Решение № 91 от 6.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2208/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от И. Д. П. от гр.Шумен срещу Решение № 656/21.05.2024г. постановено по АНД № 4692/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001961/02.08.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600лева. С решението П. е осъден да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба допълнена с молба-уточнение се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Считат, че в решението не са изложени достатъчно мотиви, с които РС отхвърлил като неоснователни възраженията в жалбата. Оспорват се изводите на РС за законосъобразност на НП, като се поддържат оплакванията за липса на териториална и материална компетентност на актосъставителя и на издателя на НП, за липса на точно описание на нарушението поради непосочване на данни за везната използвана от контролните органи. Излагат се оплаквания за допуснато нарушение от въззивният съд, който не преценил доказателствата в съвкупност при постановяване на решението и нарушил чл.13 и чл.14 от ЗАНН, като не изпълнил служебното си задължение да изследва всички обстоятелства по делото всестранно и пълно, за да разкрие обективната истина. Поддържат се доводите за липса на субективна страна у водача за извършване на нарушението поради обективната му невъзможност да узнае натоварването на отделните оси при превозване на насипен товар. Считат, че решението е постановено в нарушение на разпоредби от Закона за измерванията, които конкретизират. Оспорват изводите на съда за доказаност на претоварването. Намират за нарушен чл.12 от ЗАНН, тъй като с НП било наложено наказание само за да има наказан след проверката, поради това било самоцелно и явно несправедливо. Претендира се отмяна на решението на РС и връщане на делото за ново разглеждане, а в условие на евентуалност - за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което НП да бъде отменено. Молят за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, във връзка с което се представя договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и списък на разноските. Ответникът – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна / с ново наименование на длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Варна съгласно утвърденото длъжностно разписание на ИА“АА“ в сила от 06.03.2024г./ чрез пълномощник депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Макар лаконично в решението на РС имало произнасяне по всички възражения в жалбата и то не страдало от нито един от твърдяните пороци от касатора. Подробно са изложени съображенията за спазване на процесуалните правила и за правилно приложение на относимите законови разпоредби. Правилно била отчетена обществената опасност на нарушението и съобразно претоварването на МПС бил определен размера на наказанието близко до минимума от 500лв., съответно на нарушението и достатъчно за постигане на целите за които се налага. Моли да бъде потвърдено решението на РС, а в условие на евентуалност, ако се върне делото да се дадат конкретни указания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар, като се моли да бъде определен в законовия минимум. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за потвърждаване на решението на РС-Варна. Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като съобразно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С жалбата се твърди наличие на всички основания за отмяна в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Решението на ВРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като в първото открито съдебно заседание са се явили и адвоката упълномощен от жалбоподателя П. и пълномощника на органа издал оспореното НП, които са изразили становището си по жалбата и по доказателствата. По делото е разпитан като свидетел актосъставителя В. Ж. П., който е очевидец и е установил нарушението. С мотивирано протоколно определение РС е заличил като свид. Б. Г. И., който е присъствал на проверката, тъй като преценил, че разпита му не е необходим по делото, с оглед събраните по него писмени и гласни доказателства. Касационният състав намира тази преценка на РС за правилна, тъй като разпитания по делото свид. П. е дал показания за случая, за извършената проверка и е отговорил на всеки от въпросите, които са му били зададени от процесуалният представител на жалбоподателя П.. Уважено е искането на въззивника, поддържано и в съдебно заседание от защитника му да се изискат от ответника писмените доказателства удостоверяващи годността на уреда, използван при проверката за измерване на натоварването на осите на МПС, за метрологичния му контрол, за ръководството за работа с него и за компетентността на актосъставителя да работи с него. По делото са приети писмените доказателства, представени от въззиваемата страна в тази връзка : сертификат за ЕС изследване на типа неавтоматична везна издаден през 2019г. и валиден до 2029г. – на английски ези с превод на български с ръководството за работа с него, писмо от Началника на РО – Русе към ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Българския институт по метрология, че въпросните везни са оценени за съответствие и са пуснати в действие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите, поради което са средство за измерване съответно на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и може да се използват за предвидената 3употреба; снимка на стикерите на двете плочи на везната, с които са направени измерванията при проверката, на които са видни и номерата им / които са посочени в АУАН и в НП/ с данни за определения срок на заверка при ежегодните им прегледи; протоколите от периодичната проверка през 2022г. на плочите на електронната везна използвана за измерване на натоварването на конкретното ППС; дл. характеристика на инспектор в отдел „Контрол“ в РД“АА“-гр.Варна с функциите, компетентностите и уменията изисквани за заемането й, каквато длъжност е заемал свид.П. когато е извършил проверката и установил нарушението за което е съставил акта, както и другия инспектор участвал в проверката, посочен като свидетел в АУАН. В последното открито съдебно заседание РС докладвал постъпилото писмо от БИМ- ГД“Мерки и измервателни уреди“-РО-Русе, в което е посочено, че визираната по делото везна е с издаден ЕС сертификат за типово изследване от Датски нотофициран орган /който е приетия по делото/, който е признат на цялата територия на Европейската общност и замества свидетелството за одобрен тип, което се е издавало преди 01.01.2007г. В съответствие с чл.283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административно-наказателната преписка. Правилно РС отчел липсата на други доказателствени искания от страните, взел предвид изявлението в съдебно заседание на пълномощника на жалбоподателя, че няма да сочи други доказателства и като счел делото за изяснено от фактическа страна, дал ход на делото по същество и го обявил за решаване. Поради това неоснователно в касационната жалба се твърди допуснато от РС нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. Правилно от РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен извода в Решението, че вмененото във вина на П. нарушение е описано в достатъчна степен в АУАН и в НП и привлеченият към отговорност водач е могъл да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства РС направил извода, че в производството по съставяне на АУАН и на издаване на НП е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон; че извършеното деяние от жалбоподателя е доказано и квалифицирано правилно. Съгласно чл.189 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, като редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Производството пред ВРС е проведено и решението по него е постановено при спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства. Жалбоподателя и представителят му не са ангажирали доказателства, с които да оборят установеното в акта. Поради това при спазване на правилата е изяснена от въззивния съд фактическа обстановка, при която е извършено нарушението и извършителя му. Правилно и в съответствие с доказателствата е направен извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е доказано. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС при провеждане на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на извода, че от К. е извършено нарушението описано в НП. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания. След преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност Районен съд - Варна установил от фактическа страна, че на 23.06.2023г. в гр.Варна инспекторите от РД“ОО“-Варна извършвали рутинни проверки на водачите, които осъществявали обществен превоз на товари на КПП устроено в Южна промишлена зона на около 200м преди наказателния паркинг в посока ПЧМВ. Такава проверка служителите осъществили на движещия се в тази посока т.а. „Скания“ категория N3 с рег. № [рег. номер] с прикачено полуремарке с „••••••••••••• с рег. №•••••• категория Д4, управлявано от И. Д. П.. РС установил, че при проверката е констатирано, че с ППС се извършва обществен превоз на товар - царевица, като по документи транспорта се осъществявал по маршрут Тополи-Варна Изток. След замерване с елктронна мобилна везна с две плочи, всяка от които с индивидуални номера със стикер отразяващ годност за употреба като измервателен уред до октомври 2023г., проверяващите установили, че сборът от натоварването на трите оси на съчлененото ППС възлиза на 25145кг и надвишава с 1145кг максимално допустимата максимална маса от 24 000кг. В представената от водача товарителница натоварената в ремаркето царевица е посочено, че е 26160кг. Между страните не е имало спор, че водачът не е представил документи за заплатени такси и разрешение за превозване на превишаването на товара над допустимата в случая максимална маса от 24000кг. РС установил, че въз основа на констатираното при проверката на място свид. П. изготвил АУАН срещу П., в който описал фактите и обстоятелствата въз основа на които намерил за извършено от водача нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП. АУАН бил предявен на водача, който го подписал без възражения и не подал писмени такива в последствие. РС установил, че въз основа на материалите в преписката е издадено оспореното пред него наказателно постановление, в което административнонаказващия орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и квалифицирал нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, за което на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП наложил на И. П. административно наказание „глоба“ в размер на 600лева. НП НП № 23-0001961/02.08.2023г. с указания за реда и сроковете за обжалването му е връчено на П., който го оспорил в срок с въззивната жалба, по повод на която е образувано АНД №4692/2023г. по описа на РС-Варна. За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесните нарушения е счетен за единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че наказанието правилно е определено в максималния допустим размер, предвид установеното значително претоварване на превозното средство. Изложените в жалбата възражения за непълнота на описанието на нарушението, за липса на субективна страна на деянието, както и тези относно начина на измерване на разстоянието между осите, са отхвърлени като неоснователни. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно, включително досежно определения размер на наложеното наказание „глоба“. Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Споделя се извода на РС– Варна, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават АУАН или НП до степен да бъде отменено. Правилно въззивният съд счел за доказано извършването от водача П. на описаното в акта и в НП нарушение. След като е приел да превози натоварената царевица на ремаркето с посочено общо тегло от 26160кг в товарителницата, водачът на ППС е бил наясно, че натоварването на осите е над максимално допустимите 24000кг и след като не му е било предоставено разрешение да управлява това тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, тъй като за претоварването не му е предоставен документ за заплащане на съответната такса, той е знаел, че го управлява в нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което подлежи на наказване по административен ред на основание чл.177 ал.3 т.1, предл.3 от ЗДвП. Правилно РС отхвърлил изцяло като неоснователни и опровергани от писмените доказателства ангажирани от административнонаказващия орган оплакванията свързани с годността на използваното при проверката средство за измерване на натоварването на осите на ППС- електронна мобилна везна с две плочи. Същата е сертифицирано средство за измерване, преминало ежегодна метрологична проверка. Основан на доказателствата по делото е извода в решението на РС, че инспекторите извършили проверката са били надлежно обучени за работа с това средство за измерване и не са допуснали нарушения при измерването на натоварването на ППС управлявано от П.. Правилно инспекторите са установили и е посочена в АУАН тежестта на натоварването на осите на ППС измерена