Решение № 646 от 27.4.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 113/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на директора на ОДБХ -[населено място], чрез пълномощника му- адв.В. Н. от ЛАК, против Решение № 22/13.01.2026 г., постановено по НАХД №101/2022 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 0800/16.12.2021 г. издадено от Директор ОДБХ -Ловеч. С процесното наказателно постановление на К. П. К. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 300 лева. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът посочва, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП са спазени предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Същите изхождат от органи притежаващи необходимата материална и териториална компетентност. Сочи, че в случая следвало да намери приложение хипотезатан а чл.53, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения се отправя молба към съда да отмени обжалваното решение, като се приеме че НП е издадено при спазване на всички процесуални правила и същото да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебното заседание, проведено по делото, касаторът, редовно призован, се представлява от пълномощника си -адв. Н., която подържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски и представя писмени бележки. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично, като оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Окръжна прокуратура Ловеч, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Административен съд- Ловеч, в настоящия си касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната част с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд /РС/ - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за този извод на съда са следните: Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 22/13.01.2026 г., постановено по НАХД №101/2022 г. по описа на Районен съд- Ловеч, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 0800/16.12.2021 г. на Директор ОДБХ -Ловеч. Въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.09.2021 г. около 10.00 часа в [населено място], общ. Ловеч комисия в състав: д-р Е. К. Е., главен инспектор отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ -Ловеч, д-р Т. В.-Д., главен инспектор отдел „Здравеопазване на животните“, С. Х. - младши полицейски инспектор при РУ на МВР Ловеч и М. М. - кметски наместник на [населено място], общ. Ловеч са извършили проверка на място в [населено място], общ. Ловеч, [улица], във връзка със сигнал, подаден от РУ на МВР Ловеч за нерегламентирано отглеждане на прасета на посочения адрес. При проверката се констатирало, че лицето К. П. К. отглежда два броя свине без поставена официална идентификация с видимо тегло съответно 60-70 кг. и 80-90 кг. в обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Съставен е констативен протокол, подписан от Е., Д., Х. и М.. Въз основа на направените констатации в същия е съставен и АУАН за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Препис от АУАН е връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, отбелязал, че ще представи възражения по -късно. Такива не са постъпили в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред РС – Ловеч наказателно постновление, с което на К. П. К. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 300 лева и за нарушение на чл.449а, ал.1 от ЗВМД, на основание чл. 449а, ал. 1 от ЗВМД му е наложена глоба в размер на 300 лева. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, включително представените с административната преписка констативен протокол, АУАН, акт за възбрана, предписание, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, справки от кадастралната карта и кадастралните регистри – два броя, и разпита на свидетелите. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото – писмени и устни доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че НП по т.1 е незаконосъобразно, тъй като не се е установило по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на имота, в който са намерени двете животни при извършена проверка, или е негов ползвател, като и че именно той е отглеждал намерените в имота два броя свине, които се били без поставена официална идентификация. По отношение на второто нарушение съдът приел, че безспорно в хода на делото се установило, както е посочено и по- горе, че имота, в който са били намерени посочените в акта и НП 2 броя свине, не е собственост на жалбоподателя, както и че същия не е негов ползвател. Във връзка с изложеното, съдът приел, че не е доказано извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя, поради което на същия неправилно са наложени наказания за двете нарушения - по чл. 139, ал. 1, т. 1 и по чл. 449а, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, което е основание за отмяна на наказателното постановление, като неправилно. С горните мотиви районният съд отменил изцяло НП като незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че постановеното от въззивния съд съдебно решение е правилно по следните съображения: При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ЛРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Районният съд, който в това производство разглежда делото като въззивна иснтанция, проверява изцяло правилността на постановения от наказващия орган санкционен акт, независимо от основанията, посочени от страните. Възможно е съдът да отмени или измени атакуваното наказателно постановление на основания, непосочени от страните, дори когато по делото не се спори относно авторството и виновността на наказаното лице, например ако констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон, което не може сам да отстрани. Освен това районният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 316 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), може да установява нови фактически положения в сравнение с възприетите от наказващия орган и дори с тези, твърдени от страните. Предвид това, че се явява последна инстанция по фактите, районният съд всякога е длъжен да положи всички необходими и възможни процесуални усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 102 от НПК. Настоящата инстанция намира, че ЛРС е изпълнил вмененото му от закона задължение, като е разпитал всички свидетели, и е формирал извод, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се установи по безспорен начин К. да е извършил нарушението, за което е привлечен към административно- наказателна отговорност - че именно той е отглеждал намерените в имота два броя свине, които се били без поставена официална идентификация. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Касационната жалба е неоснователна, тъй като решението за отмяна на наказателното постановление по своя краен резултат съответства на материалния закон. К. е обвинен, че като отглежда два броя неидентифицирани животни, за което не са изпълнени мерките, предвидени в Националната програма, нарушава чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД се съдържат няколко забрани – за отглеждане на неидентифицирани животни, за отглеждане на животно, за което не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и по чл. 118, ал. 1 от ЗВМД. Отглеждането на животно при неспазване на която и да е от забраните е забранено под страх от административно наказателна отговорност с разпоредбата на чл. 420а ал. 1 от ЗВМД – който наруши забрани по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД се наказва. Нарушаването на повече от една забрана се извършва винаги, чрез действието по отглеждане на животно, въпреки че не е идентифицирано и/или за него не са изпълнени мерките по посочените програми, въведени със закона, което означава, че с едно изпълнително деяние в идеална съвкупност ще се осъществяват повече от един състав на административно нарушение. По силата на чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно деяние ще следва да се наложи и отделно административно наказание. В настоящия случай е отправено обвинение за нарушаване на две забрани по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД, като е наложено едно административно наказание, като е допуснато и смесване на двата отделни състава по чл. 420а ал. 1 от ЗВД, защото чрез отглеждане на неидентифицирани животни се нарушава само забраната по първото предложение на материалния закон, но обстоятелството, че животните не са идентифицирани не сочи на неспазване на задължението за изпълнение на мерките по съответните програми. В АУАН и в НП не е посочено коя мярка от Националната програма за профилактика, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози не е изпълнена от собственика на животните. Ето защо обвинението е неясно и нарушава императива на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 18 от ЗАНН. Следва да се има предвид и, че съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административно- наказателната отговорност е лична, а производството е формално, при което в административното обвинение следва да са посочени дееца, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Установяването на тези факти е изцяло в тежест на АНО, като видно от правилно оценената от ЛРС фактическа обстановка въз основа на множество свидетелски показания, извадка от кадастралната карта на [населено място], показания на К. наместник на [населено място], нерегистрираните животни не са отглеждани в имот собственост на К. К., както е посоченото в АУАН и НП, а в наследствен имот, собственост на бащата на лицето подало сигнала-А. Р., като той не е и негов ползвател. Следователно от съдържащите се по делото доказателства според настоящата инстанция не може да се изгради безспорен и несъмнен извод, че ответникът по касация е извършил нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, Правилни са изводите на решаващият състав на съда и по отношение на вмененото на ответника нарушение по чл. 449а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ЛРС, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на въззивното производство, по които решаващият съд е дал мотивиран отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. В заключение, с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. В. Н. за присъждане на разноски.