Решение № 2376 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 342/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Х. С. Т. с адрес •••, чрез адв. Ст. Т., против Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 04260537-003/04.02.2026 г., издадено от началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в частта, в която е отказано предоставяне на право на извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че оспорва мълчалив отказ за предоставяне на право на извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици, обозначени като LHP, по подаденото от него заявление. Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения, че в националното законодателство няма забрана за извършване на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици; електронната система на ответника позволявала подаването на такова заявление; за предходни периоди са му били издавани такива разрешения; в списъците с риболовни уреди и операции по Регламент за изпълнение на ЕС № 404/2011 г. на Комисията също били посочени „куки и въдици“ с код LHP, което било съобразено и във вътрешни актове. По тези съображения, доразвити в писмена защита моли за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на адм. орган със задължителни указания. Претендира направените по делото разноски, както и заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ответникът по жалбата, началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че със въдици може да се осъществява единствено любителски риболов, а също така жалбоподателят не бил заплатил съответната такса. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 03.02.2026 г. Х. С. Т. подал по електронен път пред ИАРА заявление за удостоверение за стопански риболов в р. Дунав. Като риболовни уреди са посочени хрилни мрежи – 32 бр. и чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици – 2 бр. На същата дата жалбоподателят като пълномощник е подал и друго заявление, предмет на разглеждане по адм. дело № 343/2026 г. по описа на АдмСВТ. С уведомление изх. № Z-1086-2/17.02.2026 г. на началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при ИАРА, жалбоподателят е уведомен, че посочените в заявленията риболовни уреди „Чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици“ /LHP/ не попадат сред разрешените уреди за извършване на стопански риболов в р. Дунав по смисъла на чл. 18е, ал. 3 във вр. с т. 35 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и чл. 12 от № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Според ответника съгласно тези разпоредби стопански риболов се извършва единствено с изрично допустими риболовни уреди, като уредите „Чепарета, ръчни въдичарски уреди и въдици“ /LHP/ съгласно законовата дефиниция за чепаре служи единствено за осъществяване на морски риболов, а не за риболов във водите на р. Дунав. Посочено е, че предвид това заявените уреди не могат да бъдат вписани в удостоверенията за стопански риболов и маркирани, и е поискано в 14-дневен срок заявленията да бъдат коригирани като се посочат само допустими риболовни уреди. Уведомлението е връчено на Хр. Т. на 18.02.2026 г. На 27.02.2026 г. същият е подал уточнение, в което е изразил несъгласие с изводите на ответника и е потвърдил подадените заявления с посочените в тях „хрилни мрежи“ и „куки и въдици“. На 17.03.2026 г. на жалбоподателя е връчено Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 04260537-003/04.02.2026 г., издадено от началник сектор „Рибарство и контрол“ гр. Велико Търново при ИАРА. Удостоверението е издадено за периода от 04.02.2026 г. до 31.12.2026 г. с риболовен кораб с район на плаване: р. Дунав в участъка на РБългария. Като разрешени риболовни уреди са посочени общо 32 бр. хрилни мрежи /дрифтерни, плаващи/. При тази фактическа обстановка Х. Т. е подал жалбата до АдмСВТ на 27.03.2026 г. чрез пощенски оператор, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. В производството пред съда от страна на жалбоподателя и ответника са представени горепосочените доказателства. От ответника е представена и заповед № РД-835/13.12.2017 г., с която изп. директор на ИАРА е оправомощил на основание чл. 17б, ал. 1, чл. 18а, ал. 6, чл. 18в, ал. 1 във вр. с ал. 5, чл. 18е, ал. 5 и 6 от ЗРА служителите на длъжност „началник сектор“, а при отсъствието им съответния началник отдел „Рибарство и контрол“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ на ИАРА, да издават разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми съгласно чл. 17б, ал. 1 от ЗРА, както и да отказват с мотивирана заповед издаването на разрешително за стопански риболов при условията на чл. 18а, ал. 6 от ЗРА. По искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетеля Б. И. К., който заявява, че се занимава със стопански риболов в р. Дунав. Сочи различни фактори, които препятстват извършването на такъв риболов с мрежи, при което е възможно това да става единствено с въдици. На свидетеля в миналото са му разрешавали да извършва стопански риболов с въдици, но сега възпирали този начин. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: В издаденото Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 04260537-003/04.02.2026 г. липсват мотиви и диспозитив относно заявените от жалбоподателя ръчни въдичарски уреди и въдици, т.е. с оглед липсата на произнасяне е налице формиран мълчалив отказ на адм. орган. Жалбоподателят в отговор на изпратеното му уведомление е подал уточнение на 27.02.2026 г., при което срокът за произнасяне на адм. орган е изтекъл на 13.03.2026 г. Жалбата е подадена на 27.03.2026 г., в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно императивната разпоредба на чл.18а, ал.6 от ЗРА отказът да се издаде разрешително за стопански риболов, следва да бъде под формата на мотивирана заповед. Според настоящия състав е неприемлива тезата, че само в хипотезите на чл. 18а, ал. 6, т. 1 – 6 от ЗРА трябва да се издава мотивирана заповед за отказ, а в останалите хипотези административният орган може да обективира отказа си без изрично произнасяне. Това би означавало да се обвърже формата на отказа с основанието на отказа и в зависимост от конкретния казус административният орган да отказва мълчаливо или изрично. Подобен еклектичен завършек на производството по издаване на един административен акт не би могъл да бъде оправдан с никакви рационални или прагматични съображения. Затова е по-логично да се приеме, че чл. 18а, ал. 6 от ЗРА въвежда императивното задължение за административния орган да отказва в писмена форма и че правните основания на отказа по чл. 18а, ал. 6, т. 1 – 6 ЗРА са неизчерпателно изброени. Предвид императивността на това изискване на закона, мълчаливият отказ противоречи на разпоредбата на чл.18а, ал.6 от ЗРА, представлява нарушение на изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мълчаливият отказ е постановен и в нарушение на материалния закон. Неоснователно е становището на ответника, че в р. Дунав е недопустимо извършването на стопански риболов с ръчни въдичарски уреди и въдици, които били риболовни уреди за извършването на любителски риболов съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗРА. Такава забрана липсва в действащата правна уредба – както в общностното право в Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, в Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006; в Регламент (ЕС) 2019/1241 на ЕП и на Съвета от 20 юни 2019 година за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета; в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета, така и в националното законодателство в Закона за рибарството и аквакултурите. Забраните следва да са въведени в законодателството ясно и недвусмислено, като е недопустимо извеждането им по тълкувателен път. Забрана в националното законодателство има единствено по отношение на чепаретата, които не са предмет на настоящото дело. Следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА "Риболов - стопански" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Използваният във второто изречение съюз „или“ означава, че за да е налице стопански риболов е достатъчно уловените количества риба или други водни организми да надхвърлят количествата по чл. 24, ал. 3, като е без значение с какви уреди е извършван, т.е. е допустимо и това да става с уредите по чл. 24, ал. 1 от закона – въдици. На следващо място, в Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 година въдиците изрично са посочени като пасивен риболовен уред в чл. 2, пар. 6, б. „в“, чл. 11, пар. 2, б. „б“ и в Приложение XI „Кодове на риболовни уреди и риболовни операции“, без да има каквито и да е ограничения за използването им в стопански риболов или в сладки води. В съответствие с пряко приложимото общностно право, в Наредба № 7 от 21 ноември 2019 г. за водене на регистрите по чл. 16, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на МЗХГ същите фигурират в Таблица за определяне код на основното и допълнителното риболовно съоръжение в регистъра на риболовните кораби - Приложение № 5 към чл. 14, т. 17 и 18. Неоснователно е позоваването на ответника на нормата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите на МОСВ и МЗХ, според която стопански риболов в р. Дунав се извършва с мрежи с фани с размер на окото не по-малък от 40 mm, както и с размер на окото не по-малък от 16 mm за уклейка, 36 mm за костур, морунаш и скобар, 45 mm за бяла мряна, 60 mm за щука и бяла риба, 65 mm за шаран и растителноядни видове риби (толстолоб и амур) и 70 mm за европейски сом. От тази разпоредба не може да се направи извод, че това са единствените разрешени риболовни уреди за стопански риболов в р. Дунав, което е видно и в сравнението с ал. 2 на чл. 12 от същата наредба, съгласно която стопански риболов на дунавска скумрия (карагьоз) се извършва само с едностенни мрежи с минимален размер на окото не по-малък от 36 mm. Освен това в чл. 5, т. 2 от Тарифата за таксите, събирани по Закона за рибарството и аквакултурите изрично е предвидена годишна такса за придобиване на право за извършване на стопански риболов с риболовен кораб във водите на р. Дунав с капани (винтери) за улов на риба и други водни организми – 117,60 евро, т.е. очевидно са допустими и други риболовни уреди освен мрежеви риболовни уреди. На последно място следва да се посочи, че с оглед липсата на ограничение на ниво регламент или закон е недопустимо евентуалното въвеждане на такова с национален подзаконов нормативен акт. Неоснователно е възражението в писмените бележки на проц. представител на ответника, че жалбоподателят не е заплатил съответните такси за „Чепарета, ръчни въдичарски уреди, въдици“, поради което правилно не му било издадено съответното удостоверение. Съгласно чл. 18а, ал. 4 от ЗРА при установени непълноти или неточности органът по чл. 17б, ал. 1 в 7-дневен срок от получаване на заявлението изпраща съобщение за отстраняването им. В случая безспорно не е изпращано до жалбоподателя съобщение да внесе съответните такси, поради което формираният мълчалив отказ не може да бъде законосъобразен на това основание. Предвид изложеното обжалваният мълчалив отказ следва да се отмени, а преписката да се изпрати за ново произнасяне на адм. орган в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение по подаденото заявление в частта относно заявените ръчни въдичарски уреди и въдици, съобразно даденото в настоящото решение тълкуване по прилагането на закона. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5,12 евро. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след съобразяване с критериите по чл. 36, ал. 3 от същия закон и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в полза на адв. С. В. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът