РЕШЕНИЕ

№ 132

гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов Членове: Емил Люб., Митев Антония, К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000850 по описа за 2021 година П роизводството е въззивно по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Р. Р. „Р. К.“ БУЛСТАТ: •••••••••••••, представлявано от Директора К. М. А. чрез адвокат Т. Г. Б. от АК – К. против Решение № 21094 от 14.07.2021 г., постановено от Кърджалийският окръжен по търг.дело № 47/2020 г. По силата на обжалваното решение съдът е осъдил Р. Р. „Р. К.“ да заплати на „О.“ЕООД- град С. ЕИК •••••••••сума в общ размер на 5 920 лева, от които 5 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неправомерното използване в Инстаграм профила на „Р. К.“ на 10 броя фотографски произведения, изработени от автора К. Б. Б., изключителните права върху които произведения принадлежат на „О.“ЕООД –С., като неправомерното ползване е за времето от 05.02.2019 г. до 25.05.2019 г., както и сумата от 420 лева, представлява претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер на 5 920 лева, считано от предявяването на исковата молба -17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените пред първата инстанция съдебни разноски в размер на 1 796.80 лева.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл.95 от ЗАПСП, както и на разпоредбата на чл.24, ал.1 т.6 от ЗАПСП. Съдът неправилно е приел, че е налице фактическият състав на чл.95 от ЗАПСП.

Неправилен е и извода на съда относно авторството на процесните фотографски произведения, като съдът е игнорирал поясненията на вещото лице Н. К., дадени в съд.заседание, като същото изрично е обяснило, че в т.н. метаданни не се установява авторството на цялата информация за съответната снимка, т.е. за съответното фотографско произведение.

Наред с това се оспорва факта, че нарушението на авторските права на ищеца е извършено от ответника Р. Р. "Р. К.". По делото не е установено, че инстаграм профила, в който са показани процесните фотографии е бил създаден от ответната Р. Р. „Р. К.“. Напротив по делото е установено, че ответника няма Инстаграм профил, а последният е създаден лично от лицето Б. Ч., като именно това лице е качвало фотографиите, без да уведоми за това директора на РР „Р. К.“.

Оспорва се наред с това, че процесните фотографии с изключение на фотографията от 04.10.2019 г. са били създадени извън рамките на действието на трудовия договор, т.е. създадени са извън трудовото правоотношение. Решението е постановено и при непълнота на доказателствата доколкото не е изяснен въпроса с т.н. верификация, чрез която се установява кое точно лице е притежавало въпросния Инстаграм профил, в който са били качени въпросните фотографии.

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено въззивно решение по същество, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени искове.

Въззиваемата страна „О.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, представлявано от адвокат М. Д. – член на •АК поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП във връзка с чл.95 г от същия закон, както и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Предмет на исковите претенции е присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди, настъпили в резултат на нарушение на авторското право или друго сродно право по ЗАПСП.

Имуществените вреди са настъпили в сферата на ищеца „О.“ЕООД, по отношение на което дружество фотографа К. Б., който е и автор на процесните фотографски изображения е отстъпил изключителните права за ползването им. Имуществените вреди, предмет на исковите претенции са два вида: а/ сумата от 420 лева - претърпяна загуба, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за доброволно изпълнение; б/ сумата от 5 500 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализиран приход от обектите на авторското право – процесните 11 фотографски изображения.

В исковата молба се твърди, че лицето К. Б. Б. е заснел процесните фотографски изображения, които обхващат панорами на природни забележителности и обществени места, намиращи се във или около град К.. Това лице е служител на „О.“ЕООД и изпълнява длъжността „технически организатор“, който работи по трудов договор с ищеца. В исковата молба се твърди още, че на 21юли 2019 г. К. Б. случайно е попаднал на Инстаграм и Фейсбук страниците на ответника Р. р. “Р. К.“ и е констатирал, че част от заснетите от него снимки са били използвани неправомерно от ответника. Твърди се, че между „О.“ЕООД и лицето К. Б. е подписано валидно споразумение, по силата на което авторът е отстъпил на ищеца изключителните авторски права за използване на процесните общо 11 фотографски изображения / снимки/. Това обуславя и активната процесуална и материално-правна легитимация на ищеца, който е титуляр на авторските права, отстъпени от фотографа К. Б. и които регионалното радио е използвало без негово съгласие.

В отговора на исковата молба ответника РР „Р. К.“ оспорва, че лицето К. Б. е автор на процесните фотографии, както и оспорва, че дружеството- ищец притежава изключителните права за използване на същите фотографии. Оспорва наред с това, че фотографиите представляват обект на авторското право, тъй като те не са създадени в резултат на творческа дейност на лицето К. Б. Тези пейзажни снимки не са резултат на творческо усилие, а по-скоро представляват механично копиране на пейзажи, поради което не са обект на авторски права. Ответника оспорва пасивната си легитимация да отговаря по предявените искове, тъй като профилът в Инстаграм, в който са публикувани процесните снимки не е собственост на РР „Р. К.“. Според ответника се касае до лична инициатива на служителя Б. Ч., на когото работодателят не е възлагал създаване на профил на регионалното радио в Инстаграм и Фейсбук, нито му е възлагал процесните фотографии да се качат в посочените профили.

С оглед на тези възражения се претендира да се отхвърлят предявените обективно съединени искове като неоснователни.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП във вр. с чл.95г. от същия закон.

Съгласно чл.95, ал.1 от ЗАПСП „ Който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване“. Съгласно чл.95, ал.2 от ЗАПСП обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

При тълкуване на цитираните разпоредби може да се направи извода, че отговорността за нарушаване на авторското право или на сродно на него право е вид деликтна отговорност. В този случай ищецът следва да установи наличието на следните предпоставки:

1. Да съществува обект на авторското право, който подлежи на защита по реда на ЗАПСП, който е специалният приложим закон;

1. ищецът следва да установи, че е носител на авторското прав или да установи, че му е отстъпено изключителното право за използване на произведенията – обект на авторското право;

1. ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението, обект на авторското право или на отстъпеното изключително право на използване на произведението;

1. да са причинени имуществени или неимуществени вреди на ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от нарушението на авторските права;

1. да се установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на авторските права и настъпилите вреди;

Както може да се констатира посочените предпоставки са посочени кумулативно, поради което и липсата на която и да е от тях би довело до отхвърляне на иска по чл.95, ал.1 от ЗАПСП като неоснователен.

С оглед на оспорването на ответника, че процесните фотографии не са обект на авторското право, тъй като не са резултат на творческата дейност на фотографа К. Б.- най-напред следва да се разгледа това възражение. От заключението на комплексната СТЕ, изготвена от вещите лице инж. Н. К. и З. Л. се установява, че процесните фотографии се отнасят към раздела „ пейзажна фотография от птичи поглед“, тъй като са направи с дрон, на който е монтирана камера модел FС 220. Този вид фотография не е механично копиране, както счита ответника, а е сложна за заснемане и изисква солидна подготовка, екипировка, снимачна техника и последваща компютърна обработка с програмите Фотошоп и Лайтрум. Според вещите лица при направата им авторът е вложил своя идея, предварителен замисъл, свои виждания, при което е реализиран фотографиите по свой творчески начин, който е неповторим. В този смисъл всяка една от процесните общо 11 фотографии има художествена стойност, получена в резултат на творческата дейност на фотографа.

От поясненията на вещото лице специалист-фотограф З. Л., дадени в съд.заседание при приемането на комплексната СТЕ става ясно, че за да се получи една снимка е необходимо да се заснемат няколко кадъра, т.е. необходими са няколко фотографии, които по-късно се обединяват, за да се получи една фотография. Затова и този вид пейзажна фотография е по-сложен за заснемане, още повече, че снимките са направени с дрон. Това означава, че фотографът трябва да разчита не само на собствените си творчески си умения, но зависи и от атмосферните условия, за да избере най-доброто осветление.

За това при заснемане с дрон обикновено не всичко се получава в рамките само за един ден, тъй като при силен вятър или други неблагоприятни условия – снимането е невъзможно.

Вещото лице З. Л. е убеден, че процесните фотографии са заснети от един и същ фотограф и негово име е К. Б., чиито професионални възможности са му познати и от други негови фотографии в Интернет. Този извод е направен най-вече след като вещото лице е прегледало оригиналните файлове, т.е. това са т.н.“сурови файлове“, които впоследствие са обработени чрез компютърна обработка за да се получат процесните фотоизображения. Вещото лице установи, че е прегледал тези „сурови файлове и е установил, че на тях е поставено името на автора К. Б. Или името на фотографа е поставено на оригиналните файлове и няма начин фотографиите да бъдат подменени с друг автор, след като на суровия файл е отразено името на К. Б. Изводите на вещите лица З. Л. и инж.Н.К., изготвили комплексната СТЕ, приета пред първата инстанция относно това, че снимките са резултат на творческа дейност се потвърждават и от вещото лице със специалност фотография доц. Инж.Н.Л.. Последният е установил изрично, че в процесните фотографии има елементи на творческа дейност и в този смисъл те отговарят на изискванията на фотографската теория и практика за творческа дейност. За вещите лица от състава на комплексната СТЕ, приета пред въззивната инстанция няма съмнение в авторството на снимките, заснети действително от лицето К. Б. Затова и вещото лице доц. Инж. Н. Л. е посочило изрично, че авторът К.Б. е проявил „сериозен и професионален подход“ към избраните сюжети. Но не само това- посочил е още, че „автора на тези снимки К. Б. при процеса на заснемане е направил точен избор на гледна точка и осветление, планове в пейзажа, визуални акценти и ритъм- това са все признаци на технически правилно изградена композиция при пейзажа. Наред с това вещото лице е посочило като общ визуален елемент - умело подбрана височина на снимане за постигането на максимална дълбочина в кадъра, наличие на „драматично небе“ с разработки в тъмни стойности за постигане на контраст на изображението.

Може само да се съжалява, че от това „ драматично небе“ се е породил такъв „драматичен“ съдебен спор, който страните биха могли и да избегнат, за да си спестят съдебната процедура, която никъде по света не е бърза щом като става въпрос за защита на авторско право.

Въз основа на коментираните заключения на двете комплексни СТЕ, приети пред първата и пред настоящата въззивна инстанция ПАС приема, че процесните фотографски изображения са обект на авторското право и като такива се ползват се от закрилата по чл.3 от специалния закон ЗАПСП.

Следователно първите две предпоставки за уважаването на исковете в случая са налице.

Този извод може да се направи и по отношение на третата предпоставка за уважаване на иска, а именно: в полза на ТД-ищец да е отстъпено изключително право да използва процесните фотографски произведения. При това правото на изключително използване следва да е отстъпено от автора на фотографиите, а това според експертите безсъмнено е лицето К. Б. По отношение на същия е документално установено, че е в трудово правоотношение с ищеца „О.“ЕООД по силата на трудов договор № • от •••••••• г., като е изпълнявал длъжността „технически организатор“. Представена е длъжностната му характеристика/ вж. стр.22/, в която е отразено, че между дейностите които трябва да изпълнява са включени и „съхранение на заснетите фото и видео- материали, администриране и поддръжка на страниците на фирмата в социалните мрежи –Фейсбук и Инстаграм, както и следене за нарушения на авторските права на фирмата в социалните мрежи и в интернет пространството.

Представен е и трудов договор № • от •••••••• г./л.23/, както и споразумение от 01.01.2017 г. за изключително използване на авторски произведения. По силата на чл.1, ал.2 от споразумението с изработването или предаването на фотографските или видео произведенията от фотографа на ползвателя, т.е. на „О. „ЕООД фотографът прехвърля собствеността върху всички предадени материали на ползвателя, както и изключителните права за използването им.

Съгласно чл.36, ал.1от ЗАПСП с договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвателя изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение. Следователно авторът има две възможности да отстъпи правото на ползване на неговото произведение- изключително право на ползване или неизключително право. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАПСП когато отстъпи на ползвателя изключителното право на използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. За отстъпването на изключителното право на използване се изисква писмена форма, отстъпва се изрично и писмено съгласно чл.36, ал.4 от ЗАПСП.

В случая установената от закона форма е спазена, като в чл.1, ал.2 от цитираното вече споразумение от 01.07.2017 г. е договорено, че „ с изработването или предаването на фотографските произведения от фотографа на ползвателя фотографът прехвърля правото на собственост върху всички предадени материали на ползвателя, както и изключителните права за използването им …“. Съгласно чл.3, ал.2 от споразумението фотографът поема задължението да не използва авторските произведения за други цели и да не прехвърля права върху тях, в това число изключителни и неизключителни права на трети лица.

Следователно по силата на писменото споразумение от 01.07.2017 г. ищецът „О.“ЕООД се легитимира като лице, в полза на което авторът на процесните фотографии е отстъпил изрично и писмено изключителното право за използване на произведенията по смисъла на чл.36, ал.2 ЗАПСП. Ищецът като титуляр на това право на основание чл.95, ал.1 от ЗАПСП е материално-правно легитимиран да получи обезщетение в случаите, когато са нарушени авторските права, респективно: изключителното право на използване.

Активната материално правна легитимация на ищеца е установена, но ответникът оспорва да е пасивно легитимиран да отговаря по предявеният по чл.95, ал.1 ЗАПСП иск. Според тезата му, развита в отговора на исковата молба – недопустимо е да се ангажира имуществената отговорност на Р. р. „Р. К.“ за „действия на трети лица във връзка с процесните фотографии“. Оказва се обаче, че не става въпрос за трети лица, а за служител на ответната радиостанция и конкретно за лицето Б. Ч.

В отговора на исковата молба ответникът признава факта, че това лице е негов служител, но същият не е имал задължение, съгласно длъжностната му характеристика за създаване на профил в Инстаграм и публикуване на снимки в социалните мрежи, включително и във Фейсбук. Публикуването на процесните снимки е извършено от служителя Б. Ч. без знанието и разрешението на ръководството на РР К., за което му е наложено дисциплинарно наказание.

Въпросът за гражданската отговорност на юридическите лица за нарушаване на авторските права е решен от закона. Съгласно чл.95 г от ЗАПСП юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушението на правата по специалния закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Добре известно е, че отговорността по чл.95, ал.1 от ЗАПСП е по същество специална деликтна отговорност в областта на авторското право и сродните му права. Разпоредбата на чл.95 г от ЗАПСП е аргумент за горната теза и с нея се регламентира безвиновна отговорност от рода на тази, предвидена по чл.49 от ЗЗД. Юридическите лица носят имуществена отговорност за нарушаването на авторските права, извършени виновно от техните служители. В случая няма спор, че лицето Б. Я. Ч. е служител на ответната р. р. „Р. К.“. Сключил е трудов договор № • от •••••••• г по силата на който изпълнява длъжността „редактор“, като по делото е представена и длъжностната характеристика. В същата има раздел „основни нормативни документи“, които редакторът трябва да познава и спазва, като освен КТ и специалният закон за Р. и телевизията е посочен и ЗАПСП.

Сериозен спор за това, че именно лицето Б. Ч. е нарушил авторските права по отношение на процесните фотографски изображения, предмет на специална закрила -не може да има.

Това е така, тъй като по делото е представена Заповед № ••-•• от •••••••• г., издадена от Директора на Р. – К., с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по чл.188, т.1 от КТ. В мотивите на заповедта изрично е посочено, че „без знанието и разрешението на ръководството на РРС-К. е създал профил в социалната мрежа „Инстаграм“, използвайки графични знаци, с които обвързва Р. К. с въпросния профил. В профила в „Инстаграм“ редакторът Ч. е създал погрешното впечатление, че това е официалната страница на РРС –К. и с това е уронил доброто име на р. р., публикувайки материали без уредени от страна на Р. К. авторски права“. В прав текст е казано, че лицето е използвало графичните знаци на Р., с което се обвързва Р. и се създава впечатлението, че Р. К. има собствен Инстаграм профил. Никакво правно значение не може да се предаде на факта дали ръководството на РР К. е знаело или не, респ.дали е дало съгласието си за публикуването на процесните фотоизображения. Както вече бе посочено гражданката отговорност за нарушаване на авторските права по чл.95 г от ЗАПСП е безвиновна, Р., като юридическо лице- работодател на виновното лице отговаря за действията на своя служител. Съгласно чл.95 г, изр.последно от ЗАПСП вината, както и в хипотезата на чл.45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Тежестта на доказване е разместена и ответникът трябва да установи, че служителят му няма вина за извършените нарушения на авторските права. В случая презумпцията не е оборена, тъй като служителят Б. Ч., разпитан като свидетел пред първата инстанция изрично е установил, че той лично, но без знанието на директора е създал Инстаграм профила с наименование „Р. К.“. Свидетелят е избрал това име на профила, защото е видял, че и другите медии в системата на БНР имат подобни страници в Инстаграм. В съдебно заседание проведено на 14.12.2020 г. на свидетеля Ч. са били предявени една по една всичките общо 11 фотоснимки, който е признал, че снимките са били качени в създадения от него профил в Инстаграм. Свидетелят е пояснил технологията на качването на снимки, като най-напред е изтеглил процесните снимки от Фейсбук, а след това ги е качил в Инстаграм профила, който е обозначен с графичните знаци на Р. „К.“. Без изобщо да се замисли, че има авторски права при създаването на процесните фотографии, които се публикуват, но без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение за създадените произведения. Налице е неправомерно използване на процесните фотографии от страна на ответната регионална радиостанция, която на основание чл.95“г“ носи имуществена отговорност за действията на своя служител, който е публикувал процесните фотографии на Инстаграм профила -10 снимки и 1 фотография на същия автор във Фейсбук профила, но без съгласието на автора, но и без съгласието на ищеца, като титуляр на правото на изключително използване на същите снимки, обект на закрила по ЗАПСП.

Предявените обективно съединени искове са доказани като правно основание- чл. 95, ал.1 от ЗАПСП, като при определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл.95, ал.2 от ЗАПСП обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Наред с това разпоредбата на чл.95, ал.4 от същия закон изрично предоставя на съда дискрецията да определи „справедливо обезщетение“, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Следователно освен типичната функция на репариране на причинените вреди обезщетението има и санкционна функция. По отношение на конкретния размер на обезщетението съдът взе предвид заключението на комплексната СТЕ, приета пред първата инстанция. При отговора на въпрос №4 експертите посочват, че пазарната стойност на този вид / пейзажна/ фотография е около 500 лева за кадър с отстъпено изключително право на ползване и около 300 лева за кадър с неизключително право на ползване.

От това заключение става ясно най-вече това, че фотоснимките, по отношение на което е отстъпено изключително право на ползване имат по- висока пазарна цена в сравнение с другите. Но не става ясно как точно вещите лица посочват определени стойности, при положение че става въпрос за пазарни цени, при които трябва да се използва метода на пазарните аналози. С оглед на което и въззивният съд на основание чл.266, ал.3 от ГПК допусна повторна комплексна експертиза, на която бе поставена и допълнителна задача да определят пазарната стойност на процесните фотографии като използват метода на пазарните аналози. Това практически се свежда до сравняване на пазарните цени на сходни фотографии от раздела „пейзажна фотография“ в официалните тарифи на сходни на БНР медии. От заключението на повторната комплексна СТЕ се установи, че процесните фотографии не са от вида „Сток –фотграфия „/ каталожна фотография /, които се предлагат в специализираните сайтове. Процесните фотографии са такива, които се предлагат в социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм, където могат да бъдат закупени след запитване за продажба или при наличие на лична страница на фотографа, продуктов каталог или онлайн магазин Процесните фотографии в сайта и Инстаграм страницата на фирмата „ SSM bg „/ търговското наименование на ищеца и личната Фейсбук страница на автора К. Б. Вещото лице изрично е отбелязало, че методът на пазарните аналози може да се използва само в случая на отстъпено неизключително право на ползване. Този метод обаче е неприложим в случая, когато се отстъпва изключително право на ползване на фотоснимки, тъй като условията на ползване посочени в писмения договор може да са разнообразни и напълно различни относно начина, срока и дори територията на ползване. В последното съдебно заседание пред въззивната инстанция съдът прие допълнителното заключение на повторната комплексна СТЕ. Вещите лица отново потвърдиха, че не могат да определят пазарната стойност на процесните снимки в хипотезата на отстъпено изключително право на ползване. По-конкретно вещото лице доцент инж.Н. Л. при приемане на допълнителното заключение в последното с.з. поясни, че няма как да бъде определена пазарната цена на процесните фотографии при отстъпено изключително право на използване. Но потвърди уточнението, че при всички положения в този случай цената „ ще бъде много по-висока“. Но не се ангажира с конкретна величина, което е обяснимо. И това вещо лице потвърди, че цената на една фотография зависи от много фактори, от които една част са обективни/ сложност на снимания обект, време, технология, парични средства при организация на заснемането, атмосферните условия при снимане с дрон, които са динамични и не винаги позволяват снимките да се направят за един ден. Има и субективни фактори, които от гледна точка на продаващия е художествената стойност на снимката и нейната уникалност, респ.уникалността на снимания обект. От гледна точка на купувача: дали цената на предлаганите снимки е приемлива за него или на разговорен език дали е по неговия джоб. Затова и законодателят като е отчел всички тези многообразни фактори е приел, че в случая когато се отстъпва изключително право на ползване на авторски произведения договорът трябва да е изричен и в писмена форма. В този договор безсъмнено ще бъде посочена и цената на всяка фотография, но в случая такава по отношение на процесните фотографии не е определена. Отговорността по чл.95, ал.1 от ЗАПСП е извъндоговорна и това е специалната деликтна отговорност, която възниква при нарушаване на авторските права.

Съгласно чл.95а., т.1 от същия закон, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, то ищецът има възможност да иска обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл.95, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП. В случая такава преценка не се налага, тъй като законодателят е определил минималния размер на обезщетението, който е фиксирана величина - 500 лева. Следва да се отчете, че предмет на специалната закрила са 11 те фотографски изображения, от които 10 от тях са използвани неправомерно в Инстаграм профила r.- k. за времето от 05.02.2019 г. до 25.05.2019 г. Има една фотография, която е била публикувана в Фейсбук профила на ответника на 25.05.2019 г.с наименование „Р. и т. с. на В. С. р.“. Всичките посочени снимки са създадени и техен автор е фотографа К. Б., като името на това лице е отразено и в оригиналните файлове, както са установили вещите лице от състава на комплексната СТЕ, приета пред първата инстанция.

В случая снимките са били качени от един профил в Инстаграм профила на радио К., а не са били споделени в който последен случай остават следи, тъй като се получава известие на първия профил, че е споделена определена снимка или определен текст. Но няма следи от такова споделяне- това е категоричният извод на вещите лица от комплексната СТЕ, приета пред първата инстанция.

От това неправомерно използване на процесните фотографски произведения ищеца е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Всяка една от 11 те фотографски снимки е отделен обект на авторско право, поради което публикуването на снимките без разрешение и без заплащане на възнаграждение представлява имуществена вреда. В случая са предявени 11 обективно съединени иска по чл.95, ал.1 от ЗАПСП, като дължимото обезщетение е в размер на 500 лева за всяка една фотографска снимка, която е отделен предмет на защита. Тази сума е фиксирания минимален размер определен в чл.95а, т.1 от ЗАПСП до който размер са предявени исковите претенции. Или общият размер на дължимото обезщетение по предявените искове е 5 500 лева до който размер искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи е уважен.

Следва да се потвърди решението в тази му обжалвана част, тъй като съдът е приложил точно материалния закон- чл.95, ал.1 от ЗАПСП във вр. с чл.95 г от същия, на което основание правилно е ангажирана гражданската отговорност на ответната регионална радиостанция със статут на юридическо лице.

В случая е предявен и иск за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева за изготвянето и изпращането на покана за доброволно изпълнение. Вече бе посочено, че отговорността по чл.95, ал.1 от ЗАПСП, който е правното основание на предявените искове е специална деликтна отговорност в областта на авторското право и сродните му права. Фактическият състав на отговорността е същия както при деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД с единствената разлика, че вредите произтичат от противоправно действие на лице, което е нарушило авторски права. Необходима е пряка причинно –следствена връзка между нарушението на авторските права и настъпилите вреди. В случая загубата се изразява според ищеца в заплащане на адвокатско възнаграждение за изпращането на покана за доброволно изпълнение. Това е напълно правомерно правно действие, което е необходимо с оглед защитата на нарушеното материално право за използването на авторските произведения. Изпращането на покана за доброволно изпълнение цели да бъде поставен ответника в забава ако не изпълни доброволно в рамките на определения в поканата срок.

В този смисъл изпращането на поканата за доброволно изпълнение е част от защитата на материалното право и представлява правомерно действие, което не може да се определи като нарушение, което води до претърпяна от ищеца загуба.

Съгласно чл.95, ал.2 от ЗАПСП обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Такава пряка и непосредствена връзка не е налице, тъй като изпращането на покана за доброволно изпълнение е част от исковия процес в защита на нарушеното материално право. Направените разходи по изготвянето и съставянето на поканата за доброволно изпълнение са част от съдебните разноски и могат да се претендират като такива. Но не и като претърпяна загуба, която предпоставя нарушението на авторското право като правопораждащ юридически факт. Едно правомерно правно действие не води до загуба, а точно обратното: в резултат на изплащането на поканата за доброволно изпълнение ответникът е поставен в забава, обективирана на 10 май 2020 г., т.е. след изтичането на срока за доброволното изпълнение.

Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху главницата от тази дата, но съдът е присъдил същата от един по –късен момент, считано от 17.06.2020 г., на която дата е предявена исковата молба. Тази грешка обаче не може да бъде отстранена от въззивния съд, тъй като решението в тази част е влязло в сила, без да бъде обжалвано.

Следва да се отмени решението в частта му, с която съдът е осъдил ответника да заплати сумата 420 лева, представляваща претърпяна загуба, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето и изпращането на поканата за доброволно изпълнение.

Вместо това следва да се отхвърли предявеният иск като неоснователен- направените разходи могат да се претендират само като съдебни разноски, но ищецът не е направил искане за присъждането им по този начин.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски, дължими на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете.

Пред първата инстанция ищецът е направил съдебни разноски в размер на 1796.80 лева, които са документално доказани. Пред въззивната инстанция е направил разноски в размер на 950 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за адвокат М.Т. Или ищецът е направил съдебни разноски пред двете инстанции в общ размер на 2746 лева, която сума е направена в защита на материален интерес по всички обективно съединени искове от 5 920 лева. Постигнал е успешна защита на този интерес в размер на 5 500 лева, при което положение в полза на ищеца следва да се присъди сумата 2 551 лева, съразмерно на уважената част от исковете. От друга страна ответника също е направил искане за присъждане на съдебни разноски и такива му се дължат на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Ответникът е направил съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 727 лева, като тази сума е изразходвана в защита на материален интерес в размер на 5 920 лева за да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Постигнал е частичен успех, като вторият иск е отхвърлен за сумата 420 лева и това е отхвърлителната част от исковете.

В този случай в полза на ответника РР „Р. К.“ следва да се присъди сумата 264 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

В този смисъл съдът постановява въззивното си решение.

По тези съображения Пловдивският апелативен съд