Решение № 2025 от 25.9.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 324/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на С. Ц. С., [ЕГН] от гр.Костинброд, [улица], подадена чрез пълномощника адвокат Я. С. – А., съдебен адрес гр.София, [улица], бл.Д, ет.1, офис 107 срещу решение №63/04.03.2026г. на ДРС, постановено по АНД №51/2026г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски. Ответникът чрез процесуален представител, излага съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна. Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районния съд. Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №63/04.03.2026г., постановено по АНД №51/2026г., с което е потвърдено НП №9737/10.12.2025г. на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. С. Ц. С. е санкциониран като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533.88 евро /3 000 лв./ на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр.с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, приемайки че не са допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН, нарушението е доказано от обективна и субективна страна, не е приложим чл.28 от ЗАНН. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения: Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на С. Ц. С. срещу НП №9737/10.12.2025г. на началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Прието е от фактическа страна, че на 11.11.2025г. на път І-1, км322, около 10.50ч. нарушителят е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС Ивеко АД 410 Т с рег.№[рег. номер], което има четири оси, с две управляеми. В процеса на проверката е установен превоз на фракция 0/40, а при измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване е констатирано измерено разстояние между осите 1.40м, сума на натоварване на ос на двойната задвижваща ос 32.680 т, при максимално допустимо натоварване на оста е 19 т. Превишаването е с 13.680 т. За констатирано нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП е издаден АУАН №0011064/11.11.2025г. Касационната инстанция намира формираните от районния съд изводи за правилни и съобразени с доказателствата по делото. От касатора е извършено вмененото нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т 5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г., поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП. Съгласно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Допустимите максимални норми за размер, маса и натоварване на ос за движение по пътищата са определени в раздел II на Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Отклонението от което и да е от заложните изисквания в подзаконовия нормативен акт представлява нарушение на посочената разпоредба и е основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. От анализа на доказателствения материал по делото безспорно се установява, че е налице превишаване на допустимото натоварване на ос от предвиденото в чл.7, ал.1, т. 5, б.“в“ от Наредбата. В нормата на чл.3 от ЗП е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 и 2.натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. В случая управляваното от касатора ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от ЗП и е доказано превишаване нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa МПС, когато рaзстоянието между осите е от 1.3 включително до 1,8 м - 18 t (19 t), с оглед измереното разстояние между осите 1.40м и сума на натоварване на двойната задвижваща ос 32.680 т. Възприемат се изводите на въззивния съд и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед обществената опасност на деянието – значителното превишаване на натоварването и реалната опасност от възникване на проблеми при движение, както за водача и МПС-то, което управлява, така и за останалите участници в движението, защитените обществени отношение и преследваните цели от закона, свързани с изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища и опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата. Като е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на НП районният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила. С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ответната страна на основание чл.63д от ЗАНН, в размер на 66.47 евро юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд