Решение № 150 от 16.7.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 139/2026 г.

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби както следва: на Б. Г. Х. от ••••• срещу решение № 22 от 16.02.2026г. по гр.дело № 290/25г. по описа на Окръжен съд – Разград в частите му, с които са отхвърлени предявените от него срещу ЗД „Евроинс“ АД осъдителни искове за обезщетения за претърпени вреди, вследствие настъпило на 18.12.2024г. ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ••••• за разликата над 55 219 евро /108 000лв./ до предявения размер 153 387.56 евро /300 000лв./, претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди и за разликата над 1 029.84 евро /2 014.20лв./ до 1 144.27 евро /2 238лв./, претендирани като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва и въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Б. Г. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 18.12.2024г., с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ •••••, застрахован при ЗД „Евроинс“ АД за разликата над 30 677.51 евро до присъдените 55 219 евро и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП за разликата над 572.15 евро до 1 029.84 евро, ведно със законна лихва. Във въззивната жалба на Б. Г. Х. се твърди че решението в обжалваните от него отхвърлителни части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда досежно определения по чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди и относно приетия за доказан принос на пострадалия и размера на съпричиняване. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено отклонение при тълкуването и прилагането на чл.52 от ЗЗД досежно определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и противоречи на трайната практика на касационния съд. Излага, че съдът не се е съобразил с интензитета, продължителността и вида на търпените болки и страдания, както и с констатираната от вещите лица песимистична прогноза за пълно възстановяване. Сочи, че фактическите констатации за травмите не отразяват /или не се отделят като самостоятелна тежест/ шоковите и респираторните компоненти, които са ясно фиксирани в медицинските документация. Твърди, че посочените: травматичен шок и хеморагичен шок, остра дихателна недостатъчност, хемоторакс в ляво, двустранна белодробна контузия, кома, са не просто медицински термини, а обективен маркер за непосредствена опасност за живота и интензитет на преживяването, които следва да увеличат паричния еквивалент. Твърди, че съдът формално обсъжда уврежданията без индивидуализация – изброява фактори, но без да мотивира защо именно тази стойност е еквивалент на политравмената картина, което сочи, че е несъвместимо със задължението по ППВС № 4/68г., че справедливостта е конкретно мотивирана оценка, а не абстрактна сума. Твърди, че при определяне на размера липсва съвкупна оценка на физическите и психическите вреди. Твърди, че при възприетата психична динамика, съчетана с приетата възможност физическите болки да се проявяват до края на живота, не може да се направи извод, че социалното функциониране е относително възстановено като аргумент за нисък размер, без да се оцени рискът от рецидиви и хронична тревожност. Твърди, че съдът е подценил продължителността на възстановяването – обективно болничният престой и интензитетът на лечението са значителни, а временната нетрудоспособност е до 27.05.2025г. Установени са и остатъчни функционални ограничения. Твърди, че съдът е игнорирал трайните последици и обективният индикатор ТЕЛК. Излага, че експертното решение, което определя трайна неработоспособност 66 % за две години, е пряко и обективно признание за дългосрочни последици, които засягат работоспособността и ежедневната функционалност. Сочи, че е налице вътрешна нелогичност между установените факти и крайния размер. Сочи, че претърпените инвазивни процедури са свързани с обективно тежко преживяване и страх, които също следва да бъдат отчетени по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне на размера първоинстанционният съд се е отклонил от трайната практика относно критерия „справедливост“. Излага, че когато мотивите по чл.52 от ЗЗД не демонстрират реална съпоставка на релевантните обстоятелства и не показват логически път към числото е налице неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД и необоснованост. На второ място оспорва приетото от първоинстанционния съд наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и определения 10 % размер на съпричиняване, с който са намалени определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че причинният принос на непоставения колан не е доказан при условията на главно и пълно доказване. Излага, че комплексната експертиза формулира изводите си във вероятностни /хипотетични категории. Позовава се и на обяснения на експерта по СМЕ в съдебно заседание, че при механизма „излизане в канавка и преобръщане“ със или без колан биха могли да настъпят ключови увреждания, т.е. самият експерт сочи, че коланът не гарантира предотвратимост при преобръщане. Позовава се и на изслушването на вещите лице по КСМАТЕ, при което експертите отново не формулират категоричност, че увреждането Х не би настъпило, а оставят отворено дали определени увреждания биха настъпили и при поставен колан, особено при страничен удар/обръщане и при сложна кинематика на тялото. Твърди, че при тази доказателствена съвкупност изводът на първата инстанция, че е установена причинно-следствената връзка между нарушението и конкретните травми е пресилен и не съответства на стандарта за пълно и главно доказване, възприет в съдебната практика. Сочи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Твърди, че приетият процент 10 % е произволен и немотивиран. Сочи, че дори и да се приеме хипотетично някакъв принос, съдът го е определил без пълен и правилен доказателствен анализ, без обвързване с конкретно измерими последици и без граница между възможно минимизиране и доказано съпричиняване. Твърди също така, че е налице и неправилна редукция на имуществените вреди, тъй като ги е редуцирал от 2 238лв. до 2 014.20лв. с аргумент за принос, който сам свързва с уврежданията в областта на гърдите. А имуществените разходи са за лява бедрена кост и за гръбначно усложнение. Моли съда да отмени решението на съда в обжалваните от него отхвърлителни части и да постанови решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Въззиваемата страна по тази жалба ЗД „Евроинс“ АД в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от Х. жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните отхвърлителни части. Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди, че решението в обжалваните от него осъдителни части е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда досежно определения в размер на 10 % процент на съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че същият е твърде занижен и не отговаря на обективните факти. Сочи като правилен изводът на съда за допуснато от ищеца нарушение, а именно, че е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва приетото от съда, че е налице причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение и само една група наранявания, които условно могат да бъдат обобщени като гръдна травма. Позовава се посоченото в СМЕ и КАСМЕ, че счупването на лява бедрена кост може да се получи при два механизма – в купето на автомобила – усукване на тялото при фиксиран крайник или при изпадане от автомобила. Поддържа, че конкретното нараняване е станало по втория, предложен от съдебния лекар механизъм, при изпадане и е налице пряка връзка между липсата на колан, изпадането и получаването на травмата. Поради което и твърди, че е налице принос от страна на пострадалия и по отношение на лява бедрена кост. Твърди, че всички наранявания, които ищецът е получил са станали при установения механизъм – пътник на предна седалка, без поставен предпазен колан, изпаднал през задното панорамно стъкло във втората фаза на удара. Позовава се на приетото от КСМАТЕ движение на автомобила на удара и движение на тялото на пострадалия. Сочи, че и при двете фази на удара се акцентира върху това, че пътникът е бил без колан и поради това движението на тялото му е било такова, каквото се описва. Сочи, че ищецът е получил множество удари във всевъзможни части на купето. Травмите са получени по този начин, при този механизъм и няма основания нито една от тях да бъде изключена. Твърди, че е налице причинна връзка по отношение на всички, поради което и приноса следва да бъде определен поне 50 %, с която стойност да се намалят обезщетенията. Твърди, че с приетия процент в размер на 10 % съдът е приел, че е нямало голямо значение дали пострадалият е бил с колан или без колан, което според застрахователя не е било така. Позова се на обяснения на експерта в съдебно заседание, както и на сравнение със състоянието на водача, който обаче е бил с поставен обезопасителен колан, с което е бил фиксиран за седалката. Твърди, че съдът неправилно не е намалил имуществените вреди с приетия процент съпричиняване. Оспорва приетата основателност на претенцията за лихва за забава. Твърди, че ищецът не е посочил банкова сметка и към момента е в невъзможност да изпълни решението в необжалваната му част. Поради което и лихви за забава не се дължат. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част, да приеме принос на пострадалия в размер на 50 % и да отхвърли предявените искове над посочените в жалбата размери: над 30 677.51 евро – за обезщетението за неимуществени вреди и над 572.15 евро за обезщетението за имуществени вреди. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. От въззиваемата страна по тази жалба Б. Г. Х. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част на решението. Въззивникът Б. Г. Х. с депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба поддържа своята жалба и оспорва жалбата на застрахователя. Моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна част и да го потвърди в обжалваната осъдителна част. Въззивникът ЗД „Евроинс“ АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Б. Г. Х. срещу „ЗД Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 153 387.56 евро /300 000лв./ и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 144.27 евро /2 228лв./, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 18.12.2024г., причинено виновно от Ферди Февзи А. при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ •••••, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 30 677.51 евро и обезщетение за имуществени вреди до размера на сумата 572.15 евро, ведно със съответните законни лихви е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в осъдителните му части за разликата над 30 677.51 евро до присъдените 55 219 евро за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за разликата над 572.15 евро до 1 029.84 евро за обезщетението за имуществени вреди, както и в отхвърлителните му части до пълните претендирани размери. С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 18.12.2024г. и вината на водача Ф.Х.А.. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от А. вреди при управлението на лекия автомобил. По размера на обезщетението за неимуществени вреди: Оспорване на определения по справедливост от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди е направено само от ищеца Х.. Няма спор пред въззвна инстанция по отношение на претърпените от въззивника Х. увреждания и травми в резултат на ПТП, установени от първата инстанция. Същите са установени от представените по делото медицински документи и приетото от първата инстанция заключение на съдебномедицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло. При съвкупния анализ на представените по делото доказателства, въззивният съд приема за установено, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие пострадалият Х. е получил съчетана травма: травматична кома с пълно откъсване от обкръжаващата среда и изпадане в безсъзнателно състояние; травма на главата – малък кръвоизлив в мозъчното вещество в ляво високо теменно с леко разширени челно под меки мозъчни обвивки пространства по типа на изпълнена с течност капсулирана формация под меки мозъчни обвивки, кръвоизлив под конюнктивита на ляво око с остро възпаление на клепачите на двете очи, течно в дясно челнотеменно с дебелина до 14мм; травма на гръбначния стълб – компресионна фрактура в проксимална част на тялото на 12-ти гръден прешлен и по гръбната стена на дясната дъга на прешлена; травма на гръдния кош – счупване на 1-во до 12-то ребра вдясно гръбно с данни за заден гръден капак на ниво 4-то/12-то ребра и фрактури на десните ставносвързващи израстъци на гръдните /торакални/ прешлени и луксация на костно-прешленна става на 11-то ребро вдясно, масивно натрупване на свободен въздух под кожата и натрупване на въздух в дясна гръдна половина с контузионни промени в гръбни отдели на паренхима на белия дроб, натрупване на патологична колекция кръв и въздух в дясна гръдна половина, наложили интервенция за евакуиране на въздух от дясна половина на гръдната кухина и изкуствена белодробна вентилация, последващо налагане на временна трахеостома - хирургичен отвор на трахеята при шията за осигуряване на директер достъп за дишане; травма на корема – малък плеврален излив в дясно; травма на ляв крак – пертохантерно счупване на лява бедрена кост, последваща оперативна интервенция с вътршена фиксация – налагане на метална остеосинтеза. След инцидента е приет в МБАЛ – Разград, първоначално за периода 18.12.2024г. – 21.12.2024г. в ОАИЛ, а след това до 27.01.2025г. в отделение по хирургия. Приложено му е интензивно медикаментозно, както и оперативно лечение. На Х. са извършени четири оперативни интервенции: две торакоцентези в дясно – рутинна интервенция с малък обем и сложност, трахеостомия – рутинна интервенция с малък обем и сложност и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – метална остеосинтеза, лява бедрена кост, под обща анестезия – интервенция с голям обем и сложност. Металната остеосинтеза не е отстранена към момента. Експертът е посочил, че получените гръдни и гръбначни фрактури, както и фрактурата на лява бедрена кост причиняват трайно затруднение в движението на снагата и левия долен крайник за повече от един месец. Към момента на получаване на травмите болките и страданията са били във високата скала, но след приема в лечебно заведение пострадалият е бил медикаментозно седиран и релаксиран. Посочено е от експерта, че към настоящия момент по отношение на оперативните интервенции оздравителният процес е приключил, но пълно възстановяване не е постигнато. Налице са субективни оплаквания и обективни данни за ограничени и болезнени движения в лява тазобедрена става и неврологичен дефицит, което влошава качеството на живот. С експертно решение на ТЕЛК от 12.05.2025г. му е определена за заболяванията му трайна неработоспособност с оценка от 66 % за срок от две години. При прегледа е установено, че се придвижва самостоятелно, без помощни средства, с леко накуцване, нестабилен стоеж на левия крак, невъзможен клек, ограничени движения в лявата тазобедрена става, налични са белези от оперативните интервенции. От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че влошеното след ПТП здравословно състояние, свързано с получени травми и ограничаване на физическата му активност водят до ограничено придвижване, бърза уморяемост с усещане на болка в областта на получените травми, намалена автономност при изпълнение не ежедневни и базови потребности. Това оказва влияние на възгледите, самооценката и цялостното световъзприемане в песимистичен план, понижавайки самоувереността и самочувствието. Социалното функциониране е минимизирано до равнището на непосредствено общуване в най-близко семейно обкръжение. Посочено е от експерта, че неблагоприятното събитие е оказало влияние най-вече върху емоционалната стабилност на личността, и заедно с физическите болки снижават ресурсите му за справяне с травмата при промените условия на живот. При Х. се идентифицират белези на повишена тревожност, лека депресия и промяна в социалното функциониране, което е ограничено след инцидента. Относително възстановено е личностното социално функциониране, макар то да не отговаря на субективните му потребности, тъй като все още не може да се върне към функционирането си преди инцидента. Според експерта при ищеца Х. е налице травматичен стрес, който е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя и уврежда живота. От заключението се установява, че съгласно данните от психологическото изследване и споделеното в интервю, след преживения инцидент, заедно с тежките травми Х. е имал оплаквания от негативния афективен регистър и реакции в поведението му, които са разгърнали симптоми на Адаптационно тревожно-депресивно разстройство. Касае за състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране, които възникват след значима промяна в начина на живот и в периода на адаптация към възвръщане на двигателната активност и самостоятелност, свързани с възстановяване от тежките травми и справяне с развилите се последствия, свързани с ограничените движения, болките, бързата уморяемост и пр. Според експерта продължителността на разстройството може да бъде различна от няколко месеца до протрахиране на оплакванията в рамките на повече от година, като интензитета и проявленията му се повлияват от множество фактори. Посочена е и възможност някои от оплакванията да персистират с години, най-вече в периоди на криза, в комбинация с физическите болки или да прераснат в Посттравматично стресово разстройство или Тревожно-депресивно разстройство. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Айлин А. Х., съпруга на ищеца, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, и кореспондиращи със събраните по делото други доказателства, съставът на въззивния съд приема за установено, че след прехвърлянето му в хирургия тя е била непосредствено със съпруга си, като тя се е грижила и му е помагала за хигиенни нужди, хранене. Съпругът и бил много отслабнал и нямал сили дори да се повдигне в леглото. В болницата е лежал само по гръб, изпитвал е силни болки. След „събуждането му“ първоначално е бил неориентиран и не ги е познавал. Поради поставената му тръба е нямал глас и се е опитвал да пише, хранен е със сонда, а след това тя е започнала да го храни. Множество грижи, свързани с ежедневното му обслужване са били необходими и полагани от съпругата му и след прибирането в къщи, където още около месец съпругата му го е хранила и обслужвала, като едва след това е започнал да сяда и полека лека да се изправя. Според свидетелката съпругът и след инцидента не е същият човек, станал е нервен, ядосва се за всичко, започнал е да забравя, нощем се буди от страх , има страх да шофира, не може да си вдига крака. Според съпругата му подобрението е слабо, и не може да го остави сам, сутрин трябва да му помага. Не се е върнал на работа след инцидента. При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 80 000 евро, като паричен еквивалент на всички понесени от Х. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на 18.12.2024г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на 43 години. За да определи този размер съдът изхожда от получените травми – съчетана травма: травматична кома и изпадане в безсъзнателно състояние; травма на главата; травма на гръбначния стълб; травма на гръдния кош; травма на корема и травма на ляв крак, както и претърпяните във връзка с тях оперативни интервенции две торакоцентези, трахеостомия и открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – метална остеосинтеза, като предстои отстраняването на металната остеосинтеза. Съдът отчита и последицата от тези травми - Адаптационно тревожно-депресивно разстройство, както и установеното по делото обстоятелство, че възстановяването не е постигнато и към момента са налице болки и ограничения. Съдът отчита и установената в негативен план трайна промяна в социалното му функциониране. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалата за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми. По възражението за съпричиняване: Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Х. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради това, че е пътувал в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Не е спорно пред въззивна инстанция, че Х. е бил пътник в автомобила, пътувал на предна дясна седалка. Не е спорен пред въззивна инстанция установеният от първата инстанция факт, че е бил без поставен обезопасителен колан, въпреки, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани. Установен е по делото механизма на произшествието: автомобилът се е движил със скорост около 79 км/ч, която е била по-висока от технически безопасната при конкретните условия на движение, поради което автомобилът излиза вдясно извън платното за движение, преминава през десния банкет и бетонна канавка, след което се преобръща странично през таван по посока обратна на часовата стрелка по надлъжната ос на автомобила. След преобръщането автомобилът се установява на четирите си колела върху терен в дясно извън пътя. По време на преобръщането пътникът Х. изпада от купето и пада върху терен извън автомобила. В резултат на ударите в бетонната канавка и преобръщането лекият автомобил е с деформации по цялото купе. Първоначалният удар е бил кос челен удар между предната дясна част на автомобила с дясната странична част на канавката. Поради денивилацията между дъното на канавката и пътната настилка предната дясна част на автомобила е била силно наклонена на дясната си страна. Тъй като пътникът на предна дясна седалка е бил през поставен предпазен колан, в резултат на центробежните сили при удара и земното претегляне тялото му полита напред и нагоре към предното панорамно стъкло, както и вдясно към предна дясна врата. През втората фаза на удара – при излизане от канавката, което е и начало на преобръщането през таван, предната част на автомобила се насочва нагоре по ъгъл спрямо терена и започва да се върти около надлъжната си ос. През втората фаза на удара тъй като Х. е бил без поставен обезопасителен колан, тялото му е продължило да извършва сложно свободно инерционно движение, като при преобръщането се е насочило към тавана и е изпаднало през задното панорамно стъкло върху терена. Според заключението на експертите по приетата КСМАТЕ предвид установените травми и механизъм на ПТП, всички травми, с възможно изключване на счупването на лява бедрена кост, са получени вътре в купето на автомобила и са резултат от удари на главата в детайли от вътрешния интериор, вероятно в тавана на купето, както и странични удари на тялото в детайли с широка повърхност. Счупването на лява бедрена кост може да бъде получено както в купето на автомобила при усукване на тялото при фиксиран крайник, така и при изпадането от автомобила при приземяване на тялото. Според експертите поставянето на предпазен колан би минимизирало/ограничило и/или предотвратило счупванията на ребрата в дясно и настъпилите усложнения и на десните израстъци на гръдните прешлени. С оглед на така установеното, въззивният съд намира, възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за доказано и основателно. С нарушенията на правилата на чл.137а от ЗДвП от страна на пострадалия Н., пътник в автомобила, същият сам се е поставил в риск и е улеснил настъпването на вредоносните последици. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в ПТП, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалият Х. в размер на 10 %. От заключението на експертите и от обясненията им в съдебно заседание съдът приема, че свободното инерционно движение на тялото, поради непоставен предпазен колан, винаги предполага повече на брой и по-тежки травматични увреждания, поради което и са направили извод, че при правилно поставен обезопасителен колан уврежданията биха били много по-малко. За да определи по-малък от обичайно определяния за това нарушение процент на съпричиняване, съдът изхожда от липсата на категоричност у експертите за това, че е възможно някои от уврежданията, да бъдат получени както с колан, така и без него. Предвид на така изложеното – приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, въззивният съд намира, че дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на сумата 72 000 евро, до който размер предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 153 387.56 евро искът е неоснователен. Поради което и решението в обжалваната му част, с която искът е отхвърлен за разликата над 55 219.52 евро до 72 000 евро следва да бъде отменено и тази разлика присъдена. В обжалваната му осъдителна част за разликата над 30 677.51 евро до 55 219.52 евро и в отхвърлителна част за разликата над 72 000 евро до 153 387.56 евро решението следва да бъде потвърдено. Доколкото по отношение на искът за обезщетение за имуществени вреди оплакванията са свръзани само с приетия процент на съпричиняване, а не и с установения им размер, и поради съвпадане на извода за процента на съпричиняване, обжалваното решение в частта му за имуществените вреди следва да бъде потвърдено. Въззивният съд намира, че и двата предложени от експертите варианта за механизъм на получаване на травмата на ляв десен крак вътре в купето и при изпадането му, са свързани с движение на тялото, поради непоставен предпазен колан, поради което и разходите, направени във връзка с оперативното лечение на ляв крак следва да бъдат намалени с приетия процент съпричиняване. Законна лихва за забава е присъдена от първоинстанционния съд съобразно постоянната практика на касационната инстанция от дата на уведомяване на застрахователя – 20.01.2025г. Оплакването с позоваване на нормата на чл.38 ал.3 от КЗ е неоснователно. На основание чл.380 ал.3 от КЗ непосочването на банкова сметка може да освободи застрахователя от отговорност за забава само при взето решение за обезвреда, което поради тази причина не е било изплатено, какъвто не е настоящият случай. Предвид изменения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат коригирани и присъдените от първата инстанция разноски, които да бъдат съответни на уважената част от исковете. Дължимите в полза на ищеца разноски са размер на сумата 355.92 евро, поради което и разликата над 274.14 евро следва да бъде присъдена. Дължимите по реда на чл.38 от ЗА разноски в полза на процесуалния представител на ищеца за първа инстанция, определени от съда в размера по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата и съобразно изхода на спора са в размер на сумата 4 853.58 евро с ДДС. Предвид на това, че първата инстанция е присъдила сума за адвокатско възнаграждение в по-голям размер и липсата на жалба, по отношение на дължимото по реда на чл.38 от ЗА възнаграждение решението не следва да бъде изменяно. Дължимите в полза на застрахователното дружество разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете са в размер на 224.78 евро, поради което и решението в осъдителната му част за разликата над тази сума до присъдените 271.06 евро следва да бъде отменено. За въззивна инстанция съобразно предмета на въззивно производство и уважената част от исковете в полза на въззивника Х. разноски за държавна такса не следва да бъдат присъдени, тъй като обжалваното решение, касаещо имуществените вреди е потвърдено. В полза на процесуалния му представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на сумата 5 187.67 евро с ДДС. В полза на застрахователното дружество съобразно направеното искане и изхода на спора на основание чл.78 ал.8 от ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро. Разноски за държавна такса в полза на застрахователя не следва да бъдат присъждани с оглед неоснователността на въззивната му жалба. С оглед увеличения размер на уважената част от исковете в полза на бюджета на съда, следва да бъде присъдена дължимата за първа инстанция държавна такса, доколкото ищецът е бил освободен от заплащането и. Застрахователното дружество ответник следва да бъде осъдено да заплати сумата 671.22 евро, представляваща държавна такса за първа инстанция и сумата 335.61 евро за въззивна инстанция. Водим от горното, съдът