Решение № 3650 от 22.6.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 15256/2019 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №15256 /2019 г по описа на СГС е образувано:

• по въззивна жалба на „Р.“ ООД ••• ЕИК •••••••• с рещу решение № 62759 от 12.0 3.201 9 г постановено по гр.д. №38394 /201 8 г на СРС, 85 състав; с което е отхвърлен иска на въззивник а с правно основание чл.441 ГПК във вр.чл.45 ЗЗД да се осъди ЧСИ №780 ДВ.Г.Л.ЕГН •••••••••• от гр.София пл.••••••••да заплати следните суми: сумата от 1895 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконни действия по изп.дело №20147800400210; 182 лева пропуснати ползи от лихва за периода 19.02.2017 г до 11.06.2018 г; и 1040 лева пропуснати ползи от лихва за периода 30.03.2015 г до 11.06.2018 г; ведно със законната лихва от 11.06.2018 г;

• по въззивна жалба на „Р.“ ООД ••• ЕИК •••••••• с рещу решение от 20.06.2019 г по гр.д. №38394 /201 8 г на СРС, 85 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№5058859 от 03.04.2019 г в СРС на жалбоподателя за допълване на решението му;

• по въззивна жалба на „Р.“ ООД ••• ЕИК •••••••• с рещу решение от 19.09.2019 г по гр.д. №38394 /201 8 г на СРС, 85 състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за допълване на решението му, която молба е материализирана в основната му въззивна жалба от 09.04.2019 г;

Въззивникът излага в основната си въззивна жалба доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като ответникът трябва да докаже своето невиновно поведение /чл.45 ал.2 ЗЗД /. Оспорени са представените след срока по чл.131 ГПК недостоверни незаверени копия от изпълнителното дело с подменена номерация и СРС е трябвало да приложи чл.161 ГПК. Извършена документна измама и манипулиране на съдебния процес. СГС не е допуснал СГЕ за доказване на неистинско пълномощно на адв.М.от 2014 г като пълномощник на взискателя. СГС не е изискал оригинали на 15 документа представени от ответника. Стопански субект с ЕИК ••••••••не съществува по ТЗ от 2007 г и по изпълнителното дело няма редовен изпълнителен лист срещу ищеца /в изпълнителния лист не е посочен ЕИК, фирма на ЮЛ, представляващ и адрес на управление /. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита, в който не е посочен ЧСИ и номер на изпълнителното дело. Поканата за доброволно изпълнение не е връчена редовно, защото няма 3 броя посещения на адреса на длъжника. ЧСИ не е взел предвид молби на ищеца от 2016 г и 2017 г за настъпила перемция на изпълнителното дело. Пощенският оператор не е кредитор по ТЗ, а само приносител на суми и не може да се наложи запор. Взискателят не е внесъл авансови такси и не са издадени фактури на взискателя. СРС неправилно не кредитира показанията на разпитания свидетел. ЧСИ е нарушил срока за доброволно изпълнение и не е използвал адреса за кореспонденция на ул.••••••••. В изпълнителния лист има очевидни фактически грешки. ПДИ е приложена по делото със стара дата и са подменяни страници. Ответникът извършва документа измама и укрива приходи, а възбраните са срещу дружества с различен ЕИК. СРС не е извършил проверка за настъпила перемция и не е прекратил изпълнителното дело.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва основната въззивна жалба. Ищецът е бил регистриран по ф.д.№9128/90 г на СГС и с БУЛСТАТ ••••••••; и му е издадено удостоверение от 01.09.2008 г за пререгистрация по §4 ал.2 от ПЗР на ЗТР. Поради неспазен срок за пререгистрация ищецът не е запазил кода си по БУЛСТАТ като ЕИК. Налице е идентичност на дружеството, което е вече с ЕИК ••••••••, същият адрес и управител. В чл.426 ал.3 ГПК /в редакция към 26.07.2013 г / във вр.чл.127 ал.1 ГПК липсва изискване за посочване на ЕИК на ищеца. Действително процесният изпълнителен лист не съдържа ЕИК на длъжника, защото и в самата искова молба такъв не е посочен, но това не представлява нередовност. Фирмата на длъжника е уникална и няма друго лице с такава фирма. Изпълнителният лист не е издаден срещу физическото лице Росен Попадиин. ПДИ е връчена на длъжника-ищец при условията на чл.50 ал.2 ГПК, защото дружеството не е било на адреса вписан в търговския регистър. Изпълнителното дело не е перемирано, защото са извършвани изпълнителни действия през 2015 г и 2016 г. „Български пощи“ ЕАД са изпълнили наложен запор и са превели сумата от 1895 лева. Претендираните вреди /загуби и пропуснати ползи/ не са доказани, липсва фактическият състав на деликт и не е доказана противоправност в действията на ЧСИ. Жалбата срещу действия на ЧСИ е отхвърлена от ЧСИ, както и не е уважена жалба до КЧСИ. Свидетелят И. И.дава противоречиви и неясни свидетелски показания, които не трябва да се кредитират.

Във въззивна жалба от 08.07.2019 г въззивникът счита, че СРС неправилно с решение от 20.06.2019 г не е допълнил решението си. СРС не е изложил мотиви и реализира отказ от правосъдие.

В писмен отговор на въззивната жалба от 08.07.2019 г въззиваемата страна счита, че не са налице предпоставки за допълване на решението на СРС. Исканията на въззивника-ищец са неразбираеми и недопустими.

Във въззивна жалба от 09.10.2019 г въззивникът счита, че СРС неправилно с решение от 20.06.2019 г не е допълнил решението си. СРС не е изложил мотиви и реализира отказ от правосъдие.

В писмен отговор на въззивната жалба от 09.10.2019 г въззиваемата страна счита, че не са налице предпоставки за допълване на решението на СРС.

Третото лице помагач на ответника „ ДЗИ- О.З.” ЕАД гр.София ЕИК •••••••• не е подало писмен отговор на въззивните жалби.

Въззивните жалби са допустим и. Основното р ешението на СРС е връчено на въззивника на 0 3.0 4.201 9 г и е обжалвано в срок на 09.0 4.201 9 г. Решението за отказ от допълване от 20.06.2019 г е връчено на въззивника на 08.07.2019 г и е обжалвано в срок на същата дата. Решението за отказ от допълване от 19.09.2019 г е връчено на въззивника на 07.10.2019 г и е обжалвано в срок на 09.10.2019 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решени ята на СРС.

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

От фактическа и правна страна съдът приема следното:

Издаден е изпълнителен лист от 10.04.2014 г по гр.д.№41080/09 г на СРС, 46 състав в полза на В.Н.Б.срещу „Р.“ ООД за сумата от 1800 лева разноски. В изпълнителния лист не е посочен ЕИК, а само адрес на дружеството длъжник – гр.София ул.••••••••.

Молба за образуване на процесното изп.дело до ответника е подадена на 19.05.2014 г от В.Б.чрез адвокат С.М.и не е нередовна. Дори молбата за образуване на изпълнителното дело да е нередовна, от това не следва незаконосъобразност на всички извършени изпълнителни действия –такава норма липсва в уредбата на принудителното изпълнение, като всеки изпълнителен способ има относителна самостоятелност.

Ищецът е бил регистриран по ф.д.№9128/90 г на СГС и с БУЛСТАТ ••••••••; и му е издадено удостоверение от 01.09.2008 г за пререгистрация по §4 ал.2 от ПЗР на ЗТР.

Ответникът представя заявление А4 за вписване /пререгистрация/ на ищеца в Търговския регистър, в което заявление е посочен ЕИК ••••••••и ф.д.№9128/90 г на СГС.

Ответникът представя и справки от търговския регистър, от които е видно, че единственото юридическо лице с подобна фирма е самият ищец.

Ответникът представя копие от исковата молба по гр.д.№41080/09 г на СРС, 46 състав, от което е видно, че ищци по него са както Р.С.П., така и ищецът, кат отново е посочено ф.д.№9128/90 г на СГС.

Ответникът представя определение от 14.05.2013 г по гр.д.№41080/09 г на СРС, 46 състав, с което ищецът е осъден да заплати в полза на В.Н.Б.срещу „Р.“ ООД за сумата от 1800 лева разноски.

Според приложена по делото ПДИ от посоченото изпълнително дело, същата е връчена на ищеца на 15.08.2014 г при условията на чл.50 ал.2 ГПК.

По делото за представени запорни съобщения до ЧСИ И.Ч., ЧСИ М.Д. и до „Български пощи“ ЕАД.

По делото е приложено и копие от изп.дело №20147800400210.

За да отхвърли иска СРС е приел, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, който не е обезсилен или отменен. Ищецът е идинтичен с лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист. Молбата за издаване на изпълнителен лист не е нередовна, защото ГПК не изисква посочване на ЕИК на търговец. Представено е пълномощно за лицето – адв.М.– подало като пълномощник молбата за образуване на изпълнителното дело. ПДИ е връчена редовно, тъй като ищецът не е намерен на адреса, на който е регистриран. Налице е влязло в сила решение на СГС по отказа да се прекрати изпълнителното производство. Заплащани са авансови такси за извършваните действия. Няма данни за антидатиране на документи по изпълнителното дело. Няма основание за вдигане на запорите, защото изпълнителното производство е висящо. По делото не са доказани неправомерни действия на ответника.

Решението на СРС е правилно, при следните уточнения. Искът по чл.441 ГПК е деликтен. Предвид изричното препращане към разпоредбата на чл.45 ЗЗД фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда. Също и според чл.74 ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Вярно е, че според чл.45 ал.2 ГПК при установяване на останалите елементи от фактическия състав на деликта вината се предполага. Не се предполага априори самото деяние, неговата неправомерност, настъпилата вреда и причинната връзка между неправомерното деяние и настъпилата вреда. Следователно, въззивникът неправилно посочва, че ответникът трябва да докаже „своето невиновно поведение“. Доказателствената тежест по делото е на ищеца.

Процесните искова молба и въззивни жалби са хаотични, в по-голямата си част правно несъстоятелни и противоречиви, а също и недоказани. Основното и може би единствено значимо оплакване на ищеца е, че изпълнителният лист не е издаден срещу него, респ.че е неправомерно издаден. Подобни основания, дори да бяха доказани, не могат да обосноват деликтна отговорност на ответника ЧСИ. Както е посочил и СРС, ЧСИ не може да откаже да изпълни представен му изпълнителен лист, а защитата срещу неправомерно издаден изпълнителен лист е по реда на обжалване на разпореждането на съда или по исков ред.

Като неверни и спекулативни могат да се окачествят твърденията на ищеца, че лицето „Р.“ ООД ••• ЕИК ••••••••регистрирано по ф.д.№9128/90 г на СГС с БУЛСТАТ ••••••••е различно от лицето „Р.“ ООД ••• ЕИК 121388308. От представените и посочените по-горе доказателства от търговския регистър е ясно, че става въпрос за едно и също лице.

Действително в изпълнителния лист не е посочен ЕИК или БУЛСТАТ на дружеството, но такива данни не се изискват от ГПК. Дори да се приеме, че изпълнителният лист /по аналогия на ЕГН за физически лица/ трябва да съдържа ЕИК, то е налице очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, но длъжник по него е само и единствено ищецът.

Не е налице преклузия на представяне на копие от изпълнителното дело, защото преклузията настъпва в първото о.с.з след одобряване на доклада по делото, а към този момент копието от изпълнителното дело вече е било постъпило. Недоказани са твърденията на въззивника за документни измами, антидатиране, фалшификации и манипулации по изпълнителното дело и пред СРС. Няма основание за прилагане на чл.161 ГПК, защото ответникът не е отказал да изпълни указанията на съда.

Неоснователни са оспорванията на представителната власт на адв.М., който е подал молбата за образуване на изпълнителното дело. Според чл.42 ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Според т.2 на ТР №5/2016г на ОСГТК на ВКС, „договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници “. Въззивникът не може да се позове на липса на представителна власт на пълномощника на взискателя.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно по чл.50 ал.2 ГПК. При констатиране, че търговецът не е на адреса е безцелно да се извършват поне три посещения – такива са необходими според новата редакция на чл.47 ал.1 ГПК, но в различна хипотеза. Косвено въззивникът признава, че не е бил на адреса с довода си, че е трябвало да бъде търсен и на друг адрес / гр.София ул.Искър №46/. Отделно, само по себе си незаконосъобразното връчване на ПДИ не води до деликтна отговорност – не е доказана причинна връзка с настъпилите „вреди“.

Не се констатира прекратяване / перемиране / на изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. С молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.05.2014 г са поискани изпълнителни действия. С молби от 26.08.2014 г, 16.09.2014 г, 11.02.2015 г и от 19.01.2017 г са искани изпълнителни действия. Неправилно СРС счита, че по този въпрос е налице СПН, тъй като решенията по обжалване на действия на ЧСИ нямат СПН, но като краен резултат изводът му за липса на перемиране на изпълнителното дело е правилен.

Дали ответникът ЧСИ е изискал авансови такси, дали укрива доходи и дали издава фактури няма отношение към реализиране на процесната деликтна отговорност спрямо ищеца, а може да се обоснове дисциплинарна, наказателна или административно-наказателна отговорност на ЧСИ.

„Български пощи“ ЕАД е търговско дружество и до него могат да се изпращат запорни съобщения. Доводът на въззивника е неясен, защото с предоставените от „Български пощи“ ЕАД суми са погасени негови задължения, а ако такива вземания не съществуват, въззивникът няма интерес от такива оплаквания.

Показанията на свидетеля И.М.И.са неотносими към предмета на делото, което е за имуществени вреди от действия на ЧСИ. Въззивникът не посочва коя част от показанията има отношение към спора, а самите показания са хаотични и въобще не става ясно какво трябва да се докаже с тях.

След като е налице надлежен изпълнителен лист и неговото изпълнение от ЧСИ, както е констатирал и СРС, липсва доказано от ищеца неправомерно поведение. Не са установени и вреди за ищеца, включително и „укриване“ на събрани суми от страна на ЧСИ.

Налага се изводът, че основното решение на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 550 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС и такси за два броя съдебни удостоверения. Адвокатското възнаграждение от 540 лева с ДДС възнаграждение не се явява прекомерно с оглед материалния интерес по делото, а и делото не е с ниска фактическа и правна сложност.

По решенията на СРС за отказ за допълване С молба от 03.04.2019 г ищецът е поискал СРС за „допълни решението си“. Всъщност обаче е изложил несъгласие с мотивите на съда вкл. и че липсват произнасяния от СРС по негови доказателствени искания и правни доводи. Евентуална липса на мотиви не е основание за допълване на решението. Мотивите не са част от самото решение, а допълването предполага липсващ съдебен диспозитив, а не липсващи мотиви.

Във основната въззивна жалба отново са изложени подобни неоснователни искания за „допълване“ и правилно СРС – макар и без изложи подробни мотиви – ги е оставил без уважение. Решенията на СРС за отказ за допълване трябва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, СЪДЪТ