Решение № 68 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 833/2025 г.

наказателно дело № 20255140200833 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-002260/11.09.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 200 лева/102.26 евро на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП, по т.2- „глоба” в размер на 150 лева/76.69 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, по т.3- „глоба” в размер на 20 лева/10.23 евро на основание чл.185 от ЗДвП, на Б. С. Х. от ••••, с ЕГН ••••••••••, за извършени нарушения: по т.1- на чл.119, ал.4 от ЗДвП, по т.2- на чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП и по т.3- на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Б. С. Х. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание за несправедливо. Твърди, че не е извършил вменените му административни нарушения. АУАН бил съставен в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като в него не били описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, нарушен бил и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, също при липса на описание на извършените нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че не се доказало по безспорен начин жалбоподателят да е извършил процесните нарушения. От показанията на разпитаните свидетели не се установило лицата Ч. Е. и С. О. да са пострадали при извършения от жалбоподателя завой наляво с автомобила. Свидетелката С. О. посочила, че жалбоподателят е слязъл до тях, говорил е, но тя не разбрала какво е казал. Свидетелката Ч. Е. заявила, че лично тя е казала на жалбоподателя, че нямало проблем и нищо не се е случило. Това създало впечатление у него, че не е станал инцидент, за да се налага той да сигнализира полицията и да извърши действията, предвидени в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП. Жалбоподателят не бил останал с убеждение, че на инкриминираната дата и на посоченото място е имало произшествие с пострадали хора. За това сочело цялостното му поведение, той спрял, разговарял с двете момичета, убедил се, че не са пострадали и едва след това тръгнал с автомобила, за да върши служебна работа. Ако все пак съдът приеме, че имало някакви данни за извършено административно нарушение, то моли да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като от станалото н е били настъпили вредни общественоопасни последици. От съществено значение за преценка на обстоятелствата за маловажност на случая било поведението на евентуалния нарушител преди, по време и след извършване на административното нарушение. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 30.05.2025 г. около 11.50 часа жалбоподателят Б. С. Х. управлявал товарен автомобил „••••“ рег.№ •••• в гр.Кърджали по бул.„Беломорски“, в посока от автогара 21- ви век към магазин „Лидъл“. По същото време той предприел маневра завиване наляво по ул.„Четвърта индустриална“, при което не пропуснал пресичащите по продължението на тротоара от дясно на ляво спрямо него пешеходци - свидетелките С. О. и Ч. Е.. Жалбоподателят леко блъснал с управлявания автомобил свидетелката С. О., която паднала на земята, а заедно с нея паднала и Ч. Е., тъй като двете вървели хванати заедно. Водачът Б. Х. слязъл и провел кратък разговор с пешеходците, след което отново се качил на автомобила и си тръгнал от мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР. По-късно същия ден свидетелките С. О. и Ч. Е. посетили СПО към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали, откъдето след преглед били освободени, а за настъпилото ПТП били уведомени органите на МВР. Свидетелят Б. М. - мл.автоконтрольор в сектор ПП- Кърджали, отишъл в Спешно отделение, където установил пострадалите пешеходци. След това посетил мястото на произшествието заедно с Ч. Е., която му показала къде точно и при какви обстоятелства е настъпил инцидента. Жалбоподателят Б. Х. бил установен от контролните органи на 02.06.2025 г. Тогава свидетелят Б. М. направил справка за управлявания от жалбоподателя автомобил „••••“ рег.№ ••••, при която констатирал, че превозното средство не било представено на годишен технически преглед. По повод установените нарушения, на 02.06.2025 г. Б. М. в присъствието на свидетеля С. Ч. съставил срещу Б. Х. акт за установяване на административно нарушение по чл.119, ал.4, чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ и чл.147, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения. На 11.09.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1- „глоба” в размер на 200 лева/102.26 евро на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП, по т.2- „глоба” в размер на 150 лева/76.69 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, по т.3- „глоба” в размер на 20 лева/10.23 евро на основание чл.185 от ЗДвП, за извършени нарушения: по т.1- на чл.119, ал.4 от ЗДвП, по т.2- на чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП и по т.3- на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите С. О., Ч. Е., Б. М. и С. Ч., на които съдът дава вяра; Акт за установяване на административно нарушение от 02.06.2025 г.; Докладна записка от 30.05.2025 г.; Обяснение на Б. Х. от 02.06.2025 г.; Обяснение на Ч. Е. от 03.06.2025 г.; Обяснение на С. О. от 03.06.2025 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.06.2025 г., ведно с план-схема; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО на Ч. Е.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 30.05.2025 г. на Ч. Е.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 30.05.2025 г. на С. О.; Резултат от образно изследване от 30.05.2025 г.-5 бр.; Справка за регистрация и собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. О. и Ч. Е., защото са последователни, взаимно допълващи се, кореспондират с всички писмени доказателства и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двете са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 30.05.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал горепосоченото моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Свидетелите подробно описват мястото и маршрута на движение на автомобила „••••“, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Твърдят, че той ударил С. О., но и Ч. Е. също паднала, защото вървели заедно. После шофьорът спрял и дошъл при тях, като свидетелката О. няма спомен и не разбрала какво е казал, защото била в паника и започнала да плаче, тъй като Ч. Е. била бременна и се притеснила за нея. Свидетелката Е. не владее български език и сочи, че тогава в паниката успяла да каже само, че няма проблем. Свидетелките установяват още, че снимали номера на автомобила, който причинил произшествието, както и че по-късно посетили Спешно отделение, където дошли и полицейски служители. Б. М. е служител в сектор ПП-Кърджали, който е посетил мястото на нарушението след извършването му и по този повод дава информация, свидетелства също и за действията по установяване на нарушителя, както и съставяне и връчване на акта. За съставянето и връчването на акта свидетелства и С. Ч., в чието присъствие това се е случило. Съдът не коментира показанията на свидетелите С. М. и С.К., тъй като не се установи те да са възприели настъпването на самото пътнотранспортно произшествие или други факти, относими към предмета на доказване. Двамата заявяват само, че на процесната дата били в района на произшествието и от разстояние видели жалбоподателя да разговаря с момичета, но не чули какво си говорят. При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.119, ал.4 от ЗДвП задължава водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства да пропуснат пешеходците. Санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП, в редакцията към датата на деянието, гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая извършеното нарушение по чл.179, ал.1 според наказващия орган е такова по т.5 пр.4 - неспазване на правилата за предимство. От доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му административно нарушение. На процесната датата и място той е управлявал автомобил „••••“ рег.№ ••••, като при извършване на предприета маневра завой наляво не е пропуснал пешеходците, пресичащи по продължението на тротоара, отдясно наляво спрямо посоката му на движение. Именно това негово нарушение на разпоредба, уреждаща предимството на пешеходците, е станало причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП. Няма никакво съмнение, че в случая пешеходците са били с предимство и неосигуряването на такова е в нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба не касае само случаи на пресичане на пешеходци по пешеходна пътека. Отделно от това, мястото на пресичане на свителите С. О. и Ч. Е., дори и да не е било очертано с пътна маркировка, представлява пешеходна пътека по смисъла на закона. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.54 от ДР на ЗДвП, „пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В случая пешеходците са пресичали по продължението на тротоара, поради което следва да се приеме, че са пресичали на пешеходна пътека. Затова жалбоподателят е следвало да съобрази, че те са с предимство. Наложеното му наказание е в единствено възможния законов размер „глоба“ от 200 лева и съдът няма правомощия да го намали, предвид текста на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП, който въвежда задължение за участник в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В случая безспорно на 30.05.2025 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като става въпрос за С.тие възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на хора. Като участник в това ПТП, при което са пострадали хора, жалбоподателят е бил длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, независимо дали и какво са му съобщили пешеходците. Това свое задължение обаче той не е изпълнил и следва да носи администратинонаказателна отговорност. Правилно нарушението на посочената норма е подведено под състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ към инкриминираната дата да се наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лева водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН. Наложил е минимална санкция „лишаване от право да управлява МПС”, а „глоба“ около средния размер, което настоящият състав намира за справедливо наказание и съответно на обществената опасност на деянието и дееца, както и н а смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая става въпрос за повече от едно административно нарушение, а жалбоподателят видно от справката за нарушител има многократно налагани административни наказания с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Ето защо, наказателното постановление в тази част също следва да бъде потвърдено като законосъобразно. По т.3 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, който в приложимата редакция гласи, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление досежно това деяние от фактическа страна е описано единствено, че жалбоподателят не е представил автомобила на ГТП в срок. Не става ясно и не се твърди кога последно е бил извършен годишен технически преглед на автомобила, респ. кога е следвало отново да бъде представен същият на технически преглед. Прочее за това нарушение наказващият орган не е представил каквито и да било писмени доказателства. Единствено актосъставителят сочи, че направил справка за автомобила в АИС-АНД, но такава дори не е представена. Затова не може да се проследи дали и кога срокът е бил изтекъл, съответно кога не е изпълнил вмененото му по закон задължение нарушителят и следва ли да носи административнонаказателна отговорност, или пък сроковете за съставяне на АУАН са изтекли. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на санкционираното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че моторното превозно средство не е преминало ГТП без да е посочена конкретна дата, на която е трябвало да бъде представено на технически преглед, или поне датата на която последно е извършен преглед, не представлява индивидуализирано по време нарушение. Липсата на надлежно описание на нарушението води до невъзможност на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. Според настоящата инстанция, нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП не се и установява да е извършено, защото както вече се посочи за това не са представени каквито и да било доказателства. Предвид изложеното в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено. При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление в частта относно нарушенията по чл.119, ал.4 и чл.123, ал.1, т.2 б.„а“ от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Нарушенията се явяват напълно доказани от показанията на разпитаните свидетели, както и от всички писмени доказателства. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Процесните нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, при които са извършени не ги характеризират като такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Напротив, настъпилото вследствие на нарушението ПТП с пострадали двама пешеходци, не сочи за липса или незначителност на обществената опасност на деянието. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лева. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 66.47 евро, което е равностойност на 130 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. От страна на жалбоподателя разноски не са претендирани и не следва да се присъждат по съразмерност. Ето защо, съдът