Решение № 184 от 30.4.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 2/2026 г.

Гражданско дело № 20264310100002 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от Б. С. Б., с настоящ адрес •••••, представляван от пълномощника си адв.В. С. от АК-гр.София против „Фератум България“ЕООД, ЕИК : 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 3“, ул.“Александър Малинов“№51, бл.0, вх.“А“, ет.9, офис 20, представлявано от Управителите Д. В. Н. и И. В. В., в която предявява следните искове в условията на обективно евентуално съединяване : главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.21 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, наричан за краткост „Договора/ът за кредит", сключен на 12.06.2021 год. между „Фератум България“ЕООД, с ЕИК : 200599406, в качеството му на кредитор, и доверителя му Б. С. Б., с ЕГН : ••••••••••, в качеството му на кредитополучател, както и евентуален установителен иск за нищожност на клаузата на чл.5 от Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год. като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал. 1 и ал.4 ЗПК.

Счита исковете за допустими и основателни, като съображенията му за това са следните :

I. ОТНОСНО ПРАВНИЯ ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА

УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ЗА НИЩОЖНОСТ

Правният интерес на доверителя му от предявяване на иска за нищожност на Договора за кредит произтича от разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит, съгласно която когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а не и лихва и други разходи. Ето защо за доверителя му е налице правен интерес от предявяване на иск за обявяване на нищожността на процесния договор с оглед на реализиране на правата му по чл.23 от ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

II. ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ПЕЛИЯ ДОГОВОР

1.Относно сключения Договор №1029502 за предоставяне на потребителски

кредит

Между „Фератум България“ЕООД, ЕИК : 200599406 и доверителя му Б. С. Б., е

сключен Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит. Съгласно чл.1 от Договора за кредит „Общият размер на отпуснатия Кредит е 100,00 лева/ 51,13 евро".

Съгласно чл.3 „Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя, за целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 101,11 лева/ 51,70 евро, представляваща сбор от следните суми : а).сумата на отпуснатия заем, посочен в т.1 по-горе, в размер на 100,00 лева/51,13 евро; б).лихва,

определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер на 1,11 лева/0,57 евро;

в).лихвен процент 1,11%.

Съгласно чл.4 „Годишен процент на разходите по Кредита Общият разход по Кредита е 49.62", а съгласно чл.5 от Договора „5. Обезпечение. Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Вапк в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката

свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението."

Заявява, че в изпълнение на чл.5 е сключен Договор за гаранция (поръчителство)

между Фератум Банк р.1.с, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център,

Странд №120, Гзира ГЗР 1027, наричан по-долу „Гарант" и Б. С. Б., ЕГН : ••••••••••,

наричан по-долу „Клиент". В така сключения Договор за гаранция, в който изрично е

посочено, че обезпечава Договор за заем, сключен между Заемодателя и Клиента на 12.06.2021 год., номер на договора 1029502, отпусната сума 100.00 лева/51,13 евро и дата на плащане 22.06.2021 год. (чл.1.4. от Договора за гаранция) е „уговорена" следната такса :

1.6.Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) : сумата, в общ размер от 11,89

лв./6,08 евро, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се

заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка – IBAN : BG20ВРВI79421020514901, ВIС :

ВРВIВGSF) на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно

Погасителен план.

Относно нищожността на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит 2.1. Нищожност на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен

на 12.06.2021 год. поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок

от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,

определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Както бе посочено по-горе, в Договора за потребителски кредит е записано, че ГПР

е 49.62 %, като по никакъв начин не е изяснено как се достига до този процент.

Ищецът, чрез пълномощника си счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство), което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК. Съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Пояснява, че ВКС е имал повод, макар и относно въпроса за застрахователните премии по Договори за потребителски кредит, да се произнесе по напълно идентичен случай в Определение №50685 от 30.09.2022 год. на ВКС по гр. д. №578/2022 год. III г.о., в което се приема, че „При сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и горепосочения договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК".

В съдебната практика няма съмнение, че такива договори за „гаранция" следва да се включват в ГПР, а самия факт на невключване е достатъчен, за да бъде прогласен договора за нищожен.

Липсата на този разход („гаранция") счита за очевиден, доколкото, при използване на общодостъпен калкулатор за пресмятане на ГПР, при включването на такова възнаграждение за поръчител и с оглед краткия срок на Договора (10 дни), ГПР е невъзможно да бъде едва 49.62%.

В настоящият случай, при включване на възнаграждението на гаранта в размер на 11,89 лв./6,08 евро, представляващ близо 12 % от главницата по Договора за потребителски кредит, който е за срок от само 10 (десет) дни, общия размер на ГПР, изчислен през общодостъпен калкулатор на електронен адрес https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, достига близо 266,00%, което е над законово допустимия размер от 50.00%.

Ищецът, чрез пълномощникът си не подминава и факта, че съществуват достатъчно данни за свързаността между кредитодателя „Фератум България"ЕООД и гаранта/поръчител Ferratum Bank, доколкото при извършване на справка в Търговския регистър може да се установи, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България"ЕООД е „Мултитюд АГ", което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк" (с предишно наименование „Фератум Банк"). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя, въвеждайки като задължително условие за отпускане на кредита предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.

2.2. Нищожност на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен

на 12.06.2021 год. поради подвеждащо и неточно съдържание на Годишния процент на разходите.

При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият

размер, който да е рамките на предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК, което, както бе обосновано

по-горе, също не е налице. В договора задължително трябва да бъде описана и методиката

на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директива 2008/48/ЕО математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа

на които е направено това изчисляване. В настоящият случай, видно от представеното копие

на Договора за заем, ГПР е посочен сумарно като процент, и нищо повече. Подчертава, че

неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР съществено засяга защитата

на потребителите, каквато цел поначало има както ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО, която

той транспонира, поради което това нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия договор по смисъла на чл.22 ЗПК.

От своя страна чл.24 ЗПК изрично препраща към Закона за защита на потребителите.

Непосочването на методиката за изчисление на ГПР нарушава императивните

разпоредби на чл.143, т.19 ЗЗП, която гласи, че нищожна е уговорка, която „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора". Така

„уговорения" ГПР противоречи и на т.10, а именно - „налага на потребителя приемането

на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора". Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни съответно всички суми,

претендирани на основание Годишния процент на разходите не се дължат.

Споменава, че в Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 год. по дело С-448/17 изрично

се приема, че „... на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни

ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само

математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя

необходимите за това изчисляване данни."

Също така следва да се съобрази и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март

2024 год. по дело С-714/22, в което изрично се приема, че „Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички

предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби

допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването

на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния

потребител на предоставената в заем главница."

В идентичен смисъл е Решение №3136 от 09.11.2022 год. по в.гр.дело № 8850/2021 год.

на СГС. в което е посочено, че „при тълкуване на чл.4 от процесния договор за потребителски кредит във връзка с чл.8 от Общите условия на дружеството -

кредитодател, въззивният съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса

„Гарант" в общ размер на сумата от 297 лв./151,85 евро, заобикаля закона - чл.21, ал.1

във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която е

уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции,

респ. клаузата е нищожна и не произвежда действие. Предвид изложеното и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките по процесния потребителски договор

въззивният съд намира, че макар формално договорът да покрива изискуемите

реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото

съдържание по т.10 - годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума,

дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни

норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,

вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо

съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва

валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил

действителният ГПР в договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона

и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят дължи

връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи

по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК."

В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 2008/48.

Отделно от всичко гореизложено, ищецът отбелязва и факта, че по така сключения

Договор е посочено, че дължимата за връщане сума е 101,11 лв./51,70 евро, което обаче нито

кореспондира с реално платената от доверителя му сума, нито с реално претендираната от кредитора сума. Също така посочената като дължима сума не отговаря и на посочения

размер на ГПР, който е близо 50,00 %.

I I I . ИСК ЗА НИЩОЖНОСТ НА ЧЛ.5 ОТ СКЛЮЧЕНИЯ Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год.

Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство,

предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може

да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл.5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от „Ferratum

Bank ", тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В

преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), точка 8, наименувана

„изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит", изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Дружеството поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така, възнаграждението попада в легалната дефиниция по Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.

Подчертава, че в съдебната практика се приема, че макар всеки един от договорите - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани. По изложените съображения, следва да се приеме, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.

Следва да се приеме, че с цитираната клауза се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. С оглед гореизложеното, задължението по чл.5 не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото на чл.11, т.10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл.5, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Въз основа на гореизложеното моли съда :

1. Да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1

ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК във връзка с чл.21

ЗПК да прогласи за нищожен Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год., сключен между „Фератум

България“ЕООД, ЕИК : 200599406, в качеството му на кредитор и Б. С. Б., ЕГН :

••••••••••, в качеството му на кредитополучател.

2. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иск за прогласяване нищожност на Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год., моли да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал.1 ГПК

във връзка с чл.143, т.9 ЗЗП във връзка с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК

да прогласи за нищожен чл.5 от Договор №1029502 за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 12.06.2021 год., сключен между „Фератум

България"ЕООД, ЕИК : 200599406, в качеството му на кредитор и Б. С. Б., ЕГН :

••••••••••, в качеството му на кредитополучател.

Моли направените по делото разноски да бъдат присъдени в полза на доверителя му.

В законният срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез неговия пълномощник юрисконсулт Г. Г., в който последната от името на доверителя си моли съда да приема, че твърдението на ищеца, че чл.5 от договора за кредит е нищожен, е неоснователно. Намира за неоснователно и наведеното от него твърдение, че поръчителството, предоставяно от „Мултитюд Банк“ /Малта/, представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Пояснява, че кредитополучателят разполага с възможността да посочи поръчител по свой избор или да се възползва от предложеното от кредитора обезпечение. Видно от предоставената информация, включително на интернет страницата на „Фератум България“ЕООД, изборът на обезпечение е изцяло предоставен на преценката на потребителя. Поради това счита, че сключването на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на кредита. Също така намира, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна - „Мултитюд Банк“, а не „Фератум България“ЕООД. Пояснява, че „Мултитюд Банк“ е самостоятелно ЮЛ, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Споменава, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ЕООД не е страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитюд Банк“ и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

С оглед гореизложеното счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждани като недопустими.

Освен това подчертава, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Намира твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП за неоснователни. Член 5 от договора ясно посоча избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитюд Банк“, които ищецът е приел доброволно. По отношение твърдяното нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК изтъква, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Ищцовото твърдение за допълнителни разходи намира за неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ЕООД е представила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Поддържа тезата си, че при определяне на ГПР не са допуснати нарушения на приложимите нормативни разпоредби и на ищеца е била представена цялата изискуема по закон преддоговорна и договорна информация, както и достатъчно време за информирано вземане на решение относно сключването на договора.

С оглед всичко изложено в отговора на исковата молба моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като присъди на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и неговият процесуален представител, който обаче сезира съда с писмено становище вх. №3639/30.03.2026 год., в което в качеството си на процесуален представител на Б. С. Б., моли делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба. Моли съда като вземе предвид подробно изложените в исковата молба правни и фактически доводи, обстоятелствата по делото и закона, да се произнесе с решение, с което съгласно правомощията си да уважи изцяло предявения от доверителя му установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит. Моли съобразно решението на съда да присъди в полза на доверителя му и направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г. сезира съда с писмена молба вх.№3807/01.04.2026 год., в която моли съда да даде ход на делото в отсъствие на техен представител. Моли съда да обяви доклада по делото за окончателен, като изразява становище и по съществото на делото. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск по подробно изложени съображения. Претендира разноски по делото, за които моли съда да приеме списък по чл.80 от ГПК.

Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и становището на процесуалните представители на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

За основателността на така предявеният иск в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, е да докаже :

1/.сключването на процесният договор;

2/.съдържанието на процесния договор;

3/.както и че договорът е нищожен на заявените в обстоятелствената част на исковата молба основания.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че между заемодателя „Фаратум България“ЕООД, ЕИК : 200599406, със седалище и адрес на управление : гр.София-1712, Младост-3, бул.“Александър Малинов“№51, вх.“А“, ет.9, офис №20, представлявано от Д. Н. и заемателя Б. С. Б., ЕГН- ••••••••••, с постоянен адрес : ••••• е сключен процесният Договор за предоставяне на финансови услуги /заем/ от разстояние №1029502/12.06.2011 год., като отпуснатия заем е в размер на 100 лв./51,13 евро. Заемателят се е задължил да върне заема в срок от 10 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2 от Общите условия, като падежната дата на заема е 22.06.2021 год. Заемателят се е задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата, видно от чл.2 на договора. Общата сума, която следва да бъде върната от заемателя на падежната дата възлиза в размер общо на сумата 101,11 лв./51,70 евро, представляваща сбор от следните суми : сумата в размер на 100 лв./51,13 евро; лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер на 1,11 лв./0,57 евро и лихвен процент 1,11%. Видно от чл.4 на сключения между страните договор е, че годишният процент на разходите по заема е в размер на 49.62. Установява се от следващият чл.5 на договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството.

Извън тези индивидуални условия,за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнало по повод представените от заемодателя на заемателя финансови услуги от разстояние, се прилагат Общите условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на „Фератум България“ЕООД.

Ищецът Б. С. Б. е дал изричното си съгласие Кодът за потвърждение, представен му от дружеството, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията му с дружеството да има силата на негов саморъчен подпис.

Като доказателство по делото е представен Договор за гаранция /поръчителство/ с дата 13.06.2021 год., сключен между Гаранта Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027 и Клиента Б. С. Б., ЕГН-••••••••••, с постоянен адрес : •••••, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. От чл.6 на този договор се разбира, че е заплатена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от клиента за предоставената гаранция в размер на сумата от 11,89 лв./6,08 евро. Според чл.3.1 гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем между клиента и заемодателя. Клиентът се е задължил да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия към настоящия договор. Налице е договореност между страните, че за всяко парично задължение на клиента спрямо гаранта, възникнало по силата или във връзка с настоящия договор и непогасено изцяло на падежа, се дължи лихва за забава в размер на законната лихва, считано от падежа на паричното задължение до окончателното му погасяване. Клиентът се задължава да обезщети при първо поискване гаранта за всички вреди и разноски /включително разноски по принудително изпълнение, за правно съдействие, съдебни такси и разноски за водене на дела/, които могат да настъпят за гаранта в резултат на забавено плащане от страна на клиента, както и в резултат на упражняването на регресните права на гаранта, уредени в чл.2. Изрично е посочено, че към договора се прилага българското право.

При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е между страните е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на парична сума, която последният се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне същата в определения срок. При така възникналите отношения между страните приложение следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, предвид факта, че ищецът Б. С. Б. има качеството на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и няма данни към момента на сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл.9, ал.3 от ЗПК.

Съдът намира за основателно възражението на ищеца за нищожност на договора, поради нарушаване на императивният текст на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използване при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл.4, б.“а“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 год., годишния процент на разходите трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Според практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Видно от чл.4 на процесният договор №1029502/12.06.2021 год. е, че ГПР е 49.62 %, т.е. според съда, в случая, формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер, посочен в цитирания по-горе договор обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно обезпечението чрез поръчителството на Фератум Банк в полза на дружеството, което следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК : „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуги е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В конкретният казус се установява, че в договор №1029502/12.06.2021 год. е посочено, че годишният процент на разходите е 49.62%, без да е отразено по какъв начин е формиран и най-вече какви компонентни включва. Освен това таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на сумата 11.89 лв./6,08 евро, дължима от клиента за предоставяне на гаранцията, на основание чл.6 от Договор за гаранция /поръчителство/ с дата 13.06.2021 год., сключен между между Гаранта Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд №120, Гзира ГЗР 1027 и Клиента Б. С. Б., представлява разход, който е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите по заема и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл.10, параграф 2, б.“ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл.23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата Директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение №50013/05.08.2024 год. по т.д.№1646/2022 год. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност /нищожност/ на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

Изхождайки от всички изложени дотук мотиви, съдът намира, че оспореният в настоящото исково производство Договор за предоставяне на финансови услуги /заем/ от разстояние №1029502/12.06.2011 год., се явява недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.

Освен това съдът счита, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всеки договор, имащ за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожен. В Глава IV от ЗПК е уредено задължение на всеки кредитор, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Разгледан в този аспект, цитирания по-горе договор е в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК Директива. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.

Доколкото съдът намира за основателен предявеният главен иск за прогласяване нищожността на целия договор за предоставяне на финансови услуги /заем от разстояние, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалният иск за нищожност на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги /заем/ от разстояние №1029502/12.06.2011 год., поради което същата не следва да се разглежда от съда.

По разноските.

С претенция за разноски съдът е сезиран и от двете страни, но с оглед изхода на спора такива са дължат на ищеца. Затова и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски, възлизащи в размер на сумата 26,84 евро, представляващи платена държавна такса по делото. Видно от списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът, чрез пълномощника си е претендирал заплащането на 800 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед направеното възражение от страна на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът счита, че това възнаграждение е прекомерно и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Затова и предвид факта, че се касае за неоценяем иск, то съдът счита, че следва да определи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на сумата 511,30 евро. Следователно общо дълживата сума, която ответникът следва да заплати на ищеца е в размер на сумата 538,14 евро, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а за сумата в размер на 288,70 евро, представляваща разликата до пълния претендиран размер на съдебно-деловодните разноски от 826,84 евро, претенцията на Б. С. Б. против „Фератум България“ЕООД, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Водим от тези съображения, съдът