Решение № 1436 от 24.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16016/2021 г.

наказателно дело № 20211110216016 по описа за 2021 година при участието на секретаря Ива Алексова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 16016 по описа за 2021 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното: Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „•••••” АД срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-807 от 28.10.2021г., издадено от заместникпредседателя на Комисия за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” (Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за повторно административно нарушение на чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ. В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на чл.271 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който следва да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение, които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и нарушените законови разпоредби, и описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от обективна страна, дефиниращи приложимия състав (основен, привилегирован или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието, а определяне на конкретния състав на нарушението, а в АУАН имало само констатации за реализиран състав по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност”. Сочи се и нарушаване на правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало жалбата, било санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на нарушение, което не му било предявено с АУАН, дружеството било поставено в понеблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи и съдебна практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Твърди се също нарушаване на правилото на чл.12 от ЗАНН, защото била наложена санкция, която не съответства на тежестта и характера на нарушението, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна не се изследвала. Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ. В съдебното заседание дружеството-жалбоподател ЗД „•••••” АД, редовно призовано, с връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.173), не изпраща законен или упълномощен представител. Наказващият административен орган – зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.174 от съд. д.), която счита, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, а относно предявената от застрахователното дружество жалба пледира, че тя следва да бъде оставена без уважение, като се придържа към застъпеното в представените от нея и приложени по делото писмени бележки (вж. л.203-204 от съд. д.) становище, като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното: По фактическите обстоятелства и доказателствените материали: Жалбоподателят по делото – Застрахователно дружество „•••••” АД с ЕИК: •••••••••••, със седалище и адрес на управление в •••••••••••••••••••, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К., предлагало различни застрахователни услуги, вкл. и по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. На 08.12.2019г., ок. 00:35 ч., автобус марка „•••” с рег. № ••••••••••, управляван от водача Е. Р., се движел по бул. „Симеон Велики” в гр. Шумен, с посока на движение от кв. „Тракия” към кръстовището, намиращо се на ул. „Стационна”. След като достигнал до кръстовището, преди да навлезе в него, водачът на автобуса Е. Р. спрял автобуса и огледал южното платно на булеварда и ул. „Стационна” за приближаващи се превозни средства, и след като се убедил, че такива няма, той предприел маневра за завиване наляво. В момента, в който автобусът започнал да навлиза в южното платно на булеварда, по него с посока на движение от Корпоративен пазар към кв. „Тракия” се движел автомобил марка/модел „•••” с рег. № •••••••• (френска регистрация), управляван от лицето Д. А. И. с ЕГН : ••••••••••, а като пътници в лекия автомобил пътували лицата – Г. Ц. Г. с ЕГН: •••••••••• и Д. Г. Д. с ЕГН: ••••••••••. Когато автобусът започнал да навлиза в платното на булеварда, по което се движел лекият автомобил, последният отстоял на 190 м. от мястото, където по-късно настъпил удара между двете МПС, поради което той не бил видим за водача на автобуса, но автобусът, поради своите габарити, бил видим за шофьора на автомобила, който въпреки, че възприел автобуса и неговото движение, не предприел действия по намаляване на скоростта на управляваното от него МПС, с оглед избягване на пътнотранспортно произшествие. От друга страна, водачът на автобуса Е. Р. предприел маневрата за завиване на ляво