Решение № 558 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 197 и чл. 205 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е въз основа на жалба от М. Г. С. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], /адрес/, против Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 132/15.09.2025г. на Директор на ТД на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ Ж-15-31/10.09.2025г. и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-250015-022-0099520/28.08.2025г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново. Посочва се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и ограничава правата на жалбоподателката, както и е постановено в нарушение на материалния закон и на европейското законодателство, поради което моли да бъде отменено решението, както и постановлението за налагане на обезпечителни мерки върху 1/4 идеални части от наследствения имот на жалбоподателката, находящ се в Г., описан в обжалваното решение и в постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Посочва се, че имотният регистър е публичен, поради което е необосновано възражението, че не е приложила доказателства в тази насока за този наследствен имот. Посочва, че така посоченият мотив е незаконосъобразен съгласно закона и Хартата на основните права на ЕС, доколкото видно от всички статистики от НСИ, от брокерските агенции, от оценките, които банките правят към септември 2025г., т.е. 2 години по-късно, те са тройно по-големи, а оценките, на които се позовава директорът на НАП, не са актуални, защото отразяват период от преди 2 години - 2022-2023г. Твърди се, че цените на имотите са се вдигнали между 50 и 100%, а на някои места и значително повече, включително и в Г., и във Велико Търново, което съставлява публична информация. Сочи, че директорът на НАП е следвало да съобрази това обстоятелство и да поиска нови оценки на досега наложените обезпечения, за да може да направи оценка дали няма да се получи свръхобезпечение с налагането на възбраната върху 1/4 идеални части от наследствения ми имот в Г.. Твърди се, че адм.орган е подходил изключително формално, без да се занимава с конкретните детайли и факти от случая, базирайки се на оценки, които са правени преди 2-3 години, което е нарушение както на материалното право вкл. на Хартата на основните права на ЕС, чл. 6 от ЕКПЧОС, и чл. 1 на Протокол № I на ЕКПЧОС. Счита, че има и нарушение на чл. 4, параграф 3 на ДЕС, доколкото не се спазва правото на справедлив процес, което е изискване съгласно чл. 47 на ХОПЕС, нито принципът на пропорционалност. Твърди, че ще се получи нарушение на пазарния принцип, което е основна ценност в правото на ЕС, и ще се облагодетелстват трети лица за сметка на жалбоподателката и е налице в нарушение на основни принципи, включително този на пропорционалност, и на пазарния механизъм на ЕС, което поставя данъчните власти и третите лица в привилегировано положение спрямо оспорващата. Иска се от съда да отмени решението, както и постановлението за налагане на обезпечение на 1/4 идеални части от наследствения ми имот в Г., като преписката се върне с указания да се извърши ново оценяване на досега наложените обезпечения и преценка дали се налага да се обезпечат 1/4 идеални части от имота в Г. или ще се получи свръхобезпечение. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се представлява. Чрез пълномощник - адв. С. Д. – САК, страната излага становището си, като иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. Представлява се от юрк. Ц. Г., който излага становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори и се установява от заверено копие на съобщение изх.№ [рег. номер]-048-0048912/11.04.2023г. и разписка към него на л. 33 и 34 от делото, че С. била уведомена на основание чл. 221 от ДОПК в 7 дневен срок от получаване на съобщението да плати доброволно задълженията си, като била уведомена за образувано изп.дело № 231340987/23г. в ТД на НАП-В.Търново за задължението към 11.04.2023г. в размер [рег. номер],13 лв., с оглед издадена финансова корекция с актосъставител Държавен фонд „Земеделие“ по Решение № 01-6500/8439/18/09.02.202г. Съобщението било връчено на 17.05.23г. Безспорно по делото е, че срещу М. Г. С., като физическо лице и ЕТ „М. -2013“ – [населено място], е образувано изпълнително дело № 231340987/23г. при публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново за събиране на установено и изискуемо публично вземане в размер на 226 586,64 лв., в това число главница в размер на 200 259,65 лв. и лихви в размер на 26 326,99 лв. Не се спори и се установява от заверено копие на нотариален акт за собственост върху жилище, сторено на държавно място от ЖСК- [нотариален акт] том 3 дело 1431 от 1990 г. по описа на СВ и заверено копие на удостоверение за декларирани данни изх.№ [рег. номер]/31.08.2023г. , че М. Г. С. е собственик на жилище в [населено място] РЗП 80,85 кв.м., мазе РЗП 5,48 кв.м., обект 59,97 [жк],40 кв.м. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0037637/01.06.2023г. на публичен изпълнител в ТД на НАПП-в.Търново, офис Плевен, е наложена възбрана върху:  идеална част от УПИ, дворно място с площ 2420 кв.м., съставляващо поземлен [имот номер] в [жк], за който е отреден УПИ № II-88, по ПУП на [населено място], община Стражица, обл.Велико Търново с находящите се къща и стопански постройки;  идеална част от земя и сграда, дворно място с площ 1510 кв.м., съставляващо [УПИ] по плана на [населено място], общ.Стражица заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 86 кв.м., заедно с гараж и стопански постройки;  идеална част от поземлен имот – нива с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място];  идеална част от поземлен имот – овощна градина с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място];  идеална част от поземлен имот – нива с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място];  идеална част от поземлен имот – нива с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място];1562/23989 идеяални части от поземлен имот с КИД 04282.14.3 поземлен имот – лозе, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0043021/15.06.2023г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на М. Г. С., по депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл.съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в БАНКА ДСК АД в размер на 227 539,47 лв. Запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-003-0036810815.06.2023г. е връчено на БАНКА ДСК АД, като видно от отговора на л. 152 от делото върху възнаграждението за работа над минималния размер е наложен на дата 08.06.2023г. и друг запор, а именно по изп.дело № 20237860400253 от ЧСИ рег.№ 786. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ [рег. номер]-022-0063679/05.06.2025г. е наложен запор върху вземането от трето задължено лице – работодател за сумата от 259 492,01 лв. Видно от отговора на работодателя към 16.06.2025г. размерът на запора върху възнаграждението е в размер на 850,51 лв. С Постановление изх.№ [рег. номер]-022-0099520/28.08.2025г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП – В.Търново за събиране на вземане по изп.дело № 231340987/23г. в размер на 262 084,80 лв. на оспорващата е наложена възбрана върху недвижим имот –  идеална част от апартамент , с площ 80,85 кв.м., находящ се в [населено място], с данъчна оценка 7603,53 лв. за съответната част. Възбраната е вписана на 01.09.2025г. с вх.№ 2795, видно от заверено копие на писмо изх.№ 140801.09.2025г.по описа на Служба по вписвания –Г.. Срещу постановлението е подадена жалба вх.№ Ж-15-31/10.09.2025г. от М. Г. С.. С Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки №132/15.09.2025г. на директора на ТД на НАП – В.Търново жалбата била оставена без уважение, както и било потвърдено като правилно и законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0099520/28.08.2025г. Адм.орган приел, че обжалваното постановление е издадено от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, както и при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон. Приел за неоснователно възражението в жалбата, че имотът е несеквестуруем, както и не са налице хипотезите на чл. 213 от ДОПК. Установил, че имотът не е единствено жилище на С.. Съобразил, че по преписката има данни и за други наложени обезпечителни мерки, но същите са неефективни. Отчел, че публичният изпълнител е извършил опис и оценка на пет броя имоти, като е определена пазарна стойност 25 456 лв. на база доклад на независим експерт, както и е възбранен и друг имот с данъчна оценка 11 911,10 лв. , който също е в режим на съсобственост. Органът приел, че няма превишаване на стойността на обезпеченото имущество над размер на публичното задължение, както и че не е поискано от С. замяна на наложеното обезпечение или представяне на обезпечение в пари, неотменима и безусловна банкова гаранция. Ето защо оставил без уважение жалбата и потвърдил Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0099520/28.08.2025г. С жалба вх.№ Ж-04-192/06.10.2026г. е инициирано настоящето производство. За изясняване на спорни по делото обстоятелства е назначена по искане на оспорващата съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице по нея, пазарната стойност на обект (апартамент в [населено място]) възлиза на 89 280 лв. или 45 650 евро, а стойността на 1/4 идеални части от обекта съответно е 22 320 лв. или 11 410 евро. Видно от заключението на вещото лице двете дати 28.08.2025г. на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и 15.09.2025г. – датата на постановяване на Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки №132/15.09.2025г. на директора на ТД на НАП – В.Търново са с разлика от 18 дни, през което време не са настъпили икономически събития и финансови промени от общ характер на територията на обл.Г. и в страната, които да повлияят на цените на недвижимите имоти през този период, като стойността по-горе е валидна и за двете дати. Съдът кредитира изцяло с доверие и възприема заключението на вещите лица, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, изцяло съответно на писмените доказателства по делото. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл.197 ал.2 от ДОПК, доколкото Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 132/15.09.2025г. на Директор на ТД на НАП-В.Търново е връчено на жалбоподателката на 29.09.25г. Жалбата е подадена чрез адм.орган в законовия 7-дневния срок за обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 195 и сл. ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, вкл.когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението, в някое от видовете по чл.198 ал.1 от ДОПК (налагане на възбрана върху недвижим имоти или кораб, запор на движими вещи и вземания на длъжника, запор на сметки или запор на сметки в оборот на длъжника) се налагат с постановление на публичния изпълнител. Постановлението следва да се издаде в писмена форма и да съдържа реквизитите по чл.196, ал.1 т.1 -9 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.195 ал.6 от ДОПК обезпеченията се извършват по балансова стойност на активите, а когато няма такава – в следната последователност: 1/ по данъчната оценка, 2/ по застрахователната стойност и 3/ по придобивната стойност на вещи – собственост на физически лица. Обезпечението трябва да съответства на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл.195 ал.3 от ДОПК. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП-В.Търново, а по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В конкретния случай при служебната проверка на актовете - постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съдът констатира, че същите са издадени от компетентни органи при спазване на процесуалните правила, в изискуемата форма и съдържание. Както в решението на директора на ТД на НАП-В.Търново, така и в постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот, са изложени мотиви, подробно са изложени фактическите и правни основания за издаването им, както и са посочени правните основания, въз основа на които са съставени. Актовете съответстват и на материалния закон, както и на целта на закона. Видно от материалите по делото понастоящем в хода на изпълнително дело № 231340987/23г. в ТД на НАП-В.Търново държавата има публично вземане към оспорващата в размер над 260 000 лв.Същевременно чрез наложения запор върху възнаграждението, получавано по трудово правоотношение, ежемесечно публичният изпълнител събира сума в размер на 850,51 лв., а при окончателната оценка на недвижими имоти – ниви, овощна градина, дворни места и къщи, върху които е наложена възбрана с постановление изх.№ [рег. номер]-022-0037637/01.06.2023г. е определена пазарна стойност 25 456 лв. Гореизложеното обуславя извод, че съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно. Неоснователни са оплакванията относно оценката на процесния недвижимия имот, който е възбранен. Съгласно чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК, обезпеченията се извършват по стойност на активите в последователност, като първата хипотеза изисква оценка въз основа на данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК е императивна, а изброяването в т. 1-3 е лимитивно и изчерпателно, поради което не би могло да се обоснове извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот. Т. е. в случая публичният изпълнител е обвързан от закона, при избора на начина, по който ще бъдат оценени имотите, предмет на възбраната. Наложената обезпечителна мярка възбрана върху притежавания недвижим имот в [населено място] от жалбоподателката е по данъчната оценка на имота, като това обстоятелство е изрично отбелязано в постановлението за налагане на обезпечителна мярка от публичният изпълнител, и е съответна на приложеното и прието по делото удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК. Съдът приема, че не е налице допуснато свръхобезпечение. Дори да се приеме, че стойността по чл. 195, ал.6 т.2 от ДОПК на имота възлиза на пазарната стойност на имота, определена в заключението на вещото лице, то възражението за свръхобезпеченост не може да се приеме за основателно. Наложената обезпечителна мярка, заедно с останалите такива наложени в хода на принудителното изпълнение, целят като краен резултат обезпечението на предполагаемото задължение в общ размер на 262 505, 16 лв. В случая независимо от наложения запор върху възнаграждението на оспорващата, както и възбраните върху поземлени имоти и находящи се в част от тях постройки, събирането на публичното вземане от длъжника е силно затруднено, поради което оправдано е наложено обезпечение и върху имота в [населено място]. Същевременно при наличие на други активи, които биха могли да послужат за обезпечаване на публичното задължение, длъжникът разполага с възможността, дадена му с нормата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК – да отправи до публичния изпълнител искане за замяна на наложените обезпечителни мерки, като предложи друго равностойно обезпечение. По делото не се съдържат данни такова искане да е било направено. Според чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Видно от административната преписка, длъжникът не е предприел и такива действия. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че възбраната е наложена върху имот, който е несеквестируем. В решението на директора на ТД на НАП-В.Търново подробно и мотивирано са изложени съображения в тази насока. Същите се споделят изцяло от съдебния състав, поради което не следва да ги преповтаря, а с решението си препраща към тях. Като допълнение следва да се отбележи, че сред материалите по делото са налични доказателства, че жилището в [населено място] не е единственото жилище на лицето по смисъла на чл. 213 т.2 от ДОПК, а оспорващата разполага и с други имоти в [населено място], за които е подала декларации по ЗМДТ. Не са налице и другите предпоставки на чл. 213 от ДОПК, поради което възражението в тази насока се явява несъстоятелно. Не се споделят от съда и становището на жалбоподателката за нарушение на правото й на собственост по ЕКПЧОС, правото й на защита по чл.4 пар.3 на ДЕС вр. чл. 17 от ХОПЕС и принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 5 от АПК. Проявление на тези норми в националното законодателство са именно разпоредбите на чл. 195, ал. 6 и 7 и чл. 197, ал. 3 ДОПК, които съдът намира, че не са нарушени. В тази връзка следва да се отчете и балансът между частния интерес и защитата на публичния такъв, именно във връзка с който е наложено постановлението за налагане на обезпечителна мярка. В дискрецията на всяка държава е да определи по какъв начин да обезпечи събирането на публични вземания, които са изискуеми, в хода на принудително изпълнение срещу длъжник. Същевременно в хода на изпълнителното дело публичният изпълнител е обвързан от разпоредбите на чл. 241 и чл.235 от ДОПК, като първоначалната продажна цена на имота, не може да бъде по-малка от пазарната й стойност. Собственикът има право на възражение при описа на вещта, както и да обжалва отделните действия на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК. Всички тези разпоредби гарантират, че правата на собственика няма да бъдат увредени. В обобщение на изложеното съдът намира, че в хода на налагане на обезпечителната мярка не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Оспорените актове са издадени в съответствие с материалния закон и неговата цел. При постановяване на процесното постановление и потвърждаващото го решение са били налице всички законови предпоставки на ДОПК. При определяне на вида и обема на обезпечителната мярка са съобразени размера на предполагаемото задължение, имущественото състояние на лицето, обезпечителната нужда, както и доколко налагането на обезпечителни мерки ще затрудни дейността на длъжника. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 255,65 евро, същото следва да бъде уважено за сумата от 450 лв. или 230,08 евро, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 27, ал.1 вр. 12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като за разликата до 255,65 евро искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК, АС-Плевен, девети състав,