с везната, а не тежестта на товара посочена в придружаващата го товарителница 26160кг, която е повече от установеното от тях. Правилно размера на превишението на натоварването на осите е изчислено при отчитане на разликата до установеното на място натоварване от 25145кг, което е с 1145кг над максимално допустимите 24000кг., което правилно е възприето в НП от издателя му, който наложил на водача наказание „глоба“ в размер на 600лв., което е близко до минимално предвидената глоба от 500лв. Правилно РС е намерил този размер на наказанието за законосъобразно определен и съобразен с обществената опасност на нарушението, за което свидетелства размера на превишението и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Във връзка с правната квалификация на нарушението съдът съобрази обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело №5 от 2023г. Възобновено е след постановяването на Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г., с което съдиите са се произнесли по поставените по тълкувателното дело въпроси. В Тълкувателното постановление се приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177 ал.3 т.1, вр. с чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, когато не е собственик на ППС или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От приложените писмени доказателства е видно, че касаторът е имал качеството водач на ППС, но не е бил негов собственик, нито е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза и не е наредил извършването му. С оглед изложеното в съответствие с приложимите правни норми са изводите в решението на РС за законосъобразност на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Неоснователни са оплакванията на касатора относно компетентността на органите на ИА „Автомобилна администрация“ да съставят АУАН и да издават НП за този вид нарушения. Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл.166 ал.1 т.1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази правна уредба за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се налага и от чл.166 ал.2 т.8 от ЗДвП, разписваща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, в която изрично е предвидено, че те имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не е самоцелно, а е част от контролните правомощия на органите и определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да могат да установяват случаите на превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, което се движи по пътищата отворени за обществено ползване именно за да констатират извършването на такива административни нарушения и да съставят съответните АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл.166 ал.1 т.8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 06.05.2026г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на ИА„Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса. Касационният състав взе предвид и чл.189 ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на НП, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна уредба министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощия за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл.189е, ал.12 от ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл.179 ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл.189е ал.12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП. Изменената разпоредба действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е имало определен компетентен административнонаказващ орган, която не може да е целта на законодателя. Предвид изложеното и с оглед приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. в т.6 от която директора на регионална дирекция може да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията на касатора за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни. РС е направил правилен извод за законосъобразност на НП включително досежно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 600лв. Съгласно чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП в редакцията действала към датата на деянието – 23.06.2023г. наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: т.1. управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Както е посочено и в НП, при определяне на размер на глобата, която е наложена на водача е отчетена обществената опасност на конкретното нарушение, че 1145кг е установения размер на претоварване на превозното средство над допустимата норма от 24000кг. за натоварване на осите. Правилно РС установил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Липсата на данни за други подобни нарушения на водача е смекчаващо отговорността му обстоятелство. Наложения близо до минималния размер на глобата от 600лв. е определен при правилно приложение на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, след като са взети предвид всички обстоятелства свързани с обществената опасност на деянието и дееца. Този размер на глобата е достатъчен за постигането на целите на индивидуалната и генерална превенция в чл.12 ЗАНН. Поради това правилно РС достигнал до извода за законосъобразност на НП в частта на размера на наложената глоба и го потвърдил изцяло. Превишението на максимално допустимото натоварване не е в десетки килограми, а с тон и нещо, поради което деянието не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност и правилно не е квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложеното касационният състав намира за неоснователни оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с изхода на спора и преценката на въззивната жалбата като неоснователна, а НП като правилно и законосъобразно издадено, РС уважил своевременното направено искане от пълномощника на ответника и осъдил И. П. да заплати на РД „Автомобилна администрация“ сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, което е минималното предвидено в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията действала по време на разглеждане на делото от РС. С оглед гореизложеното касационната жалба срещу Решението на РС е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като не се установиха основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК за отмяната му. При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът И. Д. П. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 130лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минимално предвиденото в действащата редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с извършените процесуални действия от пълномощника по делото. На основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът