Решение № 17905 от 21.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. “ЗAД Алианц България” АД е предявило иск по чл. 411 КЗ срещу “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за сумата от 1327,94 лева - непогасен остатък от вземане за изплатено застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски за щети, нанесени върху л.а. “Л.” модел * с рег. № СВ ••, обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско на МПС”, които щети са възникнали вследствие на ПТП от 04.12.2022 г. в гр. София на ул. “Славянска” по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (15.12.2025 г. ) до окончателното плащане. Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът погасил само част от дължимото вземане, формирано като сбор от платеното застрахователно обезщетение и разноски по определянето му. Ищецът претендира непогасения остатък от дължимото вземане. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Поддържа, че с извършеното плащане на сумата от 1954,56 лева по претенцията е изпълнил в цялост задължението си по повод процесната щета, като бил отчетен и приносът на другия водач на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и че вследствие на това събитие са нанесени твърдените щети. Възразява, че водачът на лекия автомобил “Л.” е спрял на забранено място, като е създал пречка за движението и с това свое поведение е допринесъл за настъпване на увреждането. Оспорва и размера на обезщетението за имуществени вреди, защото не отговарял на действителният размер на щетите, като възразява, че не всички щети, за които било изплатено обезщетение, се намирали в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното: В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вреди. В тежест на ответника е да докаже, че водачът на л.а. “ марка “Л.” модел*” с рег. № СВ •• е спрял автомобила на забранено място, което поведение е в причинна връзка с твърдяното пътнотранспортно произшествие. Съдът приема за установено, че на 04.12.2022 г. около 15:15 ч. в гр. София на ул. “Славянска” в района на театър “Иван Вазов” водачът на л.а. Марка “К.”, модел “С.” с рег № СВ * предприел маневра за излизане от паркирано състояние на заден ход, при която със задната габаритна част реализирал удар в предната габаритна час на спрелия л.а. марка “Л.” модел “*” с рег. № СВ ••. Горните изводи съдът основава на показанията на двамата разпитани като свидетели водачи на МПС – участници в произшествието, както и на заключението по приетото без възражения от страните заключение по съдебно - автотехническата експертиза, което се кредитира от съда на основание чл. 202 ГПК. Свидетелят Г. М. съобщава, че през 2022 г. в района около театър “Иван Вазов” претърпял ПТП, докато управлявал личния си автомобил “Л. PX” с рег. № СВ ••. След като паркирал автомобила си, друг автомобил предприел излизане от реда на паркирани автомобили и ударил притежавания от свидетеля автомобил. Другият водач дал обяснение, че не видял автомобила на свидетеля, като ударът настъпил в предната част от собствения на свидетеля автомобил. Щетите върху автомобила на свидетеля се състоели в отваряне на надкалника вдясно, свикване на предната решетка и увреждания по предната броня. Другият водач признал вината си. Разпитан като свидетел, Д. Г. посочва, че участвал в ПТП в центъра на София, в близост до театър “Иван Вазов”. Докато управлявал лек автомобил “К. С.”, насреща се придвижвал друг автомобил и свидетелят предприел движение на заден ход. Вследствие на това ударил намиращия се зад него л.а. “Л.”, който се придвижвал от лявата му страна, но към момента на удара бил спрял. Свидетелят не бил възприел автомобила “Л.”, като тегличът на управлявания от свидетеля автомобил се ударил в предната решетка на лекия автомобил “Л.”. С другия водач съставили протокол за ПТП, като при предявяване на приетия като доказателство двустранен констативен протокол свидетелят потвърди своя подпис, положен на колона “А” върху протокола. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно съобщения от тях механизъм на събитието, като същите са последователни и взаимно се допълват. Съобщеното от свидетелите се подкрепя и от отразеното в приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП, като изрично водачът на л.а. марка “К.”, модел “С.” с рег № СВ * е посочил, че е виновен за произшествието, а водачът на л.а. “ марка “Л.” модел*” с рег. № СВ •• е посочил, че няма вина за настъпване на събитието (л. 11). Макар двустранният констативен протокол да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2 ЗДвП), то отразеното в него съответства на останалите доказателства – заключение на вещото лице, прието без възражение от страните, което се кредитира от съда, и свидетелски показания. От заключението на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил “К.” е имал видимост спрямо лекия автомобил “Л.”, както и че произшествието е можело да се предотврати, ако водачът на лекия автомобил “К.” е проявил по - голямо внимание и концентрация при извършване на маневрата и с действията си с органите на управление на автомобила бе съобразил местоположението на останалите моторни превозни средства. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. марка “К.”, модел “С.” с рег № СВ * е допуснал нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи и че с извършеното частично погасяване на процесната претенция ответникът извънсъдебно е признал настъпване на елементите от фактическия състав на търсената отговорност по чл.411 КЗ, сред които е и виновно противоправно поведение на водача на л.а. марка “К.”, модел “С.” с рег № СВ *, което признание в случая се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства (арг. чл. 175 ГПК). Съдът намира за недоказано възражението за съпричиняване, защото не се доказа (при тежест на ответника за това - чл. 154, ал. 1 ГПК) водачът на лекия автомобил “Л.” да е бил спрял на забранено място, като такива данни не се съдържат в събраните доказателства. По делото е установено, че произшествието е настъпило на обособен паркинг. Като се вземе предвид и заключението на вещото лице, не може да се приеме, че от страна на водача на лекия автомобил “Л.” е допуснато нарушение на правилата за движението по пътищата относно забрана за престой съгласно чл. 98 ЗДвП. Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водача на л.а. марка “К.”, модел “С.” с рег № СВ * е ответникът. Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на произшествието л.а. “Л.” модел * с рег. № СВ •• е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица № 22- 0300/411/5000365, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие л.а. “Л.” модел * с рег. № СВ •• е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 3267,50 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ. Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл. 386, ал. 1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл. 386, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. “Л.” модел * с рег. № СВ •• по средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата от 3267,50 лева. При недоказаното възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ГПК. От горното следва, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по процесната щета в размер на 3282,50 лева - дължимото застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и определен от съда съгласно чл.162 ГПК). Не е спорно, че по извънсъдебно предявената претенция вземането е погасено в размер на 1954,56 лева. При това непогасеният остатък от процесното вземане се равнява на 1327,94 лева. От това следва, че искът е основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на който следва да се присъдят такива съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 422,10 евро, за извършването на които са представени доказателства. Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро. Така мотивиран, съдът