Решение № 3925 от 27.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 39766/2025 г.

Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,а при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.82 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД от А. Ю. Р.,ЕГН ••••••••••,срещу „НЕК“ЕАД,ЕИК •••••,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 6462 лева,а при условията на евентуалност – за осъждане на ответника да заплати сумата от 6462 лева обезщетение за вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди,че между ищецът и ответникът е сключен договор за управление на 04.01.2024 г.като ищецът е бил вписан като член на Съвета на директорите и за периода м.01.2024 г. до м.02.2025 г. е било изплащано възнаграждение на ищеца. В исковата молба се поддържа,че на ищеца Р. е дължимо възнаграждение в размер от 6462 лева за м.03.2025 г.,което не е изплатено. Сочи се,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпило възражение е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът Р. счита,че към м.03.2025 г. не е настъпило прекратяване на правоотношението по договора за управление,поради което претендира дължимото възнаграждение. При условията на евентуалност,ако главният иск бъде отхвърлен,ищецът твърди,че претендира сумата от 6462 лева като обезщетение за вреди. Позовава се,че законът изрично и лимитативно регламентира хипотезите,при които е допустимо прекратяване на правоотношението съгласно чл.24 от ЗПП,а ответникът е допуснал нарушение на закона,с което за ищеца настъпват вреди в размер на дължимото възнаграждение,което би получил. В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че действително между страните е бил сключен договор за управление през 2024 г.,който е прекратен на 20.03.2025 г.,на която дата името на ищеца е заличено от Търговския регистър. Ответникът сочи,че на ищеца е изплатено възнаграждение за м.март 2025 г. в размер от 2602,37 лева,формирано пропорционално за времето,за което е действал договора,както и след приспадане на изплатени суми за облекло,защото такива суми са дължими за отработеното време. Сочи се,че възнаграждението е изплатено на 07.07.2025 г. Оспорено е твърдението на ищеца,че възнаграждението е уговорено във фиксиран размер. Оспорени са и твърденията за допуснато нарушение на закона при прекратяване на договорното правоотношение,твърди се,че сключеният между страните договор съдържа основанията,при които договорът може да бъде прекратен. Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,пирема за установено следното : Със заявление от 28.04.2025 г. по реда на чл.410 от ГПК А. Ю. Р. претендира от „Н“АД сумата от 6462 лева неплатено възнаграждение по договор за управление за м.03.2025 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 24600/2025 г. по описа на СРС,42 състав. Представен е договор № РД – 2Р – Н – 5 – 2024 за възлагане управлението на неизпълнителен член на Съвета на директорите на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление, сключен на 04.01.2024 г., между „НЕК“ ЕАД /доверител/ и А. Ю. Р. /довереник/, по силата на който доверителят възлага, а довереникът приема да участва в дейността на Съвета на директорите на „НЕК“ ЕАД, по управлението на дружеството, в качеството му на неизпълнителен член на Съвета на директорите. Срокът на договора бил до 04.01.2029 г. В чл. 3.2. от договора е посочено, че доверителят е длъжен да изплаща възнаграждението на довереника съгласно условията на договора. В чл. 8.1. е уговорено, че основното месечно възнаграждение на довереника се определя по реда и условията на чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В раздел VII са посочени неизчерпателно основания, при които договорът се прекратява, като е уговорено, че прекратяването на договора влиза в сила от датата на заличаването на името на довереника в Търговския регистър и в регистъра на ЮЛНЦ. Представен е фиш, от който се установява, че за месец март 2025 г., основната месечна заплата на А. Ю. Р. е в размер на 6462 лева, като на същия е начислена сума в размер на 3877,20 лева за 12 отработени дни; прихваната е сума в размер на 1693,30 лева за представително облекло, начислени са суми за храна и рехабилитация, в размери съответно на 276 лева и на 285 лева. Общо начислената сума възлиза на 2744,90 лева, удръжките са в размер на 2744,90 лева, като е посочено, че на ищеца следва да се преведе сума в размер на 2470,41 лева. Приложено е платежно нареждане за сумата от 8 535,70 лева – превод заплата за м.01.2025 г., както и фиш за м.01.2025 г., видно от който са начислени сумите – 6462 лева, представляваща възнаграждение по договор за управление, 2154 лева за представително облекло, сума за храна – 506 лева и сума за рехабилитация – 475 лева. Представено е платежно нареждане от 07.07.2025 г., от което е видно, че ответникът е наредил сумата от 2602,37 лева, в полза на А. Ю. Р., с основание „депонирано възнаграждение м. 03.2025 г. и законна лихва“. Приложен е препис-извлечение от протокол № 21-2025/14.03.2025 г. на Съвета на директорите, на „БЕХ“ ЕАД, видно от който е взето решение А. Ю. Р. да бъде освободен като член на Съвета на директорите на „НЕК“ ЕАД. Представена е извадка от Търговския регистър относно „НЕК“ ЕАД, от 20.03.2025 г., съгласно която А. Ю. Р. е заличен като член на Съвета на директорите. Приложени са доказателства относно проведената конкурсната процедура, вследствие на която ищецът е упражнявал правата си по процесния договор. При тази фактическа така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи : Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта е било подадено възражение. Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава разбирането, че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване, че са настъпили материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Искът има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на докзване същото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно правоотношение за управление към м. 03.2025 г., както и размера на уговореното възнаграждение. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск, т. е. искът следва да се счита предявен на 28.04.2025 г. По същество спорът между страните е концентриран относно това дали ответникът е могъл да прекрати действието на договорното правоотношение,съответно дали е дължимо трудово възнаграждение в полза на ищеца Р.. Ответното дружество представлява публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия, тъй като едноличен собственик на капитала е Държавата чрез Министерство на енергетиката. Редът за избирането, освобождаването и формирането на възнаграждението на органите на управление и контрол на публичните предприятия е регламентиран в Закона за публичните предприятия и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ППЗПП предвижда, че управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено съответното предприятие. В чл. 54, ал. 1 ППЗПП се определя основното съдържание на договора за управление и контрол, а именно: 1. правата и задълженията на страните; 2. размерът на възнаграждението и начинът на плащането му; 3. отговорността на страните при неизпълнение на договора; 4. основанията за прекратяване на договора; 5. размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление; 6. взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър. Същевременно разпоредбата на чл.53 от ППЗПП предвижда,че предсрочно прекратяване е възможно единствено при реализиране на условие измежду предвидените съгласно чл.24 от ЗПП.По делото не се спори, че страните са сключили договор за възлагане на управлението, както и че ищецът Р. е бил избран и заличен като член на Съвета на директорите, които обстоятелства са били вписани по партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Отношенията между страните са били уредени посредством сключения между страните договор за управление и контрол от 04.01.2024 г., в чийто раздел VII са посочени основанията за прекратяване на договора – т. 17 – 18.12.От приложения препис-извлечение от протокол № 21- 2025/14.03.2025 г. на Съвета на директорите, на „БЕХ“ ЕАД е видно, че е взето решение А. Ю. Р. да бъде освободен като член на Съвета на директорите на „НЕК“ ЕАД, като липсва посочено основание за освобождаването на ищеца. Софийският районен съд приема,че при отчитане разпоредбата на чл.24 от ЗПП,както и при съобразяване разпоредбите на чл.53 и чл.54 от ППЗПП основанията,при които правоотношението може да бъде прекратено са регламентирани лимитативно. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗПП предсрочно прекратяване на процесния договор за управление и контрол може да настъпи в следните предвидени в закона хипотези: 1. смърт; 2. подаване на молба за освобождаване; 3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер; 5. несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2; 6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения; 7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПK, а според ал. 2 и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма. Според чл. 54, т. 4 ППЗПП в договора се определят основанията за прекратяването му. Съгласно чл. 54, т. 4 ППЗПП в договора се определят основанията за прекратяването му,но предвид това, че с правилника не може да се предвиди нещо извън очертаната от закона рамка, следва да се приеме, че договорното правоотношение следва да може да бъде прекратявано единствено при реализиране на предпоставка измежду предвидените съгласно законовата разпоредба на чл.24 от ЗПП. Страните по процесния договор за управление и контрол са предвидили основания за прекратяване на договора /т.17 – т. 18.12/ в по-широк обхват спрямо законоустановените, като включително са посочили, че договорът се прекратява и в други предвидени от Устава на Дружеството и закона случаи. Такава самостоятелна възможност обаче не е предвидена в цитираната императивна норма на закона, т. е. законът е посочил ясно всички хипотези, при които може да се прекрати мандатното правоотношение, когато то е свързано с управлението и контрола на публични предприятия, каквото в случая е „НЕК“ ЕАД. При така установените данни се налага извод ът, че клаузата в договора, предоставяща възможност същият да се прекрати и в други предвидени от Устава на Дружеството и закона случаи, противоречи на закона. Същевременно обаче макар договорът да е сключен относно участие в управление на държавно предприятие,правоотношението е мандатно и според съдебната практика доверителят може да упражни правото си на прекратяване на договорното правоотношение,без да има значение по какви съображения упражнява това свое право. Независимо от това дали са налице или липсват основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение,това не може да породи правото на ищеца Р. да получи дължимо възнаграждение по договор за управление за период,последващ настъпило прекратяване на правоотношението. В този смисъл е решение № 383/27.06.2025 г.,постановено по гражд.дело № 4084/2023 г. по описа на ВКС,според което при упражнено прекратяване на правоотношението,единствено биха могли да бъдат претендирани вреди вследствие неоснователното прекратяване,но не и да бъде счетено,че мандатнотото правоотношение съществува,съответно че възнаграждението е дължимо на основание сключения договор за управление. При това положение и като съобрази,че макар и в хода на производството,възнаграждението,начислено за периода до прекратяване на правоотношението между страните е изплатено,съдът намира,че главният иск подлежи на отхвърляне. С оглед отхвърлянето на главния иск възниква процесуална предпоставка да бъде разгледан предявеният при условията на евентуалност иск – осъдителен иск за вреди за сумата от 6462 лева,представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. Дори да се приеме,че договорът е подлежал на прекратяване само при наличието на някоя от предпоставките,регламентирани съгласно чл.24 от ЗПП,съдът намира,че това не е достатъчно,за да бъде уважена исковата претенция. Искът за присъждане на обезщетение за вреди е обусловен от провеждането на доказване,че е настъпил неблагоприятен резултат за едната страна или не е настъпил благоприятен резултат вследствие действия или бездействия за другата страна,т.е. следва да бъде доказано съществуване на причинно-следствена връзка между вредите и допуснатото от насрещната страна неизпълнение на договорно задължение. В хипотезата,когато правоотношението между страните е такова по договор за поръчка,довереникът има правото да претендира възнаграждение за дейностите,които е реализирал до оттегляне на поръчката,докато след оттегляне на мандата липсват предпоставки да бъде счетено,че са налице вреди,които са пряка и непосредствена последица от упражненото право на прекратяване на мандатното правоотношение,тъй като следва да бъде отчетено,че за периода след прекратяване на правоотношението липсва престиране на труд,т.е. поради липса на престация обезщетение в размер на възнаграждението,което е било дължимо за периода на действие на договора,не може да бъде присъдено за период,последващ прекратяване на мандатното правоотношение. Така мотивиран,съдът намира,че и евентуалният иск подлежи на отхвърляне. При този изход на делото и при отчитане,че главният иск се отхвърля в едната си част поради реализирано плащане в хода на производството,съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 351,70 лева ( 179,82 евро ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 51,70 лева ( 26,43 евро ) съдебноделоводни разноски за исковото производство,а в полза на адв.Георги Гайдаров следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева ( 204,52 евро ) за предоставена безплатно правна помощ по исковото производство,докато в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева ( 51,13 евро ). Водим от гореизложеното, Софийският районен съд