Решение № 99 от 11.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 306/2026 г.

Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №16/12.02.2026г., постановена по НОХД№1850/2024г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимата Г. М. А. е призната за невинна в това през периода от 1.03.2019г. до 30.04.2019г. в гр. Русе, РБългария и гр. Истанбул, Р Турция, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и Д. С. Х. от с. Я. , общ. Р., Д. Н. Х. от с.с., В. В. Х. от с.с. и Б. И. Х. от с.с. имотна облага да е възбудила и поддържала заблуждение у Ю. С., турски гражданин, роден на *.••.••••г. в Р Турция, че е била сирак , че има тежка съдба, че си е счупила ръката, че иска да заживее с него като съпрузи, но не разполагала с необходимите средства за да отиде при него в Р Турция, като за невъзможността да отпътува и да се срещнат лично многократно изтъквала различни причини, необходими били пари за самолетен билет, за неплатени здравни осигуровки, за пребиваването й в Турция, за покриване на кредитни задължения, заплащане на такси, мотивирайки го така на 16 пъти да изпрати сам и чрез негови познати- Б. Й. и О. А. парични преводи наредени от Р Турция по системите за парични преводи „Уестърн юниън“, „Мъни Грам“ и „Изи Пей“, както следва:

1. Паричен превод с номер •••••••••••/25.03.2019г. в размер на 700 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р Северна Македония; 2. Паричен превод с номер A*OON-A-*O••O••••••/25.03.2019r. в размер на 1200 евро нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р Северна Македония; 3. Паричен превод с номер A••W*-A-•••••••••••/25.03.2019r. в размер на 1200 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в РСеверна Македония; 4. Паричен превод с номер A*OZH-A-*O•••••••••••/25.O3.2O19r. в размер на 2000евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р Северна Македония; 5. Паричен превод с номер А••••-А-•••••••••••/25.03.2019г. в размер на 3700евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. Н. Х. в Р Северна Македония; 6. Паричен превод с номер •••••••••••/26.03.2019г. в размер на 1800 евро, нареден от Б. Й. и изплатен на Д. Н. Х. в Р България;

7. Паричен превод с номер •••••••••••/26.03.2019г. в размер на 3700 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

8. Паричен превод с номер •••••••••••/28.03.2019г. в размер на 3000 евро, нареден от О. А. и изплатен на Д. Н. Х. в Р България;

9. Паричен превод с номер •••••••••••/28.03.2019г. в размер на 3400 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

10. Паричен превод с номер •••••••••••/29.03.2019г. в размер на 800 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. Н. Х. в Р България;

11. Паричен превод с номер •••••••••••/29.03.2019г. в размер на 1800 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

12. Паричен превод е номер •••••••••••/29.03.2019г. в размер на 3000 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

13. Паричен превод с номер •••••••••••/29.03.2019г. в размер на 800 евро, нареден от Б. Й. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

14. Паричен превод с номер ••••••••••/29.03.2019г. в размер на 820 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на Б. И. Х. в Р България;

15. Паричен превод с номер •••••••••••/08.04.2019г. в размер на 3000 евро, нареден от Б. Й. и изплатен на Д. С. Х. в Р България;

16. Паричен превод е номер •••••••••••/08.04.2019г. в размер на 3000 евро, нареден от Ю. С. и изплатен на В. В. Х. в Р България,

като с това му причинила имотна вреда в големи размери- 66 341,75 лева(шестдесет и шест хиляди триста четиридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки)лева, с левовата равностойност 33920 евро, поради което и на основание чл.304 от НПК била оправдана по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоинстанционната присъда била протестирана от прокуратурата със съображения, че в хода на съдебното производство по делото пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални правила, довели до незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи инкримираната престъпна дейност на подсъдимата, които били неглижирани от първоинстанционния съд и това довело до превратно тълкуване на установените факти. В хода на съдебното следствие по делото съдът не положил достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и отказал събирането на множество доказателства от съществено значение за фактите. Последното представлявало и съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на прокуратурата. В този смисъл се поддържа искането съдебният акт да се отмени, като се постанови нова осъдителна присъда или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РРС.

В проведеното въззивно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Русе излага съображения, че присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Поддържат се всички съображения, наведи в протеста, като се въвежда и основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия и наследниците му.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия иска потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата се явява лично и се солидаризира с доводите на защитника си, като моли окончатгелно да бъде оправдана по обвинението против нея.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в определения от закона срок. Разгледан по същество се явява основателен.

Според обвинението против подсъдимата Г. М. А., пострадал от нейното деяние е Ю. С., турски гражданин. Последният имал повереник адв.С. от АК- гр.Шумен и адрес в РТурция, даден в много документи от съдебното и досъдебно производство по делото. Разпитан в хода на досъдебното производство, на пострадалото лице му били разяснени единствено правата и задълженията като свидетел по делото. За производството пред първата инстанция пострадалият бил призован чрез адв.С., какъвто начин на призоваване той не бил избирал и такова изявление липсва и в разпита му от досъдебната фаза на делото. В съдебното заседание пред РРС от 11.02.2025г. защитникът на подсъдимата адв.Б. изразил съмнение, че пострадалият може да е починал, тъй като имало такива съобщения в социалните мрежи, и поискал по пътя на международното сътрудничество да се установи истинността на това обстоятелство, което предложение било подкрепено и от прокуратурата. Съдът вместо да изпълни задълженията си по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК и да се обърне официално към органите на РТурция с питане относно жизненото състояние на пострадалия, делегирал тези си задължения на повереника му с указване да представи в следващото съдебно заседание смъртен акт на Ю. С.. Адв.С. депозирала молба до съда, с която се отказвала от участието си в производството, тъй като приела, по информация от други лица, че пострадалият е починал и съответно пълномощното й било прекратено. Последвало разпоредително заседание на 11.04.2025г., за което пострадалия или негови наследници не били призовани.