без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил с водач Д. И.. В резултат на това настъпил между двете МПС настъпил удар, вследствие на който пътникът Д. Д. получил травматични увреждания – контузия на главата (две разкъсноконтузни рани с неправилна форма в окосмената част), охлузвания на дясното ухо, кръвонасядания на долната устна, лекостепенно мозъчно сътресение; охлузвания и повърхностно кръвонасядане в областта на дясното рамо и над него към шията, фрактура на лъчевата кост на лявата предмишница, фрактура на стоилоидния израстък на лакътната кост на лява предмишница, охлузвания и болезненост в областта на дясното коляно. Отделно от това имало и видими щети по превозните средство – странична врата, тоалетна, десен праг, странични капаци (за автобуса), съотв. предна броня, преден капак, преден десен калник, преден ляв калник, предно стъкло, теч, окачване (за лекия автомобил). Предприети били действия от страна на полицията по разследване на случая по образуваното досъдебно производство № 1401/2019г. по описа на РПУ – Шумен, прок. преп. № 2963/2019г. на Шуменска РП (ШРП). Вследствие на това пътнотранспортно произшествие, при което на пътника Д. Д. били причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, на 19.02.2021г. с вх. № ОК-104509 пред жалбоподателя ЗД „•••••” АД била заведена претенция от адв. Н. Д. (вж. л.13 от съд. д.), надлежно упълномощен от пострадалия, като претенцията била регистрирана с № •••••••••• при застрахователното дружество, въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ••••••••••••, с период на застрахователно покритие от 02.12.2019г. до 01.01.2020г. (вкл.). На 19.02.2021г. увреденото лице чрез представителя си представило доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер. В тази връзка били приложени към застрахователната претенция пълномощно за упълномощаване на адв. Н. Д. (л.22), констативен протокол с пострадали лица (л.23-24), епикризи и медицински документи (л.26-94), резолюция на Шуменска РП (л.95), протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.97), писмо от 11.05.2020г. от ЗД „•••••“ АД, протокол за оглед на местопроизшествие (л.101- 104), фотоалбум от оглед (л.105-108), съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (СМЕПД) за Д. Ц. (л.109-115), СМЕПД за Г. Г. (л.116-122), СМЕПД за Д. Д. (л.123-131), автотехническа експертиза (л.133-147). Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от Кодекса за застраховането за застрахователното дружество ЗД „•••••” АД възникнало задължение, в рамките на тримесечен срок от предявяване на претенцията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на 19.02.2021г., но не по-късно от 19.05.2021г. (вкл.), окончателно да се произнесе по нея, като определи и изплати размера на обезщетение, или даде мотивирано становище по предявената претенция, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. На 01.03.2021г. с писмо изх. № НЩ-1604 жалбоподателят ЗД „•••••” АД уведомило пълномощника адв. Д. и увреденото лице Д. Д., че за установяване на основанието и размера на отправената претенция следва да бъдат представени влязъл в сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателно производство, или постановление за прекратяване на наказателно производство, както и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано – оригинал или заверено копие. В това писмо юридическото лице ЗД „•••••” АД посочило, че няма основание за да удовлетвори претенцията на Д. Д., т. к. в представените от пълномощника му документи нямало безспорни доказателства относно виновността за настъпване на ПТП на застрахования в дружеството водач, което било абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Дружеството посочило в изпратеното писмо, че до предоставяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, застрахователят не бил в риск по застраховката „Гражданска отговорност” и поради това няма основание за изплащане на претендираното от увреденото лице застрахователно обезщетение (вж. л.18). На 07.09.2021г. адв. Н. Д. – пълномощник на пострадалото в пътното произшествие лице Д. Д. подал жалба-сигнал вх. № 91-02-1007/07.09.2021г., с която сезирал КФН във връзка с липсата на произнасяне от страна на застрахователната компания (вж. л.10). Със свое писмо изх. № 91-02-1007/09.09.2021г. и по повод подадената жалба, КФН уведомила дружеството-застраховател за постъпилата жалба и изискала писмено становище по случая, както и представяне на заверено копие от цялата документация по предявената претенция (вж. л.15). Отговорът на застрахователя (вж. л.16-17), заедно с изисканите от същия доказателствени материали, постъпили в КФН с писмо вх. № 91-02-1007/21.09.2021г. (изх. № ОК-608569/20.09.2021г.). Със своя Заповед № З-2/08.01.2021г., ръководещият Управлението „Застрахователен надзор” зам.-председател на КФН определил служители от управлението, които да съставят АУАН за нарушения по Кодекса за застраховането, като в т.1.2.2 бил посочен свидетелят В. Р. Ш. (вж. л.165). След като проверил изисканите от застрахователното дружество подробни писмени обяснения, както и заверени преписи от всички документи по заведената претенция, свид. В. Ш. преценил, че са налице данни за административно нарушение, поради което на 07.10.2021г. съставил против юридическото лице ЗД „•••••” АД, в присъствието на двама свидетели по съставянето – свид. Я. П. и колегата Д. Й., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-871/07.10.2021г., в който били отразени всички обстоятелства по извършената проверка, установените фактически обстоятелства по твърдяното административно нарушение, вкл. и тези по извършването му, отразено било описанието на нарушението с неговите обективни елементи, както и нарушените законови разпоредби – прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ, т. к. дружеството не се било произнесло по заведената щета № •••••••••• от 19.02.2021г. – в тримесечен срок от предявяване на претенцията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но не по-късно от 19.05.2021г. (вкл.), съгласно един от алтернативно посочните в т.1 и т.2 от същата разпоредба начини , а именно – да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявената претенция, когато отказва плащане, или когато основанието на претенцията не е било напълно установено, или когато размерът на вредите не е бил напълно установен, като от представяне доказателства е установил, че административното нарушение е извършено на 20.05.2021г. в столицата. Съставеният АУАН, подписан от актосъставителя В. Ш. и двамата свидетели по съставянето му (свид. П. и Д. Й.), бил връчен на упълномощения представител на дружеството (Н. Б. – л.8) на датата на съставянето му – 07.10.2021г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН юридическото лице – жалбоподател ЗД „•••••” АД не е подало писмени възражения против АУАН № Р-06-871/07.10.2021г. Въз основа на съставения АУАН № Р-06-871/07.10.2021г., на 28.10.2021г. заместникпредседателят на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор” издал и процесното Наказателно постановление № Р-10-807/28.10.2021г., в което били описани всички обстоятелства по извършената проверка и по извършването на нарушението, неговите обективни елементи, вкл. времето и мястото на извършването, като било прието от наказващия административен орган, че е налице административно нарушение на чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ, извършено при условията на § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ – повторност след влизане в сила на 07.12.2020г. на друго НП № Р- 10-204/06.03.2019г. на КФН за идентично нарушение, като с този санкционен акт на застрахователното дружество било наложено административно наказание „имуществена санкция” от 3 000 (три хиляди) лева на осн. чл.83, чл.53, чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от ДР на КЗ, във вр. с чл. 648, ал.1 от КЗ. Процесното НП било връчено на 02.11.2021г. на дружеството – жалбоподател с писмо с обратна разписка (вж. л.7). С жалба вх. № 91-01-887 от 05.11.2021г. (опис на КФН), подадена чрез куриер на 04.11.2021г. (вж. л.6) застрахователното дружество обжалвало издаденото НП и било образувано настоящото дело. С предходно Наказателно постановление № Р-10-204 от 06.03.2019г., издадено от зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН” жалбоподателят е бил санкциониран за „повторно извършено” административно нарушение по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ с налагане на административно наказание „имуществена санкция” от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева (вж. л.148-149), като това НП било потвърдено с Решение на СРС – НО, 19-ти състав по н. а. х. дело № 6268/2019г. (вж. л.151-154), който съдебен акт е оставен в сила с Решение № 7581/04.12.2019г. на АССГ по к. н. а. х. дело № 9116/2019г. (вж. л.154гръб-155) и санкционният административен акт е влязъл в сила на 04.12.2019г. Жалбоподателят е бил санкциониран за „повторно извършено” административно нарушение по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ и с Наказателно постановление № Р-10-616 от 13.06.2019г., с което му било наложено административно наказание „имуществена санкция” от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева (вж. л.156-157), като това НП било потвърдено с Решение № 62664/10.03.2020г. на СРС – НО, 134-ти състав по н. а. х. дело № 12560/2019г. (вж. л.158гръб-161гръб), който съдебен акт е оставен в сила с Решение № 7008/07.12.2020г. на АССГ по к. н. а. х. дело № 5901/2020г. (вж. л.162-164) и санкционният административен акт е влязъл в сила на 07.12.2020г. Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните пред съда свидетели В. Р. Ш. (частично) и Я. Р. П., както и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: пълномощно за Г. (л.5), куриерска разписка за пращане на жалба (л.6), обратна разписка за връчване на НП (л.7), пълномощно за Н. Б. (л.8), жалба-сигнал от Д. Д. до КФН (л.9-10), пълномощно за адв. Д. (л.11, 22), констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1038-876 от 08.12.2019г. (л.11гръб-12, 23-25), писмо до застрахователя от пострадалия Д. чрез пълномощник за завеждане на претенцията (л.13, 20-21), писмо изх. № 91-02-1007/09.09.2021г. от КФН до ЗД „•••••” АД (л.15), писмо вх. № 91-02- 1007/21.09.2021г. от застрахователя до КФН (л.16-17), отговор изх. № НЩ-1604/01.03.2021г. на молба за изплащане на обезщетение от ЗД „•••••” АД (л.18), застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност” № •••••••••••• от 02.12.2019г. (л.19), епикриза и медицински документи за Д. (л.26-94), резолюция на ШРП (л.95-96), протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.97), протокол за оглед на местопроизшествие (л.101-104), фотоалбум за оглед (л.105-108), 3 (три) бр. СМЕПД (л.109-115, 116-122, 123-131), АТЕ (л.133-147), предходно НП № Р-10-204/06.03.2019г. (влязло в сила на 04.12.2019г.) (л.148-149), Решение от 26.06.2019г. на СРС – НО, 19-ти състав по НАХД № 6268/2019г. (л.151-154), Решение № 7581/04.12.2019г. на АССГ, XI-ти касац. състав по КНАХД № 9116/2019г. (л.154гръб-155), предходно НП № Р-10-616/13.06.2019г. (влязло в сила на 07.12.2020г.) (л.156-157), Решение № 62664/10.03.2020г. на СРС – НО, 134-ти състав по НАХД № 12560/2019г. (л.158гръб-161), Решение № 7008/07.12.2020г. на АССГ, XX-ти касац. състав по КНАХД № 5901/2020г. (л.162-164), Заповед № З-2/08.01.2021г. на зам.-председател на КФН и ръководител на Управление „ЗН” (л.165), писмена справка от РПУ-Шумен (л.195), писмо от ШРП (л.196), постановление за прекратяване на наказателно производство на ШРП (л.197-199), служебна бележка изх. № Р-08-257/04.03.2022г. от КФН за заемана длъжност на актосъставител (л.202). Съдебният състав на първата инстанция внимателно обсъди показанията на свидетелите В. Ш. и Я. П., като прецени същите за логични и безпристрастни, нямат вътрешни противоречия, и напълно кореспондират с останалите материали по делото, като в тях същите излагат своите непосредствени възприятия относно извършената документална проверка по случая и установените при нея фактически обстоятелства по преписката (първият свидетел – бел. с.), респ. дават информация за процедурата по съставянето и връчването на АУАН (свидетелката П. – бел. с.), поради което съставът на съда ги кредитира в тяхната цялост (за свид. П.), с едно изключение – заявеното от свидетеля Ш., ч е не е приел за отказ за плащане писмото на дружеството – жалбоподател (л.18), което писмо по своето съдържание ясно и недвусмислено опровергава твърденията на свидетеля и затова неговите показания в тази част не се кредитират. Наред с това, за правилното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват цялостно изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което не се налага тяхното подробно обсъждане и анализ при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи от правна страна: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от наказаното юридическо лице, в срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (НП е връчено на 02.11.2021г., а жалбата е подадена чрез куриер на 04.11.2021г. – вж. л.6), насочена е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна при следните съображения: Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-2/08.01.2021г., издадена от зам.-председателя на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор, се установява, че актосъставителят В. Ш. е оправомощен от зам.-председател на КФН по реда на чл.647, ал.1 от КЗ да съставя АУАН за нарушения по КЗ, а от служебната бележка (л.202) става ясно, че същият заема и съответната длъжност в администрацията на КФН. В допълнение, оспорваното НП е издадено от компетентен орган по смис. на чл.647, ал.2 от КЗ – ръководещия управлението за застрахователен надзор зам.