Решение № 9601 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1096/2026 г.
Административен съд - Варна21.07.2026 г.докладчик Марияна Ширванян
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н. М. П. против решение с рег. № ДОИ26000066ВН_005ВН издадено от секретаря на Община Варна. Решението не подлежи на касационно оспорване. СЪДИЯ: �
Мотиви
Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. М. П. против решение с рег. № ДОИ26000066ВН_005ВН издадено от секретаря на Община Варна, в частта му за отказ по въпроси 1,2,3, 6,7 и 8. Жалбоподателят сочи в жалбата, че на 09.03.2026г. е изпратил две заявления по ЗДОИ: първото съдържащо петдесет въпроса и второто съдържащо 14 въпроса. Сочи, че с решение ДОИ26000066ВН_005ВН от 03.04.2026г. органът се е произнесъл само по второто заявление. Цитира разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и сочи, че исканата информация е обществена. Сочи, че отказът да му бъде предоставена информация възпрепятствал защитата му по висящо производство, препятствало доказването на незаконосъобразността на действия на администрацията и представлявало опит за заличаване на доказателства. Излага доводи относно неясното разграничение от органа по ЗДОИ на двете му заявления и използването на непълни и несъответстващи регистрационни номера и иска отмяната на решение с рег. № ДОИ26000066ВН_005ВН издадено от секретаря на Община Варна, в частта му за отказ по въпроси 1,2,3, 6,7 и 8, като бъде указано на административният орган, че представянето на информация чрез формални отговори („да/не“) без документи представлявало неизпълнение на ЗДОИ. Ответникът, не изразява становище по жалбата. Съдът след съобразяването на становищата на страните, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Подадено е заявление от Н. М. П. до Кмета на Община Варна рег.№ на Община Варна ДОИ26000066ВН от 10.03.2026г. за предоставяне на информация относно правното основание и административната практика на общината при налагане на ограничения върху протести с поставени конкретни въпроси относно нормативната основа, вътрешните актове, правния характер на писмата, административната практика, координацията с полицията, становища и анализи и е посочената желаната от заявителя форма за предоставяне на обществената информация. С рег.№ ДОИ26000066ВН_001ВН от 11.03.2026г. секретарят на Община Варна е изпратил на директорите на дирекциите УСКОР и ПНО копие от заявлението от Н. М. П. до Кмета на Община Варна рег.№ на Община Варна ДОИ26000066ВН от 10.03.2026г. и е изискал в срок до 18.03.2026г. предоставянето на заявената информация. С рег.№ ДОИ26000066ВН_002ВН от 12.03.2026г. директорът на дирекция ПНО е изпратил до секретарят на Община Варна информация относно въпроси №№ 13 и 14, като е посочил, че такава информация не се създава, респ. съхранява в дирекцията. С рег.№ ДОИ26000066ВН_003ВН от 18.03.2026г. секретарят на Община Варна е уведомил г-н П., че срокът за предоставяне на достъп до информация е удължен с 10 дни. С рег.№ ДОИ26000066ВН_004ВН от 24.03.2026г. директорът на дирекция УСКОР е изпратил до секретарят на Община Варна наличната в дирекцията информация. С решение рег.№ ДОИ26000066ВН_005ВН от 03.04.2026г. секретарят на Община Варна е предоставил на г-н П. достъп до създадената и съхранявана в Община Варна обществена информация и е отказал предоставянето на достъп до информация по т.т.№№ 1,2,3,6,7 и 8 от заявлението. С писмо рег.№ ДОИ26000066ВН_006ВН от 03.04.2026г. секретарят на Община Варна е изпратил на г-н П. писмо, в което е предоставил достъп до създадената и съхранявана в Община Варна обществена информация и е отказал предоставянето на достъп до информация, до информация по т.т.№№ 1,2,3,6,7 и 8 от заявлението. Съгласно заповед № 3620/07.11.2022г. кметът на Община Варна е утвърдил Вътрешни правила за организацията на работа по предоставяне на достъп до обществена информация и е определил секретаря на Община Варна за длъжностно лице, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на обществена информация. Предмет на проверка в настоящото производство е решение с рег. № ДОИ26000066ВН_005ВН издадено от секретаря на Община Варна, в частта в която е отказан достъп до обществена информация по т.т. №№ 1,2,3,6,7 и 8 от заявлението от Н. М. П. до Кмета на Община Варна рег.№ на Община Варна ДОИ26000066ВН от 10.03.2026г. Решението е издадено от лице с предоставени съгласно заповед № 3620/07.11.2022г. кметът на Община Варна правомощия да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на обществена информация, в писмена форма, при спазването на процедурата по ЗДОИ, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка. Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, подадена е в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът, както е формулиран между страните, е за това: налице ли е незаконосъобразен отказ от предоставянето на обществена информация в решение с рег. № ДОИ26000066ВН_005ВН издадено от секретаря на Община Варна, в частта му по въпроси 1,2,3,6,7 и 8 и конкретно представляват ли поставените въпроси в т.т. 1,2,3,6,7 и 8 от заявлението от Н. М. П. до Кмета на Община Варна рег.№ на Община Варна ДОИ26000066ВН от 10.03.2026г. искане за предоставяне на достъп до обществена информация. Видно от заявлението в т.т. 1,2,3,6,7 и 8 са формулирани следните въпроси: 1.„Кой нормативен акт дава право на общината да забранява използването на озвучителна техника при заявен протест?“; 2.„Кой нормативен акт дава право на общината да определя дистанция между протестиращи и административни сгради?“; 3.“Кой нормативен акт дава право на общината да ограничава часовия диапазон на протест?“; 6.„Счита ли общината, че писма или указания до организатори на протести представляват индивидуални административни актове?“; 7.“Ако да - на какво правно основание?“ и 8.“Ако не – на какво правно основание чрез тях се ограничават протестни действия?“ Съдът намира, че относими към повдигнатия спор са разпоредбите на чл.2, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.9 ал.1, чл.10, чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.14 от ЗДОИ. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“ Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗДОИ „Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна.“ Съгласно чл.10 от ЗДОИ „Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.“ Съгласно чл.11 от ЗДОИ „Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.“ Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДОИ „Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им.“ Съгласно чл.12, ал.2 от ЗДОИ „Достъпът до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародване.“ От анализът на цитираните разпоредби се констатира, че обществената информация е официална и служебна, като официалната се съдържа в нормативни актове и друга официална информация. Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им. От съдържанието на въпросите на т.1, т.2 и т.3 в подаденото от г-н М. до кмета на Община Варна заявление за достъп до обществена информация, се констатира, че търсената информация е за съдържанието на нормативни актове, конкретно закони, които заявителят иска органът по ЗДОИ да му посочи под формата на отговор. Първо, следва да бъде посочено, че достъпът до обществена информация е за информация, която съществува, т.е. е създадена и налична при органът по ЗДОИ към момента на заявяването на достъп до нея и не предполага органът за предоставяне на достъп до обществена информация да създава такава, след получаването на заявление по ЗДОИ, нито дава възможност на органа да дава отговори на поставени въпроси от заявителя. Второ, както беше посочено достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им, поради което към момента на отправеното искане от г-н М., на последният вече е бил осигурен достъп до съдържанието на официалната обществена информация, чрез публикуването на законите и не следва да бъде предоставян достъп до тази служебна информация по друг ред. От изложеното следва, че въпросите по т.1, т.2 и т.3 от заявлението не са за достъп до обществена информация по ЗДОИ, поради което като е отказало такава по тях, лицето по чл.28, ал.2 от ЗДОИ е издало законосъобразен отказ. От съдържанието на въпросите по т.6, т.7 и т.8 от заявлението за достъп до обществена информация, подадено от г-н М. до кмета на Община Варна се констатира, че е поискан отговор на въпрос относно правната същност на писма издавани от кмета на Община Варна с адресат г-н М.. Изисканите в тези точки отговори на поставени въпроси не представляват по арг. от чл.9, ал.1 от ЗДОИ обществена информация, т.к. не е информация създадена и съхранена от административния орган към момента на подаденото заявление, а следва да бъде даден отговор на поставените в заявлението въпроси. Като е постановило отказ за създаването и предоставянето на такъв отговор по заявлението на г-н М., лицето по чл.28, ал.2 от ЗДОИ е издало законосъобразен отказ за предоставяне на информация в тази част от заявлението на г-н М.. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че органът по предоставяне на информация по ЗДОИ е използвал непълни и несъответстващи регистрационни номера. Видно от документите по административната преписка и от тяхното съдържание лицето, определено да издава решения по ЗДОИ коректно посочва номерът на заявлението и на издадените във връзка с него документи. Некоректното сочене на номерата на документите се съдържа в жалбата на г-н П.. Възражението на г-н П., че отказът да му бъде предоставена информация възпрепятствал защитата му по висящо производство и че така се препятствало доказването на незаконосъобразността на действия на администрацията и представлявало опит за заличаване на доказателства е неоснователно. То е в противоречие със същността на предоставянето на информация по ЗДОИ. Съгласно този закон обществената информация се предоставя с цел гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2, ал.1 от ЗДОИ). Не се предоставя за прилагането й по съдебни производства за доказването на факти и обстоятелства относно спорове между администрацията и гражданите. Направеното искане в жалбата да бъде указано на административният орган, че представянето на информация чрез формални отговори („да/не“) без документи, представлявало неизпълнение на ЗДОИ, е неоснователно. В заявлението за предоставяне на обществена информация, заявителят следва да посочи за предоставяне такава информация, която съществува към момента на подаването на заявлението и която може да му бъде изпратена в заявеният формат, а не трябва да поставя отворени въпроси на административния орган с очакване в отговор да получи всестранно и пълно изложение на факти и нормативна уредба. Целта на ЗДОИ не е изпит или анкета, при която административният орган да има задължението да отговаря на всички поставени от заявителя въпроси, а е - да бъде предоставена онази информация, която отнапред законът е посочил като такава от обществен характер и която административният орган има задължението да създава и съхранява. Жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Цитирани разпоредби
16- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 147, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 10 ЗДОИ
- чл. 11 ЗДОИ
- чл. 12, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 12, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 14 ЗДОИ
- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 40, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 10
- чл. 12, ал. 1
- чл. 145
- чл. 40, ал. 1
- чл. 9, ал. 1