Правата на пострадалото лице са изчерпателно и детайлно изброени в разпоредбите на чл. 75 от НПК и чл.247в от НПК. Съгласно чл. 75, ал. 1 от НПК пострадалото лице има право да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, както и да участва в производството съгласно установените в НПК правила. Това включва и задължението на съответния орган да му ги разясни. Законодателят изрично посочва "в наказателното производство", без да сочи някоя конкретна негова фаза, от което следва, че на лицето трябва да бъдат съобщени и разяснени правата, които има и може да упражнява, и в двете фази, в това число и в съдебната такава, както и възможностите му да се конституира в едно или друго процесуално качество на съдебната фаза. Това задължение е изчерпателно и последователно уредено и в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., с която се установяват минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и която заменя Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Чл. 4, т. 1, б. А), б. Г) и б. Д) от Директивата регламентира правото на пострадалите от престъпление лице да получат информация от първия контакт с компетентния орган, като е уредено задължението на държавите членки да гарантират, че от първия контакт с компетентния орган жертвите получават без ненужно забавяне следната информация, за да им се даде възможност да се ползват от правата, установени в директивата: информация относно вида подкрепа, която могат да получат, и от кого, включително; по какъв начин и при какви условия може да получат достъп до правна консултация, правна помощ и друг вид консултация; по какъв начин и при какви условия може да получат обезщетение. В този смисъл както органа на досъдебното производство, така и съдът в съдебната фаза на наказателното производство следва да положи усилия да уведомят пострадалото лице за правата, които имат в наказателното производство, да им разяснят същите и да им дадат реална възможност да упражнят същите. В случаят това задължение не е изпълнено нито от органите на досъдебното производство, нито от първоинстанционния съд. Пострадалото лице не било призовано за съдебното производство по делото, като така било лишено от възможността да заяви дали желае да участва в съдебното разглеждане на делото, като се конституира в качеството на граждански ищец и/или частен обвинител, не му е разяснено какво представляват тези процесуални фигури, какви права и задължения има в тези си процесуални качества, както и че има възможност да бъде обезщетен за причинените му имуществени вреди от престъплението. Макар и обвързан от правната квалификация, дадена от прокурора в обвинителния акт, частният обвинител е признат от НПК за самостоятелна страна в процеса, преследваща свои интереси и имаща свои права, регламентирани в чл. 79 НПК. Предоставените на частния обвинител права показват, че той, макар и да не носи главната тежест на доказване, може да представя доказателства и да взема пълноценно участие в процеса. Не само че без неговото участие понякога би било изключително трудно разкриването на обективната истина, тъй като това е лицето, претърпяло вреди от престъплението, а следователно то е и най- близко до самото престъпление, в най-голяма степен може да допринесе за изясняването на обстоятелствата по делото, чието доказване да доведе до установяване на фактите по същото, които, както е приел и районния съд, без него трудно биха могли да бъдат установени. Съгласно установените от българското и европейско законодателство стандарти, и практиката на ВКС и на Европейския съд в Страсбург по приложението на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, справедливият процес изисква създаване на ефективни средства за защита на пострадалите лица и осигуряване на гаранции за реализация на процесуалните им права, при образувано по инициатива на прокурора наказателно дело за извършено престъпление от общ характер, но в рамките на повдигнатото от представителя на държавата фактическо и юридическо обвинение, което не е съобразено в случая. Съгласно принципните постановки, залегнали в ТР № 2 от 7.10.2002 г. по н. д. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, допуснато на предварителното производство съществено нарушение на процесуалните правила се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което нарушението е било извършено. В тълкувателното решение се приема още, че по принцип процесуалното нарушение е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на онези участници в предварителното производство, които в първия случай предстои да бъдат конституирани, а във втория вече са били конституирани като страни в съдебната фаза на процеса. Интересите на пострадалия от престъплението са защитени най-пълно в централната фаза на наказателния процес, в която се разглежда и решава съществото на делото. С това законът гарантира възможността той да встъпи в процесуалното качество не само на граждански ищец, но и на частен обвинител, и чрез активната си позиция на страна да защити своите права и законни интереси. Като самостоятелен процесуален субект, частният обвинител има законова възможност реално да упражнява влияние върху обвинението. Безспорно е, че ефективното упражняване на процесуалните права на участниците в наказателното производство може да бъде реално гарантирано, само ако съдебните органи, упражняващи функции по ръководството на процеса, ги информират за процесуалните възможности, свързани с обезпечаване на защитата на техните права и законни интереси и им осигури ефективна възможност да ги упражни, съобразно чл. 15, ал. 4 вр. с чл. 74-79 и чл. 84 от НПК. Принципът на чл. 15 от НПК в съдебното производство намира проявление и в задължението на съдията-докладчик по чл.247в, ал. 2-5 от НПК спрямо пострадалите. Призоваването на повереника на пострадалия, който дори не е участвал в разпоредителното заседание по делото, макар и да има подаден граждански иск, по никакъв начин не удовлетворява изпълнението на задълженията на съда по отношение закрилата на правата на пострадалия, още повече, че повереникът не е самостоятелна страна в съдебното производство /чл. 253 от НПК/, поради което не разполага с правата на страните в него. В заключение следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да било доказателства пострадалото лице да е починало. Има единствено някакви индиции в такава насока, въведени с изявления на една от страните, които не са проверени въобще по предвидения в закона ред. Дори и да се установи действителността на този факт, съгласно чл.74, ал.2 от НПК правата на пострадалия, изчерпателно представени вече, преминават върху наследниците му, които имат право да ги упражнят в същия обем, за което следва да бъдат уведомени и всичко изложено да им бъде разяснено.

Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че при постановяване на атакуваната с въззивния протест присъда контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако същото не е отстранено. В настоящия случай, видно от материалите по делото, съдът е допуснал ограничаване на процесуалните права на пострадалото лице. При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, не следва да се коментират по същество. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съдът