Решение № 103 от 17.2.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 711/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 260 280 от 15.04.2022 г. по т.д. № 1491/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 13 състав, по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от Адвокатско дружество „Д. и Л.“ - гр. София, е прекратено „Б. Грийн Резиденс“ ЕООД - гр. София. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Б. Грийн Резиденс“ ЕООД - гр. София, в която са изложени подробни съображения в подкрепа на оплакването, че обжалвания акт е неправилен. В отговора на въззивната жалба ответникът Адвокатско дружество „Д. и Л.“ - гр. София е релевирал доводи, обосноваващи нейната неоснователност. Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното. Първоинстанционното производство е било образувано по молба, в която ищецът Адвокатско дружество „Д. и Л.“ твърдял, че: 1) на основание влязлото в сила решение от 7.08.2009 г. по гр.д. № 48/2007г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 7 състав, срещу Р. Р. Х. от гр. София е бил издаден на 23.05.2013 г. изпълнителен лист за сумата 5 000 лева, представляваща част от общия размер - 5 737 лева, на неустойката, дължима по чл. 13 от договор от 10.04.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 5.01.2007 г., до окончателното плащане, както и за сумата 200.91 лева разноски; 2) на основание влязлото в сила решение от 18.07.2011 г. по гр.д. № 8990/2009 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 8 състав срещу Р. Р. Х. от гр. София е бил издаден на 29.05.2013 г. изпълнителен лист за сумата 737 лева, представляваща част от общия размер - 5 737 лева, на неустойката, дължима по чл. 13 от договор от 10.04.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009 г., до окончателното плащане, както и за сумата 200 лева разноски. По молбата на взискателя било образувано изпълнително дело № 20207370401033 по описа на частния съдебен изпълнител Л. Т., с район на действие Окръжен съд - Добрич, по което бил наложен запор върху всички дружествени дялове, притежавани от длъжника Р. Р. Х. в „Б. Грийн Резиденс“ ЕООД - гр. София, на което последният бил едноличен собственик на капитала. С постановление от 21.06.2021 г. по изпълнително дело № 20207370401033 взискателят бил овластен на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК да предяви иск за прекратяване на „Б. Грийн Резиденс“ ЕООД. В съдебното заседание по настоящето дело, проведено на 2.11.2022г., въззивникът представил разпореждане от 18.10.2022 г., издадено по изп. дело № 20207370401033, за приключване на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на производството по делото поради събиране на вземането и разноските по изпълнението. При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция приема от правна страна следното. В практиката на касационната инстанция правната характеристика на иска по чл. 517 от ГПК е дефинирана като регламентирано в процесуалната норма самостоятелно материално преобразуващо право на кредитора - взискател по образувано изпълнително дело да иска прекратяването на търговското дружество, в което неговия длъжник е ограничено отговорен съдружник. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай длъжникът е собственик на всички дялове в дружеството на ответника, активната процесуална легитимация на ищеца е предпоставена от единственото условие иска да бъде предявен след вписването на запора върху дружествените дялове - без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ и без връчването на изявление за прекратяване на дружеството, както и - 3 - взискателят да е надлежно овластен от компетентния орган. Към деня на завеждането на иска тези изисквания са били налице, което е обуславяло процесуалната допустимост на иска. Прекратяването на изпълнителното производство в хода на висящия процес по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК има за последица отпадането на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на конститутивния иск - ищецът вече няма качеството на взискател в изпълнителния процес, а отпада и овластяването му да предяви иска. Липсата на споменатите предпоставки обуславя недопустимост на образуваното по иска съдебно производство, респективно недопустимост на постановеното първоинстанционно решение. (В този смисъл решение № 104 от 10.07.2014 г. по т.д. № 2144/ 2013 г. на ВКС, ІІ т.о.) Следователно решението на първостепенния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав