Чл. 16 ЗПИИАКОРНФС

Компетентният съд незабавно образува производство и насрочва делото в 14-дневен срок от получаването на решението за конфискация или отнемане и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице.

Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.

Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник.

Съдът запознава засегнатото лице с решението, след което го изслушва.

Съдът може да изиска пряко от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.

Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за незабавно постановяване на решение.

Съдът се произнася с решение, с което:

Ако решението за конфискация или отнемане се отнася до парична сума, българският съд определя равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за конфискация или отнемане в издаващата държава.

В случаите, когато решението за конфискация или отнемане е свързано с конкретно имущество, българският съд може да постанови конфискацията или отнемането в Република България алтернативно да се извърши под формата на задължаване за плащане на парична сума, отговаряща на стойността на имуществото, ако издаващата държава е посочила това в удостоверението.

Съдът се консултира по всеки подходящ начин с компетентните органи на издаващата държава, преди да вземе решение да не признае, изцяло или частично, или да не допусне изпълнение на решение за конфискация или отнемане съгласночл. 19, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 9 или ал. 2. Консултирането е задължително и в случаите почл. 19, ал. 1, т. 7, ако не е било извършено уведомяването почл. 24, ал. 1, т. 5. В останалите случаи почл. 19консултирането се извършва по преценка на съда.

Българският съд уведомява незабавно компетентния орган на издаващата държава, когато решението за конфискация или отнемане е невъзможно да бъде изпълнено, тъй като имуществото, което трябва да бъде конфискувано или отнето, вече е конфискувано или отнето, изчезнало е, било е унищожено, не може да бъде открито на мястото, посочено в удостоверението, или местонахождението на имуществото не е било установено дори след консултации с компетентния орган на издаващата държава.

Доколкото разпоредбите на ал. 1 - 11 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби наНаказателно-процесуалния кодекс.