Решение № 1197 от 28.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7549/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение №1008 от 23.01.2023г., постановено по гр.дело №7444/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, срещу В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18009/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, а именно: сумата от 1281.53 лв., представляващи дължимо от ответника в качеството на етажен собственик възнаграждение за управление и поддръжка на ЕС по силата на договор от 06.11.2019г. за периода м.11.2019г. - м.03.2021г. за ап. №18, находящ се в гр.София, кв."Драгалевци", ул."••••" №3, жилищен комплекс "Водолей", секция №7, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91.05 лв., представляваща лихви за забава върху главните вземания за периода от падежа на всяко от тях, първият от които е 11.11.2019г., до 30.03.2021г., като е отхвърлен иска за главните вземания за разликата над уважения размер от 1281.53 лв. до пълния предявен от 1940.62 лв., възлизаща на сумата от 659.09 лв. и включваща сумата от 282.54 лв., режийни разходи за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., сумата от 274.55 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г. и сумата от 102.00 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 91.05 лв. до пълния предявен от 137.87 лв., възлизаща на сумата от 46.82 лв.. С решението е осъден В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, да заплати на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 260.40 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 532.32 лв., сторени разноски в исковото производство. С решението е осъдена "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, да заплати на В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 119.07 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 169.81 лв., сторени разноски в исковото производство. Постъпила е въззивна жалба от ответника - В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.В. К., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №1008 от 23.01.2023г., постановено по гр.дело №7444/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №18009/2021г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, а именно: сумата о т 1281.53 лв., представляващи дължимо от ответника в качеството на етажен собственик възнаграждение за управление и поддръжка на ЕС по силата на договор от 06.11.2019г. за периода м.11.2019г. - м.03.2021г. за ап. №18, находящ се в гр.София, кв."Драгалевци", ул."••••" №3, жилищен комплекс "Водолей", секция №7, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 91.05 лв., представляваща лихви за забава върху главните вземания за периода от падежа на всяко от тях, първият от които е 11.11.2019г., до 30.03.2021г., както и в частта, в която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 260.40 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 532.32 лв., сторени разноски в исковото производство. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първостепенният съд при обосноваване на крайния извод за дължимост от ответника в качеството му на етажен собственик на суми за управление и поддръжка на общите части в жилищния комплекс, не е съобразил факта, че решението по т.3 от проведеното на 06.11.2019г. Общо събрание на ЕС на жилищен комплекс "Водолей", секция №7, което определя начина на разпределение на сумите, дължими от етажните собственици за поддръжка и управление на общите части в комплекса е обжалвано по реда на чл.40 ЗУЕС и отменено с влязло в сила решение, постановено по гр.д. №71528/2019г. по описа на СРС, Г.О. 27 състав. Поддържа се, че след като в съдържанието на сключения на 06.11.2019г. договор между "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, и Етажната собственост на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, за поддръжка и управление на общите части в комплекса, се възпроизвежда взетото решение по т.3 от проведеното на 06.11.2019г. Общо събрание на ЕС на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, което определя начина на разпределение на сумите, дължими от етажните собственици за поддръжка и управление на общите части в комплекса и същото е отменено, то претендираните от ищеца суми не са дължими и заявената искова претенция се явява неоснователна. Излага се още, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не е страна по сключения договор от 06.11.2019г. и съответно не е обвързан от валидно облигационно правоотношение, възникнало с ищеца. Поддържа се още, че незаконосъобразен е изводът на първостепенния съд, че сключеният договор н а 06.11.2019г. между "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, и Етажната собственост на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, за поддръжка и управление на общите части в комплекса, е валиден и като такъв е породил облигационно действие между страните. Твърди се, че договорът от 06.11.2019г., на основание на който ищецът основава исковите си претенции, е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми - чл.51 ЗУЕС, поради което ответникът в качеството на етажен собственик не дължи възнаграждение за управление и поддръжка на общите части в ЕС по силата на този договор за периода м.11.2019г. - м.03.2021г.. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 З З Д като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, както и в заповедното производство. Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, чрез процесуален представител адв.И. Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №1008 от 23.01.2023г., постановено по гр.дело №7444/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 40-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове за главните вземания за разликата над уважения размер от 1281.53 лв. до пълния предявен от 1940.62 лв., възлизаща на сумата от 659.09 лв. и включваща сумата от 282.54 лв., режийни разходи за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., сумата от 274.55 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г. и сумата от 102.00 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., както и установителния иск за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 91.05 лв. до пълния предявен от 137.87 лв., възлизаща на сумата от 46.82 лв., както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 119.07 лв., сторени разноски в заповедното производство, както и сумата от 169.81 лв., сторени разноски в исковото производство. В насрещната въззивна жалба е обективиран и отговор-становище по подадената въззивна жалба от ответника, която се оспорва като неоснователна по изложени конкретни съображения за това. Изложени са доводи в смисъл, че постановеното решение в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ответника, е правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и доказани за размерите, до които са уважени. Наведени са и конкретни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, предмет на обжалване с подадената насрещна въззивна жалба, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че ищецът - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД не се легитимира като кредитор спрямо ответника - В. Н. Ж. в качеството му на етажен собственик на недвижим имот в процесната сграда в режим на етажна собственост досежно претендираните вземания за режийни разходи, вноски з а фонд "Ремонт и обновяване" – секция, както и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс. Поддържа се, че първостепенният съд не е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства - решение на ОС на ЕС, взето с протокол от 06.11.2019г. и сключен на същата дата с ЕС договор за поддръжка и управление на общите части в комплекса, от които се установява материално-правната легитимация на ищеца, на който е възложено да събира и приема плащания и парични средства във връзка със заплащане на разходите за поддръжка и общи консумативи на сградата от името и за сметка на ЕС, както и да заплаща разходите за поддръжка на общи части на сградата, в т.ч. и консумативните разходи. В тази връзка се излага, че за ищеца - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД е възникнало качеството кредитор спрямо етажните собственици по отношение на задълженията им да заплащат всички полагаеми им се разходи - режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, както и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс. Твърди се, че за исковия период ищецът - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД добросъвестно е изпълнявал задълженията си като страна по договора, сключен на 06.11.2019г. с ЕС, с грижата на добрия търговец е заплащал както дължимите режийни разходи, така и е извършвал ремонтни дейности в етажната собственост, за установяването на които обстоятелства по делото са приети писмени доказателства – договори за поддръжка на асансьори, фактури за заплатени разходи за извършени ремонти, договори за озеленяване, снегопочистване, фактури за заплатени консумативни разходи, поради което всеки етажен собственик следва да заплати дължимите от него суми. В тази връзка се поддържа, че претендираните от ищеца вземания от ответника за режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, както и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс, както и заявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава са основателни и доказани и предявените искове следва да се уважат изцяло. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 о т ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло до пълните претендирани размери предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 о т ЗУЕС като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Насрещната страна - ответника - В. Н. Ж. чрез процесуален представител адв.В. К., в срока по чл.263, ал.3 ГПК депозира писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на постъпилата насрещна въззивна жалба от ищеца. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че ищецът - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД няма качеството на кредитор в материалното правоотношение досежно претендираните вземания за режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, както и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс, тъй като в конкретния случай искът е предявен от "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД от свое име и в своя полза, а не от името и в полза на процесната ЕС - жилищен комплекс "Водолей", секция №7, находящ се в гр.София, кв."Драгалевци", ул."••••" №3. Твърди се, че ищецът - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД не може да предявява от свое име искове срещу етажни собственици, без да е надлежно упълномощен от процесната ЕС, поради което обоснованият краен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС е правилен и законосъобразен. Моли съда, насрещната въззивна жалба от ищеца като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. Предявени са от "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, срещу В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том VI, peг. №5468, дело №1085/2007г., се установява, че ответникът - В. Н. Ж. е придобил правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда в режим EC - апартамент №18, находящ се в жилищен комплекс "Водолей", секция №7, находящ се в гр.София, СО район "Витоша", кв."Драгалевци", ул."••••" №3, заедно с мазе №7 и 8.764% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 14.65 кв.м.. Безспорно е още между страните, а и от доказателствата по делото - протокол за проведено Общо събрание /ОС/ на EC на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, находящ се в гр.София, СО район "Витоша", кв."Драгалевци", ул."••••" №3, се установява, че на проведеното ОС на EC на 06.11.2019г. са взети следните решения: решение по т.1 да се възложат дейностите по поддръжка и управление на сградата на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД; решение по т.2 е прието да се упълномощи управителят от сграда 7 да подпише договора с дружеството, с решение по т.5 за управител е избран Р.П.М. - собственик на ап.17 в секция №7 в жилищния комплекс; както и решение по т.3, с което е прието размерът на паричните вноски, дължими за управление и поддръжка на общите части на сградата и територията около нея, поддръжка на пречиствателната станция и охраната да бъде такъв, какъвто е определен в договор за поддръжка и управление, който ще се сключи с "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, а именно възнаграждение за дружеството - 0, 78 лв. с ДДС на кв.м. жилищна площ с коригиращ коефицент 0.9 за апартаменти от 100 до 120 кв.м. и коригиращ коефицент 0.8 за апартаменти над 120 кв.; режийните разноски за сградата /ток, асансьор/ - толкова, колкото се получават на месец; както и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7 – 8.33 лв. на месец на апартамент, а фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса – 6 лв. месечно за апартамент. На следващо място по делото е приет като доказателство и договор за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост, сключен на 06.11.2019г. между ЕС н а жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, с административен адрес: гр.София, СО район "Витоша", кв."Драгалевци", ул."••••" №3, представлявана от Р.П.М., управител на ЕС, в качеството на възложител, и "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в качеството на изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълнява срещу възнаграждение правата и задълженията на Управител на ЕС, да извършва дейности по поддържане на общите части в сградата на Етажната собственост, както и изпълнение на услуги, които възложителят възлага на изпълнителя. Дейностите и предоставените от изпълнителя услуги по поддържането на общите части в комплекса са подробно изброени в Приложение №1, неразделна част от договора. В чл.16, изр.1 в договора е уговорено, че "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в качеството на управител на ЕС, се задължава да предприеме всички законови действия за събиране на дължимите към бюджета на ЕС суми съобразно правата му, визирани в ЗУЕС. Уговорено е в чл.23, ал.1 от договора, че за целия срок на договора всеки от етажните собственици да заплаща на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД възнаграждение за управлението и поддръжката на комплекса, като е посочен начина, по който се формират дължимите суми от етажните собственици, който напълно съвпада с взетото решение по т.3 от проведеното ОС на ЕС на 06.11.2019г., а именно: при 12000 кв.м. за цена на кв.м: 0.65 лв. без ДДС или 0.78лв. с ДДС, които суми се дължат ежемесечно за всеки индивидуален обект, като площта на обекта включва само застроената му площ, без припадащите му се идеални части от общите части, освен ако ОС на ЕС не вземе друго решение. В ал.2 на чл.23 е предвидено, че съгласно решение на ЕС, за апартаменти от 100 до 120 кв.м. чиста площ, цената на кв.м. се коригира с коефицент 0.9, а за апартаменти над 120 кв.м. чиста площ, с коефицент 0.8. Съгласно чл.26 от договора е уговорено, възнаграждението за всеки месец д а се заплаща от собственика до 10-то число на месеца. В чл.29 е предвидено, че във възнаграждението не са включени вноските за фонд "Ремонт и обновяване", за който ще се събира допълнителна вноска в размер, определен от ОС на ЕС, както и сумите за режийни разходи за комплекса. Не се спори между страните и от доказателства по делото се установява още и факта, че с решение №20263455/29.11.2020г., постановено по гр.д. №71528/2019г. по описа на СРС, I Г.О., 27-ми състав, влязло в сила на 21.01.2021г., е отменено решението по т.3 /относно начина на определяне на разходите/ на ОС на процесната ЕС, прието на проведеното на 06.11.2019г. ОС на ЕС, поради противоречието му с чл.51, ал.1 ЗУЕС. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими и редовни – подадени са съответно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, както и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество. Разгледани по същество въззивната и насрещната въззивна жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Така постановеното решение по същество е законосъобразно. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени. За да постанови обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД, районният съд е приел, че сключеният на 06.11.2019г. договор между ЕС н а жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, с административен адрес: гр.София, СО район "Витоша", кв."Драгалевци", ул."••••" №3, представлявана от Р.П.М., управител на ЕС, в качеството на възложител, и "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в качеството на изпълнител, за поддръжка и управление на общи части на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7 е валиден и правата и задълженията по този договор обвързват всеки етажен собственик, като всеки от тях е задължен да заплаща припадащата му се част от възнаграждението на изпълнителя по договора. Изложени са аргументи, че носител на това вземане е "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, а задължено лице за него /материално отговорно/ е всеки етажен собственик, поради което е прието, че за ищеца е налице активна материално-правна легитимация да претендира от ответника уговореното в чл.23, ал.1 от договора възнаграждение за управлението и поддръжката на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7 и предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 ЗУЕС за тези вземания за исковия период са уважени, съответно и акцесорните претенции за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени. По отношение на останалите претендирани вземания за режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса, районният съд е приел, че ищецът не се легитимира като кредитор, т.е. не доказва, че е материалноправен носител на тези вземания. Първоинстанционният съд е посочил, че изборът на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД за управител на етажната собственост не му дава право да претендира, че е носител на правото да получи в своя полза исковите суми от ответника - В. Н. Ж. в качеството му на етажен собственик на недвижим имот в процесната сграда в режим на етажна собственост, като в случая няма наведени нито твърдения, нито данни по делото ищецът - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД да е придобил претендираното материално право чрез друг правен способ. Обоснован е краен извод, че след като надлежни страни в материалното правоотношение са Етажната собственост, а не дружеството, което управлява Етажната собственост, по силата на договор по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, и отделният собственик на недвижим имот, ползвател и обитател в сградата режим на етажна собственост, следователно за ищеца - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД не е налице активна материално-правна легитимация да предявява установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 о т ЗУЕС за вземания за режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса, което обуславя тяхната неоснователност и като такива са отхвърлени, съответно и акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с данните по делото и материалния закон е направил законосъобразни изводи за частична основателност на предявените от "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200325259, срещу В. Н. Ж., с ЕГН ••••••••••, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изложените правни аргументи от СРС са правилни, обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Съдът следва да разгледа доводите във въззивната и насрещната въззивна жалба, които счита за неоснователни. Във връзка със спорните между страните въпроси, свързани с действителността н а процесния договор от 06.11.2019г. за поддръжка и управление на общи части на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7, както и на конкретни негови клаузи, въззивният съд счита, че от анализа на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че договорът е бил сключен след надлежно взето решение на Общото събрание на ЕС, проведено на 06.11.2019г., по т.1 от съставения протокол, съгласно който всички присъстващи етажни собственици, който са формирали мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, са постигнали съгласие да се възложат дейности по поддръжката на общите части на сградата на юридическото лице - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД срещу заплащане на възнаграждение, с което да бъде сключен договор за управление и на същия да се възложат правомощията на управител на ЕС по смисъла на ЗУЕС. Следователно спазен е предвидения в чл.19, ал.8 ЗУЕС ред при сключването на процесния договор от 06.11.2019г. за поддръжка и управление на общи части на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7. При сключването на договора управителят на ЕС действа като представител на всички етажни собственици, които изрично с взетото решение на Общото събрание на ЕС, проведено на 06.11.2019г., по т.2 от съставения протокол, са го упълномощили да действа от тяхно име. Това решение на ЕС в тази част не е оспорено и отменено, поради което обвързва всеки етажен собственик, включително ответникът. Договорът за управление обвързва всеки етажен собственик и всеки се явява възложител по него, а дружеството, поело задълженията на управителя на ЕС, е изпълнител. Правата и задълженията по този договор обвързват всеки етажен собственик, като всеки от тях е задължен да заплаща припадащата му се част от възнаграждението на изпълнителя по договора. Носител на това вземане е "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, а задължено лице за него /материално отговорно/ е всеки етажен собственик. Ето защо, в случая е налице активна материалноправна легитимация у ищцовото дружество да претендира уговореното възнаграждение по чл.23, ал.1 от договора, съответно ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като е страна по сключения договор от 06.11.2019г. и съответно е обвързан от валидно възникналото с ищеца облигационно правоотношение. На следващо място неоснователни са доводите на въззивника-ответник за нищожност на процесния договор от 06.11.2019г. за поддръжка и управление на общи части на жилищен комплекс "Водолей 1", секция №7. Обстоятелството, че решение по т.3 по протокол на проведено ОС на ЕС от 06.11.2019г. касаещ начина на определяне на разходите, който е възпроизведен и в клаузата на чл.23 от сключения договор, е отменено с влязло в сила решение №20263455/29.11.2020г., постановено по гр.д. №71528/2019г. по описа на СРС, I Г.О., 27-ми състав, не означава, че етажният собственик е освободен въобще от задължението да заплаща такива разходи. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, ако са налице следните условия: когато нищожните части са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че договорът би бил сключен и без недействителните му части. В конкретния случай е налице първата от хипотезите на цитираната правна норма, а именно нищожната клауза на чл.23 от процесния договор в частта относно начина на определяне на разходите за поддръжка и управление на общите части следва да бъде заместена от императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, съгласно която разпоредба в редакция действаща за процесния период, разходите за управлението и поддържането на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. В същия смисъл е било взето и решение на ОС на ЕС, проведено на 25.06.2020г.. Относно начина на изчисляване на дължимото на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД възнаграждение във въззивната жалба на ответника няма наведени конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част, поради което въззивният съд препраща към изложените от първостепенния съд мотиви, които счита за законосъобразни, съобразени с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Постановеният съдебен акт в частта, в която е приет за основателен предявения установителен иск за сумата от 1281.53 лв., дължимо от ответника на ищеца възнаграждение за управление и поддръжка, съгласно сключен между страните договор от 06.11.2019г., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На следващо място във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, относими към предмета на спора, във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 91.05 лв., представляваща лихви за забава върху главните вземания за периода от падежа на всяко от тях, първият от които е 11.11.2019г., до 30.03.2021г., , поради което въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. По отношение на предявените установителни искове за вземания за режийни разходи, вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса, съдът намира, че въззивникът - и щ е ц - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД не е материалноправно легитимиран да претендира тези вземания и предявените искове досежно тези вземания следва да бъдат отхвърлени. В процесния случай въззивникът - ищец - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД твърди, че е кредитор на вземанията за режийни разноски и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса на основание сключения на 06.11.2019г. договор за поддръжка и управление, т.е. че е носител на спорното материално право, като изрично в подадена в заповедното производство молба-уточнение от 22.04.2021г. е навел доводи, че вземанията за режийни разноски и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса се претендират на собствено основание, съгласно възникнало облигационно правоотношение между страните, а н е се предявяват от името на ЕС и същият не действа като нейн представител. В тази връзка заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД в качеството му на кредитор /носител на материалното право/, а не в полза на етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост. Както е изяснено в решение №61/13.06.2014г. по гр. дело №3306/2013 г. на ВКС, ІV Г.О., процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. При противоречие между обстоятелствена част и петитум, е налице нередовност на исковата молба, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.129, ал.2 ГПК. Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е носител на спорното материално право /както е в процесния случай/ и на него се дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на надлежната страна по материалното правоотношение, няма нередовност на исковата молба; така предявеният иск е допустим, но неоснователен поради липса на активна материално- правна легитимация. Когато исковата молба е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл.23, ал.4 ЗУЕС се представляват от управителя, избран по реда на чл.19, ал.4 ЗУЕС или от лица по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. В заключение, управителят или представителят по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по дела във връзка с общите части на етажната собственост и изпълнение на решение на общото събрание или задължения по ЗУЕС. Постановеното решение за установяване на вземания за режийни разноски и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса, които вземания по същество представляват вземания за поддръжка и управление на общите части, следва да породи последици в правната сфера на етажните собственици, а не на управителя на ЕС. Ако представляващият етажните собственици е предявил иска от свое име и в своя полза, а по делото се установи, че страни по материалното правоотношение са етажните собственици, искът е неоснователен, като съдът не може да се произнесе в полза на етажните собственици, които не са страни по делото /в този смисъл е решение №326 от 07.11.2014г. по гр.дело №4010/2013г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В същия смисъл са изложените правни аргументи и от първостепенния съд, който е приел, че въззивникът - ищец - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД няма активна материално-правна легитимация по предявените искове за установяване на вземания за режийни разноски и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса за исковия период, тъй като в качеството на управител на етажната собственост, избран по реда по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, има само правото да представлява етажните собственици - да действа от тяхно име и за тяхна сметка, но не е кредитор на техните длъжници и не може да получава в своя полза вземанията на етажните собственици. В настоящия случай "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД е ищец по делото, а не представител на етажните собственици; твърди, че сам той е носител на претендираното материално право на лично основание, а не, че е представител на кредитора. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че материално-правната легитимация на ищеца, на който е възложено да събира и приема плащания и парични средства във връзка със заплащане на разходите за поддръжка и общи консумативи на сградата от името и за сметка на ЕС, както и да заплаща разходите за поддръжка на общи части на сградата, в т.ч. и консумативните разходи, произтича от сключения на 06.11.2019г. договор за поддръжка и управление на общи части. Настоящият състав намира, че така наведения довод е изцяло неоснователен, тъй като сключеният с ЕС договор за поддръжка и управление на общи части от 06.11.2019г., с който е избран "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД за управител на етажната собственост не му дава право да претендира, че е носител на правото да получи в своя полза исковите суми от ответника - В. Н. Ж. в качеството му на етажен собственик на недвижим имот в процесната сграда в режим на етажна собственост. Напротив – в чл.16, изр.1 от договора е уговорено, че "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в качеството на управител на ЕС, се задължава да предприеме всички законови действия за събиране на дължимите към бюджета на ЕС суми съобразно правата му, визирани в ЗУЕС. Следователно се налага извода, че "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД единствено представлява ЕС за събирането на тези вземания, но в никакъв случай не се явява техен носител. Отделно от това съдът намира да посочи, че в случая няма нито твърдения, нито данни по делото, "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД – ищец, да е придобило претендираното материално право чрез друг правен способ. Следователно липсва активна материално-правна легитимация по предявените установителни искове за установяване на вземания за режийни разноски и вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за секция №7, както и фонд "Ремонт и обновяване" на комплекса за исковия период, като не се касае за нередовност на исковата молба - противоречие между обстоятелствена част и петитум или непредставяне на доказателства за представителна власт на подателя на исковата молба, който действа от името и за сметка на етажните собственици. След като липсва активна материално-правна легитимация, без значение са останалите доводи относно това дали ответникът като етажен собственик дължи тези вземания и в какъв размер са. Предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.6 и чл.51, ал.1 ЗУЕС в частта, в която са отхвърлени за сумата от 659.09 лв., която включа сумата от 282.54 лв., режийни разходи за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., сумата от 274.55 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – секция, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г. и сумата от 102.00 лв., вноски за фонд "Ремонт и обновяване" – комплекс, за периода м.11.2019г. - м.03.2021г., се явяват неоснователни и като такива правилно са отхвърлени, респективно неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД и като такива правилно са били отхвърлени. С оглед изложеното и доколкото изводите на настоящия състав изцяло съвпадат с тези на СРС, обжалваното съдебно решение, в т.ч. и за разноските, определени съобразно изхода на спора, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция страните имат право на разноски, както следва: По подадената въззивна жалба от ответника - В. Н. Ж., която съдът приема за неоснователна, право на разноски има въззиваемата страна – ищец - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, в полза на която на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените от нея разноски пред въззивната инстанция досежно тази въззивна жалба. В случая по делото въззиваемата страна – ищец - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД е доказала, че е направила разноски за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 720 лв., за която са представени доказателства за реално плащане. По настоящото въз.гр.дело е приложен на стр.54 договор за правна помощ от 03.05.2023г., в който в т.1 е договорено адвокатското дружество да подаде отговор на въззивната жалба на ответника и да осъществи процесуално представителство във въззивното производство по тази жалба. На следващо място съдът намира да посочи само за пълнота, че в настоящото производство до приключване на устните състезания въззивника – ответник не е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради което съдът няма правомощие служебно, по своя инициатива да излага доводи и да извърши преценка относно обстоятелството дали претендираните от въззиваемата страна – ищец разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция са прекомерни. При тези данни по делото въззивният съд намира, че въззивникът- ответник - В. Н. Ж., следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна – ищец - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК сумата от 720.00 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. По подадената насрещна въззивна жалба от ищеца - "ОМЕКА МЕНИДЖМЪНТ" ООД, която съдът приема за неоснователна, право на разноски има другата страна – ответника - В. Н. Ж., но доколкото по делото макар и да е заявена в подадения писмен отговор на насрещната въззивна жалба в този смисъл претенция за присъждане на разноски няма данни от страна на ответника - В. Н. Ж. реално да е направил разноски пред въззивната инстанция досежно тази насрещна въззивна жалба, съдът не следва да присъжда такива. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав