РЕШЕНИЕ

гр. София, 19. 02. 201 8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА При участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1536 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. чл. 59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, чл. 59, ал.3 от ЗБН и чл.26, ал.2 предл.3 от ЗЗД във връзка чл. 59, ал.2 от ЗБН.

Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД А.Д.и К.М.сочат, че с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 е открито производство по несъстоятелност на банката, като е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото. Твърдят, че на 06.11.2014г. е прието решение № 138 на УС на БТБ, с което е отнет лицензът на „КТБ“ АД, като същото е обявено в ТР на 07.11.2014г. Твърди, че датата на неплатежоспособността с решение на САС е определена на 20.06.2014г. Твърди, че на 01.04.2004г. между банката и ответника – „Е.Х.“ АД е сключен договор за банков кредит, по който е уговорен кредитен лимит в размер на 1 000 000 лв., към който са сключени подробно описаните 12 анекса, с които е изменен размера на кредитния лимит, уговаряни са условия за банковите гаранции, продължаван е крайния срок за погасяване на кредита, като същият по последния анекс е 01.04.2016г., а общият уговорен кредитен лимит е 6 550 000 лв. Твърдят, че на 17.09.2014г. в деловодството на банката е постъпило уведомление за извършената цесия с вх.№8830/17.09.2014г., с което „ПМУ“ АД е уведомил, че е цедирал част от вземането си по индивидуален срочен депозит от 28.07.2011г. в полза на ответника, а също така сочи и че с уведомление вх.№ 9412/17.10.2014г. ответникът „Е.– Х.“ АД е отправил към банката изявление за прихващане с придобитото вземане. Ищецът твърди, че процесното прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след датата на поставяне на банката под специален надзор, поради което същото е недействително по отношение на кредиторите и по новата, и по старата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН. При условията на евентуалност се твърди, че прихващането е недействително и като попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗБН, и че е налице знание у ответника за неплатежоспособността на банката към датата на придобиване на вземането, тъй като обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност през месец юни 2014г. е било огласено в публичното пространство и станало известно на цялата българска общественост. Поддържа се по третия, предявен при условията на евентуалност иск, че прихващането е нищожно поради липса на форма, която се изисква от чл. 59, ал.2 от ЗБН. В допълнителната искова молба от 15.06.2017г. се изразява становище по отговора на ответника, като се сочи, че прихващането е осчетоводено при него и с размера на сумата е погасено задължението по договора за предоставяне на кредитен лимит. С допълнителна молба от 26.07.2017г. са изложени твърдения за процесуалната легитимация. Подробни доводи се излагат и в писмена защита.

Конституирана като страна допълнително „К.т.б.“ АД не изразява становище по исковете в дадения срок.

Ответникът „Д.Е.Х.“ АД, / с предишно наименование „Е.Х.“ АД/ оспорва исковете чрез процесуалния си представител – адв. Н. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 22.05.2017г. и допълнителен отговор от 11.07.2017г. и становище от 11.09.2017г., както и в хода по същество по доводи, изложени в писмена защита. Твърди, че не е приложима новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, тъй като обратно действие на разпоредбата не е предвидено от законодателя и тя действа занапред, а именно от приемането й с ДВ, бр.28.11.2014г., а със старата редакция на разпоредбата предвид използваното от законодателя понятие „длъжник“ безспорно се има предвид банката и не съдържа правило, че е недействително прихващане, извършено от кредитор на същата. По иска по чл.59, ал.3 от ЗБН сочи, че и уведомлението за цесията и изявлението за прихващане предхождат датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката, а ищецът не е обосновал и доказал твърдението си, че ответникът е знаел за настъпилата невъзможност на банката да обслужва паричните си задължения. Третия иск счита, че също е неоснователен, тъй като процесното прихващане е преди откриване на производството по несъстоятелност, не е бил назначен синдик и няма как да е приложимо изискването на чл. 59, ал.2 от ЗБН.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното с исковата молба решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД, обявена е неплатежоспособността й с начална дата – 06.11.2014г., като е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността й и е постановено осребряване на имуществото. С решение на САС от 03.07.2015г. е изменена началната дата на неплатежоспособността, като същата е определена на 20.06.2014г. Решението е потвърдено от ВКС и е влязло в сила.

По делото не се спори, че е сключен между КТБ АД и „Е.- Х.“ АД договор за предоставяне на кредитен лимит в лева от 01.04.2004 г., по който банката е предоставила на ответното дружество кредитен лимит с първоначален размер 1 000 000 лева, увеличен с последващи анекси. Към договора са сключени подробно описаните анекси, с които е изменен размера на кредитния лимит, уговаряни са условия за банковите гаранции, продължаван е крайния срок за погасяване на кредита, като същият по последния анекс е 01.04.2016г. По делото не се спори, че към 17.10.2014 г. задълженията на „Е.- Х.“ АД по договора за предоставяне на кредитен лимит в лева от 01.04.2004 г. са възлизали на 1 5000 000 лева.

Не се спори и се установява от представеното уведомление с вх.№ 8830/17.09.2014г., че „ПМУ“АД е уведомило банката, че е сключен договор за продажба на вземане от 12.09.2014г., по силата на който е прехвърлил на „Е.Х.“ АД вземането си по договор № 11726 от 28.07.2011г. и описаните анекси в размер на 1 500 000 лв.

На 17.10.2014 г. в деловодството на КТБ АД (н.) е постъпило изявление за прихващане с вх.№ 9412/17.10.2014 г., с което „Е.- Х.” АД е уведомило банката за придобитото от „ПМУ“ АД, ЕИК •••••••, част от вземането на последното от срочен паричен депозит в размер на 1 500 000, 00 лева, като е отправил изявление за прихващане на това вземане в размер на 1 500 000, 00 лева срещу свои задължения към КТБ АД (н.), произтичащи от Договора за предоставяне на кредитен лимит в лева от 01.04.2004 г. С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, КТБ АД е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност. С горецитираните решения се спират за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на УС и Надзорния съвет и са лишени от право на глас акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, като същата се поставя под специален надзор и се назначават квестори, като основанието е чл.115 и чл.116 ЗКИ. С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е продължен срокът, през който банката е поставена под специален надзор, като е продължено действието на всички произтичащи от това мерки и на квесторите на банката е указано да внесат до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите на КТБ АД, извършена от оторизирани одиторски компании. Решението е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014 г. В решението от 16.09.2014 г. е оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори, както и че банката не разполага с достатъчно активи. Поради това срокът на специален надзор, в рамките на който да се прецени дали може да се оздрави банката или да се отнеме нейния лиценз, е удължен до 20.11.2014 г. От представените с допълнителна молба от 05.12.2017г. и приети като доказателства по делото прессъобщения на Българска Народна Банка се установява, че с прессъобщение от 22.06.2014 година БНБ е уведомила обществото относно „недостига на ликвидност на К.т.б. и нейното дъщерно дружество - бивша „К.А.-Б.“ (банковата група КТБ)“; с прессъобщение от 11.07.2014 година УС на БНБ е уведомил обществото относно заключенията от прегледа на активите и пасивите на КТБ АД от назначените от БНБ одитори, а именно - несъвместими със закона и добрите банкови практики действия на ръководството на КТБ АД, унищожаване или липса на кредитни досиета за кредитен портфейл в размер на 3, 5 млрд лева от 5, 4 млрд. лева и свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер в банката; с прессъобщение от 31.07.2014 година БНБ е дала информация относно приемане на доклада на квесторите на КТБ АД и предписване на действия за извършване на надеждна оценка на кредитния и инвестиционен портфейл на банката, която да отговаря на текущото състояние на кредитололучателите и емитентите, както и да съответства на МСФО; с прессъобщение от 11.08.2014 г. БНБ е дала гласност на писмо от Управителя на БНБ и Министъра на финансите до г-н Д.С., Генерален директор на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Европейката комисия, в което се потвърждават съществените индикации за кредитен риск относно възстановяване на кредитни експозиции за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лева от общ кредитен портфейл в размер на 5, 4 млрд. лева); с прессъобщение от 22.08.2014 г. БНБ е дала допълнителна информация наличието на съмнения в качеството на кредитния портфейл на КТБ АД и предприетите действия по оценка на активите на банката; с прессъобщение от 16.09.2014 година БНБ е уведомила обществото относно липсата на яснота по отношение капиталовата адекватност на КТБ АД и невъзможността да се докаже пред ЕК, че групата КТБ има достатъчно ниво на капиталова адекватност за кандидатстване за държавна помощ; с прессъобщение от 22.10.2014 година БНБ е огласила доклада за анализа и оценката на активите на КТБ АД, извършена от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и АФА“ ООД, заключението от което е за необходимост от обезценка на активи в размер на 4, 222 млрд. БНБ също така е разпространила информация за основните балансови позиции на КТБ АД към 30.09.2014 г. и за резултатите от оценката на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.“ ООД, „Д.Б.“ ООД и АФА“ ООД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът споделя доводите на ответника, че искът по чл.26, ал.2 предл.3 от ЗЗД във връзка чл. 59, ал.2 от ЗБН, следва да бъде разгледан като главен, тъй като касае нищожността на процесното прихващане, а исковете по чл. 59, ал.3 и ал.5 от ЗБН предполагат действително прихващане, като се обявява само относителната му недействителност спрямо кредиторите в производството по неъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Процесното и зявление за прихващане с вх. № 9412 /1 7.1 0.2014 г. е без нотариална заверка на подписа на прихващащия, тъй като е направено през времето на специалния надзор на КТБ АД по реда н а ЗЗД. Доколкото прихващането е извършено във времето преди откриване на производство по несъстоятелност на " К.т.б. " АД /открито едва на 22.04.2015 г. с р ешение № 664 по т.д. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС/, писменото изявление за процесното прихващане е адресирано до квесторите на банката, тъй като тогава същата още не е имала и е нямало как да има към онзи момент назначени синдици. Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното прихващане. Писменото изявление за прихващане, направено с процесното изявление е редовно и валидно, на основание ЗЗД, като адресирано до квесторите и съгласно нормите на Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 107 от ЗКИ, с назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банкат а се преустановяват и се упражняват от квесторите, а по силата чл. 106, ал. 3 от ЗКИ, ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик. Видно от вписванията по партидата на „КТБ“ АД в публичния Т ърговския регистър, към датата на получаване на писменото изявление за процесното прихващане - 17.1 0.2014 г., не е било налице открито производство по несъстоятелност и съответно не е имало назначен синдик. Поради това уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за изявлението за прихващане не намира и не може да намери приложение именно поради липсата въобще на открито производство по несъстоятелност и на синдик. По отношение на изявлението за прихващане, направено на 17.10.2014 г. на общо основание намират приложение общите правила на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Предвид горното този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗБН / в редакцията преди изменението и с ДВ бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, която според съда е приложима към процесното прихващане, извършено с изявление от ответника с уведомлението от 17.10.2014г., к редитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността. Съгласно действащата към процесния момент и приложима редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН п рихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. С ъгласно редакцията на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН към процесния момент с чита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се регламентира потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това изменение на разпоредбата действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакция та след изменението с ДВ бл.98/2014г., не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г. В случая процесното прихващане е извършено с изявление от 17.10.2014г., т.е. преди 28.11.2014г. и следователно относно правното му действие и неговата недействителност е приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ бр.98/2014г. Правните последици на извършеното прихващане са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и са породили действие, поради което липсва основание към прихващането, извършено преди изменението на ЗБН в сила от 28.11.2014 г. да се приеме, че е приложима новата му редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни последици на извършеното прихващане вече са били финално проявени и фактическият му състав не предполага развитие на други факти, чийто правни последици да се породят при действието на новия закон, така че да дават възможност на същия нов закон да може да се приложи. Горното не се опровергава от твърдението на ищцовата страна, че потестативното право да се иска недействителност на прихващането възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност и назначаването на синдик, което е извършено на 22.04.2015г., към която дата е в сила новата редакция на разпоредбата, тъй като правните норми, регламентиращи хипотезите на недействителност на едно правно действие са материалноправни и при липса на изрично постановяване от законодателя на обратното им действие, те не могат да намерят приложение към вече възникнало и осъществено правоотношение. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй като те следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на фактическия му състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не към последващ момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да подават искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение на кредиторите. Неоснователен е и довода по допълнителната искова молба, че въпреки че липсва изрична разпоредба, която да придава обратно действие на измененията обнародвани в ДВ бр. 98 от 2014 г., то следва да се съобрази текста на §6, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗБН, който освен, че въобще не урежда обратно действие на процесното изменение на закона (а се касае за изменение, обнародване в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., част от който е тази преходна разпоредба, регламентира прилагане на закона към заварени и неприключили производства по несъстоятелност, но не и други материални правоотношения, каквото е извършеното прихващане. Наред с горното следва да се има предвид, че по чл. 59, ал. 5 от ЗБН / и в двете му редакции/, извършено прихващане е изначално недействително по отношение на кредиторите по силата на закона, т.е. недействително по право, поради което следва да се приеме, че не се касае за потестативно право да се поиска обявяване за недействително на дотогава действително прихващане (както е при искът по чл. 59, ал. 3 от ЗБН), поради което не може да се обоснове извод, че правни последици от упражняване на правото биха настъпили при действието на новия закон. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се иска недействителност на прихващането да е реализуемо за синдиците на банката след откриването на производство по несъстоятелност, то действителността или недействителността на самото прихващане следва да се преценява към момента на осъществяването на фактическия му състав, а той в конкретния случай е изпълнен с входиране на изявлението на 17.10.2014г., тъй като към този момент вземанията са били насрещни и изискуеми. Дори ищцовата страна сочи и признава в писмената си защита, „че „Е.- Х.“ АД е упражнило извънсъдебно така възникналото в негова полза право да извърши прихващане между насрещни парични задължения, като е отправило изявление за това до КТБ АД (н) и това изявление е достигнало до банката, поради което следа да се приеме, че прихващането е породило предвиденото в чл.104, ал.2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по- малкото от тях. Този погасителен ефект съгласно чл, 104, ал.2 ЗЗД настъпва от деня, в който са се осъществили всички предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на прихващане на 17.10.2014 г., ето защо тази дата следва да се приеме за такава на извършване на прихващането“. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че не би могло да настъпи прихващане поради това, че насрещните вземания не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването му, поради това, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. се спира изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните институции / ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до банката и се отнася за реалното изпълнение на задълженията й, т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на задълженията на банката. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката е под особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми нейни задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Следователно в случая е налице прихващане и към същото, извършено с изявление от 17.11.2014г., независимо от датата на придобиване на вземането на кредитора, не може да се приложи новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН и същото да се обяви за недействително само и единствено поради факта, че е извършено след началната дата на неплатежоспособността, която е обявена едва с влизане в сила на решението на САС и е 20.06.2014г. Следователно главния иск, който ищецът основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното право по чл. 59, ал.5 от ЗБН в новата редакция, а именно след изменението с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. е неоснователен.

Неоснователен е довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то прихващането се явява недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на банката под специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази редакция в чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания извършени както е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по несъстоятелност е ищецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в ал. 5, като се разширява приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори на банката-длъжник, но също така се изменя и ал. 1 на същия член с добавката в първото изречение „освен в случаите по ал. 5", с което фактически прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено приложното поле на ал. 5 са изключени от приложното поле на ал. 1, която дотогава ги е уреждала. Очевидно е, че посоченото допълнение в ал. 1 е направено с цел да се синхронизира новата уредба, тъй като дотогава, прихващанията извършени от кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент на ал. 5 са били допустими и действителни, като с оглед промяната в ал. 5, това е наложило нововключените в приложното поле на ал. 5 прихващания, извършени от кредитори на банката да бъдат изключени от приложното поле на ал. 1, уреждаща реда за извършване на действителни прихващания. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на прихващането на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, съдът намира следното:

Съгласно действащата към процесния момент и приложима редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН п рихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. С ъгласно редакцията на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН към процесния момент с чита се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции. В случая е безспорно между страните, че договорът за цесия е сключен на 12.09.2014г., макар същият да не е представен по делото, като на 17.09.2014г. цедентът е уведомил банката за цесията, а изявлението за прихващане е входирано на 17.10.2014г., следователно не е приложима оборимата презумпция на чл. 59, ал.4 от ЗБН, тъй като решението на БНБ за отнемане на лиценза е от 06.11.2014г. и в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи знанието на ответника. Съдът намира, че горепосочената разпоредба под знание за настъпила неплатежоспособност не се визира наличие на специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява че са налице предпоставките за обявяване на неплатежоспособност на банката, а знанието на средностатистическия гражданин/ търговец. Установяването на състоянието на неплатежоспособност на банката в специалното производство по искането по откриване на производство по несъстоятелност е процесуално действие на съда, което изисква специални знания и изслушване на експертно заключение, но не това е смисъла на горепосочената разпоредба, доколкото относимите факти в това производство се установяват със сила на пресъдено нещо едва с влизане на решението в сила, а очевидно не това е целта на закона, който разграничава хипотезите на прихващане преди решението за откриване на производство по несъстоятелност и след това. Следователно смисълът на изискваното знание на кредитора по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за настъпилата неплатежоспособност не се свърза с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин за това, че банката е изпаднала в такова състояние. Същевременно това знание изисква да се установи, че кредиторът е знаел, че банката е в неплатежоспособност, а не че е налице опасност от такава. Ако законодателят е целял друго, е можело да употреби израза „знание на опасност от неплатежоспособност“, но не е сторил това. По делото и с оглед безспорните факти, оповестени в публичното пространство се установи, че с решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от 20.06.2014г.) търговската банка е била поставена под особен надзор за срок от три месеца, били са назначени квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е било изменено и допълнено с Решение № 74 от 22.06.2014г. И двете решения са станали известни на обществеността чрез медиите, както и са били обявени в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на банката на 23.06.2014г. Вписани в търговския регистър са били и Решение № 82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и Решение № 104 от 15.08.2014г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. Същевременно от квесторите на банката са започнали действия за установяване текущото състояние на банката и с Решение № 94 от 31.07.2014г. на Управителния съвет на БНБ е бил приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014г. в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ. Допълнително са били изпълнени и предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014г. - на дружествата „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „Афа“ ООД са били възложени първоначално частична (на 25.06.2014г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД. За тези действия обществеността също е била уведомена чрез медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са били обобщени. За приключване на цялостната оценка на активите е бил определен срок до 20.10.2014г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването й в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014г. квесторите е трябвало да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД. Със същото решение е бил продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатиран остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ъ.и Я.О.“ ООД, „Д.О.“ ООД и „Афа“ ООД е бил внесен в БНБ на 20.10.2014г. от квесторите (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми). Докладът е бил публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Касаело се е за анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014г., с основен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. Сходни са били изводите и на длъжности лица от БНБ, които също са правили проверка. С Решение № 133 от 21.10.2014г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, отново е било указано на квесторите в срок до 31.10.2014г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014г. На 27.10.2014г. в Народното събрание е бил внесен доклад “Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ “В.ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка. В доклада е било посочено, че на основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква КТБ да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. След получаване на финансовите и надзорните отчети следва законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. В доклада е било изложено още, че други решения и действия ще бъдат възможни единствено ако Народното събрание намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване. След множество дискусии и обсъждания, на 31.10.2014г. от народните представители е била отхвърлена възможността за законодателно изменение за оздравяване на банка с отрицателен капитал. По време на цялото действие на особения надзор е имало изразени инвеститорски намерения по отношение на банката, които са ставали известни на обществеността чрез медиите. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014г. финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания ( COREP ) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/ FINREP ) – Индивидуален. Установявала се е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Докладът и всички извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.т.б.“ АД е била отнета. За решението е имало прессъобщение още на 06.11.2014г., след вземането му, а на следващия ден – 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД. С оглед възприетото от фактическа страна, не се установява, че към момента на придобиване на вземането по договора за цесия, който е от 12.09.2014г. и безспорно е бил сключен преди дата 17.09.2014г., на която в банката е входирано уведомлението за цесията и следователно и тя като длъжник по цедираното вземане, вече е известена за новия кредитор, ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката – релевантното обстоятелство, че тя е имала отрицателен капитал. Обстоятелството е било установено като сигурно (обективно съществуващо състояние) в резултат на дейността на квесторите на банката (при установяване текущото състояние на банката по чл. 121 от ЗКИ и при неограничения достъп и контрол на квесторите върху помещенията на банката, счетоводната и друга документация по чл. 108 от ЗКИ), под надзора на Централната банка, едва след 20.10.2014г., когато е бил изготвен окончателно отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД, за който отчет, също съгласно възприетото от фактическа страна, обществеността е била уведомена с оповестяването на 06.11.2014г. на Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка. Не се установява от събраните по делото доказателства ответникът да е имал данни за финансово-икономическото състояние на банката повече от това, което е било известно на обществеността чрез медиите. Следователно към момента на придобиване на цедираното вземане – 12.09.2014г. и дори към момента на извършване на прихващането – 17.10.2014г. по делото не се установи с надлежни доказателства, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност, нито че в общественото пространство към този момент е разпространена такава информация, т.е. той е могъл и е бил длъжен да узнае същото. Предвид горното не е налице една от предпоставките за уважаване на иска за недействителност, а именно знанието, поради което същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските, съдът намира, че с оглед изхода на спора разноски се следват на ответника, а не на ищцовата страна. От ответника се претендират такива в размер на 31 836 лв., като е представена фактура и преводно нареждане за заплащането на тази сума като адвокатско възнаграждение. От ищцовата страна е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът отчитайки цената на иска, която е 1 500 000 лв., намира, че следващото се минимално адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. и прилагане на чл.7, ал.2 т.6 от същата, съгласно която се изчислява по формулата, че при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – възнаграждението е твърда сума от 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв., възлиза на сумата от 26 530 лв., което е и сумата, начислена от ответника по процесната фактура, но с ДДС върху същата, като от данните по фактурата е видно, че Адвокатското дружество е начислило ДДС и има идентификационен код по ЗДДС, т.е. хонорарът, който е платен е именно минималния с начислен ДДС. Предвид горното, дори и да бе основателно възражението на ищците, а съдът намира, че не е, тъй като делото е с правна сложност, то не се следва намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като начисленото по фактурата и заплатено такова е именно минималното с включен ДДС, който в случая е дължим. Предвид горното на ответника следва да се присъди сумата от 31 836 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

От масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД - в несъстоятелност е дължима държавна такса по исковете в размер на 60 000лева, съответно на цената на исковете (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН). Разпоредбите на чл. 59, ал. 7 и чл. 57, ал. 6 от ЗБН, нови ДВ, бр. 41 от 2015г., в сила от 05.06.2015г. са процесуалноправни и с действие по отношение на всички образувани и висящи производства.

Воден от горното съдът