•••“, бл.••• вх. „Д“ ет.••• ап.•••, (т.3 л.203 и л.204). за което по делото е приложено изготвеното доказателствено средство, протокол за следственото действие. Това действие по разследването е било надлежно одобрено с Определение на СГС по НЧД №5133/18.11.2010г., (т.3 л.202 ДП). Такова е извършено и за адрес в гр.••• ул.“•••“ №163А, (т.3 л.214-л.215), което е разрешено с Определение на СГС по НЧД №С-812/15.10.2010г. т.3 л.213 ДП), като и от двата обекта на претърсване не е било иззето нищо. Извършен е личен обиск на подсъдимия Д. Х. ( т.3 л.209), което е било предварително разрешено от СГС с Определение по реда на чл.161 ал.1 НПК по НЧД №С-811/15.10.2010г., (т.3 л.208). При обиска от подсъдимия Х., от ляв, вътрешен джоб на якето му, е иззет мобилен телефон „Нокиа“ модел 1208 с IMEI №358627017507508, с поставена в него СИМ карта на „Вивател“ с №89359030101006977783, за която от писмените доказателства – отговор от мобилния оператор (т.11 л.74) се установява, че съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на подсъдимия Д. Х., като иззетите вещи са запечатани като ВД с картон серия А №0125898 и ВП №050 НЕКД СДВР. За иззетия телефон, подсъдимия е вписал, че „телефона е мой, ползвам го“ (т.30 ВДС) За този телефонен номер е експлоатирано СРС, след предоставено Разрешение №14- 4583/27.09.2010г. на зам. председателя на СГС (т.30), като на основание чл.15 от ЗСРС е било разрешено използване на СРС, чрез подслушване на № •••••••••• и •••••••••• с абонат Д. Л. Х.. На 29.09.2010г. от 20.54ч. подсъдимия Д. Л. Х. с тел. ••••••••••, провежда разговор №10 с подсъдимия А. Б., с телефонен номер ••••••••••, като му казва да приключва за тази вечер, „шото ше става нещо“. Писмените доказателства и доказателствени средства Съдебни актове на СНС за одобряване споразумение за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство, протоколни споразумения: по отношение на И. Г. П. по НОХД №388/2014г. по отношение на А. Д. Д. по НОХД №541/2018г. по отношение на Г. Ф. Б. по НОХД №533/2018г. по отношение на А. С. А. по НОХД №1253/2018г по отношение на Е. Б. М. по НОХД №1253/2018г. по отношение на Р. И. М. по НОХД №С-17/2013г по отношение на Е. И. Д. по НОХД №С-17/2013г. по отношение на П. И. Д. по НОХД №1253/2018г. л.209 от съдебното производство, Отговори на мобилните оператори по намерените и иззети телефони и СИМ карти, както следва: - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.152) се установява, че СИМ на М-тел №087083276580 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран към НСО при Президента. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че СИМ на „Виваком“ №89359032000011633233 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Л. Г. Я. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че СИМ на „Виваком“ №89359032000011633266 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Л. Г. Я.. - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.94 - CD) се установява, че СИМ на „Виваком“ №89359032000011633399, съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на К. А. К., – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.43) се установява, че СИМ на „Глобул“ АД №89359050000405188353 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на В. В. О.. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.43) се установява, че намерен у подсъдимия И. О. в гардероб в спалня телефонен апарат„Нокиа“ модел 1208 с IMEI 351980/04899279/4 запечатано като ВД №5 с номер А0107469, не е бил регистриран в мрежата му. - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.91- CD) се установява, че СИМ карта на „Виваком“ 89359032000011558414, съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на М. И.. - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.91 - CD) се установява, че СИМ карта на „Вивател“ 89359030000008023615 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на В. К. А. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.37) се установява, че СИМ карта „Глобул“ № 89359050100421217184 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на И. Р. Ч. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.85 - CD) се установява, че СИМ карта № 89359032000012404998, съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на Т. Б. Ц. - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.31) се установява, че СИМ карта „Глобул“ № 8935905100044416810, съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на подсъдимия К. Ц.. - от отговор от мобилния оператор (т.11 л.85 - CD) СИМ карта на „Вивател“ 89359030101012899674 не се установява, да е била активирана в мрежата на „Вивател“. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.2) се установява, че СИМ карта на „Глобул“ №89359050000401407633, съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на София Комерс – заложни къщи АД. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.2) се установява, че няма данни, телефон „Самсунг“ модел „GT- E1151“ да е ползван в мрежата на мобилния оператор. - от отговор на мобилния оператор (т.11 л.71) се установява, че СИМ карта на „„Виваком““ с №89359032000011559917 съответства на телефонен номер ••••••••••. – от отговор от мобилния оператор (т.11 л.74) се установява, че СИМ карта на „Вивател“ с №89359030101006977783 съответства на телефонен номер ••••••••••, регистриран на подсъдимия Д. Х., Съдебни актове на СНС за одобряване и разрешение по реда на чл.161 НПК - НЧД№С 805/2020г. по описа на СГС (т.3 л.38), - НЧД№С 815/2020г. по описа на СГС (т.3 л.61) - НЧД№С 807/2010г. по описа на СГС (т.3 л.71) - НЧД №С 891/2010г., по описа на СГС (л.106 т.3 ДП) - НЧД №С-811/15.10.2010г., по описа на СГС ( т.3 л.208), - - НЧД № 5133/18.11.2010г., по описа на СГС (т.3 л.202 ДП), - НЧД № 808/15.10.2010г. по описа на СГС (л.133 т.3 ДП), - НЧД № 892/2010г. по описа на СГС по чл.161 ал.2 НПК (л.134 т.3 ДП), Експертната справка №1752/Х - 2010 /от 05.11.2010г. (т.6 л.37) относно подс.А. Б., за намереното бяло прахообразно вещество Физикохимична експертиза Протокол №11/НАР-169 от 24.02.2011г. (т.6 л.40-л.43), изготвена от вещо лице Д. Д., относно подс.А. Б., за намереното бяло прахообразно вещество, обект на експертната справка №1752/Х- 2010 /от 05.11.2010г. (т.6 л.37), приета в о.с.з на 19.04.2019г. Експертната справка №1751/Х - 2010 /от 05.11.2010г. (т.6 л.15) относно подс.А. Б., за намерената растителна зелена маса Физикохимична експертиза Протокол №12/Х-2011 от 06.01.2011г. (т.6 л.16 -л.17) относно подс.А. Б., изготвена от вещо лице И. П. П., за намерената зелена тревиста маса, обект на експертната справка №1751/Х- 2010 /от 05.11.2010г. (т.6 л.15), приета в о.с.з на 19.04.2019г.

Експертната справка №1745/Х- 2010 /от 04.11.2010г. (т.6 л.47) относно подс. Д. Г. за намереното бяло прахообразно вещество Физикохимична експертиза Протокол №11/НАР-180 от 01.03.2011г. (т.6 л.50-л.52), изготвена от вещо лице Д. Д., , за намереното бяло прахообразно вещество, обект на експертната справка №1745/Х- 2010 /от 04.11.2010г. (т.6 л.47), приета в о.с.з на 19.04.2019г. относно подс. Д. Г.. Оценителна експертиза изготвена от вещо лице Д. Г.К.-Н., т.6 л.6-л.8, приета в о.с.з. на 19.04.2019г. Назначените от СНС технически експертизи: - №2021/ИКУ-101/13.04.2021г. (л.1733 – л.1740- съд.том на СНС), на иззетия при личен обиск на подсъдимия Д. Х. от ляв, вътрешен джоб на якето му, мобилен телефон „Нокиа“ модел 1208 с IMEI №358627017507508, с поставена в него СИМ карта на „Вивател“ с №89359030101006977783, - №2021/ИКУ-057/17.02.2021г. (л.1746 – л.1802 съд.том на СНС), на иззетите при претърсванията телефони, както следва: 1. При извършено претърсване и изземване от адрес обитаван от подсъдимия К. Т. Ц. в гр.••• ул.“•••“ № ••• ет.••• ап.••• - телефон „Сони Ериксон“ модел У230 и IMEI 359076001294211, без СИМ карта, запечатан като ВД 3 с плик серия А 009995 и ЧВП на НЕКД СДВР 512 2. При извършено претърсване и изземване от адрес гр.••• жк.•••, ул.“•••“ № ••• ет.••• ап.•••, обитаван от подсъдимия И. О., - „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 351980/04899279/4 запечатано като ВД №5 с номер А0107469. - „Нокиа“ модел Е72-1 с IMEI 355239032999257 и СИМ на „Глобул“ АД №89359050000405188353, запечатано като ВД №3 с номер А 0107467, - „Нокиа“ модел Е71-1 с IMEI 358240038902573 и СИМ на М-тел №087083276580, ВД №1 с номер А 0107465 като ВД №4 с номер А 0107466 „Самсунг“ модел Е 1210М с IMEI 353014/03/179875/8 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633233, - „Самсунг“ модел Е 1120 с IMEI 358054/03/889914/7 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633399, ВД №2 с номер А 0107464. - „Самсунг“ модел Е 1120 с IMEI 358054/03/890259/4 и СИМ на „Виваком“ №89359032000011633266, ВД №2 с номер А 0107464. 3. При извършено претърсване и изземване от адрес гр.••• ул.“•••“ №5 и прилежащите помещения обитавани от подсъдимия А. Н. Б. - „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 358277036637546 и СИМ карта на „Виваком“ 89359032000011558414 и „Нокиа“ модел 6300 с IMEI 353511029765566 и СИМ карта на „Вивател“ 89359030000008023615, приобщено като ВД №1 с номер А 055235 и силиконов печат на НЕКД СДВР 004 4. При извършено претърсване и изземване от адрес обитаван от подсъдимия Д. К. Г. на адрес – ж.к.“•••“, ул.••• № ••• - „Самсунг““ модел „GT- E1151“ с IMEI № 359659030829782, ВД с картон №0107339 и - „Самсунг“ модел SBH-С170 с IMEI№356528017315953 с поставена СИМ карта на „„Виваком““ с №89359032000011559917 и - „Нокиа“ модел „6300 С“, с IMEI №359347021933413 със СИМ карта на „Глобул“ №89359050000401407633, и двата приобщени като ВД с картон №0107339 - „Нокиа“ модел „1616-2“ с IMEI №353406049043278, без СИМ карта, запечатан като ВД серия А №0107345 5. Четири броя телефонни апарата иззети при претърсване на адрес гр. ••• ул.“•••“ №1 от свидетеля А. Д. Д.. съдебно-психиатричните експертизи, изготвени от вещо лице З. Р. Я. и приети в о.с.з на 19.04.2019г. относно: - подсъдимия А. Н. Б. (том 5, на л. 6 – л. 8, от ДП), - свидетеля И. Г. П. (том 5, на л. 2 – л. 4 от ДП) - свидетеля Д. Л. Х. (том 5, на л. 10 – л. 12 от ДП) - свидетеля Е. И. Д. (том 5, на л. 14-л. 16) - свидетеля Е. Б. М.. (том 5, на л. 18 – л. 20) - свидетеля И. К. О. (том 5, на л. 22 – л. 24 от ДП) съдебно-психиатричните експертизи, изготвени от вещо лице М. К. и приети в о.с.з на 19.04.2019г. относно: - свидетеля Р. И. М. том 10, на л. 93- л. 98 от ДП. - свидетеля А. Д. Д. том 8, на л. 77 – л. 84 от ДП съдебно – психиатрична експертиза от 03.04.2019г., назначена от първоинстанционният състав за преценка здравословното състояние на свидетеля В. Г.М., изготвена от вещо лице В. Т. В., приета в о.с.з на 19.04.2019г. Във всички изброени заключения, по посочените съдебно-психиатричните експертизи приети от съда, не се установява непригодност на лицата, за които се отнасят да дават показания, да разбират свойството и значението на извършеното и да контролират постъпките си. - справка от КАТ София рег.№433200-133840/27.11.2019г. - л.978 част IV от съдебното производство пред СНС., за притежаван л.а. БМВ 525 ТДС с ДК№••• син на цвят, за периода от 10.05.2008г. до 12.12.2011г. Видно от справката, автомобила се различава от този посочен в показанията на свидетел с тайна самоличност №3, който посочва, че е възприел подсъдимия И. О. да управлява към м. октомври 2010г. л.а. БМВ Х5 с рег.№•••, като не помнел буквите след номера, на цвят черен.

Заповеди за задържане за 24 часа по ЗМВР. - за подс.Д. Г. том 7, л. 83 ДП - К. Ц., том 7 л.85 ДП - И. О. том 7 л.88, ДП - Д. Х. том 7 л.92, ДП - Акт за смърт №0576/07.09.2013г. на Н. К. О. т.15 л.28-л.29 Справки за съдимост - за подсъдимия А. Б. във въззивното производство л.50 –л.61 - за подсъдимия Д. К. Г.; за и на л.74 – л.75 Разположението по делото на съдебните протоколи за проведени от СНС открити съдебни засеД.я, в които са били извършвани съдебни следствени следствия: Протокол от 27.04.2018г. – от л.376 до л.382 част II СП; от 16.07.2018г. - от л.454 до л.458 част III СП; от 05.10.2018г. - от л.551 до л.562 част III СП; от 10.12.2018г. - от л.657 до л.664 част III СП; от 29.01.2019г. - от л.697 до л.701 част III СП; от 19.04.2019г. - от л.829 до л.842 част IV СП; от 05.06.2019г. - от л.874 до л.881 част IV СП; от 19.09.2019г. - от л.922 до л.934 част IV СП; от 06.12.2019г. - от л.982 до л.987 част IV СП; от 20.01.2020г. - от л.1039 до л.1042 част IV СП; от 21.01.2020г. - от л.1073 до л.1078 част IV СП; от 23.10.2020г. - от л.1409 до л.1418 част V СП; от 30.03.2021г. - от л.1669 до л.1675 част IV СП; от 17.06.2021г. - от л.1837 до л.1845 част VI СП; от 09.09.2021г. - от л.1860 до л.1876 част VI СП; от 07.10.2021г. - от л.1879 до л.1882 част VI СП; ПРАВНА СТРАНА Общи бележки С наказателно-оправдателната част на присъдата, съдът е признал за невиновни всички подсъдими по повдигнатото им обвинение съответно И. К. О. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 от НК и Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.2 от НК, като на основание чл.304 НПК е оправдал всеки от тях, за това от неустановена дата през месец януари 2010 г. до 04.11.2010 г. в гр. София да е участвал в ръководена от И. К. O. организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, заедно със свидетелите - И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д. и с участници, всички настоящи подсъдими по воденото наказателно производство.

При направения собствен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, както пред първоинстанционния съд, така и на въззивното съдебно следствие, настоящата инстанция достигна до извод, че преценката на първостепенният съдебен състав за липса на доказателствена подкрепа за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по смисъла на чл. 321 ал.3 вр ал.2 НК от подс. И. К. О. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 от НК и Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н., за за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.2 от НК, е изцяло правилна, поради което обосновано съдът ги оправдал по повдигнатите им обвинения в този смисъл.

Ето защо като прецени, че са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК въззивният съд потвърди изцяло присъда от 07.10.2021 г. по НОХД №2239/2017 г., по описа на СНС, 9-ти състав, като остави без уважение протеста на прокурора, с който се иска признаването за виновни и осъждането на подсъдимите И. К. О. за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр.3 вр. ал.1 от НК и Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н. по обвинението да са участвали в организирана престъпна група, от неустановена дата през месец януари 2010 г. до 04.11.2010 г. в гр. София, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, а подсъдимия О. да е участвал като ръководител, съобразно повдигнатите им обвинения.

Въззивният съд намери за правилна присъдата и в наказателно - осъдителната част, постановена срещу подсъдимите Д. К. Г. и А. Н. Б. в настоящото производство, по повдигнатите срещу тях обвинения за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 4 НК. Настоящият състав намери, че правилно съдът ги признал за виновни и осъдил, доколкото са налице достатъчно и съвкупно преценени доказателства, поради което остави без уважение въззивните жалби на подсъдимите, подадени чрез техните защитници.

По оправдателната част от присъдата за престъплението по чл.321 и сл. НК, съображенията по доказателствата са следните:

По делото е налице правен факт по смисъла на чл.413 НПК, за действала от януари 2010 г. до 04.11.2010 г. в гр. София организирана престъпна група с участници, осъдените за тези факти свидетели - И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д.. Тяхното участие в посочената организирана престъпна група, в съответния период, със съответните обективните и субективни характеристики на деянията им, релевантни към одобрените споразумения от съд, между прокурорът и лицата, не подлежи на нова правна оценка.

От материално правна страна, за съставомерността на деянието от обективна страна по чл. 321 от НК, по отношение на който и да е от подсъдимите по делото, е необходимо да бъде налична доказателствена информация, изводима от процесуално годни доказателства, събрани по надлежния ред, от която да се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите по делото са участвали в посочения период в посечената престъпна група, съвместно със свидетелите (бивши обвиняемия). В тази връзка, за тяхното поведение следва да са налице процесуално годни доказателства, събрани по надлежния ред, които да формират по несъмнен начин извод за такива факти и обстоятелства, които да изпълват съставомерните признаци на чл. 93 т.20 НК.

По делото не се установява и не може да бъде направен извод, че който и да е от подсъдимите по настоящото производство е участвал от януари 2010 г. до 04.11.2010 г. в гр. София в описаното по – горе престъпно сдружение, създадено с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК, нито заедно със свидетелите (бивши обвиняемия), нито с участието на който и да е от настоящите подсъдими. Такъв извод не може да бъде направен, по отношение на нито един от подсъдимите по делото.

Съгласно константната съдебна практика, за съставомерността на деянието по чл.321, ал.1 и ал.2 НК е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да съзнават, че са част от група, че поведението им е подчинено на едно общо решение за извършване на определена категория престъпления, да се установи за съгласуване на волите им, насочени към постигане на целта на сдружението – извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за срок от три години, като не е необходимо всички членове на групата да познават или да контактуват с всички останали участници или да получават нареждания от едно и също лице.

По делото не се установява който и да е от подсъдимите е съгласувал волята си и да е участвал, със свидетелите в посоченото престъпно сдружение. Вярно, че повечето от подсъдимите са се познавали със свидетелите (бивши обвиняеми) посочени по – горе, поради това, че част от тях били отраснали заедно, че живеели в един и същи квартал или защото са били съученици или са се запознали по други различни причини, но от годната доказателствена информация не се установява нито един от подсъдимите да е имал поведение в посочения период, с което да се е съгласил и да е осъзнавал, че е част от престъпното сдружаване на свидетелите (бивши обвиняеми), да съгласувал заедно или поотделно дейността си и трайно да е подчинил поведението си на общо решение за извършване на определена категория престъпления и/или да е получавал нареждания от едно или различни лица от свидетелите (бивши обвиняеми).

По делото условно са налице няколко групи свидетелски показания, които подробно са обсъдени при анализа на гласните доказателства по делото.

Свидетелите, които са служители на МВР, разпитани в о.с.з. на 05.10.2018г. и на 10.12.2018г., са били ангажирани с оперативни действия за получаване на информация по делото и за проследяване на постъпващите съобщения от прилаганите СРС, по част от които в последствие са изготвени ВДС по делото. Тези свидетели са Н. Т. Н., В. С. П., И. Г. Г. и Н. Ц. Х., като са били приобщени в цялост, чрез прочитането им, дадените от тях показания по ДП пред орган на ДП, подробно описани при анализа им поотделно.

Тези свидетелски показания от формална страна са процесуално допустими, доколкото са приобщени в хода на съдебното и досъдебно производство със средствата и методите, закрепени в НПК, чрез валидно извършено процесуално следствено действие, но освен тяхната процесуална годност, съдът е длъжен да изследва и дали е допустимо да бъдат ползвани за установяване на факти по делото и едва след положителен извод за посоченото, могат да бъдат изследвани за тяхната обективност и достоверност.

В случая първоинстанционният състав, правилно е изключил от доказателствената съвкупност, тези показания поради обстоятелството, че една част, от информацията съдържаща в тях е с производен характер, поради което не може да бъде замествана от първичните доказателства, в случая изготвените ВДС, които са приложени по делото, а друга част е от оперативна информация, който по своя характер е с неустановен източник, който не може да бъде подложен на самостоятелен анализ за достоверност и допустимост. В случаите, когато изхожда от прослушвани СРС, освен субективния анализ на тази информация, не може да се прецени, дали по всички прослушани разговори са били изготвени и съответни ВДС, доколкото е възможно част от записите със СРС, да са били в последствие унищожени по реда на ЗСРС, вместо да бъдат изготвени ВДС по тях.

В чл.117 НПК се изисква съдът да съобрази единствено съобщената от свидетеля информация, получена от негови лични възприятия, относно факти и обстоятелства, които интересуват наказателния процес и които допринасят за установяване на обективната истина, които не са преразказ на налични и достъпни по делото първични доказателства, за които следва да се съблюдават, включително предвидените процесуални ограничения, в случая на чл.177 ал.1 НПК.

Показанията на свидетеля Х., съдържат лични впечатления, придобити при и по повод, оказано от него съдействие на служители на ДОТИ, при експлоатиране на СРС, по метода на „наблюдение“ по чл. 5 от ЗСРС и „проследяване“ по чл. 7 от ЗСРС, поради което не могат да послужат извън тези действия. В този случай, съобщеното от свидетеля е недопустимо да бъде ползвано за доказателствена информация за установяване на факти по делото, а и взетото решение за изключването им от доказателствата на посоченото основание, в частта на проследяването, по същество не съдържа никакви съставомерни факти и обстоятелства от значение по делото.

Този извод настоящия състав съобрази и с установената съдебна практика на ВКС в Решение № 198 от 07.07.2017 г. по н. д. № 363/2017 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, с докладчик съдия Т. С. „…Когато обаче пресъздават обстоятелства, станали им известни по оперативен път и/или при експлоатиране на СРС, те не възпроизвеждат лични възприятия и/или подменят информацията, събрана чрез експлоатирания способ, за който се предвижда строга регламентация…“ В друга условна група от гласните доказателства, могат да бъдат обобщени показанията на останалите разпитани свидетели по делото, включително проведените разпити при условията на чл.118 ал.1 т.1 НПК, с изключение на свидетелите И. Л. Д., Б. Г. и Р. Р. М., които предоставят доказателствена информация относима към фактите по наказателно - осъдителната част на първоинстанционната присъда и не съобщават никакви сведения за изясняване на факти свързани с обвиненията по чл.321 НК.

За всички посочени гласни доказателства разгледани поотделно, съдът е изложил подробни мотиви, като индивидуално е обсъдил и посочил, поради какви причини тези доказателства, въпреки че формално представляват годни източници на доказателствена информация, по същество не допринасят за изясняване на фактите и обстоятелствата по предмета на настоящото наказателно производство. Най – общо следва да бъде отчетено, че информацията съдържаща се в тях, не се отнася до съставомерните признаци на въведените обвинителни твърдения срещу подсъдимите лица, относими към престъплението по чл.321 НК.

Настоящият състав, вече е подложил на обстоен анализ съдържанието на твърденията на свидетел с тайна самоличност №3 пред СНС, поради което, следва бъде обобщено, че този свидетел, освен за част от осъдените свидетели (бивши обвиняеми), разпитани по реда на чл.118 ал.1 НПК, предоставя твърдения единствено и само за двама от подсъдимите по делото, а именно за подсъдимия И. О. и подсъдимия Д. Л. Х.. В извършените разпознавания за И. твърди, че е „шефа“, за което твърди, че е дал разяснения в показанията си пред съдия от досъдебното производство, а за Д. Х., посочва, че го познавал като лице, което изпълнявало указанията на Е. „Д.“, на когото се отчитал. Подробни съображения за недопустимостта за ползване на показанията на този свидетел са изложени в анализа им по същество, както за съобщеното за И., извън криминалния период, така и за декларативно съобщените сведения относими към този подсъдим, които са с ясно заявен от свидетеля производен източник на информация, за неговите твърдения. Свидетел с №3 съобщава, че „По коментарите Ф., на на Е. „Д.“, Е. „Д.“ и Д. знаех, че И. се вижда с Е. „Д.“. С това разяснява представите си за структурата и организацията и участието на този подсъдим в престъпното сдружение. Първичния източник на тази информация е посочен добросъвестно от свидетеля и същата, в случая, е с ясен и достъпен първичен източник. При разпита на тези свидетели (бивши обвиняеми), същите отричат И. да се занимавал с организиране или съдействие за разпространение на наркотици, заедно с посочените от свидетел №3 лица. Те съобщават факти с противоположно съдържание. За Д. Г., единствените сведения, в показанията му са твърденията, че „…Виждал съм всекидневно въртене на пари между Е., Ф., Д. и Е. „Д.…“. Посочените твърдения са едностранчиви, не са еднозначни, не могат да бъдат възприети като недвусмислени, поради което и извън оскъдното им и декларативно по характер съдържание, показанията на този свидетел са под процесуално ограничение да бъдат ползвани, когато не са подкрепени от други доказателства. В този смисъл и съдържанието на единственото относимо съобщение получено при експлоатиране на СРС и приобщено като ВДС е в т.30 съобщение №10, когато на 29.09.2010г. от 20.54ч. подсъдимия Д. Л. Х. с тел. ••••••••••, провежда разговор №10 с подсъдимия А. Б., с телефонен номер •••••••••• като му казва да приключва за тази вечер, „шото ше става нещо“, съдържа строго индивидуален характер и не може да бъде възприето недвусмислено, като носител на съществена за делото информация, за която е налице и процесуалното ограничение за ползване самостоятелно по чл. 177, ал. 2 от НПК. Същевременно не се установяват други доказателства, извън описаните „тайните“ такива, в които изобщо се описва някаква информация за подс. Д. Х., поради което, както за подс. О., така и за подс. Д. Х., не са налице други преки доказателства или дори такива с косвен характер, които да формират взаимно свързана верига от доказателства, необходима за преодоляване на забраната по чл.124 вр.чл.141 НПК и чл. 177, ал. 1 от НПК, за доказване на обвинението по правилата на чл. 303 от НПК. В тази насока е и Решение на КС на РБ, свързано със законодателните промени в чл.177, ал.1 от НПК (ЗИДНПК, ДВ бр.32/2010 г.), според което забраните по чл. 177, ал. 1 и чл. 124 вр. чл. 141 НПК за осъждане на подсъдим, се отнася дори при съвкупност от доказателства, събрани чрез комбинация от посочените способи на доказване, което следва да бъде съблюдавано от гледна точка на стандарта за справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл е Решение на Конституционния съд № 10 от 28.09.2010 г. по конституционно дело № 10 от 2010 г., обн., ДВ, бр. 80 от 12.10.2010 г., което се позовава на „духа на практиката на ЕСПЧ по чл. 6, т. 1, изр. 1 от КЗПЧОС“. Настоящият състав съобрази включително и трайната практиката установена в Решение № 166 от 10.05.2021г. по н. д. № 621/2020г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС; Решение № 59 от 17.09.2021 г. по н. д. № 232/2020 г., н. к., І н. о. на ВКС; Решение № 198 от 07.07.2017 г. по н. д. № 363/2017 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 279 от 06.12.2017 г. по н. д. № 975/2017 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 143 от 03.04.2015 г. по н. д. № 132-2015 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 273 от 08.08.2012 г. по н. д. № 796/2012 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС;

От писмените доказателствени средства се установява, че при извършените претърсвания и изземвания у подсъдимите са намерени и иззети телефонни апарати със СИМ карти, за които са приобщени съответни справки (за част от тях съдържанието е предоставено на електронен носител) от мобилните оператори, изясняващи телефонните номера и активността им в мрежите им. Съпоставени с ВДС се установява, че за част от иззетите телефони и СИМ карти са били прилагани СРС, за които са изготвени и приобщени съответните ВДС. Всички установени на адресите на подсъдимите телефони и СИМ карти са били изследвани чрез техническа експертиза, която е била назначена за първи път в хода на първоинстанционното производство. В паметта на телефоните или на мобилните карти не се установява доказателствена информация от значение за делото, не се установяват съобщения или друга писмена или визуализирана информация относима към изясняване на взаимоотношения между подсъдимите лица, която да послужи за изясняване на факти и обстоятелства релевантни към съставомерните признаци на предявените обвинения за участие, на който и да е от подсъдимите в инкриминираната престъпна група, със съответните престъпни и користни цели. В приложените ВДС, съдът не установява такива, които имат доказателствено значение по делото, не установи такива които могат да допринесат за изясняване на фактите по делото, Следва да се отбележи, че в случая относно намерените и иззети наркотични вещества от подсъдимите Д. К. Г. и А. Н. Б. и повдигнатите с обвинителния акт обвинения, прокуратурата не поддържа обвинителни твърдения за осъществена вторична престъпна дейност, доколкото не са въведени обвинителни твърдения за това, че същите са държали високорисковите наркотични вещества с цел разпространение по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като включително от наличните по делото доказателствата такива изводи нямат доказателствена опора.

Въззивният съд изгради изводите си по фактите, въз основа на доказателствената съвкупност, събрана както в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав, (с изключение на изключените, частично прочетени показания на свидетел с тайна самоличност №3, от досъдебното производство и съответните протоколи за разпознаване), на събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и доказателствената информация в способите за доказване и отговорите на вещите лица установени пред съда, както и събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие гласни доказателства (с изключение разпита на свидетеля М. П. Х.) и приобщените по реда на чл.283 НПК, с прочитане, писмени доказателства. Веднага следва да се посочи, че събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници не доведоха до установяване на качествено нови факти и обстоятелства, в сравнение с тези, които се установяват на база на събраните в хода на съдебното следствие пред СНС, а такива, които само ги допълват.

Престъплението по чл. 321, ал. 1, пр. 2 НК е формално. За да се приеме, че подсъдимите са били част от такова сдружение, следва от доказателствената информация по делото да може да се направи категоричен извод, че налице съставомерният белег за „трайност“ на такава формирана устойчива връзка между членовете на групата и който и да е от подсъдимите, между някои или между всички, от която да е видно, че са съгласували действията си, с престъпна и користна цел. Такава връзка на подсъдимите по делото, с който и да е от останалите бивши обвиняеми и/или между настоящите подсъдими, следва да бъде констатирана не по принцип, доколкото познанството на някой от тях с друг, или инцидентно държане на наркотик, не определя връзката му със съответното лице като трайно установена, с оглед извършването на конкретни престъпления, за които е била създадена и съществувала такава организирана престъпна група от осъдените вече свидетели по делото. Такива факти и обстоятелства по делото с такава доказателствена информация не се установява за нито едно от подсъдимите лица.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът не установи доказателствата по делото, които са годни самостоятелно или заедно с останалите събрани по делото, да формират такива съставомерни фактически изводи, в подкрепа на въведените обвинителни твърдения, които по недвусмислен начин да установяват съгласувана деятелност, между подсъдимите и осъдените вече лица, за разпространение на наркотични вещества. Липсват доказателства за взаимодействие между подсъдимите с осъдените лица по регулярно снабдяване с наркотични вещества и за комуникация свързана с такава цел, липсват доказателства за фактическото предаване, (зареждане) с наркотични вещества по съгласуван с организацията начин, както и ред за последващо отчитане на паричните средства от реализацията на наркотичните вещества с участие на който и да е от подсъдимите. Липсват доказателства и за постигната общо съгласувана воля на подсъдимите помежду им и/или заедно с осъдените за разпространение на наркотици, което да е обективирано от съответни доказателства за инкриминирания период.

Обвинителните твърдения на прокуратурата, които са въведени за поведението на подсъдимите, описаните факти и обстоятелства, относими към базисните съставомерни признаци на състава на престъпление по чл.321 НК по смисъла на чл.93 т.20 НК, които се претендира да са налични в доказателствената съвкупност, не намират доказателствена опора в събраните по делото процесуални годни доказателства. Липсват такива, въз основа които съда да може да формира положителен извод, по повдигнатото срещу И. К. О., Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н. обвинение за участие в организирана престъпна група.

В конкретния случай, настоящият състав споделя изцяло изводите на първия съд, че по делото не са налични категорични и безспорни доказателства в подкрепа на извод, че подсъдимите И. К. О., Д. К. Г., А. Н. Б., К. Т. Ц., Д. Л. Х., Д. С. Я. и Л. Н. Н. в посочения период и на конкретната дата да са съгласували волите си в насока осъществяване на трайна престъпна дейност от обсъжД.я вид, нито да са участвали в организираната престъпна група съвместно с вече осъдените за същото престъпление - свидетели И. Г. П., А. Д. Д., Г. Ф. Б., А. С. А., Е. Б. М., Е. И. Д., Р. И. М. и П. И. Д., нито да са съгласували волите си в насока осъществяване на трайна престъпна дейност от обсъжД.я вид в така формираното през 2010г. престъпно сдружение, нито за инкриминирания период, нито по друго време изобщо.

След като не са налице обективните съставомерни признаци на състава на въведеното с обвинението престъпление по чл.321 НК относно всички подсъдими, то не следва да се обсъжда наличие на субективна съставомерност в конкретния случай.

Настоящата инстанция, при направения собствен прочит и анализ на събраните доказателства и доказателствени средства намери, че първият съд не е допуснал превратно тълкуване на приетата от него процесуално годна доказателствена съвкупност, която е поставил в основата на изводите си по фактите, като е съобразил събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и доказателствената информация, съдържаща се в способите за доказване – експертизите от досъдебното производство и назначените от СНС, вкл. и в отговорите на вещите лица представени пред съда.

За прецизност, следва да се отбележи за наличие на несиметрична изначална (по обвинителен акт) несъответност в обвинителното описание за персоналния състав на лицата, посочени като участници на престъпната група в обвинителния акт, доколкото по принцип и в теоретичен аспект, такова участие винаги е под формата на необходимо съучастие между лицата, които обвинението е включило в персоналния състав на престъпното сдружение, за един и същи времеви период. Конкретно, в обвинението срещу подсъдимия Д. К. Г., за разлика от обвинението срещу останалите лица, на които е било повдигнато същото обвинение, са въведени обвинителни твърдения, да е участвал в организираната престъпна сам със себе си, без Д. Л. Х. и Е. Б. М., с което е формирано несъответствие в сочения от прокурора персонален състав на престъпното сдружение и за разлика от обвинението срещу Х. и М., както и по отношение на останалите посочени за участници, за единен времеви период.

Констатираното несъответствие по принцип е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е довело до нарушаване на правото му на защита, което не е било забелязано и отстранено по реда на разпоредителното засеД.е. Същевременно, с оглед резултата в наказателно - оправдателната част на атакуваната от прокурора присъда, постановена при пълно съответствие с посоченото обвинение, при което съдът на основание чл.304 НПК е признал Г. и Х. за невиновни, това нарушение, макар и съществено е било санирано от първостепенният съд.

По наказателно осъдителната част от присъдата.

По обвинението на Д. К. Г. за престъплението по чл. 354а ал.1, пр.4 от НК.

В настоящото производство, наказателната отговорност на подсъдимия Г. е била ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл. чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, с инкриминирана четвъртата поредна форма на изпълнително деяние. Подсъдимия е привлечен да отговаря за държане на високо рискови наркотични вещества с цел тяхното разпространение.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпното разпространение на високорискови наркотични вещества от вид и в количество, съобразно повдигнатото му обвинение. Ето защо и като е формирал изводи в същия смисъл, първият съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.

Съображенията в тази връзка са следните.

По делото по несъмнен и категоричен начин е установено, че от обективна страна, на 04.11.2010 г. около 04.30 ч. в гр. •••, ж.к. „•••“, ул. ••• № 2, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ бр. 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и обнародвана ДВ 89/93 г. и Приложение № 1 /отменено/ към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНП-, , растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно: -амфетамин с тегло 0, 54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-0, 9% на стойност 16, 20 лв. -амфетамин с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-11, 1% на стойност 42, 00 лв., като наркотичните вещества са на обща парична равностойност от 58, 20 лв., съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. /изм., ДВ, бр. 14/18.02.2000 г. / за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК Амфетаминът е поставен под международен и вътрешен контрол като наркотично средство, съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г., ратифицирана от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн., ДВ, бр. 87 от 2011 г.).

Липсата на надлежно разрешение за разпространението от подсъдимия на процесните количества високорискови наркотични вещества също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде получено разрешение за държане на инкриминираните високорискови наркотични вещества, тъй като същите са включени в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Ето защо, следва да се приеме, че горепосоченото деяние подсъдимият е осъществил по отношение на високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК. Ето защо, следва да се приеме, че горепосоченото деяние подсъдимия е осъществено по отношение на високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 пр.4 НК.

Доколкото по делото не се установи подсъдимия да е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество – амфетамин, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същите, издадена при реда и условията на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, то следва да се приеме, че посоченото деяние е осъществено от него в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

С това следва да се приеме, че подс. Д. К. Г. е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК.

От субективна страна, първият съд правилно е приел, че деянието е осъществено от подс. Д. К. Г. виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелството, че упражнява трайно фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същото извършва по отношение на високорискови наркотични вещества, без надлежно издадено разрешение за това, както и че го съхранява именно с цел разпространението му.

В тази насока, за да прецени авторството на подс. Г. по отношение на инкриминираното деяние с посочения по-горе предмет, въззивният съд, също както и първоинстанционният, се довери изцяло на описаното в доказателственото средство, което установява, както информираното упражняване на фактическата власт върху намерените вещи и наркотични вещества, описани в Протокол за извършено на 04.11.2010г. претърсване и изземване от къща обитавана от подсъдимия Д. К. Г., на адрес – ж.к.“•••“, ул.“•••“ № •••, л.107 – л.141 т.3. одобрено по реда на чл.161 ал.2 НПК с Определение по НЧД № 891/2010г., (л.106 т.3 ДП). При извършеното претърсване в двора на къщата, на метър от южната и страна до дървена паянтова барака и на два метра от входната врата на бараката е намерена сиво- черна раница в която са били поставени: - два пакета съдържащи бяло прахообразно вещество, - специфично увити в хартиени пакетчета, които са иззети като ВД и запечатани с картон серия А №0107348, които физикохимична експертиза - Протокол №11/НАР-180 от 01.03.2011г. (т.6 л.50-л.52), установява, че са високорискови наркотични вещества – амфетамин, разпределени в две отделни разфасовки. Заедно с тях е иззета намерена бяла цилиндрична пластмасова кутия с множество празни полиетиленови пликчета, черни на цвят и картонени пликчета, които са били иззети и запечатани като ВД картон серия А №0107347. За иззетите вещи подсъдимият е вписал, в протокола, в графата за бележки и възражения, че „…Двете пакетчета са прахообразно вещество, което мисля, че е амфети.“ Освен посочените наркотични вещества, от сиво-черна раница са иззети - два броя електронни везни „Танита“, които са иззети като ВД с картон серия А №0107344 и три броя пластични карти на „Виваком“, като едната от тях е от СИМ карта, №89359032000011559917, която е била намерена и иззета, поставена в тел. „Самсунг“ модел SBH-С170, който е намерен и иззет от жилището в ляво по коридора, в една от двете спални помещения, заедно с други два телефона със СИМ карти, описани в протокола. За иззетите телефони подсъдимият е вписал в протокола, в графата за бележки и възражения, че „телефоните са мои…“ Описаната СИМ карта намерена поставена в иззетия телефон „Самсунг“ модел SBH-С170, е била отделена именно от пластиката с отбелязване на същия номер върху нея, която е намерена в сиво-черната раница, заедно с още две пластики, които са били с неотстранени от тях СИМ карти. От отговор на мобилния оператор (т.11 л.71) се установява, че тази отделена СИМ карта съответства на телефонен номер ••••••••••.

С Разрешение №14-4546/08.10.2010г от зам. председател на СГС, за друг телефон ••••••••••, ползван от свидетеля (бивш обвиняем) И. П. „Ф.“, са били прилагани СРС – подслушване.

На 02.11.2010 г. в 00: 11 ч. в пореден разговор №14 от т. 10 от ВДС, се провежда комуникация между намерения телефон, иззет от подсъдимия Г. със СИМ карта съответна на телефонен номер •••••••••• и телефонния номер, към който са прилагани СРС.

Установява се разговор в описания разговор пореден №14, в който подсъдимият Д. К. Г. иска от И. П. „трийсе минутки“. И. се съгласява да му ги даде „две“, защото няма „цело“ „Немам копеле, неска такива ми ги даат“ и с разговора си определят среща. С описания разговор, съдът прие, че се касае за явно инцидентен разговор, доколкото освен него, с посочения телефон са записани и разговори по съобщения № 2, № 7, в т.9, от ВДС, с телефонен номер ••••••••••, за който са били прилагани СРС с Разрешение №14- 4696/05.10.2010г., от които обаче, не установява относима доказателствена информация. Цитирания телефонен разговор от 02.11.2010 г. в 00: 11 ч., съдът прие като косвено доказателство, в подкрепа преките доказателства, които се установяват от намерените на 04.11.2010г. наркотични вещества, а оглед с начина им на укриване и съхранение на разпределения в две отделни разфасовки амфетамин, едната с тегло 0, 54 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-0, 9% на стойност 16, 20 лв., и втората е с тегло 1, 40 гр. и активнодействащ наркотичен компонент-11, 1% на стойност 42, 00 лв., прие, че са с цел разпространение, доколкото същите са били укрити заедно, с електронни везни и множеството празни други полиетиленови пликчета, черни на цвят и картонени пликчета. описани в протокола за претърсване и изземване. С това подс. Г. е установил фактическа власт върху инкриминираното количество наркотични вещества, за което следва да се приеме, че е с цел разпространение по смисъла на вменения му престъпен състав.