-председател на КФН. Изводът е, че правилата относно компетентността на лицата, съставили АУАН, съотв. издали НП, са били спазени. Процесният АУАН № Р-06-871/07.10.2021г. и обжалваното НП № Р-10- 807/28.10.2021г. са издадени и при спазване на предвидените срокове по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 и предл.2, алт.2 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя и две години от извършване на нарушението, като НП е издадено в рамките на шест месеца от датата на съставянето на АУАН. Изпълнени са изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН да бъде съставен в присъствието на „двама други” свидетели (на съставянето) и в присъствието на пълномощник на дружеството – жалбоподател, подписани са от съответните длъжностни лица (актосъставител и двама свидетели), като е връчен екземпляр на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието, като по този начин правилото на чл.43, ал.1 от ЗАНН е било изпълнено. В тази връзка следва да бъде посочено, че установяването на евентуални данни за нарушение и за нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите от ЗД „•••••” АД писмени обяснения и документи по заведената претенция с писмото вх. № 91-02-1007/09.09.2021г. Поради това именно от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН; спазен е и едногодишният срок по чл.34, ал.2, предл.2, алт.2 от ЗАНН от извършване на нарушението, доколкото нарушението се сочи да е извършено на 20.05.2021г., а АУАН от 07.10.2021г. Наказателното постановление е издадено в рамките на шест месеца от датата на съставяне на АУАН. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги въззивна инстанция по същество – арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на оспорения санкционен акт по чл.58д от ЗАНН (НП е акт по чл.58д, т.1 – бел. с.), т. е. дали са спазени процесуалните правила и дали правилно е приложен материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Съдът намира, че в процедурата по ангажиране на отговорността на застрахователното дружество – жалбоподател е допуснато нарушение на материалния закон при издаването на наказателното постановление, представляващо основание за неговата отмяна. В конкретния случай, административното нарушение по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ е формално (или т. нар. „на просто извършване”) и се счита за довършено със завършване на изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по заведена претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя, сключил въпросната застраховка или пред неговия представител за уреждане на претенции. В срока по чл.496, ал.1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да определи и изплати размера на обезщетението, или да даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен (чл.496, ал.2 от КЗ). В разглеждания случай застрахователната претенция е предявена на 19.02.2021г., в следствие на подадено заявление за завеждане на претенция по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите от пълномощника на увреденото лице Д. Д. – адв. Н. Д.. В отговор на подаденото заявление жалбоподателят е издал на 01.03.2021г. писмо изх. № НЩ-1604/01.03.2021г. с мотивиран отговор, в който ЗД „•••••” АД във втория и в последния абзац изрично посочва, че няма основание да удовлетвори претенцията и изрично посочва причината за това – в представените документи не били ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на пътното произшествие и до представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, застрахователят не е в риск „Гражданска отговорност” и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение! Обстоятелството, че с въпросното писмо застрахователното дружество е изискало представянето на влязъл в сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателно дело, или постановление за прекратяване на наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано – оригинал или заверено копие, но може да промени изводите на съда, т. к. в писмото е ясно заявено, че няма основание за плащане на застрахователно обезщетение, като няма забрана в закона с един и същ документ застрахователят да откаже плащане и да изиска допълнителни документи от правоимащото лице. Въз основа на това, съдът, приема, че застрахователното дружество, с издаването на мотивирания отговор на подадената молбата за изплащане на обезщетение, е изпълнило вмененото му в чл.496, ал.2 вр. ал.1 от Кодекса за застраховането задължение за действие – в срока по ал.1, т. е. три месеца от завеждане на претенцията (до 19.05.2021г., вкл.), лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да определи и изплати размера на обезщетението (чл.496, ал.2, т.1 от КЗ), или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато отказва плащане (чл.496, ал.2, т.2, буква „а” от КЗ), или когато основанието на претенцията не е било напълно установено (чл.496, ал.2, т.2, буква „б” от КЗ), или размерът на вредите не е бил напълно установен (чл.496, ал.2, т.2, буква „в” от цит. к.). Поради това съдът, намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено п р и неправилно приложение на материалния закон. Това е така, защото деянието, осъществено от жалбоподателя, не осъществява обективната страна на административното нарушение и следователно то е несъставомерно – в случая с писмото от 01.03.2021г. дружеството е заявило, че няма основания да изплати претендираното застрахователно обезщетение, поради ясно посочена в писмото причина (липса на съдебен акт по същество /присъда, решение или споразумение/ или прокурорски акт в определена насока). Поради изложените правни съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. За пълнота на изложението следва да бъдат разгледани и останалите възражения на жалбоподателя, посочени в изпратената от него жалба. Принципно неверни са доводите, изложени в жалбата, че с оглед различията в правната квалификация на процесното нарушение и това, за което има вече влязло в сила предходно НП, липсвала хипотезата на повторността. Тук следва да се подчертае, че при преценката дали две административни нарушения са от един и същ вид следва да се изхожда от техните съставомерни обективни елементи, описани в правната норма и във фактическите обстоятелства на наказателното постановление, а не от цифровата им квалификация, която е изменена с приемане на новия КЗ (обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г.), влязъл в сила от 01.01.2016г. При това положение, нормите на чл.496 от КЗ (нов) и тази на чл.271 от КЗ (отм.) са с идентично съдържание и защитават едни и същи обществени отношения, поради което по принцип, влязло в сила НП за санкциониране на нарушение на чл.271 от КЗ (отм.) би могло да обуслови квалификацията „повторност” на нарушение по чл.496 от КЗ (нов), ако нарушението в конкретния случай бе съставомерно. Всички тези съображения в жалбата обаче, са напълно несъстоятелни, поради факта, че и двете приложени в делото предходни наказателни постановления – НП № Р-10-204/06.03.2019г. (в сила от 04.12.2019г.) (вж. л.148-155) и НП № Р-10-616/13.06.2019г. (в сила от 07.12.2020г.) (вж. л.156- 164), са за административни нарушения по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ и разсъждения на плоскостта на стария КЗ нямат резон. Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ за комчентираното административно нарушение, като наказващият административен орган „е излязъл извън рамките” на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН и е приел за първи път в издаденото Наказателно постановление № Р-10-807/28.10.2021г., че същото е било извършено повторно по смис. на § 1, т.51 от ДР на КЗ в рамките на една година от влизане в сила на НП № Р-10- 204/06.03.2019г., с което дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение. Наведените от жалбоподателя аргументи относно квалифициращия белег „повторност” следва да бъдат споделени във втората им част. По делото се установява, че актосъставителят В. Ш., въпреки наличието на данни от информационните масиви на КФН за влязлото в сила предходно НП № Р-10-204/06.03.2019г., никъде в Акта за установяване на административно нарушение № Р-06-871/07.10.2021г. не е посочил соченото административно нарушение да е извършено в „условията на повторност”, докато в оспорваното Наказателно постановление се отбелязва, че нарушението е извършено повторно. Не е допустимо с наказателното постановление, което е санкционен акт на административна юрисдикция, за първи път на нарушителя да се предявяват нови факти, свързани с неговата отговорност, вкл. и такива, обуславящи по-тежка наказуемост на деянието, които въобще липсват в съставения АУАН, който освен установителна и сезираща, има и обвинителна функция! Следва да се отбележи, че административното обвинение представлява единство от факти и нарушени законови разпоредби, като законът не допуска едва в производството пред наказващия орган по налагане на наказание – вторият етап в рамките на извънсъдебната фаза на започналото административно-наказателно производство след първия по установяване на нарушението, обвинението да се допълва с нови факти, които водят и до по-тежка санкция за нарушителя. Добре известно е, че повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-правна теория и практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко наказуеми престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на факти” законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че повторността е преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с основни и фундаментални принципни положения в наказателното и административно-наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито може да се споделя, нито да се прилага, т. к. е в разрез с правни принципи. Все в тази връзка, изводите на наказващия орган за наличието на повторност, са и дълбоко неправилни и на още едно основание – цитираното НП № Р-10-204/06.03.2019г. не е определящо за наличието на повторност за соченото нарушение, ако се приеме, че деянието на дружеството покрива обективните параметри на състава по чл.496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ, и това е така, т. к. НП № Р-10-204/06.03.2019г. е влязло в сила на 04.12.2019г., а не както е записал наказващият орган на 07.12.2020г., и едногодишният срок по § 1, т.51 от ДР на КЗ е изтекъл на 04.12.2020г., а в същото време се твърди, че нарушението по делото, ако се приеме, че има такова, е осъществено на 20.05.2021г., т. е. след изтичането на едногодишния срок от влизане в сила на изрично посоченото предходно НП № Р-10- 204/06.03.2019г. На 07.12.2020г. е влязло в сила друго наказателно постановление – НП № Р- 10-616/13.06.2019г., и то би могло да дефинира наличието на повторност за деяние от 20.05.2021г., но този санкционен акт изобщо не е посочен от наказващия орган. В обобщение на казаното, дори да бъде прието, че има извършено административно нарушение, то същото няма как да бъде прието да е „извършено повторно” с оглед посочените данни в обстоятелствената част на оспорваното наказателно постановление, където е отбелязано погрешно влизане в сила на предходно НП , а при данните за него (номер и дата на издаване) – то не може да определя наличието на повторност. Относно възраженията, които жалбоподателят прави, с които се твърди, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно този застраховател, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения както по КЗ (отм.), така и по новия КЗ, който в своята „трайно установена практика” за произнасяне по заведени претенции за обезщетения и щети, допуска произнасяния с огромни закъснения, които са ноторно известни факти от служебната дейност на съдията, няма никакви – нито с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да занижават значително обществената опасност на деянието, нито с оглед спецификите на конкретния случай. Обсъждането на въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН е само за пълнота на изложението, като принципно следва да се отбележи, че при наличието на квалифициран състав на административно нарушение не е възможно да се обуславя наличието на „маловажност”, т. к. двете взаимно се изключват – винаги квалифициращите обстоятелства на едно деяние завишават неговата обществена опасност и степента на засягане на обществените отношения, а това е обратното на изискването за „маловажен случай” по чл.93, т.9 от НК вр. чл.11 от ЗАНН – да липсват или да са незначителни вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, но по делото липсват данни за направени разноски, няма и събрани доказателства в тази насока, нито е направено искане в тази насока от жалбоподателя ЗД „•••••” АД, с оглед, на което настоящият съдебен състав не следва да се произнася относно направени такива в настоящото производство. В този смисъл искането на процесуалния представител на въззиваемата страна, направено в хода на съдебните прения, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер следва да бъде оставено без уважение. С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, доколкото не се установява извършването на соченото нарушение, т. к. дружеството е изпълнило задължението си по закона (това по чл.496, ал.2, т.2, буква „а” от КЗ) и в рамките на тримесечния срок е информирало увреденото лице за липсата на основания за плащане, като с ангажирането на неговата отговорност е налице неправилно приложение на материалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, което е основание за отмяна на атакувания акт, и затова на осн. чл.63, ал.3, т.1 и ал.2, т.1 и чл.63д от ЗАНН, СЪДЪТ