Мотиви към Решение № 123 от 7.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7031/2024 г.

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/. Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение, постановено на 16.06.2023 год. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 07.02.2024 год. срещу М.Т.Ф., роден на 16.08.1987 год. в Кувейт, българско гражданство, с което му е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава по чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движението по пътищата (приложими правни разпоредби на издаващата държава), а именно за това, че е държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране на 06.06.2023 год. в 20.37 ч., за което му е наложено административно наказание вид „глоба“ в размер на 260 евро /двеста и шестдесет евро/. В проведеното открито съдебно заседание представителят на СГП намира, че са налице основания за признаване и привеждане в изпълнение на Решението, с което на М.Т.Ф. е наложена финансова санкция, поради което и заема позиция, че Съдът следва да се произнесе в този смисъл. Засегнатото лице М.Т.Ф., не е установен, нередовно е уведомен за съдебно заседание, не се явява. Назначеният му служебен защитник заема становище, че Решението на Кралство Нидерландия не следва да се признава и моли за постановяване на решение, с което да не се привежда в изпълнение акта на несъдебния орган. Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл.10, ал. 1, чл.22, чл.30, чл.31, чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, намира за установено следното: Засегнатото с финансова санкция лице е М.Т.Ф. е български гражданин от 02.02.2022 год. и с последен известен адрес на територията на РБ в гр. София, ж.к. •••••••, общ. Столична. От приложените по делото справки и върнатите в цялост призовки се установява, че ФАХИМ не е намерен на адреса, както и не е установено друго лице, което да приеме съдебните книжа. Същият понастоящем е с неустановен адрес, с придобито българско гражданство, с последно регистрирано преминаване през границите на РБ - излизане на 19.11.2023 г. и без данни за последващото му завръщане в страната. Настоящото производство е по реда на чл. 33 и сл. от ЗПИИРКОРНФС. Същото се развива след сезиране на съда с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014 ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от компетентните власти на Кралство Нидерландия. Съгласно посоченото удостоверение се иска признаване на финансова санкция, наложена на М.Т.Ф. по проведено срещу него административно - наказателно производство на територията на решаващата държава за горепосоченото нарушение. От приложените доказателства относно предмета на делото, за което лицето е санкционирано с глоба, е видно, че се касае за административно - наказателно производство, проведено срещу него от компетентен орган на решаващата държава с оглед осъществен от него състав на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по аргумент от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се изисква. Административно - наказателното производство е протекло по съответния ред и в хода на което засегнатото лице е било уведомено, че съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен представител, може да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съдът намира, че не са налице основания за признаване и изпълнение на решението. След сезиране на българския съд, е образувано настоящото съдебно дело, в хода на което са изискани всички необходими справки за осъществяване на редовната процедура по призоваване на засегнатото лице М.Т.Ф.. Същите са докладвани подробно от председателя на съдебния състав в открито съдебно заседание. Видно от тях, не са налице условията, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице не притежава имущество (недвижимо имущество или МПС) на територията на РБ, липсват доказателства да получава доходи в изпълняващата държава, нито е установено да има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на българската държава, същият е напуснал Република България преди повече от година и няма данни да се е завърнал обратно. Тези факти безспорно се извеждат от изпратените и приети по делото писмени доказателствени източници, а именно - справка от Агенция по вписвания, справка от СДВР, справка от ГД "ГП", справка от СДВР и справка от БДН. В този смисъл, настоящият състав намира че лицето няма постоянно или обичайно местопребиваване в РБ. Под обичайно местопребиваване на физическо лице следва да се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Съдът приема, че това е така с оглед възприетия критерий за местопребиваване в Рамковото решение за наличието на законно или обичайно местопребиваване, т.е. на такова, което не е свързано с административна процедура по регистрация. В действителност регистрираният на територията на РБ адрес не изпълнява дори административни функции, доколкото засегнатото лице не е намерено. Следователно, в настоящия случай не е налице нито една от връзките в Рамковото решение, които да определят компетентността на българския съд. Това е така, тъй като не е установено засегнатото лице да пребивава обичайно на територията на РБ. Поради изложеното по-горе съдът намира, че е налице визирана в ЗПИИАКОРНФС пречка за признаване решението на компетентните власти на Кралство Нидерландия, поради което и на основание чл.30, ал.3 от същия закон съдът постанови решение за отказ по смисъла на чл.30, ал.3 вр. с чл.16, ал.7, т.2 от същия закон. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИАКОРНФС следва да се уведоми компетентния орган на издаващата за постановения отказ от признаването на решението за налагане на финансовата санкция, вкл. относно основанията за това, като се уведоми за съдържанието на мотивите към решението. Копие от уведомлението следва да се изпрати и на МП на Република България. Така мотивиран, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.