Решение № 55 от 7.12.2016 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 327/2016 г.

Производството е по искане на Районен съд М., ул.“•••••••, град М. •••••••, Република Германия, за признаване и изпълнение на решение, постановено от същия районен съд срещу лицето В.М.Б., ЕГН ••••••••••, роден на ••• •••, с последен известен адрес •••, Република България, постъпило в Окръжен съд с вх.№••••••••••година. Съдът, се запозна с представеното Решение за постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено въз основа на Решение №••••••• на съд в решаващата страна въз основа на наказуемо деяние по национален закон, постановено на 14.12.2015г. и влязло в сила на 19.05.2016г., с което паричната сума, която е наложена за осъждане за престъпление е 900/деветстотин/ евро, както и парични суми за разходите по съдебно и административното решение, които са 77/седемдесет и седем/евро. Решението е постановено затова, че за извършени плащания, осъденият е представил ЕС-карта по време на всички деяния – на 16.12.2014г., 17.12.2014г., 03.02.2015г., 04.02.2015г. и 27.03.2015г. в град З.К.. Във връзка с деяния 1/ и 2/ осъдения подписва пълномощно, с което разрешава да се извършват вземания от банкова сметка •••••••. Във връзка с деяния 3/ и 4/ оскъденият подписва пълномощно, с което се разрешава да се извършват вземания от банкова сметка •••, а във връзка с деяние 5/ - от банкова сметка •••. При това осъденият конклудентно посочва противно на истината, че банковите сметки ще разполагат с достатъчно покритие при представяне на съответното им задължаване. Доверявайки се на правилността на посочените данни както и на правилното попълване на договора, на осъдения са му били връчени закупените стоки. Според предварителното намерение да се обогати осъденият е взел стоките, въпреки че задължената банкова сметка •••, както му е било известно. Задължаването на сметката следователно не е било извършено от страна на банката. Тези деяния се санкционират по реда на чл.263/измама/, чл.53, чл.54 от Наказателния кодекс на Република Германия. Иска се признаване и изпълнение на чуждо решение, постановено от друга държава – членка на Европейския съюз, за налагане на финансови санкции. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Видин моли решението на германския орган, постановил решението за плащане на финансовата санкция да бъде признато и допуснато неговото изпълнение. В съдебното заседание засегнатото лице В.М.Б., се явява лично и е заявил, че знае за какво е чуждото решение и обяснява, че пазарувал докато чакал да започне работа, което не станало, попаднал в неподходяща компания и подписал пълномощните без да е наясно с последиците. Изразява заинтересованост как да изплати задълженията си на разсрочено плащане. Съдът, след като се запозна с представеното Решение за постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено въз основа на Решение № 2020 Js 53884 / 15 12Cs на Районен съд М., ул.“•••••••“•••, •••••••, Република Германия постановено на 14.12.2015г. и влязло в сила на 19.05.2016г., с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице, за това, че същият е представил за извършени плащания ЕС-карта по време на всички деяния – на 16.12.2014г., 17.12.2014г., 03.02.2015г., 04.02.2015г. и 27.03.2015г. в град З.К.. Във връзка с деяния 1/ и 2/ осъдения подписва пълномощно, с което разрешава да се извършват вземания от банкова сметка •••. Във връзка с деяния 3/ и 4/ оскъденият подписва пълномощно, с което се разрешава да се извършват вземания от банкова сметка •••, а във връзка с деяние 5/ - от банкова сметка •••. При това осъденият конклудентно посочва противно на истината, че банковите сметки ще разполагат с достатъчно покритие при представяне на съответното им задължаване. Доверявайки се на правилността на посочените данни както и на правилното попълване на договора, на осъдения са му били връчени закупените стоки. Според предварителното намерение да се обогати осъденият е взел стоките, въпреки че задължената банкова сметка •••, както му е било известно. Задължаването на сметката следователно не е било извършено от страна на банката.Тези деяния се санкционират по реда на чл.263/измама/, чл.53, чл.54 от Наказателния кодекс на Република Германия. Решението за постановяване на финансова санкция е на държава – членка на Европейския съюз – Република Германия и се отнася за деяние, което съставлява престъпление по българското законодателство, респективно – чл.209, ал.1 от Наказателия кодекс, съгласно който, който с цел да набави за себе си или другиго имотна облага поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна облага, се наказва с лишаване от свобода за срок от една до шест години. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд - Видин/, то Окръжен съд – Видин е компетентен да разгледа Решението съгласно чл.31 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице се явява лично в първото съдебно заседание, и не пожела да се защитава от адвокат или служебен защитник. Същевременно обясни подробно механизма на извършеното нарушение и заяви категорично, че желае да заплати финансовата санкция в нейната равностойност в български лева. Съдът установи следното: Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на Удостоверение №4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено въз основа на Решение № 2020 Js 53884 / 15 12Cs на Районен съд М., ул.“••••••••, град М. •••••, Република Германия, за прилагане на финансова санкция. Липсват данни, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или приливегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: 1. по българското законодателство се счита за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България; и 2. Са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство и не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовота равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция възлиза в общ размер 977/деветстотинседемдесет и седем/евро, равностойността на които към 14.12.2015г. в български лева е 1910.35/хиляда деветстотин и десет лева и тридесет и пет/лева. Решението се отнася за деяние, което съставлява престъпление и конкретно според българското законодателство – престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване. Не са налице основанията, при което може да се откаже признаване и изпълнение. Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи, посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представеният акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1, във вр. с чл.16, ал.6 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Настоящото решение е постановено на 14.12.2015година. Служебно известно на съда е, че на тази дата равностойността на 977/деветстотин седемдесет и седем/евро, в български лева е 1910.35/хиляда деветстотин и десет лева и тридесет и пет/лева. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълненине. Водим от горното, Видинският окръжен съд, наказателно отделение