Решение № 2392 от 29.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 14212/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. З. срещу наказателно постановление/НП/ № 847189-F833438/29.08.25г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 21200 лв. на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за нарушение на 50, ал. 1, т. 5, б. „б“, вр. чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ.

С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Наведен е довод за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като се счита, че нарушението е описано непълно, неточно и неясно. Поддържа се, че нарушението е подведено под неправилна санкционна норма. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Датата на нарушението се преценява като неправилна. Алтернативно се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят се представлява от адв. Р., който моли НП да бъде отменено или изменено. Заявява, че действително заемът не е бил деклариран в срок, но впоследствие декларации били подадени и всички данъци били платени. Поддържа, че следва да се приложи друга санкционна норма, като намира наложената санкция за несъразмерна с извършеното нарушение. моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че фактите са описани в АУАН и НП последователно и непротиворечиво. Лицето било декларирало заемите си само 15 дни след връчване на АУАН. Изрично възражение срещу АУАН не било постъпвало. Вмененото нарушение било за недекларирани заеми, а не за неподаване на декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Счита, че са засегнати особено важни обществени отношения, свързани с отчетността и с укриването на доходи, поради което и законодателят бил предвидил особено високи санкции. Юрк. П. приема, че датата на нарушението е правилно определена, тъй като декларацията може да се подаде и в неприсъствен ден. Счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН предвид характера на обществените отношения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В реплика адв. Р. заявява, че до издаване на НП са подадени декларациите и има специална норма за неподаване в срок на декларациите и е следвало тя да бъде приложена.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2025 в ТД на НАП София във връзка с извършвана проверка на Д. В. З., възложена с резолюция за извършване на насрещна проверка от 03.06.25г. и приключила с протокол за насрещна проверка № П- 22221525101392-141-001/18.06.25г., е установено, че с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 03.06.25г. от Д. З. е изискани документи и обяснения, като искането е връчено на 10.06.25г. по електронен път на декларирания от лицето имейл •••@•••.

На 16.06.25г. от страна на лицето са представени следните документи: - договор за паричен заем от 20.03.2023г., съгласно който Д. В. З. в качеството на заемодател предоставя на „•••“ ЕООД в качеството му на заемополучател сумата 170 000 лева за срок от една година;

• анекс от 20.03.2024г. към договора за паричен заем за предоставяне на допълнителни 170 000 лева като общата сума по договора става 340 000 лева. Определен е срок за връщане на заема от три години.

-втори анекс от 29.03.2025г. към договора за паричен заем за предоставяне на допълнителни 370 000 лева, като общата сума по договора става 710 000 лева. Определен е срок за връщане на заема от три години.

Заемите са предоставени по банкова път. Представени са извлечения от банковата сметка на лицето по отношение на извършените банкови преводи към „•••“ ЕООД. През 2023г. е преведена сума в размер на 162 000 лева. През 2024г. е преведена сума в размер на 50 000 лева. Към датата на приключване на насрещната проверка 18.06.2025г. заемите не са погасени.

При извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че за 2023г. и 2024г. Д. З. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и съответно не е декларирал в Приложение № 11 предоставените заемни средства през 2023г. и 2024фг. на „•••“ ЕООД общо в размер на 212 000 лева.

С оглед на тези данни св. И. В. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, съставила на Д. В. З. АУАН № F833438/07.07.2025г. за нарушение на 50, ал. 1, т. 5, б. „б“, вр. чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ. АУАН е предявен на и подписан от Д. З., който вписал възражение в акта.

На 22.07.2025г. Д. З. подал годишна данъчна декларация, съдържаща Приложение № 11, в което бил отразен непогасеният остатък на заема в размер на 212 000 лева.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението на Д. В. З. е наложена глоба в размер на 21 200 лева на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и гласните доказателства чрез разпита на св. И. В.. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съобразно чл. 85, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ. Св. И. В. заема длъжност главен инспектор по приходите, а заместник-директорът на ТД на НАП София е оправомощен да издава НП със заповед на изпълнителния директор на НАП № З-ЦУ-30-875/23.06.25г.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон- актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата са неоснователни.

Нарушението в АУАН и НП е описано пълно и ясно, като словесното описание съдържа всички съставомерни признаци, налице е съответствие между АУАН и НП досежно описание на нарушението и посочената правна квалификация.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“, вр. чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ.

Съобразно чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40000 лева.

Чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ предвижда, че г одишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

В настоящия случай безспорно се установява, че до 30.04.2025г. жалбоподателят не е декларирал в годишна данъчна декларация непогасената част от предоставените в заем парични средства през 2023г. и 2024г. Д. З. е следвало да декларира непогасената част от заема в Приложение № 11 – предоставени/получени парични заеми в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ до 30.04.2025г. в съответствие с изискванията на чл. 53, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ. На 30.04.2025г./работен ден/ срокът за изпълнение на това задължение е изтекъл, поради което на 01.05.2025г. с бездействието си жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му нарушение. Датата на нарушението е определена правилно в АУАН и НП и фактът, че 01.05.2025г. е почивен ден, е ирелевантен, доколкото срокът за изпълнение на задължението е изтекъл в присъствен ден. Нарушението е извършено именно на 01.05.2025г., който е денят следващ крайния срок за деклариране на непогасената част от предоставените парични средства чрез подаване на годишна данъчна декларация.

Обстоятелството, че след законоустановения срок/30.04.2025г./ и преди издаване на НП, а именно на 22.07.2025г. нарушителят е подал годишна данъчна декларация, съдържаща Приложение № 11, в което е бил отразен непогасеният остатък на заема в размер на 212 000 лева, не води до отпадане на съставомерносттта на деянието, доколкото същото е било довършено с изтичане на законоустановения срок за изпълнение на това задължение.

Нарушението е формално и не изисква настъпване на противоправен резултат.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.

Правилно е определена санкционната норма, като за извършеното от Д. З. нарушение приложима е именно нормата на чл. 80а, ал. 1 ЗДДФЛ, съобразно която физическо лице, което, като е задължено не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. В процесния случай недекларираната сума възлиза на 212 000 лева, поради което законосъобразно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 % от тази сума, а именно – 21 200 лева.

Не са налице основания за ревизиране на размера на наложената глоба, която е законосъобразно определена.

Случаят според съда не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с пониска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Фактът, че на 22.07.2025г. е била подадена годишна данъчна декларация с изискуемото съдържание на Приложение № 11 и е бил отразен непогасеният остатък от заема, е бил вследствие на проверката, извършена от органите на НАП, срещу жалбоподателя, и съставения срещу него АУАН. Поради това и съдът счита, че този факт сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод за маловажност на нарушението.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на НАП следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя Д. В. З. да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд: