Решение № 1043 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 35/2026 г.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Б. У., чрез адв. Г. М. против Решение №4633/27.10.2025г., постановено по гр.д.№57/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIII гр.състав, с което се намалява на основание чл. 30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на •••••• г., направено с нотариално завещание от 03.12.2020 г., обективирано в Нотариален акт за нотариално завещание № 8, том I, рег. № 2737, дело № 153 от 2015 г. по описа на нотариус Е. А. А. с peг. № •••по регистъра на НК, В ПОЛЗА на Н. Б. У., ЕГН ••••••••••, в размер на 4/9 ид. части, КАТО: Възстановява се запазената част на И. С. С., ЕГН ••••••••••, от наследството на Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на ••••••• г., в размер на 1/9 ид. част; Възстановява се запазената част на М. С. Х., ЕГН ••••••••••, от наследството на Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на ••• г., в размер на 1/9 ид. част; Възстановява се запазената част на Ж. Д. А., ЕГН ••••••••••, от наследството на Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на ••••• г., в размер на 2/27 ид. части; Възстановява се запазената част на Н. Д. С., ЕГН ••••••••••, от наследството на Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на ••••• г., в размер на 2/27 ид. части; Възстановява се запазената част на Л. Д. Б., ЕГН ••••••••••, от наследството на Л. Н. А., ЕГН ••••••••••, починала на ••••••• г., в размер на 2/27 ид. части; Жалбоподателят сочи, че Л. Н. А. завещала на Н. У. цялото си движимо и недвижимо имущество, но А., преди смъртта си, била собственик единствено на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56764.520.1343.1.20, намиращ се на етаж 6 в сграда с ид. 56764.520.1343.1, разположена в поземлен имот с ид. 56764.520.1343. Доколкото предмет на разпореждането било само и единствено конкретно имущество, то това водело до извод, че разпореждането на Л. А. било частно, а бенефициентът имал качеството на заветник. Независимо, че А. в завещанието посочила, че се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо имущество, то това не означавало, че било налице универсално завещание, тъй като последната притежавала единствено посочения апартамент. Лицето, в чиято полза било извършено разпореждането, придобивало качеството на заветник, а не на универсален наследник, поради което и завещателното разпореждане, направено в нейна полза, не могло да бъде намалено. Ответницата не била от кръга на законните наследници на наследодателката, поради което ищците следвало да са приели наследството по опис, което в случая не било сторено. Искането е за отмяна първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Постъпил е отговор от И. С. С., М. С. Х., Ж. Д. А., Н. Д. С. и Л. Д. Б., всички чрез адв. Н. Т., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от И. С. С., М. С. Х., Ж. Д. А., Н. Д. С. и Л. Д. Б. против Н. Б. У., с която се прави искане от съда да намали завещателно разпореждане, представляващо нотариално завещание, обективирано в Нотариален акт за нотариално завещание №8, том I, рег. № 2737, дело №153 от 2015 г. на нотариус Е. А., с рег. № •••, до размера на запазените части на ищците от наследството на Л. Н. А.. Изложени са твърдения в исковата молба, че ищците са законни наследници на Л. Н. А., починала на ••••• г., като последната придобила по наследство от своята майка Ж. И. Г. /поч. На ••••••• г./ ½ ид.ч. имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид.№ 56764.520.1343.1.20, намиращ се на етаж 6 в сграда с ид.№ 56764.520.1343.1. Сочи се, че Ж. И. Г. починала на •••••••• г., като оставила за свои наследници Н. С. М., А. С. А. и Л. Н. А.. А. А. не оставил свои наследници, като след неговата смърт наследството от Ж. Г. се разпределило между Н. М. и Л. А., които придобили по ½ от процесния апартамент. От своя страна Л. А. оставила за свои наследници Ж. Н. Д., Д. Н. А. и Л. Н. А.. Д. А. починал на ••••••• г. и оставил като наследници ищците по делото: Л. Д. Б., Н. Д. С. и Ж. Д. А.. Л. Н. А. починала на •••••• г., като оставила за свои наследници ищците: М. С. Х. и И. С. С.. Сочи се, че приживе общият наследодател на ищците Л. Н. А. оставила нотариално завещание от 25.06.2015 г., с което завещавала цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника Н. Б. У.. По силата на чл. 29, ал. 1 от ЗН Л. Н. А. разполагала с право да се разпореди със завещание или дарение само с 1/3 от имуществото си, тъй като останалите 2/3 представлявали запазена част на Ж. Н. Д., Л. Д. Б., Н. Д. С. и Ж. Д. А., в качеството на наследници на баща си Д. Н. А., и М. С. Х. и И. С. С., в качеството си на наследници на Л. Н. А.. В случая обаче, понеже Ж. Н. Д. не вземала участие в предявения иск, запазената част на предявилите го наследници възлизала на 2/9. Ответницата