Съдът се довери на гласните доказателства установени в разпита на свидетеля И. П., от които се установява непротиворечиво, че се познавал с подсъдимия Г.. От показанията на свидетеля Б. Г. се установява, че през 2010г. се срещала Д. Г., но не е живеела при него, на ул. „•••“, № 2, в жк.“•••“. Настоящият състав, прие за обосновани съображенията на първостепенният съд, основани на заявеното от свидетеля, че не знаела за задържането на 05.11.2010г. на подсъдимия Д. Г., продължило с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Твърденията, че не знае за такова задържане водят до извод, че свидетелят не е живеела в този период на съпружески начала с подсъдимия Г., още повече, че в този период свидетелят все още е била и ученичка в 95 СОУ жк.“Х.Д.“. Не се установява противоречие и с твърдението и в показанията пред съда на 09.09.2021г., че живее на ул. •••, № 2, в жк.“ •••“, при подсъдимия Д. Г., от когото имала дете, което било на пет години. По делото е от значение, заявеното от свидетелят, че през 2010г. заедно с Д. са пушили марихуана, че в свободното си време подсъдимият Г. се занимавал с боядисване на коли в двора и гаража, което обстоятелство посочва като обективна възможност за достъп и фактическо държане на забранени наркотични вещества, както и на други вещи, които са били съхранявани от него в гаража и двора на къщата, в която живеел.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля Р. Р. М., който е бил разпитан на 09.09.2021г. от СНС, затова че познавал Д. Г. включително през инкриминираната 2010г. и от преди, доколкото обитавал съседна къща, отделена от ограда от двора на къщата, в която е живеел Г., че поради това познавал и свидетеля Б. Г., която живеела с Д. Г. на семейни начала, но съдът не прие с доверие, тази част от твърденията на свидетеля, с които посочва за продължителността на това съжителство от 10 - 11г., именно, поради заявеното от Г., че не е знаела за задържането на Г. през 2010г.

Съществените подробности, от показанията на свидетелите М. и Г. са, че в двора на къщата, в която живеел Д. Г. имало гараж, че освен гаража, в двора имало и бараки, за които предполагал, без да е сигурен, че са на леля му, което кореспондира с описаното в протокола за претърсване и изземване в смисъл, че подсъдимият е имал и достъп, както до бараките, така и до гаража в двора, доколкото били част от прилежащи сгради, на жилището и на негови близки родственици.

С деянието подс. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1 пр.4 от НК и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се осъществява само с форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В конкретния по делото случай Г. е действал именно с форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовата забрана, за държане и разпространение на такова вещество, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на дейности с наркотични вещества. Въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целял настъпването им – разпространение на процесното количество високорискови наркотични вещества. Подсъдимият е съзнавал, че разпространява без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, като от волева страна пряко е целял да предостави фактическата власт върху инкриминираните количества наркотични вещества на възмездно основание другиму.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия инкриминирано деяние.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТНИКА АДВ.Т. Р. В искането на защитника към съда се настоява да се осмисли факта на държане на двете пакетчета наркотично вещество от подсъдимия Г., макар и с цел разпространение, поради малките му тегловни количества и ниската парична равностойност, като се настоява да бъде преценено, че случая попадал в една от двете хипотези на приложното поле на чл.9 ал.2 НК. Същото искане е било направено и пред първоинстанционния състав, който е обсъдил доводите и законосъобразно е приел, че не са налице нито една от двете хипотези на чл.9 ал.2 от НК.

Първоинстанционният съдебен състав е отбелязал в мотивите си, че не са налице основания за извод по коментираното деяние и доказателствата за него, нито за неговата малозначителност, поради това, че не е обществено опасно, нито за неговата явна незначителност, поради това, че неговата обществена опасност не е незначителна. Съдът е аргументирал извода си, че наркотичното вещество, е било намерено разпределено в две дози за целите на неговото разпространение, че заедно с него са били намерени и съответните пликчета, ползвани като опаковки, както и електронни везни, като техническо средство за оразмеряването му на съответни дози, за неговото разпространение.

Настоящият състав намери, че искането на адв.Р. е неоснователно, доколкото защитната му претенция съдържа искане, за възприемане на деянието като „маловажен случаи“, когато е налице обществена опасност на деянието, но законодателя е преценил, тя следва да бъде санкционирана по-леко, обикновено с глоба или друго административно наказание, поради по - ниската му обществена опасност, спрямо типичната степен на обществена опасност за даден вид престъпление. Приложението на този институт е възможно, ако тези случаи са изведени в съответните правни норми. В случая претенцията на защитникът, че деянието е осъществено при условията „маловажност“, не попада в приложното поле по чл.354а ал.5 НК, доколкото държането на наркотично вещество е осъществено с цел разпространение. Нормата на чл.354а ал.5 НК препраща само към ал.3 и ал.4 НК, а не към ал.1 и ал.2 на същия член. Втората алтернатива на чл.9 ал.2 НК, се отнася до случаите, когато деянието е с незначителна обществена опасност, поради което не е престъпно по чл.9 ал.2 алт.2 НК, доколкото с него се засягат в изключително по - ниска степен съответните защитени от закона обществени отношения. В случая следва да бъде обсъдено, както от обективна страна, факта на държане на съответното количество наркотично вещество, разпределено в два пакета, така и субективните условия създадени от подсъдимия, създаването на организационни възможности за оразмеряване на наркотичното вещество и пакетирането му, за целите на неговото разпространение, в съчетание с обмислен конспиративен начин за складирането му. Настоящият съдебен състав, осмисли всички свързани с намерените веществени доказателства обстоятелства, както начина на комплектно съхранение на наркотичните вещества и техническите средства за тегловното му оразмеряване в отделни дози, за целите на неговото разпространение, с оглед постъпилите заявки от клиенти, били са осигурени съответните пликчета за продажбата му в дози, като е било избрано мястото на неговото съхранение, така че, освен да е удобно за пренасяне и с лесен и бърз достъп до него, така и да може да бъде затруднено установяването на фактическото му държане от Г.. Всички тези обстоятелства, установяват по – висока степен на обществена опасност от обикновеното държане на наркотични вещества и по висока степен на обществена опасност на Г., от изискуемата от закона за приложението на чл.9 ал.2 НК по конкретно установената му престъпна деятелност за която е била ангажирана наказателната му отговорност по делото.

По обвинението на подсъдимият А. Н. Б. за престъплението по чл. 354а ал.1, пр.4 от НК.

В настоящото производство, наказателната отговорност на подсъдимия Б. е била ангажирана за осъществен състав на престъпление по чл. чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, като е инкриминирана четвъртата поредна форма на изпълнително деяние в посочената материална норма. Подсъдимия е привлечен да отговаря за държане на високо рискови наркотични вещества с цел тяхното разпространение.

При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си, подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпното разпространение на високорискови наркотични вещества от вид и в количество, съобразно повдигнатото му обвинение. Ето защо и като е формирал изводи в същия смисъл, първият съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази му част.

Съображенията в тази връзка са следните.

По делото по несъмнен и категоричен начин е установено, че от обективна страна, на 04.11.2010г. около 10.40ч. часа в гр.•••, ул. „•••” № ••• без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г.за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконният трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 83/93 г. и и Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, а именно: -марихуана с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 1.50 лева -марихуана с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9% на стойност 198, 18 лв.

-марихуана с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% на стойност 12, 84 лв. -марихуана с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2% на стойност 44.70 лева. -амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 11.00 лева -амфетамин, с тегло 0, 56 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 16.80 лева като наркотичните вещества са обща стойност парична равностойност от 285, 12 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. /изм., ДВ, бр. 14/18.02.2000 г./ за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК Конопът (марихуаната) е включен в Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., изменена с протокол от 1972 г., ратифицирана от Р България – Списък № 1 към нея, и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн., ДВ, бр. 87 от 2011 г.)..

Амфетаминът е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично средство, съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г., ратифицирана от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн., ДВ, бр. 87 от 2011 г.).

Ето защо, следва да се приеме, че горепосоченото деяние е осъществено от подсъдимият по отношение на високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 354а, ал. 1 пр.4 НК. Доколкото по делото не се установи подсъдимия да е държал инкриминираното високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) и амфетамин, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същите, издадена при реда и условията на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, то следва да се приеме, че посоченото деяние е осъществено от него в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

С това следва да се приеме, че подс. А. Б. е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК.

От субективна страна, първият съд правилно е приел, че деянието е осъществено от подс. А. Б. виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на деецът е обхващал както обстоятелството, че упражнява трайно фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същото извършва по отношение на високорискови наркотични вещества, без надлежно издадено разрешение за това, както и че го съхранява именно с цел разпространението му.

Посочените изводи, настоящият състав прие, като прецени за безспорно доказано, че при претърсване и изземване на 04.11.2010г. от адрес гр.••• ул.“•••“ №5 в къща и в прилежащите помещения, извършено с разрешение от съдия при СГС, на първия етаж на къщата от левия джоб на горнище на анцуг на закачалка, в една от спалните на първия етаж, е било намерено и иззето полиетиленово самозалепващо се пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса, което при полевия наркотест реагирала на канабис, което било иззето и запечатано като ВД №2 с номер А 0106532 и силиконов печат на НЕКД СДВР 004.

В гаражна клетка, поставена в източната част на двора е бил намерен и иззет полиетиленов сгънат плик съдържащ зелена тревиста маса. Намерена е метална кутия с надпис STR 8 в която е поставен плик съдържащ зелена тревиста маса и самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. Също там е намерена втора кутия, с надпис като първата, в която са намерени две полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, като отделно е намерено и иззето полиетиленово пликче, съдържащо зелена тревиста маса. Двете метални кутии са били иззети като ВД №4 и запечатани с №А 0106535 и ЧВР на НЕКД СДВР 004.

При полеви тест посочените вещества са реагирали на „канабис“, а бялото веществото, реагирало на „амфетамини“, Всички намерени вещества са били иззети и запечатани като ВД №5 с картон серия А0106534 и ЧВП на НЕКД СДВР 004. Пакетите от зелена тревиста маса е била запечатана като ВД №6 с картон А 0106533 и ЧВР на НЕКД при СДВР 004. В графата от протокола за пояснения на лицето ползващо претърсените помещения било вписано: Иззетите мобилни телефони са мои, единият е с номер 0876766130, другия не го знам. Не искам да давам обяснения за наркотичните вещества.

С Физикохимична експертиза Протокол №11/НАР-169 от 24.02.2011г. (т.6 л.40-л.43), изготвена от вещо лице Д. Д. и приета в о.с.з на 19.04.2019г. се установява, че иззетото бяло вещество е било амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 11.00 лева, а иззетите две пакетчета съдържали амфетамин с общо тегло 0, 56 гр., и със съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на парична равностойност от 16.80 лева.

Физикохимична експертиза Протокол №12/Х-2011 от 06.01.2011г. (т.6 л.16 -л.17) на намерената растителна зелена маса е изготвена от вещо лице И. П. П. и приета в о.с.з на 19.04.2019г. установява, че иззетото вещество – тревиста маса представлява, четири пакетчета с марихуана, съответно с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент- тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 1.50 лева; с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9% на стойност 198, 18 лв.; с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% на стойност 12, 84 лв., както и пакетче с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2% на парична равностойност от 44.70 лева.

С така намерените високорискови наркотични вещества на 04.11.2010г. около 10.40ч. часа в гр.•••, на ул. „•••” № ••• се установява, че подсъдимият Б., от обективна страна е упражнявал трайно фактическа власт върху намерените наркотични вещества, от вид и със съдържание описани по-горе, а така също, че извършва тази дейност по отношение на високорискови наркотични вещества, без надлежно издадено разрешение за това, както и че ги съхранява именно с цел разпространението им, което съдът установи и като съобрази доказателствената информация, относима към съзнателното отношение на подсъдимия към посочените наркотични вещества, при вписване на поясненията му, в протокола за извършеното изземване от претърсените помещения, а именно: Иззетите мобилни телефони са мои, единият е с номер ••••••••••, другия не го знам. Не искам да давам обяснения за наркотичните вещества.

Органите на разследването са осъществили процесуално следствени действия в присъствието на Б., като лице, което ползва помещенията, към които е осигурил достъп и в протокола към графата бележки и възражения вписаното удостоверява, че лично е възприел резултата от извършените действия по разследване и изземването на конкретните на вещи от претърсените помещения.

Обстоятелството, че подсъдимия е посочил наизуст номера, с който е ползван на иззетия телефонен апарат от първия етаж, от една страна опровергава твърденията на свидетеля И. Л. Д., че Б. не е имал достъп до първия етаж, поради ползването му от наематели, което поради наличието на телефон ползван от подсъдимия Б., очевидно е невярно за посочения период. От друга страна, подсъдимият не е заявил, че не знае нищо за намерените вещества, а е заявил, че същите са наркотични вещества, но не иска да коментира нищо за тях.

Известна е съдебната практика, че така вписаните изявления не съставляват доказателство за факти и обстоятелства, поради което съдът не може да формира изводи въз основа на тези писмени изявления, дори да изхождат от подсъдимия. Същевременно, тяхното доказателствено значение, може да бъде отнесено към изясняване поведението на подсъдимия, който е присъствал на извършените действия по претърсване и изземване и е възприел техния резултат. От тях се установява, че подсъдимия има информирано отношение към намерените и иззети вещи и вещества от органите на разследването, както и че подсъдимия е осигурил достъп до конкретните помещения и иззетите вещи и вещества. Вписания номер на телефона обвързва логически неговото информирано отношение към този иззет телефон, независимо че в последствие се оказва, че е бил регистриран на името на друго лице. Това, че Б. вярно е цитирал наизуст телефонния номер, с който е работел единия от иззетите в работен режим телефони, който е намерен върху маса в хол на първия етаж на къщата, формира извод за ползване, именно от подсъдимия, на съответното спално помещение на първия етаж.

Тази информация се припокрива и е единна с фактическите данни за иззетия телефон „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 358277036637546 - със СИМ карта на „Виваком“ 89359032000011558414, за който от справка на мобилния оператор (т.11 л.91- CD), е потвърдено, че тази карта предоставя същия номер на комуникатор, като съобщения от подсъдимия - ••••••••••, като номера е бил с регистрация на името на лицето М. И.. Съдът не кредитира съответната част от показанията на свидетеля И. Л. Д. разпитан по искане на защитата на подсъдимия, от първоинстанционния състав на СНС на 09.09.2021г., че подсъдимият Б. живеел на втория етаж, от триетажната къща, заедно с майка си и и брат си, че точно в този период, първият етаж бил обитаван от други лица – наематели. Първостепенният съд е изложил обосновани доводи, с които аргументира недоверието си тези твърдения, които настоящият състав изцяло споделя, като прие, че свидетелят излагат факти в услуга на защитата му, с които въвежда недостоверни фактически твърдения за това, че Б. не е ползвал първия етаж на къщата. Тези твърдения са в противоречие с веществените доказателства установени при извършеното претърсване, с писмените доказателства и изготвените ВДС. За липсата на точна информираност на свидетеля, може да бъде отнесено и изявлението на подсъдимия Б., че къщата обективно имала пет, а не три етажа, както твърди свидетелят.

Същевременно, именно този свидетел твърди, че от двете страни на къщата имало два гаража, придадени към имота, които били налични и през 2010г. Двата гаража от двете страни на къщата били затворени, като към момента на разпита му, свидетеля твърди, че гаражите се ползвали само от А. Б.. Показанията на свидетелят са в противоречие с обясненията на подсъдимия Б. от 09.09.2021г., че единия гараж, бил без врати, че бил ползван от собствениците на третия етаж на къщата. Подсъдимият Б. е присъствал и осигурил достъп до гаражите, не е възразил, че няма достъп до тях, поради което и доведения от защитата свидетел, в случая добросъвестно съобщава, че подсъдимият в този период упражнявал фактическа власт върху тези гаражи и на съдържащото се в тях, че са били с врати и са били затворени в инкриминирания период и се ползвали само от А. Б.. При това твърдение, свидетелят не заявява, че не помни нито, че знае, а и няма основания да се приеме, че иска да навреди на подсъдимия Б., напротив изявленията му са депозирани с нужната категоричност, поради което съдът намери, че са налице достатъчно основания да им се довери в тази част. Съдът възприе с доверие тази част от показанията на свидетеля, доколкото и подсъдимия Б. е осигурил достъп за тяхното претърсване, направил е информирано изявление, както за номера на телефона, който знаел наизуст, така и за естеството на намереното наркотично вещество, което е от същия вид като иззетото наркотично вещество от негова връхна дреха на първия етаж от къщата. Същевременно именно намерените на първия етаж вещи – телефона с процесната СИМ карта, чийто номер подсъдимият очевидно е знаел, опровергават твърдения на И. Д., че на първия етажа в този период са живеели наематели, към които обосновано първостепенният съд е изразил недоверие, което се споделя напълно и от настоящия състав на съда.

В съвкупност, описаната доказателствена информация, заедно с намерените и иззети веществени доказателства е достатъчна, за да се приеме, че същата подкрепя обвинителните твърдения на прокуратурата за авторството, за обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.354а ал.1 пр.4 НК, за което е била ангажирана наказателната отговорност на Б.. За така направените изводи съдът прие, че допринася и естеството в съдържанието на провежД.те разговори на Б., които съда прие, че се коментира продажба на наркотични вещества на различни лица. Това се от изготвените ВДС, приложени в т.3 по ДП, а именно:

На иззетия телефон „Нокиа“ модел 1208 с IMEI 358277036637546, с вложена СИМ карта на „Виваком“ 89359032000011558414, за който от справка на мобилния оператор (т.11 л.91- CD), е установено, че съдържа комуникатор, като посочения от подсъдимия - ••••••••••, са били прилагани СРС - подслушване, което е било извършено след предоставено Разрешение №14-5093/27.10.2010г. от зам. председател на СГС, за които са били изготвени ВДС, разположени в т.3 от ВДС по ДП.

В същия том 3 са налични няколко доказателствено значими разговора от ВДС, а именно:

Разг.1 – От •••••••••• на тел. •••••••••• звъни неустановен мъж, който дължи пари на Б. и разговора, проведен между тях е в тази връзка. Като свързан е последващ разговор с №7 с лице, ползващо посочения телефон, който осъществява повикването към ••••••••••.

Разг.2 – От 02••••• към ••••••••••, звъни мъж, който се представя с име „П.“, който иска среща с подсъдимия, за да получи това за което са говорили. Иска да получи от него „трийсетина“.

Разг.3 – От •••••••••• към •••••••••• звъни неустановена жена, която иска да получи от подсъдимия, не от това, което обичайно е взимала до момента, а за приятелки искала да вземе от „зеленото“, „за смехъ“. Б. я пита за 15 лв. ли иска за купи, при което жената уточнява, че иска за 30 лв. да купи от „зеленото“, „за смехъ“. и си уреждат среща, за да може Б. да и го предостави.

Разг.4 – От •••••••••• към •••••••••• звъни неустановен мъж, който претендира, че това което е получил от Б. е с по-малък грамаж, което е разбрал, след като го претеглил. Б. го уверява, че за сметка на това, предоставеното му е „хубаво“ и обещава, че другия път ще му се реваншира.

Разг.5 – От •••••••••• към •••••••••• звъни неустановен мъж, който иска „петнадесет“ от Б., но бил закъсал за пари. А. с неудоволствие се съгласява да му занесе поисканото, с уговорка, че плащането за „петнадесет“, ще бъде извършено най - късно в понеделник Разг.6 – От •••••••••• към •••••••••• звъни мъж, който се представя с името „О.“, казва му, че се намира наблизо на „Еко“, че е със синя шкода „Фабия“ и иска да си получи от А. Б. онова, за което са се разбрали, при което А. се съгласява да се видят.

Разг.7 – От ••••••••••, към •••••••••• звъни мъж с неустановена самоличност, с който говори преди това в разговор №1, като Б. го изпраща на уговорената в предходния разговор среща с „Оги“, с когото мъжът вече се бил виждал и преди това на бензиностанция.

Разг.8 – От •••••••••• към •••••••••• се получава позвъняване, като Б. пита неустановения мъж, дали „документите“ са у него. Лицето го уверява, че всичко е в него, но ще могат да се видят вечерта, за да му ги предаде. Този разговор е логически свързан с разговор №1, със същия телефонен номер.

На телефонни номера •••••••••• и •••••••••• за подсъдимия Д. Л. Х., също са прилагани СРС, по предоставено Разрешение №14-4583/27.09.2010г. на зам. председателя на СГС (т.30 ВДС), като в един от случаите, като в разговор №10 от 20.54ч. на 29.09.2010г., който започва след позвъняване от Д. Л. Х. от тел. № ••••••••••, на телефонен номер ••••••••••, ползван от А. Б.. В разговора подсъдимият Д. Х., казва на А. Б., да приключва за тази вечер, „шото ше става нещо“. От съдържащото се в описания единствен разговор съдът прие, че макар и явно инцидентно, подсъдимия Д. Х. предупреждава А. да прекратява извършването на дейност, поради възможни неблагоприятни събития, които могат да ги засегнат. В общ анализ, посоченото съобщение от ВДС, заедно с останалите цитирани ВДС приложени за ••••••••••, в съвкупност с намерените и иззети веществените доказателства – намерените във фактическо владение наркотични вещества, както в гаражната клетка, така и в ляв джоб на горнище от анцуг поставен, на закачалка на първия етаж, при което е иззето полиетиленово прозрачно, самозалепващо пликче със суха тревиста зелена маса, която при полеви тест се оцветила за „канабис“ каквото наркотично вещество, (в една част) е било иззето и от гаражната клетка, се установява от обективна и субективна страна, че така намерените вещества, разпределени на дози, са били държани, разфасовани и пакетирани именно от подсъдимия Б., с цел тяхното разпространение. Този извод намира подкрепа и от съдържанието на цитираните по – горе съобщения от ВДС, за контакти с различни лица с разпознаваемо съдържание, при което се установява целта на държането на наркотичните вещества, а именно за тяхното разпространение осъществявано от подсъдимия към различни лица.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че с деянието си подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от престъпления състав по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК. Като е постановил присъдата си в този смисъл, първият съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Правилно и законосъобразно подс. Б. е бил признат за виновен в това, че на 04.11.2010г. около 10.40ч. часа в гр.•••, ул. „•••” № ••• без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г.за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконният трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 83/93 г. и и Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, а именно: -марихуана с тегло 0, 25 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 4% на стойност 1.50 лева -марихуана с тегло 33, 03 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 1, 9% на стойност 198, 18 лв. -марихуана с тегло 2, 14 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 4, 8% на стойност 12, 84 лв. -марихуана с тегло 7, 45 гр. и активнодействащ компонент-тетрахидроканабинол 6, 2% на стойност 44.70 лева. -амфетамин, с тегло 0, 37 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 11.00 лева -амфетамин, с тегло 0, 56 гр., съдържание на активнодействащ компонент 3, 00%, на стойност 16.80 лева, като наркотичните вещества са обща стойност парична равностойност от 285, 12 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. /изм., ДВ, бр. 14/18.02.2000 г./ за определяне цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството.

Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК, като липсва обвинение, че деянието е осъществено по поръчение или в изпълнени на решение на организирана престъпна група, а както по – горе беше обсъдено, доказателствата за познанство и/или контакти със свидетелите (бивши обвиняеми) не съдържат доказателствена информация с изискуемите по см. на чл.93 т.20 НК съставомерни признаци, за формиране на положителни изводи по въведените от прокурора обвинителни твърдения, за участие и на този подсъдим в инкриминираната организирана престъпна група.

В обобщение следва да се посочи, че с изложената конкретна и обобщената оценка за доказателственото значение на гласните доказателства, на всяко от намерените и иззети вещи и вещества, описани в доказателствените средства, писмените доказателства в съдържанието на информацията от мобилните оператори, способите за доказване – физикохимичните експертизи и съдържанието на някои от съобщенията на ВДС, настоящият състав прие, че се съдържат достатъчно доказателствени факти, в подкрепа на въведените обвинителни твърдения за извършени престъпления по чл.354а ал.1 НК и от двамата подсъдими - А. Б. и Д. К. Г., като липсват доказателства за тяхно участие в организираната престъпна група, включваща в състава си свидетелите и бивши обвиняеми, разпитани по делото.

По възраженията и доводите на адв.Г., като защитник на подсъдимия Б.. Защитата възразява, да е установено по безспорен начин, че държането на наркотичното вещество, което е намерено в гараж, в двора на къщата, обитавана от него и от левия джоб на горнище на анцуг на закачалка, е осъществявано от подсъдимия А. Н. Б.. Според защитникът, къщата е била обитавана от цялото семейство, а на третия етаж живеели и други лица. Твърди се, че от телефонния номер намерен у подс. Б. не са били провежД. разговори, че не е бил регистриран на негово име, че номера на телефона намерен в спалнята на първия етаж, не е бил обект на прилагане на СРС. С описаните доводи и с направената оценка на доказателствата, според защитата не се установявало пряка фактическа връзка на подсъдимия Б. с намерените наркотични вещества. Пледира за признаване на подзащитния и за невиновен.

Настоящият състав не се съгласи с изложените защитни доводи, доколкото при оценка на доказателствата по делото, съдът обстойно е проверил поотделно и в съвкупност фактите и обстоятелствата, установил е тяхната взаимна връзка и е изложил подробни и правилни изводи в обратен на защитните доводи смисъл. Настоящият състав сподели наличието на достатъчно доказателствената подкрепа за положителен извод по доказателствената обезпеченост на извод, за наличие на обективните и субективни признаци на деяние, което покрива състава на престъпление, съвпадащо с повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.1 пр.4 НК, които са изложени по-горе, поради което, не е нужно да бъдат преповтаряни.

На следващо място, защитата счита, че поради дистанцията на времето изминало от инкриминираното деяние, съдът, ако приеме, че нейният подзащитен е виновен за предявеното му обвинение по чл.354а ал.1 НК, то следвало да приложи правилата на чл.55 НК, да бъде намален размера на наложеното му наказание, което да бъде наложено при условията на чл. 66 ал.1 НК, с което е направено искане, за вече приложен от първия съд институт по чл.55 НК, при условията на невъзможност да бъде утежнено наказанието на подсъдимия, поради липса на съответен протест на прокурора. В случая, искането на защитата на Б. е лишено от основание, доколкото първостепенният съд, който е наложил наказанието на Б. е направил това, именно при условията на чл.55 НК, като е определил размера под долната граница от две години, предвидена в санкционната част на нормата, не е наложил предвиденото наказание глоба на основание чл.55 ал.3 НК и е отложил изпълнението му на основание чл.66 ал.1 НК, като определянето на по – ниско по размер наказание е неоснователно, което ще бъде обсъдено в частта, по наказанията.

По наказанията:

Проверяваната присъда е законосъобразна и обоснована и в нейната санкционна част.

В изпълнение на правомощието си, произтичащо от императивната законова разпоредба на чл.314 от НПК, САС, в настоящият си състав, извърши служебен преглед на присъдата на първоинстанционния съд и в частта относно наложените на подсъдимите наказания по вид и размер и прецени, че същата е законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена и в тази й част. Доводите на защитата на подсъдимите в противния смисъл съдът намира за неоснователни.

Предварителни бележки:

При отчитане своеобразието на конкретния казус, настоящата инстанция сподели становището на първоинстанционния съд, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява прекомерно тежко, като по отношение и на двете подсъдими лица Г. и А. Б., е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, какъвто се явява изминалия период от извършване на инкриминираното деяние, който към момента е над 12 (дванадесет години), Без да коментира дали са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по мнение на настоящият състав изминалият период, който към момента е над 12 (дванадесет години), се явява изключително смекчаващо обстоятелство, което изисква приложението на чл. 55 от НК, макар и при предпоставки, различни от приетите от решаващия съд. Основен факт от значение за реализацията на наказателната отговорност на този подсъдим - при условията на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, е неразумният срок на наказателното производство, което е извън поведението на дееца. Доколкото продължителността на едно производство е разумна, следва да се преценява съобразно конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на подсъдимите и това на компетентните органи. Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, се приема само поведението на компетентните органи и подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието, като за. (Решение от 10 май 2011 г., Четвърто отделение на ЕСПЧ - Д. и Х. срещу България и Решение от 17 март 1999 г. „Пелисие и Саси срещу Франция“, № 25444/94, § 62, CEDH 1999 - ІІ. Съдът, във връзка с горното съобрази и изложеното в Решение № 219 от 03.07.2020 г. по н. д. № 892/2019 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС и Р ешение № 40 от 12.02.2009 г. по н. д. № 670/2008 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС Ето защо, според настоящият съд, крайния извод на първоинстанционния съдебен състав за определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, е бил законосъобразен и за двамата осъдени подсъдими. Размерът на отмерената по същество санкция е бил справедлив, съответен на обществената опасност на деянието на подсъдимия Г., като за подсъдимия Б., същата е следвало да бъде завишена, близо до законовия минимум от две години лишаване от свобода, без да го достига. Всяка проява на по-голямо снизхождение, по отношение на подсъдимия Б. би била неоправдана и не би допринесла за изпълнението на целите на специалната и генерална превенция. Съответно, не са налице и условията за увеличаване на наложеното му наказание и приложението на чл. 54 от НК.

Претенция от същия вид е отправил и представителя на апелативната прокуратура, което обаче е направено за първи път в съдебните прения по настоящото производство и доколкото е утежняваща е несвоевременна. В протеста на прокурора, подаден в срока по чл.319 НПК, породил възникването на предвиденото в закона суспензивно и деволутивно действие се претендира единствено и само отмяна на присъдата на първостепенния съд в нейната наказателно оправдателна част по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321 НК, срещу всички подсъдими лица. Не е налице съответен протест срещу обвиненията по чл. 354а НК, респективно по отношение наказателно-осъдителната част и санкционната част от присъдата, поради което е настъпила законна преклузия за поставяне на нови искания за утежняване положението на подсъдимите, които са били привлечени към наказателна отговорност за престъпленията по чл.354а НК, т.е. по отношение на подс.А. Б. и Д. Г.. Въззивният състав в тази връзка следва да отбележи в теоретичен аспект, че приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най- лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Като е отчел това и следвайки целите за налагане на наказание по чл. 36 НК, с минимум наказателна принуда първостепенният съд, правилно е съобразил, че не се налага ефективно изпълнение на наказанието за деяние, извършено преди повече от десет години, поради което и за двете наказания, правилно е отложил на основание чл.66 ал.1 НК изпълнението им, като не е наложил по – лекото наказание, което закона предвижда, в случая глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл.55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, което е изключително по своя характер, поради което е определено като смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.

По отношение наказанието на подсъдимия Д. К. Г.. Спазвайки изискването за законоустановеност на наказанието, съдът е съобразил на първо място, че материалната норма на чл.354а, ал. 1 пр.4 от НК, в санкционната си част, предвижда за извършеното от подсъдимия Д. К. Г. престъпление, наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от 2 до 8 години, както и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Първоинстанционният съд основателно е преценил, че са налице само смекчаващи отговорността му обстоятелства, които изпълват критерия за „многобройни смекчаващи обстоятелства“, като не е съобразил, че едно от тях представлява и изключително смекчаващо. Крайния му извод е правилен, поради което законосъобразно е наложил така определеното му наказание, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НПК. Приел и е изложил доводи за липса на отегчаващи вината обстоятелства, с което настоящият съдебен състав се съгласява изцяло.

Настоящият състав се съгласява с приложението на нормата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 НК, доколкото съдът правилно е отчел, че и най-лекото предвидено в закона наказание - а именно две години "лишаване от свобода" ще се яви прекомерно тежко. Съдът правилно е приел при индивидуализацията на наказанието, че Г. е бил неосъждан, доколкото към момента на инкриминираното деяние, видно от справката за съдимост, му било наложено единствено административно наказание през 2007г. по реда на чл.78а НК. Правилно е приел, че по време на извършване на инкриминираното престъпление Г. е бил на млада възраст – на 23 години, че е изминал значителен период от време, след извършаване на престъплението, за което е осъден по настоящото дело, което се явява смекчаващо обстоятелство, което изисква приложението на чл. 55 от НК. Правилно съдът е приел, че за постигане целите по чл.36 НК с така наложеното наказание от една година „Лишаване от свобода“, не е необходимо този подсъдим да бъде настанен в местата за лишаване от свобода. Не са установени допуснати други противоправни действия от подсъдимия до момента, респективно липсват извън инкриминираните доказателства, такива които могат да бъдат отнесени към оценка на неговата обществена опасност, която да налага по- продължителен период на интервениране на наказанието върху неговото превъзпитание от този определен в санкционната част на присъдата по отношение на този подсъдим. Първостепенният съд с така определеното му наказание е съобразил, че постигането на специалната превенция с предупредителното въздействие на отложеното наказание, ще възпира подсъдимия в достатъчна степен от извършване на противоправни действия, поради което изпълнението на наложеното му наказание правилно е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Това отлагане е било съобразено и с обстоятелството, че наказанието е наложено с времева дистанция от извършването на конкретното престъпление повече от дванадесет години, поради което откъсването му от социалната среда и настаняването му в пенитенциарно заведение би било изцяло необосновано. Същевременно и за този подсъдим, не е налице съответен протест, с който да се претендира за утежняване на санкционната част от постановената първоинстанционна присъда. Съдът прецени, че с така наложеното наказание ще се постигне личната и генералната превенция поставена в целите по чл.36 НК.

В този смисъл, въззивният състав намери, че следва да потвърди присъдата по отношение на този подсъдим, като остави без уважение искането на прокурора направено извън срока по чл.319 НПК, при съдебните прения пред САС, освен като неоснователно, поради посоченото по – горе, така и поради липса на съответен протест, следствие на което настоящият съд не може да утежни положението на подсъдимия, независимо от липсата на достатъчно обосновани доводи в полза на направеното искане от представителя на прокуратурата.

По отношение наказанието на подсъдимия А. Н. Б.. Спазвайки изискването за законоустановеност на наказанието, съдът е съобразил санкционната част на материалната норма на чл.354а, ал. 1 пр.4 от НК, която предвижда наказание за извършеното от подсъдимия А. Б. престъпление „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, в размер от 2 до 8 години, както и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Отделно от това, при индивидуализацията на наказанието, съдът правилно е съобразил, че в случая, доколкото и най-лекото предвидено в закона наказание - а именно две години "лишаване от свобода" се явява прекомерно тежко и ненужно репресиране на виновния. Налагането на наказание, не цели „възмездие“ за извършеното от подсъдимия, доколкото в чл.36 НК са определени съответните му легитимни цели, които в случая, могат да бъдат постигнати с по – леко наказание.

В настоящият случай наложеното на подсъдимия А. Н. Б. наказание, правилно е било определено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под най-ниския предел на предвиденото в закона, но неправилно съдът е приел, че това се налага заради наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Според настоящият състав, изминалият период от време от извършването на инкриминираното деяние, който към момента е над 12 (дванадесет години), се явява изключително смекчаващо обстоятелство, което изисква приложението на чл. 55 от НК, макар и при предпоставки, различни от приетите от решаващия съд. Основен факт от значение за реализацията на наказателната отговорност на този подсъдим - при условията на привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, е неразумният срок на наказателното производство, което е извън поведението на дееца, за което по – горе, беше посочена и постоянната съдебна практика, основана и на Решения на ЕСПЧОС, респективно относно приетото по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, че ненарушаване правото на справедлив съдебен процес е и разглеждане на делото в разумен срок, Съдът е съобразил като едно от „многобройните“, според него смекчаващи обстоятелства, изминалото време от датата на деянието до приключване на делото пред първоинстанционният съд, което в случая е изключително такова. Останалите приети от първостепенния състав смекчаващи обстоятелства са били млада възраст на дееца към датата на деянието и обстоятелството, че не осъждан. Следва да се отбележи, че към датата на деянието, деецът е бил на 28 години и следва да е бил със завършен процес на съзряване, поради което причисляването на това обстоятелство към смекчаващите е неоснователно.

Вярно е, че към датата на деянието подсъдимия Б. не е бил осъждан. Видно от справката му за съдимост е с наложено наказание по НОХД 350/2007г. „Глоба“ в размер на 1000лв., по реда на чл.78а НК, влязла в законна сила на 06.03.2009г., след изменение на първоинстанционния акт с Решение №83/06.03.2019г., на САС, с който на основание чл. 78а НК, Б. е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 НК, което от същия вид като извършеното, за което е бил осъден по настоящото дело.

Същевременно настоящият състав отчете, че не са били съобразени негативните отегчаващи характеристични данни за този подсъдим. Налице е отегчаващо отговорността обстоятелство, което първостепенният съд не е обсъдил задълбочено, като наложил несправедливо еднакво по вид и размер наказание на подсъдимия Б., с това на подсъдимия Г.. Видно от справката за съдимост, подсъдимият А. Б. е осъществил на 17.03.2019г., умишлено престъпление по транспорта по чл.343Б ал.3 НК, като управлявал след въздействие от употреба на наркотични вещества. Съдебния акт е влязъл в сила на 22.10.2019г. Подсъдимия е осъществил на 22.09.2019г., и друго умишлено престъпление по чл.343В ал.3 вр. ал.1 НК, като съдебния акт е влязъл в сила на 21.07.2020г. На подсъдимия му е било наложено едно общо наказание по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК от пет месеца „лишаване от свобода“, което е било отложено по чл.66 ал.1 НК.

Вярно е, че тези данни касаят извършване на нови неправомерни деяния, след извършеното инкриминирано деяние, за което е бил осъден от първостепенният съд, поради което съдът ги прие единствено, като лоши индивидуални и лични данни за нагласи на подсъдимия към извършване на противоправна дейност и като доказателство за ниска степен на самодисциплина за въздържане от нарушаване на закона, с което прие, че по делото са налице лоши характеристични данни за подсъдимия Б.. В този смисъл, съдът е следвало да съобрази, утежняващото обстоятелство, което с оглед изпълнение целите по чл.36 НК, за постигане на неговото превъзпитание с така наложеното наказание е налагало по-дълъг период на въздействие на предупредително – възпиращия ефект на наложеното наказание, което по размер е следвало да е по – близо до минималното предвидено в закона от две години, лишаване от свобода, но без да ги надвишава.Отлагане на изпълнението на наказанието, по реда на чл.66 ал.1 НК също е било правилно съобразено. Правилно съдът е отчел, че предупредителното въздействие на отложеното наказание, ще възпира подсъдимия в достатъчна степен, поради което не се налага да изтърпи реално наложеното му наказание, особено когато същото е наложено с дистанция от време от извършването на конкретното престъпление повече от дванадесет години. Доколкото липсва съответен протест, настоящият съд не може да утежни положението на подсъдимия, въпреки наличието на предпоставките за това и то в рамките на приложения институт на чл.55 ал.1 т.1 НК.

В този смисъл, въззивният състав намери, че следва да потвърди присъдата и по отношение на този подсъдим, като на основание посоченото, остави без уважение искането на прокурора, направено едва при съдебните прения пред САС, т.е. извън срока по чл.319 НПК, с което не е налице своевременно подаден съответен протест срещу размера на така наложеното му наказание.

По останалите доводи изложени от прокурора пред САС, касателно всяко едно от обсъдените от него доказателства, като показанията на свидетелите Б. П., Т. М., Н. Х., показанията на свидетел с тайна самоличност № 3 и съответните доказателствените средства – протоколите за извършено разпознаване от този свидетел, съдът е дал подробен отговор в мотивите, при обсъждане на всяко едно от доказателствата, поради което не намира за необходимо, да бъдат преповтаряни. По доказателствата, относно обективната и субективна съставомерност на деянията в наказателно-осъдителната част на присъдата, съдът също се е произнесъл в мотивите, с което обсъдил и доводите на прокурора и в съответствие с исканията на държавното обвинение е потвърдил присъдата в тази част, като по отношение на исканията му, за утежняване на санкционната част беше посочено, че не е налице съответен протест и поради тази причина, това не може да бъде направено по отношение и на двамата подсъдими, независимо, че са били налице предпоставките за това, единствено за подсъдимия Б.. Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СНС в частта относно връщането на съответните вещи, които са били иззети като веществените доказателства, което съдът е постановил на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК, като е спазил изискванията на чл. 53 ал.1 б.А и б.Б НК, в случаите в които се разпоредил да бъдат върнати от лицата от които са били иззети, доколкото не е налице спор за собствеността им.

Съдът намира за правилно и отнемането в полза на държавата, на вещите, предмет или средство на престъплението – в случая това са иззетите наркотични вещества, притежаването на които е забранено, предвид разпоредбата на основание чл. 354а, ал.6 вр.чл.53 ал.2 НК, подробно изброени в присъдата, както и произнасянето във връзка с опаковките им. Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимите Д. К. Г. и А. Н. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят и сторените разноски, поради което основателно подсъдимия Г. е осъден да заплати съответните разноски по делото, а именно сумата от 91.03 лв., за разноски от досъдебната фаза и 20 лв., за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес и на същото основание Б. е осъден да заплати съответните разноски да заплати съответните разноски по делото, а именно сумата от 191.55 лв., за разноски от досъдебната фаза и 20 лв., за разноски, направени в съдебната фаза на наказателния процес. Доколкото съдът е пропуснал да се произнесе в останалата част от разноските по делото, което за първи път следва да бъде направено от първоинстанционният състав по реда на чл.306 ал.1 т.4 пр.2 НПК, то въззивната инстанция намери, че след влизане в сила на съдебния акт, следва делото да бъде изпратено на Софийски градски съд, като правоприемник на СНС, за последващо произнасяне в цялост по останалите направени разноски по делото.

Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт прие, че същият следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Съдът