Решение № 2555 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна срещу Решение № 95 от 23.05.2025 г., постановено по АНД № 20243120200118 по описа на Районен съд – Девня (РС – Девня) за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG2023/2000-286 от 07.03.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, ет. 5, ап. 12, представлявано от П. Д. П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 20 547,76 (двадесет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С касационната жалба се поддържа, че оспореното решение на РС – Варна е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 63в ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че нарушението не е доказано по категоричен начин. Релевират се доводи, че РС – Варна не е коментирал обстоятелството, че методът AOCS Cc 16-60, използван при изготвяне на експертизата от ЦМЛ, е посочен от самия производител за приложим при изследване на процесната стока, видно от придружаващия сертификат от 11.02.2023 година. Сочи се, че декларираният код в процесната митническа декларация не е коректен, тъй като анализираната стока представлява палмово масло, което е рафинирано палмово масло, но е претърпяло допълнителна необратима обработка за модификация на кристалната текстура, т.нар. „текстуриране“, който процес е специфичен единствено за позиция 1517 от Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС). Твърди се, че въззивният съд не е извършил цялостна проверка на НП и не е обсъдил всички, представени по делото, писмени доказателства. Счита се, че неправилно РС – Варна е кредитирал заключението по изслушаната съдебно химическа експертиза (СХЕ). Аргументира се, че от приложените по делото доказателства се установява, че ЦМЛ е изготвила експертизата, спазвайки всички приложими стандарти при извършването на анализа на взетата проба. Изтъква се, че противно на приетото от РС – Девня, Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) и националните съдилища многократно са постановявали, че макар да нямат задължителна правна сила, ОБХС представляват годни способи за тълкуване на приложимия закон. Твърди се, че в заключението по назначената в хода на въззивното производство СХЕ не са изследвани обективните характеристики на пробата от стоката. Същото се счита за необосновано и в частта, според която липсва еднозначна информация за проследимост на документите за вземане на пробата от стоката. Навеждат се доводи за неотносимост към митническия контрол на посочения от вещото лице Ц. С. метод БДС EN ISO 5555, който е приложим при вземане на проби от храни, произведени в страната или от внос, за извършване на лабораторни анализи за целите на държавния контрол върху храните (конкретно БАБХ). Аргументира се, че заключението по СХЕ не оборва извършеното изследване на стоката от ЦМЛ, поради което необосновано съдът го е кредитирал по съображения, че ЦМЛ е част от митническата администрация и това обосновава съмнения в нейната безпристрастност, обективност и компетентност. Излагат се съображения, че при наличието на две противоположни заключения по делото въззивният съд е следвало да назначи тройна СХЕ с цел да се изясни спорният по делото въпрос. Твърди се, че при постановяване на решението си РС – Варна не е коментирал представените по делото документи, които доказват проследимостта на взетата проба и нейния анализ в ЦМЛ. Твърди се, че в обжалваното решение РС – Девня се е позовал на практика на Съда на ЕС, която е ирелевантна за правния спор, като същевременно не е посочил относимото към решаването на казуса решение на Съда на ЕС от 15.06.2023 г. по преюдициално дело С-292/22. Цитирана е съдебна практика. Счита се, че заплатеното от „Милки Груп Био“ ЕАД възнаграждение за адвокат по въззивното дело, което е присъдено в полза на дружеството с оспорения съдебен акт, е прекомерно, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което отправя искане за неговото редуциране. На изложените основания се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В депозирана чрез представител по пълномощие молба ответникът по касационната жалба „Милки Груп Био“ ЕАД прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси:

1. Дали член 42 от Регламент № 952/2013 на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда санкция в размер от 100% до 200% от стойността на държавните вземания, определени допълнително от митническите органи като дължими, при положение че тези допълнителни вземания са заплатени или обезпечени?

2. Дали предвидено наказание в размер от 100% до 200% имуществена санкция от стойността избегнатото се явява „значителна по размер“ по смисъла на решение по дело С-733/2023 на Съда на ЕС и в случай че отговорът е положителен, допуска ли се съществуването на национална правна уредба за налагане на наказание имуществена санкция като тази, предвидена в чл. 234 ЗМ в размер от 100% до 200%, който не е предвидено да бъда намален от съда под определения минимум или заменен с друго по-леко наказание?

3. Следва ли държавата-членка да предвиди в националната система от санкции задължение за компетентния орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното нарушение, както и потенциалните последици от нарушението, с оглед целта на закона, в т.ч. когато всички държавни вземания са заплатени ведно с лихвите и няма щета за бюджета в хипотезата на „митническа измама“, предвидена в националното законодателство?

В депозирано чрез процесуален представител писмено становище Директорът на ТД Митница Варна счита молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Изложени са обстойни доводи за липса на предпоставките за отправяне на преюдициално запитване, като се сочи, че отговорът на поставените въпроси, вторият от които се твърди, че е хипотетичен и съдържащ в себе си търсения отговор, може да бъде даден от националния съд в мотивите на решението по настоящото дело. Твърди, че обстоятелството, че дружеството е заплатило пълния размер на дължимите държавни вземания преди издаване на наказателното постановление от административнонаказващия орган, е неотносимо към извършеното нарушение по ЗМ, доколкото административното производство, което приключва с решение на Директора на ТД Митница Варна за събиране на определените държавни вземания, е различно от административнонаказателното производство, финализирано с наказателно постановление, издадено от Директора на ТД Митница Варна в качеството му на административнонаказващ орган, с което се налага имуществена санкция за извършено от юридическото лице административно нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Посочва, че по идентично искане от „Милки Груп Био“ ЕАД по сходни съдебни производства между същите страни са налице произнасяния на АдмС – Варна като е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС със същите въпроси.

В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. В. К., изцяло поддържа релевираните в жалбата доводи и направените искания. Излага подробни съображения за акредитацията на ЦМЛ и за приложимост на използвания метод за изследване на пробата от процесната стока. Отправя искане за уважаване на касационната жалба и за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. В депозирано писмено допълнение към пледоария навежда обстойни доводи за правилност на определеното от митническите органи тарифно класиране на стоката, както и за наличие на акредитация на ЦМЛ и относимост на използвания метод AOCS Cc 16-60 за извършване на пенетрация като физичен метод за измерване на консистенцията (твърдостта) на мазнините на територията на Република България.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, в депозирана чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. писмена молба, поддържа искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, а по същество на спора оспорва верността на изследванията на ЦМЛ поради неприложимост на използвания метод за установяване и доказване текстуриране на палмова мазнина. Моли за оставяне в сила на решението на РС – Девня и за присъждане на сторените по делото разноски.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото са установени факти и са събрани доказателства, установяващи извършеното нарушение по чл. 234, ал. 1 ЗМ. Пледира за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна пред Районен съд – Девня е установено, следното:

На 08. 04. 2023 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнали контейнери № CAIU 3750850, № MEDU 5166804, № MSCU 6778639, № MSDU 2426470, № MSDU 2721958, натоварени със стока, за която на 11.04.2023 г. в митнически пункт (МП) Варна Запад е подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение MRN 23BG002002092820R0/11.04.2023 година. Стоката е декларирана като „палмово масло IFFCO HQPO 3639“, бруто тегло 115 696 кг, нето тегло 112 000 кг, с код по Тарик 1511909900, ставка на митото в размер на 9%, държава на износ Малайзия, деклариран произход Малайзия, въз основа на което са заплатени държавни вземания в размер на 22 015,47 лева мито и 53 766,42 лева ДДС. Като получател на стоката е посочено „Милки Груп Био“ ЕАД.

На 21.04.2023 г. от декларираната стока е взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ. Изготвена е митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 03_02.05.2023/12.10.2023 г., съгласно която анализираната проба представлява палмов шортънинг – хранителен препарат, съставен само от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, химически непроменено, но претърпяло преработка за модифициране на кристалната структура (текстуриране).

Изготвено е становище от Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към Централно митническо управление /ЦМУ/ в Агенция „Митници“, съгласно което въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стока с определените от експертизата характеристики се класира в позиция 1517, код 15179099 на КН, приложим код по Тарик 1517909990, касаещ хранителни препарати, получени от една мазнина/едно масло или техни фракции, дори хидрогенерирани, обработени чрез емулгиране, вкл. продуктите, наречени „shortenings“.

Предвид горното от митническите органи е направен извод, че декларираният в митническата декларация код не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено рафинирани масла, но не и претърпели по-нататъшна обработка, независимо дали това води до химически промени или до модификации на кристалната структура, респективно не са заплатени частично дължимите държавни вземания. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG15112023/2000-326 от 15.11.2023 г., в който е прието, че на 11.04.2023 г. на МП Варна Запад „Милки Груп Био“ ЕАД извършило митническа измама, тъй като описаната в митническа декларация MRN 23BG002002092820R0/11.04.2023 г. стока неправилно е декларирана с код по ТАРИК 1511909900 със ставка на митото по отношение на трети страни 9%, приложима спрямо декларираната държава на произход Малайзия, с начислени и заплатени държавни вземания в размер на 22 015,47 лева мито и 53 766,42 лева ДДС, вместо с код по ТАРИК 1517909990 със ставка на митото при държава на произход Малайзия (ERGA OMNES) в размер на 16% и дължими държавни вземания в размер на 39 138,61 лева мито и 57 191,04 лева ДДС, вследствие на което е избегнато заплащане на публични държавни вземания общо в размер на 20 547,76 лева, от които 17 123,14 лева мито и 3 424,62 лева ДДС. Актът е предявен и подписан от представляващия дружеството с възражения. От правна страна деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Въз основа на установяванията в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, на „Милки Груп Био“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20 547,76 (двадесет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Позовавайки се на заключението по изготвената в хода на въззивното производство СХЕ, РС – Варна приел, че при вземането на пробите не е спазен установеният за това ред, строго специфичен с оглед естеството на действието и вида на стоката, което компроментира иззетата проба и същата не би могла да послужи за изготвяне на експертиза, доколкото не се явява представителна. Счел, че използваният от ЦМЛ метод на изследване не може да служи като такъв за идентификация, както и че анализите, които извършва тази лаборатория, са за нуждите на митническия контрол, която е част от системата на митническите органи, поради което възниква съмнение относно обективността, компетентността и правилността на изготвеното от ЦМЛ заключение. Съдът отчел, че при извършеното тарифното класиране са взети предвид и Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт, съгласно трайната национална и европейска съдебна практика. Намерил, че Обяснителните бележки към хармонизираната система представляват важни способи за гарантиране на еднакво прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но нямат задължителна сила. В заключение РС – Девня приел становището за осъществена митническа измама за недоказано и необосновано, тъй като липсва възможност да се направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под друг код, различен от декларирания, въз основа на което отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението на РС – Девня е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

В административната преписка са приложени писмени доказателства, които не са преведени на български език – фактура за стоката, опаковъчен лист, заплатени такси за превоз на стоката, сертификати за качество и други. Следвало е съдът да укаже на АНО да ги представи с легализиран превод и при неизпълнение на указанието – да не ги приема към доказателствата по делото, а при приемането им в заверен превод – да ги анализира и оцени в съвкупност с останалия доказателствен материал.

Приетото и кредитирано заключение на изготвената СХЕ в хода на въззивното производството е оспорено от митническата администрация, като е направено мотивирано искане за назначаване на повторна тройна експертиза. Оспорването е направено съобразно изискването на чл. 153 НПК, поради което съдът е следвало да допусне исканата експертиза, предвид противоречието между изготвената СХЕ и МЛЕ. С бланкетни мотиви, свеждащи се до „липса на необходимост за изясняване предмета на делото“, съдът е оставил без уважение искането на АНО. Още при назначаване на експертизата, след замяната на първоначално назначеното вещо лице А. А., процесуалните представители на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ са възразили срещу назначаването на Ц. С., като са изложили подробни мотиви и са посочили други възможни вещи лица. Възражението е оставено без уважение от РС – Девня без излагане на конкретни аргументи. Назначаването на определено вещо лице при мотивирано възражение от една от страните, и последващото отхвърляне на искането й за повторна тройна експертиза при наличие на явни противоречия между вече изготвените идентични такива, представлява съществено нарушаване на принципа на равнопоставеност и състезателност в процеса. Съдът е следвало да предостави възможност на АНО да конкретизира оспорването на СХЕ относно кои отговори е и на какви факти и обстоятелства се основава, като в оспорената част да се допусне тройна СХЕ. Аргументите на въззивния съд да не кредитира МЛЕ по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и ЦМЛ е част от системата на митническите органи, което поражда съмнение относно нейната обективност и компетентност, са несъстоятелни. В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл. 22, т. 6 УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл. 28, т. 1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. Единственото законосъобразно процесуално действие при наличие на две противоречащи си експертни заключения /независимо че в случая изготвената в хода на въззивното производство експертиза има за предмет по-скоро самата митническа експертиза и нейните методи/ е назначаването на тройна такава. Противоречието в двете заключения не може да бъде преодоляно чрез акцентиране върху професионалните качества и опита на едното вещо лице и внасяне на съмнения в обективността на другото на база принадлежността му към Агенция „Митници“.

Настоящият състав намира, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил като незадължителен ненормативен акт Обяснителните бележки към Хармонизираната система, поради което е заключил, че митническите органи не е следвало да се позовават на тях при извършеното тарифно класиране. При постановяване на решението си РС – Девня не е отчел задължителните постановки на решението на Съда на ЕС по дело С-292/22. Отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси са от съществено значение за решаване на спора по настоящото дело. В решението си от 15 юни 2023 г. по посоченото дело Съдът на ЕС е потвърдил досегашната си практика, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване (т. 38 и т. 39 от решението). Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението, Съдът на ЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. Позиция 1517 от КН, освен „маргарин“, включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“. В точка 43 от решението е уточнено, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин“. Понятието „текстуриране“ е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В същата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителната бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява се, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

В решението си Съдът на ЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка (т. 44, т. 45 и т. 46 от решението).

Обоснован е извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например „текстуриране“, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта (т. 46 и т. 47 от решението). Прието е, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

По отношение на тарифното класиране на процесната стока Съдът на ЕС е постановил, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. Относно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, Съдът на ЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единственият приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. Следователно ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган. В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Въззивният съд не е посочил и обсъдил изобщо каква е стоката, предмет на подадената декларация, нито нейните характеристики, съответно отговарят ли същите на декларирания от „Милки Груп БИО“ ЕАД код по ТАРИК 1511909900 или на характеристиките на приетия от АНО код по ТАРИК 1517909990. С оглед тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-292/22, релевантните към спора въпроси са дали стоката е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането – в който случай, съгласно т. 48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517, и дали приложените от митническите органи процедури и методи за изследване са подходящи да доведат до съответстващи на КН резултати, т.е. дали чрез тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране.

С оглед горното РС – Девня е извел необоснован извод, че митническите органи не са доказали извършването на нарушението „митническа измама“. Първостепенният съд не е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които да са относими към установяване на обективните характеристики на процесната стока, респ. за нейното правилно тарифно класиране по КН, въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид обяснителните бележки към КН и ХС за позиции 1511 и 1517. Съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая РС – Девня не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. С оглед задълженията си за разкриване на обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въззивният съд е следвало да събере всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди с цел изясняване в достатъчна степен на обективната истина. По делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката, декларирана от дружеството претърпяла ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/.

Предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня.

При новото разглеждане на делото, с оглед изясняване на спорните обстоятелства, въззивната инстанция следва да назначи тройна СХЕ, която да установи характеристиките и свойствата на декларираната стока, съответно отговарят или не на декларирания от дружеството код по ТАРИК, съответно на характеристиките на приетия от АНО код по ТАРИК, да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието. В случай че поради липса на проби за изследване от тройна СХЕ провеждането й е невъзможно, РС – Девня следва да обсъди заключенията, приети по делото, в контекста на установените обективни характеристики на внесената стока, ОБХС, документите, придружаващи стоката, включително информацията от самия производител, която е приложена по делото. Резултатите от МЛЕ и СХЕ следва да се обсъдят и подложат на задълбочен анализ, както в контекста на описанието на използвания метод, така и в контекста на всички събрани писмени доказателства. При необходимост и при липса на контролни проби за изследване от тройна СХЕ, РС – Девня може да допусне СХЕ само по документи, която да изследва принципно относимите към класирането въпроси. При формулиране на въпросите, е достатъчно да се изходи и от разграничението на спорните позиции по ОБХС и описанието на метода AOCS Сс 16-60, на който е основана РАП-66.

При изследване на въпроса за обективните характеристики на стоката и за обработката, на която е била подложена, РС – Девня следва да съобрази, обсъди и анализира, и данните от придружаващите стоката документи, след приобщаването им в лицензиран превод на български език, на основания чл. 134 НПК.

Относно представените за първи път пред касационната инстанция доказателства за заплащане на задълженията за мито и ДДС преди издаване на АУАН и НП, съдът следва да изложи мотиви за приложимостта на чл. 28 ЗАНН и принципа на пропорционалност, който е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и свързаната с него практика на Съда на ЕС, част от която е реферирана от страните.

Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение искането на ответника по касация за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, поради това, че в случая въззивният съд не е изяснил фактите по делото.

С оглед крайния изход на делото (цялостна отмяна на оспореното решение на РС – Девня) не е дължимо произнасяне от настоящия тричленен съдебен състав по направеното с касационната жалба искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VII тричленен състав,