Н. Б. У. счита предявения иск за неоснователен. Не оспорва, че Л. Н. А. й е завещала цялото нейното движимо и недвижимо имущество. Прави възражение с правна квалификация чл. 30, ал. 2 ЗН – понеже ищците търсели защита срещу нея, която не била наследник по закон, то следвало те да са приели наследството по опис. Позовава се на т.4 от Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 г. на ВКС, според което приемането на наследството по описа било материална предпоставка за реализирането правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не бил призован към наследяване, какъвто бил настоящият случай. Представен по делото е нотариален акт за нотариално завещание № 8, том I, рег. № 2737, дело № 153 от 2015 г. по описа на нотариус Е. А. А. с peг. № •••по регистъра на НК, от съдържанието на който е видно следното завещателно разпореждане, а именно: „Л. Н. А., с настоящото завещавам за след моята смърт на Н. Б. У. цялото мое движимо и недвижимо имущество, включително влогове, вземания и ценности, което ще притежавам към момента на смъртта ми, както и това имущество, което ми бъде възвърнато след смъртта ми с решение на съда или което ми бъде признато по надлежен законен път, включително завещавам и имота в град Пловдив, за който има заведено гражданско дело за разваляне на нотариален акт № 149, том 20, рег. №5853, дело 6681/1992 против наследниците на Д. Н. А.“. Представени са още удостоверения за наследници на: Л. Н. А., починала на •••••• г.; А. С. А., починал на •••• г.; Ж. И. Г., починала на •••••• г. За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че общият наследодател на ищците Л. А. починала на •••••• г. и е оставила за наследници по закон дъщеря си Ж. Д., както и по заместване на починалия преди нея неин син Д. А. – внучките си Л. Б., Н. С. и Ж. А. (ищци по делото), а също и дъщеря си Л. А., като след смъртта на последната на ••••••• г. същата оставила за свои законни наследници дъщерите си М. Х. и И. С. (ищци по делото). От представеното по делото нотариално завещание от 25.06.2015 г., обективирано в нотариален акт № 8, том I, № 63, подписано от Л. А. се установявало, че последната завещала на ответницата Н. У. цялото движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към датата на своята смърт, от което следвало, че завещанието било универсално. Съдът е приел, че когато завещателното разпореждане било универсално, какъвто бил и настоящия случай, то облагодетелственият придобивал както права, така и задължения. Поради това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон, намалението следвало да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон по чл. 29 от ЗН. Посочено е, че при такива завещания не се формирала наследствена маса, което било нужно само, когато се завещавала определена вещ или вземане (тоест завет), като това било нужно за определяне на чистия актив от наследството, доколкото само от този актив могъл да се облагодателства заветникът. Доколкото завещанието било универсално, то не било необходимо съставянето на опис при приемането на наследството от ищците, тъй като чл. 30, ал.2 ЗН намирала приложение единствено при дарения и частни завещателни разпореждания. При универсалното завещателно разпореждане, какъвто бил настоящият случай, приемането на наследството по описа било без значение, тъй като каквото и да се съдържало в наследствената маса, дори и някакво имущество да било укрито, то се постановявало възстановяване на накърнението в дробна част, в който смисъл е цитирана и съдебна практика. С оглед изложеното и при спазване разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН, съдът е достигнал до извод, че следва да се възстанови в дробна част накърнението на запазената част на ищците чрез намаляване на завещателното разпореждане на Л. А., обективирано в процесното нотариално завещание, с по 2/27 ид. части за Ж., Н. и Л., и с по 1/9 ид части за М. и И.. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по правилността настоящият състав намира следното: Не се спори в настоящото производство, че Л. А. се разпоредила със свое имущество в полза на Н. Б. У., посредством нотариално завещание, обективирано в нотариален акт № 8, том I, рег. № 2737 от 25.06.2015 г. Липсват възражения и по отношение на размера на определените от първоинстанционния съд квоти от запазената част на наследниците по закон. С оглед посоченото във въззивната жалба, основният спорен между страните въпрос е този за характера на завещателното разпореждане, извършено от Л. А. в полза на Н. Б. У., а именно дали същото има характер на частно или универсално, в случай че с него се прехвърля собственост по отношение само на едно имущество. В съдържанието на представеното завещание е посочено следното: „Аз Л. Н. А., с настоящото завещавам за след моята смърт на … Н. Б. У. цялото мое движимо и недвижимо имущество, включително влогове, вземания и ценности, което ще притежавам към момента на смъртта ми, както и това имущество, което ми бъде възвърнато след смъртта ми с решение на съда или което ми бъде признато по надлежен законен път...“ Настоящият състав намира, че посочената в завещанието формулировка по правило сочи на общо/универсално завещание, а не на завет. Обстоятелството, че по завещанието реално може да се признава или прехвърля собственост само върху един конкретен имот, например защото това е единственият установен актив на праводателя, само по себе си не променя характера на завещанието в частно. Решаващ в случая е обхватът на завещателната воля, а не броят на имотите, по отношение на които завещанието практически поражда вещен ефект. Нещо повече – ако в завещателното разпореждане завещателят е изразил волята си да се разпореди за след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, както е в случая, дори да е налице изброяване на конкретни имущества /недвижими/ в завещателното разпореждане, то това не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по чл. 16, ал. 2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността. В тези случаи се приема, че посочването на отделните имущества от завещателя представлява примерно изброяване на имотите и движимостите, които се включват в наследството му, но това примерно изброяване не може да елиминира изразената изначално воля на завещателя, че иска да завещае цялото си имущество. / в този смисъл Определение № 1888 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 251/2023 г., I г. о., ГК/. В настоящия случай дори не е налице изброяване на конкретно имущество, а единствено изразена воля за разпореждане с цялото движимо и недвижимо имущество, което води до извод за универсалния характер на завещанието. Не може да се сподели възражението на жалбоподателя, че тъй като завещателката разполагала само с процесната ½ от апартамента, то това водело до извод, че нотариалното завещание било всъщност завет, независимо че в него било посочено „цялото си движимо и недвижимо имущество“, защото Л. А. разполагала само с това имущество. В случая изявената от завещателя воля, така както е отразена в текста на завещанието, е да се разпореди с цялото си имущество, а това определя завещанието като общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Частно завещание би било налице ако завещателят е посочил конкретно имущество /например апартамент №1/, което иска да завещае и в хода на процеса се установи, че в неговия патримониум е имало и други активи, защото в този случай ще е ясно, че завещателят е искал да завещае точно това имущество, а не цялото си. Но ако е завещано конкретно имущество и с него се изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, тогава завещанието е общо, а не частно. В последните две хипотези е налице завещаване на конкретно имущество, което обуславя и необходимостта от преценката за наличието на друго имущество, за да се прецени характера на завещанието. В настоящия случай волята на завещателя е ясна – тя е да се разпореди с цялото си движимо и недвижимо имущество, което е достатъчно основание да се приема, че завещанието е универсално. Това колко точно имущества има в патримониума към момента не смъртта е ирелевантно именно поради ясната воля на завещателя. С оглед на горното ще се посочи, че изискването за приемане на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално, в която хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник, а не на кредитор на наследството. По отношение размера на запазената част, съдът намира следното. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В случая наследодателят Л. А. не е оставила съпруг, а само низходящи – Ж. Н. Д., която не взема участие по делото; Д. Н. А., /който е починал и от своя страна е оставил за наследници ищците Л. Б. , Н. С. и Ж. А./, както и Л. А. /която също е починала и е оставила за наследници ищците М. С. Х. и И. С. Х./. Трите деца на общия наследодател Л. А. имат право на запазена част общо 2/3, съгласно чл. 29, ал.1 ЗН, тоест по 2/9 на всяко дете. Ищците М. Х. и И. С. са наследници на Л. А. /дъщеря на Л. А./, тоест тези ищци имат по ½ от 2/9, което е възлиза 1/9 на всеки от тях. От своя страна ищците Л. Б., Н. С. и Ж. А. притежават общо 2/9 ид.ч. на своя пряк наследодател Д. А. или всяка по 1/3 от 2/9, което възлиза на 2/27 ид.ч., както правилно е постановил и районният съд. Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което ще бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора в полза на въззиваемите ще се присъдят и сторените разноски за въззивното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие от 29.12.2025 г., видно от които въззиваемите са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1022,58 евро /2000 лв./, което ще им бъде присъдено. Воден от горното, съдът: