Решение № 9471 от 19.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12763/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 - 196 от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на П. Т. З., [ЕГН] от [населено място], [улица], бл. № 4-Б-21, чрез адвокат Б. Г. Б. с адрес – [населено място], [улица] посочен съдебен адрес за съобщения –[населено място], [улица], бл. № 4-Б-21, имейл [Наименование]@[интернет адрес] с искане за прогласяване на нищожност или отмяна като незаконосъобразни на разпоредбите на т. 1 „Цени на билети за вход: т. 1. за индивидуални посещения на Софийска градска художествена галерия – на човек; т. 1.1.3 за лица над 18 г. – 4 лева и т. 1.3 комбиниран билет за посещение на Софийска Градска художествена галерия, галерия „Васка Емануилова“ и галерия „Дечко Узунов“; т. 1.3.3. за лица над 18 г. – 6 лева, в Приложение № 32 към чл. 81, т. 21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. В подадената до съда жалба, оспорващият твърди, че посоченият по-горе текст от Наредбата противоречи на Закона за културното наследство и освен това не са спазени административно-производствените правила за приемането му. Обуславя правния си интерес от оспорването с честите си посещения на Софийска градска художествена галерия и в частност с това на 24.09.2024 г., когато е разгледал гостуваща изложба за която е заплатил цена за входен билет от 4 лв. Излага доводи за нейната нищожност в оспорената й част, алтернативно за незаконосъобразност на посочените разпоредби. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява. В постъпили писмени бележки чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си. Претендира разноските по делото. С Определение № 3517/03.02.2025 г. на съдебния състав по повод постъпила по делото молба по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК от Т. И. Д., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника си адв. Б., съдът е конституирал посоченото лице в качеството на оспорваща страна в настоящото производство. В молбата са изложени обосновани аргументи за наличие на правен интерес, включително и представени писмени доказателства, удостоверяващи посещение на Т. Д. в Софийска градска художествена галерия. Направено е искане за прогласяване на нищожност, алтернативно на незаконосъобразност на разпоредбите на т. 1 „Цени на билети за вход: т. 1. за индивидуални посещения на Софийска градска художествена галерия – на човек; т.1.1.3 за лица над 18 г. – 4 лева и т. 1.3 комбиниран билет за посещение на Софийска Градска художествена галерия, галерия „Васка Емануилова“ и галерия „Дечко Узунов“; т.1.3.3. за лица над 18 г. – 6 лева, от Приложение № 32 към чл. 81, т. 21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. В съдебно заседание Т. Д., не се явява, не се представлява. В постъпили писмени бележки чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си. Претендира разноските по делото. В качество на оспорваща страна в настоящото производство е конституиран и Д. Д. С. [ЕГН], по повод постъпила молба по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК, чрез пълномощника му адв. С. А.. В молбата са изложени обосновани аргументи за наличие на правен интерес, включително и представени писмени доказателства, удостоверяващи посещение на Д. С. в Софийска градска художествена галерия. Направено е искане за прогласяване на нищожност, алтернативно на незаконосъобразност на разпоредбите на т. 1 „Цени на билети за вход: т. 1. за индивидуални посещения на Софийска градска художествена галерия – на човек; т. 1.1.3 за лица над 18 г. – 4 лева и т. 1.3 комбиниран билет за посещение на Софийска Градска художествена галерия, галерия „Васка Емануилова“ и галерия „Дечко Узунов“; т. 1.3.3. за лица над 18 г. – 6 лева, от Приложение № 32 към чл. 81, т. 21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. В съдебно заседание, жалбоподателят С., не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа жалбата и молбата за присъединяване и моли да бъдат обявени за нищожни оспорените разпоредби, алтернативно да бъдат обявени за незаконосъобразни. Претендира разноски. Ответникът, Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалния си представител, юрк. М. счита жалбите за неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбите. Предмет на оспорване, респективно обявяване на нищожност са разпоредбите на т. 1 „Цени на билети за вход: т. 1. за индивидуални посещения на Софийска градска художествена галерия – на човек; т. 1.1.3 за лица над 18 г. – 4 лева и т. 1.3 комбиниран билет за посещение на Софийска Градска художествена галерия, галерия „Васка Емануилова“ и галерия „Дечко Узунов“; т.1.3.3. за лица над 18 г. – 6 лева, от Приложение № 32 към чл. 81, т. 21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. Административен съд София-град, XХV тричленен състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на страните и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено следното: Жалбите са допустими, като подадени от надлежни страни, обосноваващи наличието си на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателите са обосновали и доказали правния си интерес, независимо, че постоянният адрес на двама от тях не е на територията на Столична община, с факта че посещението на музеи и въобще на културни забележителности не може да се обвърже с териториална принадлежност, а е безспорно посещението на Софийска градска художествена галерия, с оглед представените касови бележки, които удостоверяват закупуване на билети за вход в СОфийска Градска художествена галерия. На основание чл. 187, ал. 1 от АПК, правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което жалбите следва да се считат за допустими и на това основание. Разгледани по същество, жалбите са и ОСНОВАТЕЛНИ. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация (чл. 9 от ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община и доклад към него са внесени в СОС от кмета на Столична община на 20.06.2013 г. По проекта са дали становища Комисията по образование, култура, наука и културно многообразие, Комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори, Комисията по бюджет и финанси и е представен доклад от Комисията по местно самоуправление и нормативна уредба, определена от председателя на СОС за водеща. С Решение № 370/18.07.2013 г. на СОС е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. Водим от изложеното настоящия състав счита, че Наредбата е издадена при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни актове. В тази връзка са неоснователни доводите в жалбата за нарушение на правилата по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, тъй като изискванията на посочените норми са в сила от 2016 г. и не мога да намерят приложение по отношение на гласуваните през 2013 г. изменения в Наредбата. Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл. 8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и границите, определени от по - високия по степен нормативен акт като детайлизират неговото приложение. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, регионалните културни институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на културата, съгласувано с областния управител, след решение на общинския съвет, на чиято територия са седалищата им. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. В конкретния случай е безспорно, че Софийска градска художествена галерия е юридическо лице на бюджетна издръжка на Столична община, съгласно чл. 3 от Правилника на столичен общински съвет за устройството и дейността на Софийска градска художествена галерия, съгласно Решение № 441 с Протокол № 89 от 14.07.2011 г. на Столичен общински съвет. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети, като цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Законовата разпоредба изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината, като му дава възможност единствено да съгласува предложените от директора на музея цени. Налице е действаща правна норма определяща компетентния орган за издаване на административен акт с оспореното от лицето съдържание, в конкретния случай този акт е издаден от друг административен орган, поради което и наредбата в тази й част е издадена от некомпетентен орган и представлява нищожен административен акт. Общинският съвет като орган на местно самоуправление, е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, при липса на законова уредба. Разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ визира единствено правомощията на общинския съвет до приемане на разпоредби установяващи начина на определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като местните такси, които събират общините, са определени в чл. 6, ал. 1 от същия закон. В случая специалният закон изключва правомощията на общинския съвет да определя входни такси за музейни обекти. Липсата на компетентност на общинския съвет води до нищожност на оспорените разпоредби, а не до незаконосъобразност, поради противоречието й с норма от по-висока степен. Водим от изложеното, настоящия състав счита, че противоречието с нормативен акт от по-висока степен води до нищожност на така приетите разпоредби на т. 1 „Цени на билети за вход: т. 1. за индивидуални посещения на Софийска градска художествена галерия – на човек; т. 1.1.3 за лица над 18 г. – 4 лева и т. 1.3 комбиниран билет за посещение на Софийска Градска художествена галерия, галерия „Васка Емануилова“ и галерия „Дечко Узунов“; т. 1.3.3. за лица над 18 г. – 6 лева, Приложение № 32 към чл. 81, т. 21 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, тъй като в случая СОС не може да определя с Наредбата цената на билетите, а същото следва да стане единствено от директора, след съответното съгласуване от Столична община. Констатираната нищожност на оспорените разпоредби прави безпредметно произнасянето по останалите доводи на жалбоподателите за тяхната незаконосъобразност. По изложените съображения, съдът намира жалбите за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени и съответно оспорените части от наредбата да бъдат обявени за нищожни. При този изход на спора, ответникът дължи на жалбоподателите заплащането на направените по делото разноски, каквото искане е своевременно направено. Съгласно представения списък от адв. Б. Б. по отношение на жалбоподателя П. З. същите са в размер на 1 544 лв., от които заявени по списъка са както следва: 12 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и 1 500 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно представения списък за разноски от адв. Б. Б. по отношение на оспорващия Т. Д., същите са в общ размер на 1 011 лв., от които 11 лв. такса присъединяване и 1 000 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно представения списък на разноските от адв. С. А. претендираните разноски за оспорващия Д. С., същите са в размер на 810 лева, от които 10 лв. ДТ, и 800 лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно по отношение на заявените разноски от жалбоподателите П. З. и Т. Д.. Основателно е заявеното от страна на ответника, че адвоката не се е явил лично в съдебно заседание, а правната услуга се изразява в изготвяне на жалбата и писмените бележки. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е проведено едно съдебно заседание. От друга страна неоснователно се претендират и банкови такси, направени във връзка с нареждане на банкови преводи за заплащане на държавна такса по сметка на АССГ и за обявление в Държавен вестник. Предвид това, за жалбоподателя П. З. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 840 лева, а за жалбоподателя Т. Д. разноски в размер на 810 лева. По отношение на заявените претенции за разноски по представен списък от адв.А., която се е явила лично в съдебно заседание възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд София – град, ХXV-ти тричленен състав,