Решение № 159 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 965/2025 г.

наказателно дело № 20255140200965 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № •••••• от •••••• г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на „Ив Метал 2024“ ЕООД гр.Тетевен, ул.„Баньо Маринов“ № 78, ЕИК 207817949, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ. Жалбоподателят „Ив Метал 2024“ ЕООД гр.Тетевен намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че необосновано била ангажирана отговорността на дружеството като работодател. Неправилно наказващият орган приел, че в случая е извършено нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ. Контролните органи не извършили обстойна проверка относно наличието на всички елементи от състава на нарушението. Допуснато било съществено нарушение във връзка с депозираните от жалбоподателя възражения против акта – нарушено било правилото на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Необосновано дружеството било санкционирано, тъй като не е извършило въпросното нарушение. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира и за направените разноски. Сочи, че ангажираните по делото доказателства не установявали процесното нарушение. Не се доказало, че към датата на проверката Г. Л. е допуснат до работа на обекта от „Ив Метал 2024“ ЕООД. Разпитаните свидетели - инспектори от ДИТ-Кърджали, не били преки очевидци на това. Присъствието му на обекта не означавало, че той е допуснат до работа. В този смисъл били показанията на М. А., който пострадал при злополуката и заявил, че не познава Д. И. и Г. Л., че на процесната дата отишъл да работи там само с батко си И., който бил другият пострадал. При издаване на наказателното постановление ответната страна се позовала и представила като доказателство писмени обяснения от М. А., за които се твърдяло, че са снети в болницата от самия М. и са продиктувани от него на инспектор от ДИТ-Кърджали. Тези обяснения не следвало да бъдат кредитирани, защото се опровергали от показанията на самия свидетел М. А.. Нарушението било недоказано и наказателното постановление следвало да се отмени. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се доказало извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на ИА ГИТ, а при условията на евентуалност прави възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.08.2025 г. около 09.00 часа в ДИТ гр.Кърджали постъпил сигнал от ЕЕН 112 за настъпила злополука по време на работа с пострадали две лица на територията на „М.Б.“ АД в гр.Кърджали, бул.„••••••“ № *. По този повод веднага бил сформиран екип от инспектори, които да извършат проверка по работни места, а именно свидетелите Н. Н., Л. И. и К. С.. При пристигането си на място проверяващите служители установили, че се извършвали строително-монтажни дейности в цех „••••••“ на територията на „М.Б.“ АД, които представлявали „Демонтаж на метална дограма, метални тръби и други метални елементи“ по Договор от 05.08.2025 г., сключен между „Ив Метал 2024“ ЕООД и „М.Б.“ АД. Дейностите по договора се изпълнявали чрез наети лица от жалбоподателя. Свидетелите Н., И. и С. заварили две лица, които давали обяснения пред пристигналите на място органи на полицията, както и управителят на дружеството-жалбоподател, а пострадалите вече били извозени с линейка. Двете лица, които се намирали на обекта и дали сведения пред полицаите, били Г. М. Л. и Д. М. И.. Те обяснили на инспекторите от ДИТ, че преди настъпване на инцидента са демонтирали метална дограма в цеха и трябвало да дойде камион да я извози. В декларация, която контролните органи му предоставили, Г. М. Л. декларирал писмено, че от 05.08.2026 г. работи като ••• •••••• в обект „Демонтаж на дограма на М.Б. АД Кърджали“, за фирма „Ив Метал 2024“ ЕООД, с работно време от 08.00 до 16.30 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 077 лева. В декларацията отразил също, че няма сключен трудов или граждански договор и не бил получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Посочил, че демонтирали дограма в цех •••••• в М.Б. АД. Проверката на контролните органи продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При служебно направена справка в Регистъра на заетостта, поддържан от НАП, те установили, че имало данни за електронен трудов запис за начало на трудов договор, сключен между „Ив Метал 2024“ ЕООД, като работодател и Г. М. Л., като работник, за работа на лицето на длъжност „••• ••••••“, с място на работа гр.Кърджали и дата 06.08.2025 г. На 14.08.2025 г. жалбоподателят по електронен път представил в ДИТ гр.Кърджали документи относно трудовите правоотношения с работещите в дружеството, в т.ч. и Трудов договор № ••••/•••••• г., с който Г. М. Л. бил назначен на длъжност „••• ••••••“ при работодателя „Ив Метал 2024“ ЕООД гр.Тетевен, при условията на непълно работно време от 4 часа. На работника бил проведен начален инструктаж на 06.08.2025 г., за което имало издадена Служебна бележка № ••••/•••••• г. Проверяващите органи констатирали също, че жалбоподателят е вписал в регистъра на заетостта данните за трудовия договор, сключен с Г. Л., на 06.08.2025 г. в 14.12 часа, което следвало проверката по работни места в обекта. За това бил представен Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх.№ ••••••/06.08.2025 г. Контролните органи приели, че на 06.08.2025 г. жалбоподателят е допуснал до работа Г. М. Л., преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по сключения между страните трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. За констатираното нарушение на •••••• г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, връчен същия ден на управителя на „Ив Метал 2024“ ЕООД гр.Тетевен, който го подписал без възражение. На 15.09.2025 г. в ДИТ гр.Кърджали постъпило писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на •••••• г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Н. Н., Л. И. и К. С., на които съдът дава вяра изцяло, както и частично от показанията на свидетеля М. М.; Акт за установяване на административно нарушение от •••••• г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № •••••• от •••••• г.; Констативен протокол от •••••• г.; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от •••••• г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 06.08.2025 г.- 2 бр.; Трудов договор № ••••/•••••• г.; Длъжностна характеристика от •••••• г.; Молба от •••••• г.; Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл.8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх.№ ••••••/•••••• г.; Обяснение на Д. И. от •••••• г.- 2 бр.; копие на извадка от Книга за начален инструктаж за датите 05.08.2025 г. и 06.08.2025 г.; Обяснение на управителя на „Ив Метал 2024“ ЕООД от 06.08.2025 г.; Обяснение на управителя на „Ив Метал 2024“ ЕООД от 19.08.2025 г.; Справка за актуално състояние на ЕЕТЗ от 06.08.2025 г.; Опис на представени документи от „Ив Метал 2024“ ЕООД; Договор от 05.08.2025 г. между „М.Б.“ АД и „Ив Метал 2024“ ЕООД; Споразумение от 05.08.2025 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; Постановление за обявяване на трудово правоотношение от •••••• г.- 2 бр.; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Ив Метал 2024“ ЕООД; Идентификационна карта; Възражение от 15.09.2025 г.; Служебна бележка № ••••/•••••• г., Заповед № */•••••• г., както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите Н. Н., Л. И. и К. С.. Те са били проверяващите обекта изпълняван от жалбоподателя и установяват кога, по какъв ред и въз основа на какви сведения и документи са констатирали процесното нарушение. Самият работник Г. Л. обяснил пред тях, че е започнал работа на обекта, описвайки и самата извършвана дейност до момента на настъпване на злополуката, а именно демонтиране на дограма, каквато имало вече свалена отстрани. Г. Л. декларирал и писмено, че работи в проверявания обект, описвайки основните елементи на трудовото правоотношение. Освен това, на 06.08.2025 г. на работника бил проведен и начален инструктаж, документиран в служебна бележка и в книгата за начален инструктаж, връчена му била и длъжностна характеристика на същата дата. Показанията на свидетелите Н., И. и С. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, както и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги възприе при изграждане на фактическата обстановка. Фактът, че Г. Л. е полагал труд на процесния обект се потвърждава и от дадените в деня на проверката писмени обяснения от работника Д. И. и управителя на дружеството-жалбоподател. Описаните в наказателното постановление обстоятелства не се опровергават и от показанията на свидетеля М. М., който е работел също на територията на проверения обект, но не се познава с Г. Л.. Видно от доказателствата, той не е имал сключен трудов договор с жалбоподателя и по отношение на него също е установено нарушение на трудовото законодателство. Свидетелят М. дава показания предимно за настъпилата трудова злополука, но от тях също се извежда информация за извършваните дейности на обекта. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателят или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключването на трудовия договор е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 06.08.2025 г. е допуснал до работа Г. М. Л., преди да му връчи копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по сключения между страните трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова копие не му е било предоставено, защото данните за трудовия договор все още не са били подадени към регистъра на заетостта. Установи се по делото, че жалбоподателят е вписал в регистъра на заетостта данните за трудовия договор, сключен с Г. Л., на 06.08.2025 г. в 14.12 часа, което следва часа на проверката по работни места и установяването на нарушението. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ив Метал 2024“ ЕООД гр.Тетевен на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. В наказателното постановление е отразено и становището на наказващия орган относно постъпилото възражение, поради което нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е допуснато. Процесното административно нарушение се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Обстоятелството, че на 06.08.2025 г. инспекторите от ДИТ не са заварили Г. Л. на място да работи, не означава, че липсва нарушение. Фактът, че той е започнал на тази дата преди да са му връчени всички документи, изискуеми от чл.63, ал.1 от КТ, се установява от анализа на събраните гласни и писмени доказателства, като голяма част от писмените доказателства изхождат от самия жалбоподател. Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото и направената претенция за разноски, на на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В случая по делото са проведени пет съдебни заседания, в две от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, изготвил е и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лева, или 76.69 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника. Така мотивиран, Съдът